НОХД № 905/2014г.
МОТИВИ :
Производството по делото е образувано по внесен от
Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт против подсъдимата В.Ц. *** за
престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за това, че 15.12.2013г. в гр.Пазарджик по
ул.“Ген.Гурко“ е управлявала лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц3“ с ДК№ РА
*** ВН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 3, 40
на хиляда, установена по надлежния ред с протокол за химическа експертиза за
определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина № 1103/16.12.2013г. на
СХЛ гр.Пловдив при „МБАЛ-Пловдив“ АД гр.Пловдив.
Подсъдимата В.Ц. не се признава за виновна, като в обясненията си
твърди, че не е управлявала МПС преди проверката от контролните органи.
Прокурора поддържа обвинението и
пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание на подсъдимата.
Защитника на подсъдимата пледира за оправдателна присъда, поради недоказаност
на обвинението. Твърди, че по делото има само един свидетел подкрепящ
обвинителния акт, показанията на който не са достатъчни за обосноваване на
обвинителната теза.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Фактите
по делото са следните :
На 14.12.2013г. в
гр.Пазарджик подс.В.Ц. и св.Н.И. празнували коледно парти в ресторант намиращ
се на острова на река Марица. Подсъдимата била отишла до ресторанта със
собствения си автомобил „Ситроен Ц3“ с ДК№ РА *** ВН. По време на тържеството
подсъдимата употребила 50
грама ракия и 50 вино, като същевременно излизала навън
да пуши. При последното излизане за пушене подсъдимата дочула разговор между
две непознати момчета и момиче, който разговаряли, че им свършват цигарите, но
нямат превоз. Тъй като на подсъдимата и колежката и св.Н.И. също били свършили
цигарите, подсъдимата предложила на момчетата и момичето да отидат за цигари с
нейния автомобил, като тя няма да управлява, но ще пътува с тях, тъй като не
искала да предоставя автомобила си на непознати без нейно присъствие. Съответно
момчетата и момичето се съгласили и всички се качили в автомобила на
подсъдимата. В автомобила били подсъдимата, св.Н.И., двете момчета и непознато
момиче, което се съгласило да управлява МПС, тъй като момчетата били употребили
алкохол. Непознатото момиче потеглило с автомобила в посока центъра на града.
По същото време вече на 15.12.2013г. около 02.00 часа в гр.Пазарджик се
провеждала СПО за безопасност на движението от Сектор ПП при ОД на МВР
Пазарджик. Във връзка с това на ул.“Ген.Гурко“ в близост до заведението
„Скорпио“ се намирали св.Н.С., Л.К., Т.Б. и Д.Т. всички служители на ОД на МВР
Пазарджик. Същите извършвали проверки на преминаващите МПС. По това време
автомобила „Ситроен Ц3“, управляван от непознатото момиче преминал покрай
полицаите, като св.Н.С. подал сигнал със стоп палка за спиране на автомобила,
момичето обаче не спряло, а влязло в паркинга пред хотел „Тракия“, преминало
през паркинга и спряло в другия край в близост до павилион за цигари, намиращ
се до входа на хотел „Тракия“. Св.С., като видял, че автомобила не спира,
тръгнал след него. Когато пристигнал до автомобила, който вече бил спрял пред
павилиона, водачката на автомобила не била в него. Тогава св.С. отишъл до
павилиона за цигари и попитал два пъти „Кой е собственика на автомобила ? По
това време подсъдимата Ц. и св.Н.И. били на павилиончето и си поръчващи цигари,
като разговаряли с продавача св.Л. Базъков.
При второто питане, подсъдимата Ц. се обърнала към полицай и попитала за
кой автомобил става въпрос, при което св.С. посочил с ръка нейния автомобил.
Тогава подсъдимата помислила, че е рутинна проверка и подала документите за
собственост на автомобила. Св.С. взел документите и казал на подсъдимата да го
последва.Подсъдимата тръгнала след св.С. в посока другия край на паркинга,
където били патрулните автомобили. Там подсъдимата казала на полицаите, че тя
не е управлявала автомобила, а непознатото момиче. Това наложило св.Т.Б. да
отиде до автомобила на подсъдимата. Там разговарял с момиче, който било на
задната седалка на автомобила, което отрекло да е управлявало автомобила. Св.Б.
не записал името на момичето, както и имената на двете момчета, който се
намирали до автомобила. След което св.Б. се върнал и казал на св.Д.Т., който
бил началник на екипа, че момичето е отрекло да е управлявало автомобила. Тогава
св.Т. наредил на служителите да вземат отношение и да изпробват подсъдимата за
употреба на алкохол с „Алкотест Дрегер“. При което подсъдимата отказала да бъде
изпробвана с техническо средство и св.Н.С. и съставил АУАН. Същия бил връчен на
подсъдимата, която възразила в акта, че не е управлявала автомобила. На
подсъдимата бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта. Същия бил
връчен на подсъдимата, като в него било отбелязано, че следва да се яви в МБАЛ
„Пазарджик“ до 03.55 часа да даде кръв за изследване. Подсъдимата се явила в
МБАЛ Пазарджик, където и било извършено медицинско освидетелстване от св.д-р Т.,
който съставил протокол за медицинска експертиза. Подсъдимата дала кръв за
изследване и на 16.12.2014г. била изготвена химическа експертиза от СХЛ при
МБАЛ Пловдив, която отчела 3,40 промила алкохол в кръвта на подсъдимата. Срещу
подсъдимата било образувано наказателно производство.
По делото е изготвено заключение на СМЕ, от което се
установява, че по време на извършване на инцидента / спирането за проверка за
алкохол / към 02.00 часа на 15.12.2013г. в гр.Пазарджик, подсъдимата В.Ц. е
била с концентрация на алкохол в кръвта около 3, 70 промила, над стойности на
тежка степен на алкохолно опиване. Тежката степен на алкохолно опиване се
характеризира с тежко потискане на ЦНС, лицето е с обезчувстване към болкови
дразнители със смущения в дишането и сърдечната дейност, понижение на телесната
температура и други. Тази концентрация на алкохол в кръвта съответства на около
391 милилитра 40 градусова ракия или 1360, 76 милилитра 11 градусово вино,
изпити по отделно най-малко преди час, преди спирането за проверка от органите
на реда. Изчисленията имат приблизителен характер, тъй като чувствителността
към алкохола на отделни индивиди е различна , особено за привикнали към
употребата на алкохол. Преди настъпването на инцидента / спирането за проверка
за алкохол / на 15.12.2013г. към 02.00 часа, подсъдимата В.Ц., твърди, че е
употребила алкохол в количество 50 милилитра ракия и две чаши вино от по 60
милилитра / 120 мл / през вечерта на 14.12.2013г. Това количество алкохол не
съответства на намерената концентрация на алкохол в кръвта по
газхроматографския метод при съдебно химическото изследване 3, 40 промила, а на
концентрация на алкохол в кръвта около 0, 0427 промила.
Видно от справката
за съдимост на подсъдимата е че същата не е осъждана. Характеристичните данни
на подсъдимата са добри.
По доказателствата :
Тази фактическа обстановка съдът възприе
възоснова на обясненията на подс.В.Ц., показанията на св.Н.И.,
показанията на св.Л. Базъков, частично от показанията на св.Н.С., показанията
на св.Т.Б., показанията на св.Д.Т., показанията на св.Л.К., заключението на
съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства по делото.
Съдът
кредитира обясненията на подс.Ц., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и се подкрепят от показанията на св.Н.И., Л. Базъков и св.Т.Т..
В случая подсъдимата отрича да е управлявала МПС преди проверката от
контролните органи и тези нейни твърдения се подкрепят от свидетелката очевидка
Н.И. и от св.Л. Базъков. Пред свидетелят Т.Т. подсъдимата също е казала, че не
е управлявала автомобила. Съдът кредитира частично показанията на св.Н.С., в
частта досежно това, че е подал сигнал за спиране на МПС и че е отвел
подсъдимата да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол. Тези
негови твърдения се подкрепят от показанията на колегите му. В частта относно
твърдението на св.С., че е видял, че подсъдимата управлява МПС, съдът не дава
вяра на св.С., тъй като тези негови
твърдения са изолирани и не са подкрепени от нито едно друго доказателство. Нито
един от неговите колеги, които са били на мястото на проверката не заявява, че
е видял, че подсъдимата е управлявала МПС, напротив всички свидетели – Л.К., Т.Б.
и Д.Т. заявяват, че не видели подсъдимата да е управлява МПС. От друга страна
съдът не кредитира показанията на св.С., тъй като същите си противоречат с
показанията на св.Т.Б.. Така св.С. твърди, че „…Освен подсъдимата в автомобила имаше други
лица, бяха четири човека с нея – три момичета и едно момче“. Докато св.Т.Б.
твърди, че „около автомобила на подсъдимата имаше едно момче и едно момиче.
Вътре също имаше момче и момиче. Съдът кредитира показанията на св.Н.И., тъй
като същите са подробни, последователни и се подкрепят от обясненията на
подсъдимата и от показанията на св.Л. Базъков. Съдът кредитира показанията на
св.Т.Т., тъй като същия е незаинтересован от изхода на делото и показанията му
са последователни и непротиворечиви. Съдът кредитира и показанията на св.Б., К.
и Т., тъй като същите завяват това което са видели и в показанията по между им
няма противоречия. Съдът кредитира заключението на СМЕ на др.Б.П., което е
компетентно и безпристрастно изготвено.
Съдът приема с
резерви заключението на химическата експертиза изготвено в МБАЛ Пловдив, тъй
като същото противоречи на протокола за медицинска експертиза, изготвен от д-р Т.Т..
В този протокол и в показанията на св.Т. в съдебно заседание се установява, че
при извършеното освидетелстване на подсъдимата, преди да даде кръв за
изследване, същата е имала сигурна походка, нормални рефлекси, запазена волева
чувствителност, ясен и разбираем говор, ромбе отрицателен, обръщане кръгом
сигурно, няма нистагъм. При това положение предвид данните от този протокол
необясним е резултата от химическата експертиза на кръвта – 3, 40 промила,
който към момента на проверката е бил 3, 70 промила и като стойност е над
стойностите на тежко алкохолно опиване предвид заключението на СМЕ.
От правна страна :
При така изложената и приета за установена
фактическа обстановка от правна страда съдът намира, че по делото не е доказано
по несъмнен начин, че подс.В.Ц. на въпросната дата е управлявала МПС, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 3, 40 на хиляда.
За да се постанови осъдителна присъда съгласно разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК е необходимо обвинението да е доказано по несъмнен начин, което в случая не
е така по следните съображения:
Единствените доказателства, на които се
гради обвинението срещу подс.Ц. за престъпление по чл.343б ал.1 от НК са
показаният на св.Н.С.. Други доказателства няма. Неговите показания не се
подкрепят от показанията на колегите му св.Л.К., Т.Б. и Д.Т., никой от тях не
заявява ,че е видял, че подсъдимата е управлявала автомобила преди проверката.
От друга страна показанията на св.Н.С. се опровергават от обясненията на
подсъдимата Ц., показанията на св.Н.И., показанията на св.Л. Базъков. Тук е
мястото да се посочи, че времето на извършване на проверка е през нощта по
тъмно, когато видимостта не е била много добра и е напълно възможно св.С. да не
е видял ясно кой управлява автомобила. От друга страна от обясненията на
подсъдимата, показанията на св.Н.И. и показанията на св.Л. Базъков се
установява,че когато св.С. е пристигнал, подсъдимата заедно със св.И. е била
извън автомобила на павилиона и си е поръчвала цигари. Така, че по делото не е
установено по несъмнен начин, че подсъдимата е била зад волана на автомобила. Следва
да се отбележи, че обясненията на подсъдимата са последователни и
непротиворечиви, като още при проверката пред служителите на КАТ ПП същата е
казала, че не е управлявала автомобила, след това е направила писмено
възражение в АУАН, че не е управлявала автомобила, впоследствие е казала и пред
св.д-р Т.Т., че не е управлявала автомобила. Така, че липсва противоречие в нейните
обяснения, поради което съдът ги кредитира като непротиворечиви и
последователни.
При това положение съдът счита, че
показанията на св.Н.С. сами по себе си не са достатъчни, за да обосноват
обвинението и да се признае подсъдимата за виновна в извършването на
горепосоченото престъпление. Показанията на св.С. не са достатъчни, тъй като са
изолирани и противоречат с горепосочените обяснения на подсъдимата, показания
на св.И. и Базъков. Доказването на обвинението по несъмнен начин изисква
наличието на доказателства, които да създават несъмнена увереност, че деянието
е извършено и че обвиненото лице е автор на престъплението. В случая само от
доказателствата съдържащи се в показанията на св.С. такава увереност не се
създава, поради което обвинението остава недоказано.
Предвид
гореизложеното Пазарджишкият районен съд намира, че по делото не е доказано с
оглед изискването на чл.303 ал.2 от НПК, че подс.В.Ц. е осъществила състава на
престъплението по чл.343б ал.1 от НК, поради което съдът на основание чл.304 от НПК, я оправда по това обвинение.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :