Решение по дело №3665/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 204
Дата: 6 март 2025 г.
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20231720103665
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Перник, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720103665 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от М. Б. М.,
С. А. Д., К. И. Д., Д. И. М. и М. Н. Д. чрез адв. К. Б. от АК-Перник срещу „АХАЧ 329“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Пирдоп“ № 47, ЕИК
*********, представлявано от управителя С. С. К. с правно основание чл. 109 ЗС.
В срока за отговор на исковата молба е депозирана насрещна искова молба инкорпорирана в
отговора на исковата молба от процесуалния представител на ответника адв. И. В. от АК-
Перник по първоначалната искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 124
ГПК във вр. с чл. 79 ЗС, с който се претендира се признае за установено по отношение на
ищците по иска по чл. 109 ЗС, че ответникът по този иск е единствен собственик на
процесния имот на основание изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност.
В срока за отговор на насрещната искова молба по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
насрещния иск. Предявен е иск с правна квалификация чл.109 ЗС.
Ищците твърдят, че са наследници на П. М. Д. /П. С. С. /-бивш жител на с.В., общ.Перник-
починала на 29.07.1981 г. Приживе тяхната наследодателка била притежавала земеделски
имоти в землището на с.В.,общ.Перник, които били възстановени на тях, в качеството й на
нейни наследници с решение на ОСЗ- гр.Перник №1829 от 22.01.2008 г. За възстановените
им имоти се били снабдили с нотариални актове / констативни/ като по силата на нотариален
акт № 129 том 11 рег.№ 4013 дело № 181/2009 г. на Нотариус 3 В. Д. с район на действие
ПРС били СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /бивша нива/ с
площ от 2 500 кв.м., находящ се в землището на с.В. ,общ.Перник, в местността „ГЕРЕН“,
съставляващ имот с кадастрален № 24 съгласно плана за застрояване и регулация на с.В.
утвърден с Решение № 68 от 29.04.2004 г. на Общински съвет-гр.Перник, при граници на
имота: от север, от изток и от юг- улици, от запад имот кад .№ 26 и имот кад.№ 25, без
навеса изграден в имота. В имота им се намирал НАВЕС изграден от ТКЗС, който
представлявал конструкция от железни колове и ламаринен покрив. Навеса не бил трайно
прикрепен върху имота им. За изграждането на този навес нямало издадени строителни
1
книжа и документи. Навеса, съгласно нотариален акт № 1 дом II рег.№ 5879 дело № 187 от
2009 г. на Нотариус Р. М. с район на действие ПРС бил собственост на И. А. К. от
гр.П.,ул.“В. Г.“ № 17, с ЕГН **********. С решение № 2258 от 28.10.2010 г. на ОСЗ-
гр.Перник било отказано възстановяването на имота им, но с решение № 162 от 29.03.2012 г.
на ПРС по гр.дело № 2917/2011 г. на ПРС било прогласена нищожността на решение №
2258/28.10.2010 г. на ОСЗ , като било прието, че собствеността на имота била възстановена с
решение № 1829 от 22.01.2008 г. на ОСЗ. Решението било влязло в сила на 17.07.2012 г.
потвърдено с решение № 202 от 17.07.2012 г. по К.ГР.Д № 181 /2012 г. на ПАС. От
възстановяването на имота твърдят, че били предприели редица действия за
освобождаването му и премахването на навеса, който се явявал незаконна постройка. За него
няма издадени строителни книжа и документи. И. К. е оградила имота с неплътна ограда-
метални колове и оградна мрежа, която също била незаконна. С нотариална покана от
15.05.2010 г. наследодателят им Б. М. Д. бил поканил управителя на „Виктория 98“ООД да
премахне изградения в имота навес, тъй като същият им пречил да упражняват правото си
на собственост върху имота.Този навес и да настоящия момент не бил премахнат. С оглед на
тези действия те като собствениците не можели да ползват пълноценно имота си , тъй като
им бил ограничен достъпа до него, а металния навес заемал значителна площ от имота- 757
кв.м. По тяхна молба за установяване на незаконното строителство в имота бил извършен
оглед на място в имота и бил съставен констативен протокол № 1-19/ТР-З909 от 25.08.2020 г.
на Община-Перник. На огледа не се явила И. А. К. и не представила документи както за
оградата, така и за навеса. Съгласно § 1в. (Нов - ДВ, бр. 34 от 1992 г„ изм., бр. 72 от 1993 г„
отм., бр. 48 от 1995 г., нов, бр. 28 от 1997 г.) ал. (3) (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ППЗСПЗЗ „
Не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ: 1. изградените стопански постройки за подслон и
съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на
конструкцията; 2. строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи,
независимо от начина на закрепването им на терена; 3. непредназначените за постоянно,
сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на
закрепването им на терена; 4. незавършени строежи до покрива включително. В случая се
касаело за стопанска постройка от метални форми и ламаринен покрив , която не
представлявала сграда по смисъла на цитираната разпоредба, която не позволявала
възстановяването на собствеността върху нея. Тъй като същата била и незаконна постройка,
то тя трябва да бъде премахната от имота им от нейния собственик ,тъй като те били
собственици на земята съгласно влязло в сила решение на ОСЗ- гр.Перник,потвърдено със
съдебно решение. Със молба от 24.09.2022 г. поиска ли от Кмета на Община-Перник да
задължи И. А. К. да освободи имота им, ,но до настоящия момент отговор на жалбата ни не
бил получен, нито имали предприети действия за освобождаването на имота им от страна на
Община-Перник. Със жалба вх.№ 1010 /2023 г. поискали намесата на Районна прокуратура-
гр.Перник за освобождаване на имота им, но с постановление от 28.06.2023 г. им бил
постановен отказ за образуване на наказателно производство, тъй като според Районна
прокуратура- гр.Перник компетентен да разгледа случая бил Районния съд- гр.Перник. В
образуваното предварително производство установили, че с нотариален акт № 121 том 1 рег.
№ 1814 дело № 1 19 от 2023 г. навеса в имота им бил продаден на ответника „АХАЧ 329“
ЕООД със седалище и адрес на управление - гр.Перник,ул.“Пирдоп“ №47, ЕИК *********,
представлявано от управителя С. С. К. с ЕЕН **********. Посочват, че навеса в имота им не
бил трайно прикрепен към имота и не представлявал подобрение върху него, както и същият
бил изграден без строителни книжа и документи и бил напълно незаконен и същият им
пречил да упражняват пълноценно правото си на собственост върху имота, тъй като заемал
почти цялата му площ. С оглед на изложеното за ищците било налице правен интерес от
предявяването на настоящият иск с правно основание чл.109 от ЗС , за премахване на навеса
върху имота им от последния собственик,,АХАЧ 329“ ЕООД със седалище и адрес на
управление - гр.Перник,ул.“Пирдоп“ № 47 , ЕИК ********* - представлявано от управителя
С. С. К. с ЕЕН ********** ,тъй като същият им пречил да упражняват пълноценно правото
си на собственост върху собствения ни имот. Молят съдът, да признае за установено по
отношение на ответника,че ищците са собственици на имота-предмет на иска , а именно:
2
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /бивша нива/ с площ от 2 500 кв.м.,находящ се в землището на с.В.
,общ.Перник, в местността „ГЕРЕН“, съставляващ имот с кадастрален № 24 съгласно плана
за застрояване и регулация на с.В. потвърден с Решение № 68 от 29.04.2004 г. на Общински
съвет-гр.Перник,при граници на имота: от север, от изток и от юг- улици , от запад имот кад
.№ 26 и имот кад.№ 25, както и да постанови ответника да премахне от имота им незаконно
изградените оградна мрежа и метален навес — собственост на ответното дружество което да
освободи имота им или да постанови в случай, че навеса не бъде премахнат от ответника в
определен от съда срок, да го премахнат ищците изцяло за сметка на ответника.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответната страна. С него се оспорва
предявения иск, като същият се твърди, че е допустим, но не и основателен. Прави се
възражение, че ищците са собственици на процесния поземлен имот и се твърди, че същият
е бил придобит по силата на давностно владение от ответното дружество и неговите
праводатели, което било лишавало ищците от правно основание да искат премахването на
оградната мрежа и навеса в имота. Твърди се, че правото на собственост на ответното
дружество видно от представения по делото от ищеца нотариален акт №121, том I, per.
№1814 от 28.02.2023 г., въз основа на който ответникът „АХАЧ 329" ЕООД придобивал по
силата на покупко-продажба от И. А. К. едноетажна сграда - НАВЕС с площ от 757 кв.м.,
разположена в поземлен имот с площ от 2500 кв.м., находящ се в землището на с. В.,
означен по скица като имот с планоснимачен №320 в квартал 13 по плана на стопанския
двор на с. В., утвърден със заповеди №111-732/1973 г. и №35-8/2007 г. Праводателят И. А. К.
придобила на 28.05.2009 г. от „Виктория -98" ООД процесната едноетажна сграда - навес
чрез покупко-продажба, съобразно нотариален акт №1, том II, рег№5879, дело №187 на
нотариус Р. М., вписан под №141 в регистъра на Нотариалната камара. По делото била
представена нотариална покана от името на Б. М. Д., датирана - 15.05.2010 г. и с печат на
нотариус В. Я., като същата била адресирана до А. К. Д., управител на „Виктория - 98" ООД,
в която се посочвало, че сградата пречи на ползването и стопанисването на поземления
имот, поради което се иска отстраняването на навеса до две седмици или заплащане на
сумата от 500 лв. за ползването му без тяхно съгласие, като при неизпълнение ще потърси
правата си по съдебен ред. Моли, същата да не бъде приемана по делото, тъй като към
посочената дата, 15.05.2010 г. дружеството „Виктория - 98" ООД вече не било собственик на
процесната сграда от една година и нямало данни тя да е достигнала до знанието на
закупилата сградата И. К.. Представени били по делото съответно жалба от ищците с
№19/ТР-3909 от 02.09.2019 г., чието входиране установявали от посоченото в приложения
констативен протокол №1-19/ТР-3909 от 25.08.2020 г., с която се искало Кмета на Община
Перник да се разпореди да бъде премахнат металния навес и оградна мрежа. Посоченото в
нотариалната покана от 2010 г., както и от жалбата от 2019 г., водило на извода, че поземлен
имот №24 в кв.13 по плана на с.В. не бил ползван и стопанисван от ищците, нито от техния
праводател, считано от 22.01.2008 г., а от праводателите на ответното дружество „АХАЧ
329" ЕООД, т.е. налице било давностно владение за период от повече от 10 години.
Давностното владение изисква освен упражняване на фактическа власт върху движима или
недвижима вещ с намерение за своене, както и тази определена фактическа власт да е
продължила определен срок в зависимост от вида на владението - добросъвестно или
недобросъвестно. Ответното дружество „АХАЧ 329" ЕООД не твърдяло да се легитимира
като добросъвестен владелец на поземления имот, а само на сградата, разположена в него.
Ищците твърдят и представят документи, удостоверяващи, че ответникът не само не давал
възможност да ползват имота, но и бил заградил същия с ограда, т.е. установил бил
фактическа власт чрез едностранни действия, поради което следвало владението му да се
счита недобросъвестно (чл.79, ал.1 от ЗС). Във връзка с гореизложеното, правят искане в
настоящото производство съдебният състав да се произнесе с решение, с което да признае за
установено, че поземлен имот №24 с площ от 2500 кв.м. бил придобит по силата на
давностно владение, да бъде отхвърлена исковата претенция за признаване за установено, че
ищците са собственици на имота -предмет на иска, както и да се отхвърли искането за
премахване на оградата и навеса, съответно за заплащане на обезщетение за възпрепятстване
3
ползването на имота. В условията на евентуалност правят и възражение относно
законосъобразността на решението за възстановяване на собствеността и издаденият въз
основа на него констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
ЗСПЗЗ и по наследство №129. том II. рег.N94013, дело №181 от 08.12.2009 г. С оглед
предвидената със ЗСПЗЗ възможност земеделските земи да бъдат собственост на
гражданите, държавата, на общините и на други юридически лица, законът регламентирал
правилата за възстановяването на собствеността върху земите, които собствениците или
техните наследници са притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС.
Възстановяването не настъпвало по силата на закона, а след провеждането на
административна процедура, завършваща с решение на ОСЗ по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ за
възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници или по чл.27, ал.1
от ППЗСПЗЗ за възстановяване в нови реални граници с план за земеразделяне. Тези
решения имали конститутивно действие, което означавало, че собствеността се
възстановявала за в бъдеще, след влизането им в сила, т.е. след индивидуализацията на
земите, с което отпадали правата на държавата върху тях, в какъвто смисъл била
задължителната практика на ВКС, опредметена в ТР №1/1979 г. на ОСГК. Законът
регламентирал подлежащите на възстановяване земи, както и хипотезите, изключващи този
процес. Възстановяването се изключвало по отношение на земи във или извън границите на
урбанизираните територии, които били застроени или върху тях били проведени
мероприятия, които били пречка за това. По аргумент от чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ не подлежали
на възстановяване и земите, включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други
организации, във или извън урбанизираните територии, които били застроени или
представлявали прилежащи площи към сгради. Земите, неподлежащи на възстановяване във
всички тези случаи, били държавна собственост по силата на чл.10б от ЗСПЗЗ, пар.35, ал.4
от ПЗРЗИДЗСПЗЗ /предвиден с изменението на закона по ДВ, бр.13/2007 г., мотивите, за
което изменение били усъвършенствуване на правната уредба на земите от ДПФ/ и чл.27,
ал.8 от ЗСПЗЗ, респективно чл.27, ал.10 от ЗСПЗЗ / предвидено с изменението на закона по
ДВ, бл.94/2009 г./ Тези земи не били земеделски, тъй като не отговаряли на легалното
определение за такива - те били негодни за земеделско ползване. Счита, че ищците не били
собственици на процесния имот, тъй като са били налице пречките по чл10б, ал.1 от ЗСПЗЗ
за възстановяване на собствеността. Процесният поземлен имот бил част от бивш стопански
двор на ТКЗС и възстановяването му следвало да се извърши при условията на чл.10, ал.12
от ЗСПЗЗ, вр.чл.11, ал.2, т.3;ал.3;ал.4 и ал.5 и чл.45 от ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 45 ал.
10 от ППЗСПЗЗ била приета, първоначално като ал. 8, с ДВ, бр. 122/ 19.12.1997 г. и в
тогавашната и редакция била постановявала, че земи, върху които били разположени обекти
на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, както
и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско
ползване и неподлежащи на възстановяване, представляват държавна собственост и се
актуват от областния управител, като стопанисването, управлението и разпореждането с тях
се извършва от министъра на земеделието и горите. Независимо от изменението на
разпоредбата във времето, хипотезата, в която земите, върху които са разположени обекти на
организациите по §12 и §29 по ПРЗ на ЗСПЗЗ, са държавна собственост, била останала без
изменения. Към настоящия момент чл. 45 ал. 10 от ППЗСПП предвиждал няколко различни
категории недвижими имоти, които стават държавна собственост ех lege, по силата на
закона. На първо място това били земите, върху които били разположени обекти на бившите
организации по §12, каквато организация представлявало ТКЗС с.В.. Относно претенцията
на ищците за премахване на закупената от ответника „АХАЧ 329" ЕООД сграда,
представляваща метален навес, счита същата за неоснователна и противоречаща на
материалния закон, тъй като процесният обект - сграда бил придобит законосъобразно, а
освен това счита, че дори да се приеме, че било налице незаконосъобразност на извършеното
строителство, то това обстоятелство не обосновавало необходимостта от премахването му по
реда на чл.109 от ЗС. Моли съдът да отхвърли предявения иск по чл. 109 ЗС като
неоснователен и недоказан. Претендира сторените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е депозиран насрещен иск от ответното
4
дружество с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС. Твърди, че на 28.02.2023 г.,
дружеството „АХАЧ 329" ЕООД, придобило от И. А. К. въз основа на покупко-продажба,
обективирано в нотариален акт №121, том I, рег.№1814. на нотариус Р. М., едноетажна
сграда - НАВЕС с площ от 757 кв.м., разположена в поземлен имот с площ от 2500 кв.м.,
находящ се в землището на с.В., означен по скица като имот с планоснимачен №320 в кв.13
по плана на стопанския двор в с.В., утвърден със заповеди №111-732/1973 г и № 35-8/2007 г.
Праводателката И. К. придобила на 28.05.2009 г., процесната сграда НАВЕС от дружеството
„Виктория - 98" ООД, представлявано от управителя А. К. Д., чрез покупко-продажба въз
основа на нотариален акт №1, том II, рег.№5879, дело №187 на нотариус Р. М.. Също на
основание покупко-продажба, на 27.03.2009 г., дружеството „Виктория - 98" ООД придобило
от ЗСПК „Възраждане"-село В., процесната сграда НАВЕС с площ от 757 кв.м., построена в
поземлен имот с площ от 2500 кв.м., съставляващ имот №24 от 8 кадастралния план от 1973
г. на с. В., община Перник, обективирано в нотариален акт №86, т.1, рег.№3550, дело №80 от
2009 г. на нотариус Р. М.. Ответниците по насрещния иск се легитимирали като собственици
на поземлен имот/бивша нива/ с площ от 2500 кв.м. в местността „Герен", съставляващ имот
с кадастрален №24, съгласно план за застрояване и регулация на с.В., утвърден с решение
№68 от 29.04.2004 г. на Общински съвет - Перник, при граници на имота: от север, от изток
и от юг улици, от запад имот кад.№26 и имот кад.№25, „без селскостопанската сграда
(навес), изградена в имота", въз основа на нотариален акт №129, том II, per.№4013, дело
№181/2009 г. на нотариус В. Д.. Посоченият констативен нотариален акт №129 от 08.12.2009
г. бил изготвен въз основа на решение №1892/22.01.2008 г. на Общинска служба Земеделие -
Перник, с което било признато на наследниците на П. М. Д. правото за възстановяване на
собственост на земи в съществуващи възстановими стари реални граници в землището на
с.В.. Ищцовото дружество „Ахач 329" ЕООД по насрещния иск и неговите праводатели били
осъществявали фактическа власт върху процесния поземлен имот явно, необезпокоявано и
непрекъснато в продължение на повече от 10 години, манифестирайки намерението си за
своене, откъдето и настоящия правен интерес от предявяването на настоящия установителен
иск за признаване въз основа на изтекла придобита давност на правото на собственост на
ищцовото дружество върху имот с кад.№24, съгласно плана за застрояване и регулация в
с.В., община Перник с площ от 2500 кв.м. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответниците М. Б. М. /Д./, ЕГН:**********, адрес: гр.П.,
ул."К." бл.**, ап.**; С. А. Д., ЕГН:**********, адрес: гр. С, жк. К.с. ***, вх.*, ет.*, ап.**;
Кръстника И. Д., ЕГН:**********, адрес: гр. П., кв. П. №*, вх.*, ет.*, ап.**; Д. И. М.,
ЕГН:**********, адрес: гр. П., кв. П. №*, вх.*, ет.*, ап.**; М. Н. Д., ЕГН: **********, адрес:
гр. С., ул.Л., №**,ет.*,ап.*, че дружеството „Ахач 329" ЕООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление: гр.Перник, ул. „Пирдоп" №47, представлявано от управителя и
единствен собственик на капитала С. С. К. е собственик на поземлен имот с кадастрален
№24, съгласно плана за застрояване и регулация в с.В., община Перник с площ от 2500 кв.м.,
при граници на имота от север, от изток, от юг - улици, а от запад имот кад.№25 е кад.№26.
Моли, да им бъдат присъдени направените разноски по настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от страна на ответниците по
него и ищци по първоначално предявения иск. Оспорва се насрещния иск като
неоснователен и недоказан. Моли се съдът да отхвърли насрещния иск и да им присъди
сторените разноски във връзка с предявения насрещен иск. Имота собственост на
ответниците по насрещния иск, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /бивша нива/ с площ от 2 500
кв.м.,находящ се в землището на с.В. ,общ.Перник, в местността „ТЕРЕН“, съставляващ
имот с кадастрален № 24 съгласно плана за застрояване и регулация на с.В. утвърден с
Решение № 68 от 29.04.2004 г. на Общински съвет-гр.Перник, при граници на имота: от
север, от изток и от юг- улици, от запад имот кад .№ 26 и имот кад.№ 25 бил придобит на
основание земеделска реституция съгласно решение на ОСЗ- гр.Перник №1829 от
22.01.2008 г. Имотът бил възстановен па ищците на основание подадено заявление за
възстановяване на собствеността на имотите на П. М. Д. подадено през 1991 г. в сроковете
по ЗСПЗЗ. С решение № 2258 от 28.10.2010 г. на ОСЗ- гр.Перник било отказано
възстановяването на имота им, но с решение № 162 от 29.03.2012 г. на ПРС по гр.дело №
5
2917/2011 г. на ПРС било прогласено нищожността на решение № 2258/28.10.2010 г. па ОСЗ ,
като било прието, че собствеността на имота била възстановена с решение № 1829 от
22.01.2008 г. на ОСЗ. Решението било влязло в сила на 17.07.2012 г. потвърдено с решение
№ 202 от 17.07.2012 г. по К.ГР.Д № 181 /2012 г. на ПАС.Решението било в сила на 17.07.2012
г. Посочват, че за периода от подаване на заявлението за възстановяване на имота до влизане
в сила на решението за възстановяването му давност не тече за съответните приобретатели и
същите на могат да се позовават на такава по силата на изричната разпоредба на чл.10 ал.13
от ЗСПЗЗ , която гласи: „Възстановява се собствеността върху тези земи, притежавани от
собствениците им, преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства,
държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански
организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации
или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените случаи
по този закон. Приобретателите не могат да се позовават на придобивна давност.“ С оглед на
това по отношение на имота не могла да тече придобивна давност и да бъде установено
владение от предходния собственик на имота И. К., тъй като същата била придобила на
основание нотариален акт № 1 дом II рег.№ 5879 дело № 187 от 2009 г. на Нотариус Р. М. с
район на действие от „ВИКТОРИЯ 98“ООД едноетажна сграда - НАВЕС с площ от 757 кв.м.
построен в имота на ответниците. Съгласно § 1в. (Нов - ДВ, бр. 34 от 1992 г., изм., бр. 72 от
1993 г., отм., бр. 48 от 1995 г., нов, бр. 28 от 1997 г.) ал. (3) (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г.)
ППЗСПЗЗ „ Не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ: 1. изградените стопански постройки за
подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция независимо от площта им
и вида на конструкцията; 2. строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии,
гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена; 3. непредназначените за
постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от
начина на закрепването им на терена; 4. незавършени строежи до покрива включително. С
оглед на изложеното но-горе навесът не представлявал сграда по смисъла па ППЗСПЗЗ,
която препятствала възстановяването на имота. Това било прието и от съда в цитираните по-
горе съдебни решения. Поради това по отношение на имота на ответниците не били налице
предпоставките /ограниченията / на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ които не позволяват
възстановяването на собствеността върху имота, тъй като навеса не представлявал сграда, за
него нямало издадени строителни книжа и документи и същият не бил трайно прикрепен
към имота и не представлявал недвижим имот по смисъла на закона. С оглед на това имота
правилно и законосъобразно бил възстановен на ответниците в качеството им на наследници
на П. М. Д. и по отношение на него не били налице пречки за възстановяване на
собствеността. Решението за възстановяване на имота било влязло в сила на 17.07.2012 г. С
оглед на изложеното за периода от 1991 г. до 17.07.2012 г. ответното дружество не можело да
се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност върху имота. Освен това
предходния собственик И. А. К. била придобила единствено правото на собственост върху
навеса, а не и върху имота, върху който същият бил построен. Съгласно чл.64 от ЗС
собственикът на постройката можел да се ползва от земята доколкото това било необходимо
за използване на постройката според нейното предназначение ,освен ако в акта с който било
отстъпено правото било постановено друго. В акта на И. А. К. не било постановено да се
ползва от земята върху която е построен навеса, нито да я придобие в собственост. С оглед
на това И. А. К. била ползвател на дворното място в което бил изграден навеса до размера,
който бил необходим за обслужване на постройката. С оглед на това И. А. К. не се явявала
владелец на земята, а ползвател на същата , доколкото притежавала правото на собственост
върху навеса изграден в имота. Ползвателя не можел да придобие правото на собственост
върху имота, тъй като същият не притежавал анимуса, а именно да владее имота като свой и
това владение да е явно, непрекъснато и необезпокоявано от собствениците на земята и да е
достигнало до тяхното знание и същите да са бездействали в продължение на определения
от закона давностен срок. За да придобие качеството на владелец И. А. К. следвало да
превърне ползването / държанието/ на имота в намерение да свои същия за себе си , като по
делото нямало данни за такова преобръщане на намерението на праводателката на ответното
дружество.Същата не била заплащала данъци за имота, не го била владяла за себе си и
6
такова нейно намерение не било достигало до ответниците още повече ,че същите живеели
постоянно извън с.В. и не било ясно как нейното намерение да владее за себе си било
достигнало до останалите наследници-ответниците по насрещния иск. Самата И. К. не се
била позовала на изтекло в нейна полза владение върху имота и не се била снабдила с
нотариален акт за собственост върху имота. Това се потвърждавало от факта, че с
нотариален акт № 121 том 1 рег.№ 1814 дело № 119 от 2023 г. навеса в имота им бил
продаден на ответника „АХАЧ 329“ ЕООД със седалище и адрес на управление —
гр.Перник,ул.“Пирдоп“ № 47 , ЕИК ********* -представлявано от управителя С. С. К. с ЕГН
********** , като било прехвърлено само правото на собственост върху навеса, но не и на
земята върху която бил построен. Това означава, че праводателката на ответното дружество
не била владяла имота за себе си, нито го била придобила по давност и не се била позовала
на такава към момента на прехвърлителната сделка през 2023 г. ,поради което и направеното
възражение за придобиване по давност на имота било изцяло неоснователно и недоказано.
Ответното дружество не било владяло имота в продължение на 10 години, считано от датата
на прехвърлянето му, поради което също не било могло да го придобие по давностно
владение. Освен това дори и ответниците да осъществявали владение върху имота то не
било достигнало до знанието на ищците по първоначално предявения иск, поради което и
упражняването на фактическа власт върху имота не било довело до придобиването му по
давност, тъй като намерението за своене не било достигнало до знанието на собствениците
на имота. Без значение било, че имота понастоящем бил ограден , тъй като оградата била
поставена от И. К. през 2020 г. ,т.е. три години преди предявяването на иска. Освен това
дори и да било осъществявано владение, то не било спокойно и необезпокоявано и явно ,
тъй като през цялото време ответниците по насрещния иск били сезирали компетентните
органи за преустановяване на ползването от страна на праводателя на ответното
дружество.Това се установявало от представените по делото писмени доказателства от които
било видно, че с молба от 24.09.2022 г. ищците били поискали от Кмета на Община-Перник
да задължи И. А. К. да освободи имота им , като молбата била с правно основание чл.34 от
ЗСПЗЗ , като тази молба прекъсвала давността, тъй като се счита , че с нея били предприети
действия по предаването на владението на имота. Със жалба вх.№ 1010 /2023 г. ответниците
по насрещния иск били поискали намесата на Районна прокуратура- гр.Перник за
освобождаване на имота им, но с постановление от 28.06.2023 г. бил постановен отказ за
образуване на наказателно производство , тъй като според Районна прокуратура- гр.Перник
компетентен да разгледа случая бил Районния съдгр.Перник. В образуваното предварително
производство било установено, че с нотариален акт № 121 том 1 рег.№ 1814 дело № 119 от
2023 г. навеса в имота бил продаден на ответника„АХАЧ 329“ ЕООД със седалище и адрес
на управление — гр.Перник,ул.“Пирдоп“ № 47, ЕИК ********* представлявано от
управителя С. С. К. с ЕГН **********. По жалба на ответниците по насрещния иск през
2020 г. била извършена проверка на имота от органите на Община-Перник и било
констатирано извършеното в имота незаконно строителство. С оглед на изложеното дори
ответниците по първоначално предявения иск да са упражнявали владение, то не било явно,
необезпокоявано и непрекъснато , както и не било достигнало до знанието на собствениците
на имота, а освен това нямало доказателства ответниците да са превърнали ползването на
имота / държанието на същия/ в намерение да владеят същия за себе си. Поради това
независимо от срока на ползване, това не могло да 12 доведе до придобиване на имота на
основание давностно владение. Поради изложеното моли съдът отхвърли изцяло
предявеният насрещен иск и да им присъди направените разноски по делото в тази му част.
С оглед характера на първоначално предявеният иск по чл. 109 ЗС съдът с определение по
чл. 140 ГПК е указал на ищците, че носят доказателствената тежест да установят, че са
собственици на недвижимия имот, чиято защита се търси, а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
/бивша нива/ с площ от 2 500 кв.м., находящ се в землището на с.В. ,общ.Перник, в
местността „ГЕРЕН“, съставляващ имот с кадастрален № 24 съгласно плана за застрояване и
регулация на с.В. потвърден с Решение № 68 от 29.04.2004 г. на Общински
съветгр.Перник,при граници на имота: от север, от изток и от юг- улици , от запад имот кад .
№ 26 и имот кад.№ 25, като са придобили собствеността върху него на посоченото
7
основание възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи на техният общ
наследодател, както и, че ответника извършва действия, или бездействия, с които
ограничава или нарушава правото на собственост на ищците и пречи за упражняването му в
пълен обем. Указано е на ответника, че следва да установи твърдените от него обстоятелства
опровергаващи годността на придобивното основание на правото на собственост на ищците,
а именно твърдените пороци на решението за възстановяване на правото на собственост
върху земеделските земи.
С оглед характера на насрещния иск по чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС съдът е указал на
ищеца по насрещния иск, че носи доказателствената тежест да установи твърдяното от него
оригинерно придобивно основание по отношение на правото на собственост върху
процесния недвижим имот -изтекла в негова полза и в полза на неговия праводател, който
му е прехвърлил правото на собственост върху процесния навес, десетгодишна придобивна
давност по отношение на целия процесен имот, като същият е владеел и е упражнявал с
конкретни действия фактическата си власт върху имота, явно, постоянно, необезспокоявано
и непрекъснато в продължение на 10 години, както и началния момент на установяване на
владението и манифестирането на намерението да се превърне от ползвател на поземления
имот, който го използва по повод на построения в него навес негова собственост във
владелец по отношение на собствениците на поземления имот чрез извършването на
конкретни действия по отстраняването им от имота, както и възпрепятстването на достъпа
им до имота. Указано е на ответниците по насрещния иск, че следва да докажат твърдените
от тях обстоятелства оборващи владението на процесния имот от ответника и неговия
праводател.
В о.с.з. ищците редовно уведомени не се явяват с изключение на ищцата М. Б. М. /Д./, която
се явява лично във всяко открито съдебно заседание и се представляват от адв. К. Б., като
молят съда да уважи предявения от тях иск по чл. 109 ЗС и да отхвърли предявения
насрещен иск от ответника с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС. Претендират
сторените по делото разноски.
В о.с.з. ответника редовно уведомен се представлява от пълномощик адв. И. В., която моли
съдът да отхвърли предявения иск по чл. 109 ЗС и да уважи предявения от тях насрещен иск
с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 79 ЗС. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищците са наследници на П. М. Д. /П. С. С., което се установява от удостоверение за
идентичност на лице с различни имена /-бивш жител на с.В., общ.Перник- починала на
29.07.1981 г., което се установява от представеното по делото удостоверение за наследници.
Приживе тяхната наследодателка притежавала земеделски имоти в землището на
с.В.,общ.Перник, които били възстановени на тях, в качеството й на нейни наследници с
решение на ОСЗ- гр.Перник №1829 от 22.01.2008 г.
Видно от приложената по делото преписка с вх. №722/09.12.1991 г. по отношение на
наследниците на П. М. Д. за поземлени имоти в землището на с. В. представена от
Общинска служба по земеделие-гр. Перник същата е била образувана по заявление
депозирано от наследодателя на ищците Б. Д. на 09.12.1991 г. В тази преписка се съдържат
два противоположни по съдържание документа, които са послужили за издаване на двете
противоположни по съдържание решения на ОСЗ-гр. Перник, а именно искане от 06.10.2010
г. от директора на ОД „Земеделие“-гр. Перник, в което се взима становище, че следва да
бъде отменено решение № 1829/22.01.2008 г., с което се възстановява правото на
собственост на наследниците на П. М. Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху имот с пл. № 24, кв. 13, с площ от 2,500 дка, шеста категория, находящ се в
строителните граници на с. В. в местността „Герен“, тъй като имотът бил възстановен в
нарушение на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, тъй като представлява прилежаща площ към сграда,
находяща се в стопанския двор на с. В. по см. на чл. 45, ал.10 от ППЗСПЗЗ земи върху
които са разположени обекти на организации по пар. 12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и
8
незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско
ползване и неподлежащи на възстановяване, представляват държавна собственост. Този
документ е основание за издаването на решение № 2258/28.10.2010 г. на ОСЗ, с което се
отказва да бъде възстановено правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Другият документ съдържащ се в преписката обусловил постановяването на решение
№ 1829/22.01.2008 г. на ОСЗ-гр. Перник, с което се възстановява правото на собственост на
наследниците на П. М. Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имот
с пл. № 24, кв. 13, с площ от 2,500 дка, шеста категория, находящ се в строителните граници
на с. В. в местността „Герен“ е удостоверение с вх. № 66 от 17.01.2008 г. на Общинска
Служба Земеделие и съставената въз основа на същото скица, представляваща извлечение за
бивш имот с пл. №24 съгласно чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ имотът е нанесен в помощен
кадастрален план на стопански двор и същият имот е идентичен с имота описан в т. 2 на
Уведомително писмо № 1828/15.10.2007 г. на ОСЗГ-Перник. От бившия имот попадат 2500
кв.м., които могат да се възстановят.
Видно от писмо на Министерство на Земеделието и Храните до Областната Дирекция
Земеделие Перник от 14.10.2010 г. удостоверението по чл.13, ал. 4 ППЗСПЗЗ и скицата не
съдържат текст за съществуващи в имота сгради и общината е изразила становище за
възстановяването им. Становището е че следва да се преразгледа и отмени решение
№1829/22.01.2008 г. на ОСЗ-гр. Перник
За възстановените им имоти се снабдили с нотариални актове / констативни/ като по
силата на нотариален акт № 129 том 11 рег.№ 4013 дело № 181/2009 г. на Нотариус В. Д. с
район на действие ПРС били СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ /бивша нива/ с площ от 2 500 кв.м., находящ се в землището на с.В. ,общ.Перник, в
местността „ГЕРЕН“, съставляващ имот с кадастрален № 24 съгласно плана за застрояване и
регулация на с.В. утвърден с Решение № 68 от 29.04.2004 г. на Общински съвет-гр.Перник,
при граници на имота: от север, от изток и от юг- улици, от запад имот кад .№ 26 и имот кад.
№ 25, без навеса изграден в имота. В имота им се намира НАВЕС изграден от ТКЗС. Навеса,
съгласно нотариален акт № 1 дом II рег.№ 5879 дело № 187 от 2009 г. на Нотариус Р. М. с
район на действие ПРС бил собственост на И. А. К. от гр.П.,ул.“В. Г.“ № 17, с ЕГН
**********, която го била придобила от „Виктория-98“ ООД. Видно от нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти придобити по давностно владение № 80, том първи, с
рег. №3385, дело № 75/2009 г. от 24.03.2009 г. Земеделска стопанска производствена
кооперация „Възраждане“ е призната за собственик по давностно владение на процесния
навес. По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 86, том
първи, рег. № 3550, дело №80/2009 г. от 27.03.2009 г. Земеделска стопанска производствена
кооперация „Възраждане“ е прехвърлила правото на собственост върху навеса на „Виктория-
98“ ООД.
С решение № 2258 от 28.10.2010 г. на ОСЗ- гр.Перник било отказано
възстановяването на имота им, но с решение № 162 от 29.03.2012 г. на ПРС по гр.дело №
2917/2011 г. на ПРС било прогласена нищожността на решение № 2258/28.10.2010 г. на ОСЗ ,
като било прието, че собствеността на имота била възстановена с решение № 1829 от
22.01.2008 г. на ОСЗ. Решението било влязло в сила на 17.07.2012 г. потвърдено с решение
№ 202 от 17.07.2012 г. по К.ГР.Д № 181 /2012 г. на ПАС. С нотариална покана от 15.05.2010
г. наследодателят им Б. М. Д. бил поканил управителя на „Виктория 98“ООД да премахне
изградения в имота навес, тъй като същият им пречил да упражняват правото си на
собственост върху имота. Този навес и до настоящия момент не e премахнат. По тяхна молба
за установяване на незаконното строителство в имота бил извършен оглед на място в имота
и бил съставен констативен протокол № 1-19/ТР-З909 от 25.08.2020 г. на Община-Перник.
На огледа не се явила И. А. К. и не представила документи както за оградата, така и за
навеса. С молба от 24.09.2022 г. ищците поискали от Кмета на Община-Перник да задължи
И. А. К. да освободи имота им, но до настоящия момент отговор на жалбата ни не бил
получен, нито имали предприети действия за освобождаването на имота им от страна на
Община-Перник. С жалба вх.№ 1010 /2023 г. поискали намесата на Районна прокуратура-
9
гр.Перник за освобождаване на имота им, но с постановление от 28.06.2023 г. им бил
постановен отказ за образуване на наказателно производство, тъй като според Районна
прокуратура- гр.Перник компетентен да разгледа случая бил Районния съд- гр.Перник. С
нотариален акт № 121 том 1 рег.№ 1814 дело № 1 19 от 2023 г. навеса в имота им е продаден
на ответника „АХАЧ 329“ ЕООД със седалище и адрес на управление -
гр.Перник,ул.“Пирдоп“ №47, ЕИК *********, представлявано от управителя С. С. К. с ЕЕН
**********. Съгласно представеното удостоверение от кмета на с. В. от 19.11.2009 г.
ръководството на ЗСПК „Възраждане“ предава имуществото си на дружеството „Виктория
98“ през м. ноември 2006 г. и от м. декември 2006 г. спира дейността си.
Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда СТЕ вещото лице след
извършен оглед на процесния имот и направени измервания е констатирало, че имотът е
ограден с оградна мрежа с метални колове и входен портал и че в имота има изграден
строеж- селскостопанска сграда „Метален навес“. Конструкцията на НАВЕСА се състои от
метални колони, метални греди, противоветрови връзки, метални ферми и единични
бетонови фундаменти, фундирани на дълбочина минимум -1.20м по стандарт, поемащи
усилията от комбинираните натоварвания и предаващи ги в земната основа. Всички връзки
на металната конструкция са на заварка. Стъпките на колоните върху видимата част на
бетоновите фундаменти са от базови метални планки, заварени към забетонирани метални
анкери. Обемно-пространствената конструкция на навеса, не може да бъде преместена като
цяло на друго място в същия си вид, защото е трайно закрепена към земната основа и
всички връзки на носещите метални елементи на конструкцията са на заварка. Съгласно пар.
5т. 38 от ДР на ЗУТ сградата „Метален навес“ е „строеж“, което изключва квалифицирането
му към параграф 5, т.80 от ДР на ЗУТ като преместваем обект. "Преместваем обект" е обект,
който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи
своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото
или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен,
като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на
ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост
се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен
елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за
изграждане на строеж. “
Процесният навес е метална конструкция върху бетонови фундаменти; Това е различна
конструктивна система и не се отнася към масивните сгради. Конструктивни системи-
Определение - под това определение се разбира конструкцията на сградата с нейните
технически, технологични и архитектурни особености. Видове конструктивни системи:
- според материала;
дървени (използват се за леки сезонни сгради)
монолитни (изпълнява се от стоманобетон за всички видове сгради без да зависи от
тяхното предназначение)
метални (селскостопански, промишлени, обществени сгради и небостъргачи)
смесени
2
Застроената площ на металния навес е 757 м, съгласно представените документи към
2
делото, а ЗП съгласно измерванията на място при огледа е 12.5 х60 м= 750 м.
Към застроената площ на селскостопанската сграда „Метален навес“ следва да се включат и
прилежащите площи на сградата, както и площа на рампи/подходи.
2
Цялата площ на ПИ 24 - нива с площ 2500 м е заета от ЗП на металния навес, заедно с
прилежащите му площи и площта на пътната връзка - подход към навеса, изградена от
север. (пътната връзка към металния навес представлява пътна настилка, изпълнена от
10
уплътнен носещ скален пласт, върху който е положен асфалт с дебелина 6 см., измерено от
напукванията на настилката на отделни места ).
Съгласно изчисленията от замерванията на място направени от вещото лице при огледа,
площите са следните:
2
ЗП на метален навес = 12.5x60 = 750 м;
2
ЗП на навес, заедно с прилежащите площи = 750 х 3 = 2250 м;
2
Площ на северен подход/пътна връзка към метален навес - 250м;
2
Общо застроена и заета площ от имота - 2500 м
2
Целият ПИ- нива 2500 м е зает от застроената площ на селскостопанската сграда „Метален
навес“, заедно с прилежащите площи и изпълнената настилка от насипан уплътнен чакъл и
положен асфалт с дебелина 6 см върху него, предназначена за пътната връзка - подход от
север / на места асфалтовата настилка е напукана от където е видна дебелината на асфалта/.
Застроената площ на „Металния навес“ със прилежащите площи се определя съгласно
ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи,
приет с ПМС № 74 от 24.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 34 от 30.04.1991 г., и последващи
изменения, по: Глава трета- ЗЕМЯ НА ДЪРЖАВАТА, ОБЩИНИТЕ И ДРУГИ
ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА (Загл. изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.), чл. 45, ал. 7 се определят със
съвместна заповед на министъра на земеделието н храните и министъра на регионалното
развитие и благоустройството, която се обнародва в "Държавен вестник".
Заповед № РД-46-495/22.08.2003 г. на МЗГ и Заповед № РД02-14-455/22.08.2003 г. на МРРБ
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ МИНИСТЕРСТВО НА
РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО На основание чл. 45, ал. 7 от
Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
(ППЗСПЗЗ) определят: Технически изисквания за определяне на застроените и прилежащите
площи на сградите и съоръженията от имуществото на организациите по § 12 от преходните
и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи;
2.1.4. Извън случаите по т. 2.1.1 размерът на застроената част се определя в зависимост от
застроената площ на сградата (съоръжението), както следва:
б) за сградите, за които няма технологични изисквания за отглеждане на животните в
открити дворове, както и за други селскостопански сгради (съоръжения) - размерът на
застроената част е равен на застроената площ на сградата (съоръжението), увеличена три
пъти.
За строежа „Метален навес“, изграден преди 1973 год. от ТКЗС в землището на с. В.,
местността „Терен“ няма запазени строителни книжа и документи.
Строежът „Метален навес“ е изпълнен и приет съгласно законовите разпоредби за нуждите
на ТКЗС към годината на построяването. Конструкцията на сградата „Метален навес“
отговаря на нормите за проектиране към годината на построяване. Съгласно ЗУТ, чл. 41, ал.
1 и чл.44, ал. 1 ( сила от 31.03.2001 г.) сградата „Метален навес“ е законна и се отнася към
допълващо застрояване със селскостопанско предназначение. Съгласно пар. 5т. 38 от ДР на
ЗУТ сградата „Метален навес“ е „строеж“, което изключва квалифицирането му към
параграф 5, т.80 от ДР на ЗУТ като преместваем обект.
Към експертизата вещото лице прилага скица на имота /Приложение №1 към настоящата
СТЕ с нанесената сграда - „Метален навес“ и пътна връзка от север към нея.
Скицата - Приложение №1 към настоящата СТЕ е изготвена от вещото лице мащабно по
данни и размери взети от представения му Помощен план от община Перник (Приложение
№2 към настоящата СТЕ), одобрен със Заповед № III -732/15.10.1973 год.
Металният навес заедно с прилежащите площи и изградената пътна връзка за достъп
11
от север заемат цялата площ на ПИ с №24, следователно имотът не може да се ползва.
Вещото лице е направило константации- ЗА НЕСЪОТВЕТСТВИЯ ПРИ ИЗГОТВЯНЕТО НА
ЕКСПЕРТИЗАТА
Застроената площ , измерена с ролетка от вещото лице на място при огледа е 12.5x60 м
2
=750 м.
2
По представените документи към делото ЗП сградата е 757 м.
Прилежащата площ на „метален навес“, определена в таблицата на Приложение №3
2
към настоящата СТЕ е 757 м, изготвено на основание на Заповед №1398, гр. Перник
27.07. 2009 год. /Приложение №4 към настоящата експертиза/
Посочената прилежаща площ не може да бъде еднаква със застроената площ на
сградата.
В таблицата на Приложение №3, определената и записана за сграда №15 прилежаща
2
площ съвпада със Застроената площ- 757 м, което означава, че е допусната техническа
грешка.
В Приложение №4 -Заповед №1398, гр. Перник 27.07. 2009 год, е записано сграда
№15, площ на сграда 757 кв. м. попада в имот пл. № 320- площ на имота 2500 кв. м.
В Заповед №1398, гр. Перник 27.07. 2009 год на община Перник е записано е че
прилежащите площи са изчислени на основание на Заповед № РД-46-495/22.08.2003 г.
на МЗГ и Заповед № РД02-14-455/22.08.2003 г. на МРРБ.
Цитираните заповеди не са взети пред вид и прилежащите площи липсват в
изчисленията.
Застроената площ на сградата „Метален навес“ изграден преди 1973 год в процесния имот,
включително прилежащите площи и северната пътна връзка измерени на място с ролетка
при огледа е следното:
2
ЗП на метален навес = 12.5x60 = 750 м;
ЗП навес и прилежащи площи = 750 х 3 = 2250 m2;
2
Площ на северен подход/пътна връзка към метален навес - 250м;
2
Общо застроена и заета площ от имота - 2500 м
Съгласно изчисленията по представения от община Перник помощен план /Приложение
№2/, площите са изчислени от вещото лице, както следва:
2
ЗП на метален навес = 757 м;
2
ЗП навес и прилежащи площи = 757 х 3 = 2271 м;
2
Площа на подхода- пътна връзка от север - 272.5 м, измерени мащабно;
2
Общо застроена и заета площ от имота - 2543,5 м;
В съдебно заседание вещото лице е посочило, че навесът отговаря на задължителното
условие неговия фундамент да бъде минимум на 1,20 м. под терена, с оглед на годините на
престой и многократните натоварвания на навеса включително и на земетресението от 2012
г., тъй като няма никакви размествания и нарушения. Навесът не е преместваем обект, който
може в същия вид да бъде преместен на друго място и да изпълнява същото си
предназначение, като изрязвайки отделни елементи строежът ще загуби своята
индивидуалност, като земята под металната конструкция е нарушена от изпълнение на
бетоновите фундаменти. Металният навес бил допълващо застрояване, което отговаряло на
строителните изисквания преди 1983 г. и съставлявала строеж, а не преместваем обект.
Имотът представлявал празен двор с тази селскостопанска сграда-навес, пътищата към нея и
обиколните пространства.
Съдът кредитира изготвената от вещото лице СТЕ като съставена от безпристрастно вещо
лице в рамките на неговата компетентност, на базата на извършен оглед на процесния имот
12
и на измервания съобразно неговите специални технически познания.
Видно от представените приходни квитанции ищците са заплащали данъци и такси за
процесния имот за различни периоди.
Видно от представения договор за наем от 15.08.1992 г. Ликвидационния съвет на
ТКЗС „Ал. Стамболийски“ в с. В. е отдал под наем процесния навес на трето лице.
По делото са събрани доказателства чрез разпит на свидетели.
Свидетелят Трендафил Седевчов Първанов е заявил, че ищците имат наследствен
имот в с. В. и същият се намира в бившия стопански двор. Неговият имот граничи от двете
страни с имота на Б. Д. и на неговите наследници. Процесният имот върху който е изграден
навеса е ограден. Оградата е направена през 2017 г. от непознати за свидетеля работници.
Бившият двор бил ограден, но оградата била мрежа с бетонни колове. Имотът на ищцата М.
М. не бил ограден. Бившото ТКЗС било заградило целия стопански двор. Навесът в имота
бил метална конструкция с метални греди, които били циментирани в земята фусове.
Навесът бил много голям от около два декара и вътре вкарвали ремаркета, комбайни,
трактори, а преди това се бил ползвал за фураж за животни. След ликвидацията на ТКЗС
навесът бил ползван от кооперация „Възраждане“. Наследодателят Б. водил дело, защото
част от навеса била иззидана с тухлена стена и го бил спечелил и били развалили стената
през 2010 г. Навесът бил метална конструкция с ламарини и покривът бил ламаринен.
Устойчив бил на бури и на ветрове. Навесът бил пречил на М. да си ползва имота, като
последният бил заграден и тя нямала достъп до него от 2017 г. Нейният баща Б. имал
копюри и искал да придобие навеса. Последният бил на 50 години. До 2017 г. ищците имали
достъп до имота преди да се постави оградата. След 2017 г. не можело да се влиза в имота. В
имота се вкарвали комбайни, ремаркета, трактори, но свидетелят не знае кой им е
собственик.
На свидетелят се предявява ПРЗ от 1973 г. на с. В., като същият разпознава неговия
имот с № 28, който твърди, че граничи с имоти с № 24 и № 318. Свидетелят се ориентира по
посочения му навес къде е имота на ищците под № 24, разпознава имот № 319 като
лечебница и показва, че оградата се пада по средата на имот с № 318, като на улицата имало
ограда, която била продължавала надолу. Целият стопански двор бил заграден с метална
мрежа с бетонни колове. Изменена била част от оградата отдясно, където били къщи, които
били заградени с мрежи, навесът бил от източната страна, като от западната страна оградата
била на метър от пътя до края на къщите и една част била заградена пред лечебницата. Били
използвали част от старата ограда. Последната била минавала и през имота на свидетеля.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел М. М. в парцеларния план
парцелите отредени за наследодателя на М. Б. били три-навес с прилежаща площ, като
навесът не бил негов, а на бившето ТКЗС. Площта му обаче била парцелирана да бъде
възстановена и още два парцела. Навесът бил с бетонни колони и метална конструкция.
Съобразно правилата на навеса му била определена прилежаща площ. Навесът бил пречил
на ищците да си ползват имота, както и другите им два имота, защото били заградени и
приобщени към селскостопанския двор. Оградата била поставена през пролетта на 2017 г.,
като същата била оставена от южната страна по средата на пътя, който бил общинска
собственост. Свидетелят бил очевидец на поставянето на оградата и бил протестирал срещу
нея. Преди да поставят оградата имали достъп до имотите. Пътят бил заграден и била
оставена пешеходна пътека около 3 метра, а другите 3 м. били заградени с висока ограда от 2
метра с нови колове покрай старата ограда и навлизала в голяма част от имота на М.. От
2017 г. не могли да си стигнат до имотите с кола и минавали през бара от другата страна,
като до имота на М. входът откъм улицата бил затворен изцяло. Имало комисия от
общината, но И. К. не се била явила, като никой от хората, които били стопанисвали навеса
не се били явили. Наследодателят Б. бил често ходил в имота и бил разговарял с
ръководството на кооперацията. Била им възстановена земеделска земя в регулация без да
има ПУП през 2007 г. Неговата земя също била в стопанския двор и била представлявала
необработваема ливада, където били пасяли кравите на ТКЗС. На свидетелят му беше
предявен план ПРЗ от 1973 г. на с. В.. Разпознавал процесният имот с № 24 по навеса, който
13
е означен в него. Покрай старата ограда била издигната нова ограда. Оградата била
преминавала покрай пътя и бившата лечебница. На имот с № 320 до определен период
имало ограда. Бащата на М. трябвало да купи навеса и чакал търг, понеже навеса не бил
продаден от бившето ТКЗС на кооперацията, трябвало да има търг и той имал копюри.
Планът бил изготвен през 2007 г. Свидетелят не бил виждал някой да обработва имота от
2007 г.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка И. К. управител на
дружеството закупило процесния навес през 2009 г., както и всичките имоти принадлежащи
на кооперация „Възраждане“ в с. В., тя била стопанисвала имотите до 2023 г., като
отглеждала крави и обработвала земи. Били надлежно оформени сделки по нотариален ред.
Била закупила всички сгради-4-5 обора, огромен навес, който служил за сено, като под него
били събирали цялата продукция, бали за крави и други. Появил се дядо Б. в самото начало
през 2009 г., като й бил заявил, че навесът е в неговия имот, като тя му била заявила, че
навесът е нейн и го помолила да напусне имота. След това бил идвал при нея, тъй като тя
била обработвала и неговите земи, сеела жито, ечемик, люцерина, косяли трева, и били
отдавани под аренда. След първият скандал повече не й бил говорил за навеса. След като
била закупила сградите същите били заградени с ограда, като на места оградата била
разрушена, като коловете си били стояли, но на места мрежата била ръждясала или
открадната, поради което била купила мрежа и я била доизградила. Не била отдавала
сградите на други фирми, тя си ги била ползвала. Свидетелката К. познава единствено Б. М.
не и другите наследници на П. М. Д.. Земята около навеса не се била обработвала. В навеса
били държали инвентар и храна за животните. Навесът бил сеновал. Целият стопански двор
бил заграден, като навесът бил накрая на стопанския двор. Около самия навес нямало
ограда.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел В. Г., който обработва
земеделските земи в с. В. и подписва договорите за аренда ищцата М. М. като била
получавала рентата му била споменала, че притежава имот под навеса, който възнамерява да
продава. Всички сгради в селскостопанския двор били собственост на И. К., а след това на
ответното дружество. Свидетелят й бил помагал да възстановят съществуващата ограда, тъй
като иначе животните, които гледали щели да избягат. На мястото на оградата били
поставили мрежи. Оградата била преминавала през цялото стопанство. Целият стопански
двор бил заграден, но около навеса нямало ограда. Навесът се бил използвал като сеновал,
сега под него се съхранявали машини, а земята около навеса не се била използвала.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като еднопосочни
и безпротиворечиви кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
По делото като писмено доказателство е прието Решение №1829/22.01.2008 г. за
възстановяване на правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници, издадено от Поземлена комисия, издадено на
основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, влязло в сила, съгласно което на наследниците на П. М.
Д. са възстановени недвижими имоти, сред които и процесния. Представени са и
документите по преписката в т.ч., удостоверения за наследници, заявления и декларации и
др., които касаят не само процесния имот, но и други имоти.
Налице са и други доказателства по делото, но поради тяхната неотносимост същите
не следва да бъдат обсъждани.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи.

По предявения първоначален иск с правно основание чл. 109 ЗС
Съдът е сезиран с първоначално предявен негаторен иск по чл. 109 ЗС по който ищците
носят доказателствената тежест да установят, че са собственици на недвижимия имот, чиято
защита се търси, а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /бивша нива/ с площ от 2 500 кв.м., находящ
се в землището на с.В. ,общ.Перник, в местността „ГЕРЕН“, съставляващ имот с
14
кадастрален № 24 съгласно плана за застрояване и регулация на с.В. потвърден с Решение №
68 от 29.04.2004 г. на Общински съветгр.Перник,при граници на имота: от север, от изток и
от юг- улици , от запад имот кад .№ 26 и имот кад.№ 25, като са придобили собствеността
върху него на посоченото основание възстановяване на правото на собственост върху
земеделски земи на техният общ наследодател, както и, че ответника извършва действия,
или бездействия, с които ограничава или нарушава правото на собственост на ищците и
пречи за упражняването му в пълен обем. Ответникът следва да установи твърдените от него
обстоятелства опровергаващи годността на придобивното основание на правото на
собственост на ищците, а именно твърдените пороци на решението за възстановяване на
правото на собственост върху земеделските земи.
В рамките на съдебното производство, ищците обосновават активната си материална
легитимация и носител на спорното материално право като се позовават на Нотариален акт
за собственост на недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ и по наследство № 129, том 2, рег.№
4013, дело № 181 от 08.12.2009 г., на нотариус В. Д. издаден на основание Решение №
1829/22.01.2008 г. за възстановяване на правото на собственост на земеделски земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници, издадено от Общинска Служба
Земеделие-гр. Перник, издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, влязло в сила на
17.07.2012 г.Твърдяното от ищците основание за придобиване на право на собственост е
реституция на земеделска земя в съществуващи или възстановими стари реални граници.
Не се спори между страните, а от събраните по делото доказателства се установява, че
процесният имот към момента на обобществяването му е представлявал земеделска земя. С
нейното масовизиране тя е загубила своята индивидуализация, своите реални граници – арг.
чл. 10 от Примерния Устав на ТКСЗ от 1968 г., който установява, че внесената в
кооперативното стопанство земя за общо ползване остава собственост на лицата, които са я
притежавали, но не в реалните й граници, а в границите на земите, стопанисвани от ТКЗС.
Възстановяването в индивидуална собственост на даден недвижим имот, включен в
ТКСЗ (каквато е настоящата хипотеза) се осъществява по реда на ЗСПЗЗ и Правилника по
неговото прилагане. Процедурата завършва с решение на съответната поземлена комисия,
което има конститутивно действие – собствеността се възстановява с влизане в сила на това
решение (така Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК).
Съгласно чл. 2 ЗСПЗЗ земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са
предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните
територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен
план, или с околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със
сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения,
религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или
складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от
енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито
представляват прилежащи части към такива съоръжения.
Същата дефиниция е дадена и в чл. 1, ал. 1 ППЗСПЗЗ, като ал. 2 от тази разпоредба
допълва, че стопанските дворове на трудовокооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) и
държавните земеделски стопанства (ДЗС), или части от тях, намиращи се извън границите на
урбанизираните територии, са земеделски земи, ако не са застроени и са годни за земеделско
производство.
Съгласно § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности, които не позволяват
възстановяване на собствеността, са: наземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ възстановяват се правата на собствениците или на
техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства,
независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях
селскостопански организации. Ал. 12 от тази разпоредба създава ограничение – да не са
15
застроени или не представляват прилежащи площи към сгради.
Чл. 10а, ал. 1 и 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ въвеждат ограничения от горното правило като
постановяват, че възстановяването на собствеността става в реалните граници там, където те
съществуват или е възможно да бъдат установени и собствениците или техните наследници,
притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били
включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации,
намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са
застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от
държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.
Тъй като ответникът „АХАЧ-329“ ЕООД не е участвал в административното
производство, в което е издадено решението за възстановяване правото на собственост
върху спорния имот и по повод конкретното му възражение, съдът на основание чл. 17, ал. 2
ГПК следва да извърши т. нар. косвен съдебен контрол по отношение материалната
законосъобразност на този индивидуален административен акт - Решение № 1829/22.01.2008
г. за възстановяване на правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници, издадено от Общинска Служба Земеделие-гр. Перник,
издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ (така Решение № 463 от 21.01.2012 г. по гр.
д. № 13/2011 г. на ВКС за задължението на съда да осъществи косвен съдебен контрол,
Решение № 227/25.01.2016г. по гр.д. № 3007 /2015г., I г.о. на ВКС и мотивите на ТР № 2 от
14.V.1991 г. по гр. д. № 2/91 г., ОСГК, в които се приема, че изискванията (условията) за
действителност на административните актове са посочени в чл. 41, ал. 3 ЗАП (аналогичен
със сега действащия чл. 146 АПК). В рамките на своите правомощия настоящият състав
намира, че това решение е валидно като издадено от надлежен орган, в рамите на неговата
компетентност и в законоустановената форма, същото е подписано от състава, участвал в
издаването му.
Гражданският съд е компетентен да се произнесе и по законосъобразността на
административния акт (освен ако не е осъществен т. нар. пряк съдебен контрол) само при
"материална незаконосъобразност", респ. "нарушена е целта на закона", т.е. дали дадена
обобществена земя подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ. В множество решения на
ВКС, сред които и Решение № 108 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1291/2010 г., I г. о., ГК
и цитираните в него Решения 857/7.10.2008 г. по гр. д. № 3008/07 г. на III г. о. и №
1200/13.07.2004 г. по гр. д. № 585/03 г. на III г. о. и др. - Решение № 89 от 21.07.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 6524/2014 г., I г. о., ГК се приема ясно и безпротиворечиво, че
„осъщественото комплексно благоустройствено мероприятие върху земеделска земя преди
влизане в сила на ЗСПЗЗ, представлява пречка за реституция на земята“. „…разпоредбата на
чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждането на
терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на
строителството, както и за предоставянето на сградите или другите съоръжения за
стопанисване на определена държавна организация. Не е установено изискване и за площта
на сградите и вида на конструкцията им, както и за начина им на прикрепване към земята.
Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или за осъществено друго
мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността
върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ“.
На първо място, съдът счита, че не се установява ищците да са собственици на
поземления имот, в който се намира процесния навес. Между страните не се спори, а това е
видно и от данните по делото, че процесния поземлен имот е бил възстановен на ищците по
реда на ЗСПЗЗ в качеството им на наследници на П. М. Д., с влязло в сила решение от
29.03.2012 г. по гр. д. № 2917/2011 г. на ПРС, потвърдено с окончателно Решение №202 от
17.07.2012 г. по к.гр.д. №181/2012 г. на Административен съд-Перник, постановено по реда
16
на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, с което е била прогласена нищожността на решение №2258 от
28.10.2010 г. на Общинска Служба „Земеделие и гори“-гр. Перник, с което се отказва да се
възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
върху процесния имот. Ответникът оспорва претендираното от ищците право с твърденията,
че не са налице материалните предпоставки за реституция и, че са налице законови пречки за
такава. В тази връзка следва предварително да се отбележи, че установеното в
административното производство по ЗСПЗЗ или в съдебното производство по чл. 11, ал. 2
или чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ право на възстановяване на собственост няма обвързващо действие
спрямо трети лица, които не са били страни в съответното производство, поради което актът
за възстановяване е непротивопоставим на оспорващи го трети лица. Действително, този вид
реституционни актове имат конститутивно действие по отношение на обектите и субектите
на възстановеното право на собственост и легитимират лицата като собственици, но само в
случай, че са законосъобразни. Те са законосъобразни, когато са валидни, постановени без
съществени процедурни нарушения и при наличието на материалните предпоставки за
реституция /бившо право на собственост и земеделския характер на имота към момента на
отнемането, обобществяване, липса на законови пречки за реституция/. Реституцията по
реда на ЗСПЗЗ се извършва в рамките на едностранно производство, в което участие вземат
само заявителите, поради което актът за възстановяване е непротивопоставим на оспорващи
го трети лица. Ето защо ако в исково съдебно производство трети лица оспорват
законосъобразността на реституционния акт, тази законосъобразност подлежи на проверка
от гражданския съд. В този смисъл гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол,
както за валидността, така и за материалната законосъобразност на административния акт, в
чието производство по издаване и обжалване не е бил страна оспорващия го ответник - така
ТР № 6/10.05.2006 г. на ОСГК - ВКС. В същия смисъл е и изричната разпоредба на чл. 17, ал.
2 ГПК. Такъв косвен контрол е допустим и върху съдебното решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ,
с което се замества позитивен административен акт по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, т.е. когато след
отмяна на отказ за реституция съдът е разрешил въпроса по същество и е постановил
възстановяване на собствеността. Не са пречка за подобен косвен контрол разпоредбите на
чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК и чл. 302 ГПК. От една страна, същите са приложими само за
постановените след влизане им сила /за АПК - 1.03.2007 г., за ГПК - 1.03.2008 г./ решения на
специализираните административни съдилища, като вид съдилища, а не и за постановените
в предходен период съдебни решения на общите съдилища, тъй като не е придадена обратна
сила на въпросните разпоредби. От друга страна, предметният обхват на задължителната
сила на решенията на административните съдилища по чл. 302 ГПК е идентичен с този по
чл. 177, ал. 1 АПК, който в изр. 1 постановява, че решението има сила само за страните по
делото, а изр. 2 придава всеобща задължителна сила единствено на конститутивното
действие на отменителното съдебно решение /след отмяната административният акт
преустановява съществуването си в правния мир спрямо всеки - това е безспорно/. Тази
задължителна сила обаче не обхваща последващите отмяната правни последици по чл. 173
АПК - последващото разрешаване по същество на въпроса, който е бил предмет на
административното производство, което се извършва в следваща отмяната фаза на
17
административния процес. Това последващо разрешаване може да извърши самият съд или
компетентният административен орган, на който съдът е изпратил преписката с указания, но
и в двата случая чрез тези последващи действия не се извършва пряк контрол върху
законосъобразността на административен акт, за да са приложими последиците на чл. 302
ГПК или чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК, а се разрешава по същество искането, по което е била
образувана административната преписка. Този извод пряко следва от буквалния текст на чл.
302 ГПК, който обявява за задължително за гражданския съд решението на
административния съда само в частта, с която се е произнесъл относно валидността и
законосъобразността на оспорвания административен акт /който резултат се обективира в
отмяната или потвърждаването на акта/, а не и в частта, с която след отмяната съдът е
постановил последващи действия по разрешаване по същество на въпроса, който е бил
предмет на административното производство. Несъмнено е, че в тази хипотеза
разрешаването от самия съд по същество на искането, предмет на административното
производство, не може да има по-голяма правна стойност от разрешаването по същество от
административния орган, на когото съдът е изпратил преписката с указания, тъй като при
последното се издава нов административен акт, за който е безспорна възможността за косвен
контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК. Ето защо няма пречка върху резултата от тази последваща
отмяната фаза на административния процес да се осъществи косвен съдебен контрол в
пределите на чл. 17, ал. 2 ГПК. Съобразно диспозитивното начало в гражданския процес
косвения съдебен контрол се осъществява по принцип в рамките на наведените от ответника
възражения, освен ако незаконосъобразността следва пряко от съдържанието на съответния
акт.

В конкретния случай ответникът своевременно е оспорил претендираното от ищците право с
твърденията, че са налице предвидените в чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ пречки за реституция на
земеделските земи, тъй като се касаело за земя включена в селскостопански двор на ТКЗС,
която била застроена.
По тези възражения съдът намира следното:

Възражението на ответника е, че именно поради наличието на процесния навес процесната
нива не е подлежала на реституция на осн. чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ, а и на осн. чл. 10б, ал. 1
ЗСПЗЗ. На първо място разпоредба на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ изключва реституцията, както за
намиращи се в урбанизирани територии, така и за намиращи се извън тях земеделски земи,
ако те са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността /описани в § 1в, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ/, в която хипотеза е без
значение законността на строежите. Както е изяснено в съдебната практика, хипотезата на
чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ е специална по отношение на тази по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, като първата
касае застрояването от физически лица, а втората - за обществени и стопански мероприятия -
така решение № 229/21.07.2010 г. по гр. д. № 195/2009 г., решение № 161/18.07.2012 г. по гр.
18
д. № 1197/2011 г., решение № 219/20.05.2011 г. по гр. д. № 807/2010 г. на ВКС, І и ІІ отд. и др.
В конкретния случай е установено, че процесния навес е бил построен от ТКЗС, което се
установява, както от кредитираната от съда СТЕ, така и от свидетелските показания на
всички разпитани по делото свидетели. От данните по заключенията на СТЕ. При това
положение, следва да се приеме, че навесът е построен след завземането от държавата на
имота, а не от частни лица, поради което се касае до обществено мероприятие за държавни
нужди, попадащо в приложното поле на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, при което законност на
строежа не се изисква. Дори и да се приеме, че се прилага хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ,
то от данните по делото може да се направи обоснован извод за законността на строежа.
Действително, не е установено наличието на строителни книжа за същия /видно и от СТЕ/,
но ненамирането днес на такива в общинската администрация не означава тяхната липса
към момента на строежа. Косвено доказателство за законността на строежа е отразяването на
сградата в план от 1973 г., тъй като в него се отразяват единствено законни строежи. Вещото
лице е констатирало в рамките на своята техническа компетентност, че металния навес
съставляващ строеж е бил изграден преди 1973 г. от ТКЗС, че същият е изпълнен съобразно
законовите разпоредби за нуждите на ТКЗС към годината на построяването му, като
конструкцията на металния навес отговаря на нормите за проектиране към годината на
построяването му. Металния навес е законен строеж и се отнася към допълващото
застрояване със селскостопанско предназначение по см. на чл. 44, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 ЗУТ.
Вещото лице е констатирало след огледа на място на имота и на навеса, че навесът
съставлява обемно-пространствена конструкция и не може да бъде преместена на друго
място в същия вид, защото е трайно закрепена към земната основа и всички връзки на
носещите метални елементи на конструкцията са на заварка, поради което същият
съставлява строеж, а не преместваем обект. Също така е установило, че цялата площ на
имота с пл. № 24 от 2500 кв.м. е заета от ЗП на металния навес заедно с прилежащите му
площи и площта на пътната връзка-подход към навеса от север. Всички свидетели разпитани
по делото заявяват, че навесът е бил изграден от ТКЗС и се намира в селскостопанския му
двор и представлява метална конструкция с греди циментирани в земята, ламаринен покрив,
устойчив на лоши климатични условия и природни бедствия и се бил използвал за фураж на
животни от ТКЗС и за съхраняване на сено като сеновал, а след това от новите собственици
са съхраняване на инвентар-трактори, комбайни, ремаркета
При тези данни съдът намира, че процесният имот с пл. № 24 не може да се
определи като незастроен към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ по смисъла на чл. 10б,
ал. 1 ЗСПЗЗ, което е пречка за допустимост на реституцията му.

Ето защо ищците не могат да претендират реално възстановяване на собствеността
на земята, върху която се намира процесната сграда-навес, а единствено - обезщетение.
Предвид горното реституционният акт на земята под процесната сграда-навес е
незаконосъобразен, поради което не е породил конститутивния си вещноправен ефект в
полза на ищците и не ги легитимира като собственици.
19

Предмет на разглеждане е иск по чл. 109 ЗС, с който ищците претендират от
ответника да премахне навеса и оградата, попадаща в техния собствен поземлен имот с пл.
№ 24.

Според чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Искът по чл. 109 ЗС
предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение на обекта на правото на
собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава или пречи
на допустимото пълноценно ползване на имота от собственика му. Активно легитимиран по
такъв иск е собственикът на засегнатия имот, а пасивно легитимиран да отговаря по него -
лицето, което е извършило /или извършва понастоящем/ неоснователното действие,
въздействие или посегателство. Съдът намира, че в конкретния случай посочените
предпоставки не са налице, поради следното: Ищците не доказаха, че са собственици на
процесния имот на твърдяното от тях основание, а именно реституция на земеделска земя в
стари възстановими граници реституционният акт на земята под процесната сграда-навес е
незаконосъобразен, поради което не е породил конститутивния си вещноправен ефект в
полза на ищците и не ги легитимира като собственици
На второ място, дори и да се приеме, че земята под процесната сграда е законно
реституирана в полза на ищците, то наличието на процесната сграда-навес върху нея не
представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, нито е налице пасивна
материалноправна легитимация на ответника да премахне тази сграда. От една страна, в
хипотезата на реституция по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ /ако би била допустима/
възстановяването на собствеността върху земята води и до придобиване от правоимащите и
на собствеността върху незаконно изградените в предходен период върху нея строежи /по
силата на принципа на приращението по чл. 92 ЗС/. Като собственици на този строеж
правоимащите са в правото си да го премахнат. Същите обаче не могат да искат премахване
на строежа от лицата, които са го извършили или стопанисвали в предходен на реституцията
период, тъй като през този период правоимащите не са били собственици на земята, т.е. не
са били собственици към момента на извършване на твърдяното неоснователно действие по
чл. 109 ЗС. Хипотезата е аналогична на случая, когато едно лице закупува земя, върху която
е изградена сграда /независимо от законността й/, но в нотариалния акт не е посочено, че
земята е застроена, което ще доведе до придобиване по приращение и на сградата от
купувача. Може ли купувачът да иска премахване на тази вече изградена сграда по реда на
чл. 109 ЗС с твърдението, че тя му пречи да ползва земята според намеренията си и, че не е
съгласен със съществуването й? Очевидно отговорът е отрицателен. Купувачът придобива
земята в състоянието, в което се намира към момента на придобиването, независимо дали е
знаел за това състояние, поради което наличието на предходни строежи в тази земя не
20
представлява неоснователно въздействие върху нея по смисъла на чл. 109 ЗС. Същото е
положението и при придобиване чрез реституция на земята - след като наличието на строеж
не е било пречка за реституцията /а тя е извършена по желание на правоимащите,
обективирано в подаденото от тях заявление/ и след като правоимащите са придобили
земята в състоянието, в което се е намирала в момента на реституцията, то и премахването
на този строеж не може да се иска по реда на чл. 109 ЗС. От друга страна, ответникът не би
бил пасивно легитимиран да отговаря по подобна претенция, тъй като не той е извършил
твърдяното неоснователно действие - изграждането на сградата, което е осъществено
значително преди възникването на ответното дружество като правен субект. Стопанисването
на сградата не е достатъчно, за да се приеме, че именно ответникът е задължен да я
премахне. Премахване може да се търси от този, който е построил тази сграда, тъй като
именно построяването е довело до възникването на сградата, чието съществуване се твърди
да е неоснователното въздействие върху земята. По реда на чл. 109 ЗС може да се иска
преустановяване на въздействието, което се извършва именно от ответникът. Ето защо
следва да е налице съответствие между това извършвано от ответника въздействие и
претенцията на ищеца по чл. 109 ЗС. Такова съответствие в случая не е налице, тъй като
действието, извършвано от ответника, се изразява в стопанисване и ползване на въпросната
сграда /а не в изграждане/, което въздействие върху имота подлежи на преустановяване чрез
прекратяване на стопанисването и ползването /което е предмет на друг иск - по чл. 108 ЗС/, а
не чрез премахване на сградата. Същите съображения се отнасят и до поставената в имота
ограда. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели селскостопанският двор е
бил ограден, като бившето ТКЗС било оградило целия селскостопански двор с метална
мрежа с бетонни колове, като новите собственици на навеса били използвали част от старата
ограда и изменили част от нея и през 2017 г. била поставена ограда, която била пречила на
ищците да си достъпват до имота. Това се установява от показанията на разпитаните по
делото свидетели П. И М., като последният свидетел заявява, че оградата ограничава
достъпа и до имота на ищците, като са оставили пешеходна пътека от 3 метра, а другите 3
метра са заградени от висока ограда. Достъпът до имота на ищците е ограничен с кола.
Покрай старата ограда била издигната нова ограда. Свидетелката К. заявява, че се е налагало
старата ограда да бъде доизградена, тъй като на места била разрушена. Целият стопански
двор бил заграден, като около самият навес нямало ограда. Свидетелят Грозданов заявява, че
имало съществуваща ограда около имота, която той бил помагал да се възстанови. Целият
стопански двор бил заграден, но около навеса нямало ограда. В този смисъл ответникът не е
изградил оградата, като същата е била налице подобно на навеса по време на
съществуването на ТКЗС било оградило целия селскостопански двор с метална мрежа с
бетонни колове, а предходните собственици на навеса единствено са били възстановили
старата ограда, която е била разрушена на места. През 2017 г. се установява от свидетелските
показания на свидетелите П. И М., че е била променена старата ограда и е обхванала и част
от общинския път, като собствениците на съседните имоти, сред които и ищците са били
засегнати и не са могли да достъпват до имотите си с леки автомобили, а е имало пешеходна
пътека от 3 метра. Поставянето на новата ограда и то в едната й част би могло да се приеме
21
за действие ограничаващо упражняването на правото на собственост върху имота от страна
на ищците, тъй като същите не могат да влизат с леки автомобили до имота си, а единствено
преминавайки по пешеходна пътека, но същото е било извършено от трети лица, които не се
установи кои са в хода на процеса, но не и от ответното дружество или негови служители,
тъй като същите са придобили процесния имот през 2023 г. в това състояние с така
поставената ограда. На следващо място ищците би следвало да претендират не премахване
на цялата ограда, а премахване само на тази част от новата ограда поставена през 2017 г.,
която им пречи да си влизат в имота с леки автомобили, тъй като останалата ограда на
процесния имот не им пречи да упражняват правото си на собственост върху същия и
съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели П. И М. преди 2017 г. ищците са
имали достъп до имота. В този смисъл ищците нямат такава претенция и съдът не може да
постанови частично премахване на оградата, тъй като е сезиран с иск за премахване на
цялата ограда, дори и да приеме тази претенция за частично основателна.
Следователно, не е налице и втората предпоставка за уважаване на негаторния иск
по чл. 109 ЗС. Ето защо искът е изцяло неоснователен.
След като ищците не доказаха да са собственици на процесния имот, неоснователна е
претенцията за осъждане на ответника да премахне навеса и ограда изградени върху този
имот.
Независимо от отхвърлянето на главния иск с правно основание чл. 109 ЗС съдът
дължи произнасяне и по обективно и кумулативно съединения към него насрещен иск по чл.
124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС, тъй като исковете не се намират в отношение на взаимна
обусловеност.
По предявения насрещен иск по чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС.
Ищецът по насрещния иск по чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС носи доказателствената тежест
да установи твърдяното от него оригинерно придобивно основание по отношение на
правото на собственост върху процесния недвижим имот -изтекла в негова полза и в полза
на неговия праводател, който му е прехвърлил правото на собственост върху процесния
навес, десетгодишна придобивна давност по отношение на целия процесен имот, като
същият е владеел и е упражнявал с конкретни действия фактическата си власт върху имота,
явно, постоянно, необезспокоявано и непрекъснато в продължение на 10 години, както и
началния момент на установяване на владението и манифестирането на намерението да се
превърне от ползвател на поземления имот, който го използва по повод на построения в него
навес негова собственост във владелец по отношение на собствениците на поземления имот
чрез извършването на конкретни действия по отстраняването им от имота, както и
възпрепятстването на достъпа им до имота. Ответниците по насрещния иск следва да
докажат твърдените от тях обстоятелства оборващи владението на процесния имот от
ответника и неговия праводател.
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Тази норма урежда по общ
начин предявяването на установителен иск, като въвежда правния интерес от него като
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Правният интерес се преценява
винаги конкретно във всеки отделен случай, като такъв е винаги налице, когато се
претендира едно оспорвано от ответника право, съответно – отрича се едно претендирано от
ответника право и решението по установителния иск ще съхрани или увеличи правната
сфера на ищеца. В конкретния случай с установяването на посоченото право ищецът по
насрещният иск ще увеличи своя актив, ако искът бъде уважен със сила на пресъдено нещо,
поради което за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия насрещен иск и
22
същия е процесуално допустим. В същата насока са и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 8/2012 г., ОСГТК и т. 3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2014 г., ОСГК.
В рамките на съдебното производство ищецът по насрещния иск обосновава
активната си материална легитимация и носител на спорното материално право като се
позовава на давностно владение като способ за придобиване на абсолютното вещно право в
качеството си на недобросъвестни владелци за период от 10 г. преди подаване на исковата
молба.
С оглед на тези данни и конкретни твърдения, в тежест на ищеца по насрещния иск е
да установи в условията на пълно, главно доказване, че е собственик на процесните имоти
на посоченото основание – че е владял и упражнявал фактическа власт върху имота с
намерението да я свои за себе си.
В случай, че ищецът докаже горното, в тежест на ответника е да установи, че със
своите действия е прекъснал придобивната давност.
По делото се установява е, че Навеса, съгласно нотариален акт № 1 дом II рег.№ 5879
дело № 187 от 2009 г. на Нотариус Р. М. с район на действие ПРС е бил станал собственост
на И. А. К. от гр.П.,ул.“В. Г.“ № 17, с ЕГН **********, която го била придобила от
„Виктория-98“ ООД. Видно от нотариален акт за собственост върху недвижими имоти
придобити по давностно владение № 80, том първи, с рег. №3385, дело № 75/2009 г. от
24.03.2009 г. Земеделска стопанска производствена кооперация „Възраждане“ е призната за
собственик по давностно владение на процесния навес. По силата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 86, том първи, рег. № 3550, дело №80/2009 г. от
27.03.2009 г. Земеделска стопанска производствена кооперация „Възраждане“ е прехвърлила
правото на собственост върху навеса на „Виктория-98“ ООД.
Настоящият ответник „АХАЧ 329“ЕООД е придобил правото на собственост върху
навеса чрез договор за покупко-продажба от И. А. К. обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти №121, том първи, рег. № 1814, дело № 119 от
28.02.2023 г.
Навесът видно от кредитираната от съда СТЕ и от показанията на всички разпитани
по делото свидетели е строеж, а не преместваем обект по см. на ЗУТ.
Спорни по делото са наличието на предпоставките по чл. 68 ЗС, приложението на
презумпцията по чл. 69 ЗС, които пряко рефлектират върху оригинерния придобивен способ
по чл. 79, ал. 1 ЗС. Ищецът по насрещният иск се позовава на презумпцията по чл. 69 ЗС и
твърди, че владее имота, което се оспорва от ответниците, който от своя страна заявяват, че
те владеят имота и са негови собственици на основание възстановяване на право на
собственост върху земеделска земя по силата на реституция в стари възстановими граници и
на база на издаден и обсъден констативен нотариален акт.
Чл. 68, ал. 1 ЗС дефинира „владението“ като упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а ал.2 прави
разграничаване с „държането“, което представлява упражняване на фактическа власт върху
вещ, която лицето не държи като своя.
Чл. 69 ЗС въвежда оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго, а съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години.
Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползува
от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според
нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено
друго. Тази норма е императивна и брани не само правата на суперфициарните собственици,
но и на собственика на земята, като не допуска неговото право да ползва незастроената част
да бъде ограничавано извън необходимото за ползване на сградата. Наличието на сграда,
23
собственост на трето лице, не лишава собственика на земята да ползва незастроената част от
нея за свои нужди – неговото задължение се свежда до това да не извършва действия, които
лишават суперфициарния собственик от достъп до сградата и създават пречки да
осъществява правата си. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС – напр. Решение №
152 от 30.09.2015 г. по гр. д. № 1318/2015 г. на I гр. отд., нормата на чл.64 ЗС намира
приложение винаги, когато на терена съществуват постройки, т.е правото на строеж е
било упражнено независимо от кого, и собствеността върху постройките или част от тях,
принадлежи на лице, различно от собственика на земята. Без правно значение относно
вещноправните последици е кой и с чии средства е осъществил строителството.
Собственикът на постройката придобива, ако не е уговорено друго, и правото на ползване
на земята съобразно предназначението на постройката, т.е ползване на такава част от
мястото, върху което е построена сградата, която осигурява нормален достъп до последната
и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние, както и в ползването на
мястото за задоволяване на обикновени домакински нужди (простиране на пране, тупане на
черги и др. ) – така Решение № 33 от 26.02.2015 г. по гр. д. № 6221/2014 г. на ВКС. Това
право по чл.64 ЗС ще съществува, докато съществува и постройката.
В процесния случай праводателят на ответното дружество И. К., е използвала земята
съобразно предназначението на постройката, а именно видно от показанията на разпитаните
по делото свидетели под навеса се е съхранявала храна за животните, сено, а след това и
селскостопански инвентар-трактори, комбайни, ремаркета, като съгласно кредитираната от
съда СТЕ целият процесен недвижим имот е зает от застроената площ на металния навес,
заедно с прилежащите му площи и площта на пътната връзка подхода към навеса, изградена
от север. В този смисъл същата се явява ползвател на недвижимия имот, в който е изграден
навеса до размера необходим за обслужването на постройката. Същата не е владелец на
недвижимия имот, а единствено ползвател на същия съобразно предназначението на
постройката, която служи за съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция и храна
за животни. И. К. е упражнявала фактическата власт върху процесния имот на основание
ползване на същия съобразно предназначението на навеса, на който е собственик по см. на
чл. 64 ЗС и е била държател, а не владелец на имота.
Трайната съдебна практика (Решение № 291/9.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на II
ГО на ВКС и Решение № 270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II ГО)
приема, че за да промени държането във владение, държателят трябва да демонстрира
открито пред собственика промяната в намерението за своене на имота. В конкретния
случай липсват данни праводателят на ответника И. К., на чието владение се позовава
същият на основание чл. 81 ЗС изрично и явно да е демонстрирала пред ищците или пред
техния наследодател намерение, че свои, имота за себе си с каквито и да е било други
действия различни от тези които съдът приема за действия, извършени във връзка с
ползването на земя досежно използването на навеса съобразно неговото предназначение, а
именно съхраняване на селскостопанска продукция, инвентар и храна за животни.
Трансформирането на ползването на земята от собственика на постройката съобразно
предназначението на постройката във владение за себе си е следвало да бъде изразено в
изрични недвусмислени действия от страна на праводателя на ответника и демонстрирано
изрично пред собственика на имота (така т. 2 от Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д.
№ 9/1974 г., пленум на ВС), което съдът не намира за установено. Подобна демонстрация
може да се приеме, че е била налице към 2017 г., когато е била изградена нова ограда на
имота, която е ограничила достъпа до същия от страна на ищците с лек автомобил, но към
настоящия момент не е изминал необходимият десетгодишен давностен период, който е
необходим за да придобие недобросъвестния владелец правото на собственост върху имота
на основание придобивна давност по чл. 79 ЗС. Видно от показанията на самата К., която е
била разпитана като свидетел наследодателя на ищците Б. М. е имал конфликт с нея през
2009 г., но той е бил по повод на навеса, като същият е претендира, да го премахне, тъй като
имотът бил негов, но същата не е демонстрирала намерение да владее имота за себе си, а
единствено е отказала да премахне навеса. В същият смисъл е била и приложената по делото
нотариална покана адресирана до управителя на дружеството праводател на И. К.
24
„Виктория-98“ ООД, с дата 15.05.2010 г., която е била изпратена от наследодателя на ищците
Б. М. Д. и се е претендирало от тях да премахнат навеса или да им заплащат обезщетение за
ползване, поради което не може да се приеме, че неизпълнението на тази покана от страна на
дружеството праводател на И. К. „Виктория-98“ ООД е манифестиране на промяна на
намерението и преобръщането на държането във владение по отношение на процесния
поземлен имот.
С оглед на изложените съображения и предявения насрещен иск с правно основание
чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
Ищците и ответникът са претендира разноски, но при този изход от спора такива не
следва да им бъдат присъждани, тъй като са отхвърлени и главния и насрещният иск по
делото като неоснователни.
В светлината на гореизложеното съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС от ищците М. Б. М. /Д./,
ЕГН:********** от гр. П., ул. „К.“, бл. **, вх. *, ап. **, С. А. Д., ЕГН:********** от гр.
София, ж.к. „К. с.“ ***, вх. *, ет.**, ап. **, К. И. Д., ЕГН:********** от гр. П., кв. „П.“ *, вх.
*, ет. *, ап. **, Д. И. М., ЕГН:********** от гр. П., кв. „П.“ *, вх. *, ет. *, ап. ** и М. Н. Д.,
ЕГН:********** от гр.С., ул. „Л.“ № **, вх. *, ет. *, ап. * да се признае за установено по
отношение на ответника „АХАЧ 329“ЕООД, със седалище и адрес на управление : гр.
Перник, ул. „Пирдоп“ №47, ЕИК *********, представлявано от управителя С. С. К., че
ищците са собственици на имота-предмет на иска , а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /бивша
нива/ с площ от 2 500 кв.м.,находящ се в землището на с.В. ,общ.Перник, в местността
„ГЕРЕН“, съставляващ имот с кадастрален № 24 съгласно плана за застрояване и регулация
на с.В. потвърден с Решение № 68 от 29.04.2004 г. на Общински съвет-гр.Перник,при
граници на имота: от север, от изток и от юг- улици , от запад имот кад .№ 26 и имот кад.№
25, както и да постанови ответника да премахне от имота им незаконно изградените оградна
мрежа и метален навес — собственост на ответното дружество което да освободи имота им
или да постанови в случай, че навеса не бъде премахнат от ответника в определен от съда
срок, да го премахнат ищците изцяло за сметка на ответника като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл.
79 ЗС от „АХАЧ 329“ЕООД, със седалище и адрес на управление : гр. Перник, ул. „Пирдоп“
№47, ЕИК *********, представлявано от управителя С. С. К. срещу М. Б. М. /Д./,
ЕГН:********** от гр. П., ул. „К.“, бл. **, вх. *, ап. **, С. А. Д., ЕГН:********** от гр. С.,
ж.к. „К. с.“ ***, вх. *, ет.**, ап. **, К. И. Д., ЕГН:********** от гр. П., кв. „П.“ *, вх. *, ет. *,
ап. **, Д. И. М., ЕГН:********** от гр. П., кв. „П.“*, вх. *, ет. *, ап. ** и М. Н. Д.,
ЕГН:********** от гр.С., ул. „Л.“ № **, вх. *, ет. *, ап. * да се признае за установено по
отношение на ищеца спрямо ответниците, че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /бивша
нива/ с площ от 2 500 кв.м.,находящ се в землището на с.В. ,общ.Перник, в местността
„ГЕРЕН“, съставляващ имот с кадастрален № 24 съгласно плана за застрояване и регулация
на с.В. потвърден с Решение № 68 от 29.04.2004 г. на Общински съвет-гр.Перник,при
граници на имота: от север, от изток и от юг- улици , от запад имот кад .№ 26 и имот кад.№
25, на основание недобросъвестно давностно владение продължило повече от 10 години
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
25

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

26