№ 1103
гр. Варна , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III състав в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при учаС.ието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503575 по описа за 2020 година
производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Малинова
долина“, ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4-6 чрез пълномощник юрк Й.К.
срещу Решение № 260404 от 28.09.2020г., постановено по гр.д.№ 1963 по
описа на ВРС за 2020г., с което е прието за установено между страните, че Н.
А.. С.. с ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“ №230,
вх.7, ет.6,ап.18 НЕ ДЪЛЖИ заплащането на сумата от 909.22 евро,
представляваща главница по договор за банков кредит, сключен на
29.01.2009г., сумата от 4.95 евро, представляваща редовна лихва за периода
20.06.2011г. – 19.07.2011г., сумата от 204.29 евро, представляваща
наказателна лихва за периода 20.06.2011г. – 16.09.2012г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
17.09.2012г. до окончателното изплащане, като и сумата от 43.78 лева
разноски за държавна такса и 205 лева за юрисконсултско възнаграждение,
поради погасено по давност. право на принудително изпълнение за вземането
по Заповед №7194/19.09.2012г. за изпълнение на парично задължение въз
1
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.
№13436/2012г. по описа на ВРС, 10 с-в, представляващи предмет на
образувано изп. дело №20197110401179 по описа за 2019г. на ЧСИ №711-
Д.П.-Я..
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано. Конкретно развитите доводи са, че редовната молба за
образуване на изпълнително дело прекъсва давността, като в конкретния
случай изп.д. № 1000/2012г. е образувано на 02.10.2012г. Оспорва се извода
на съда, че последиците от прекратяването на изп.производство, настъпило по
силата на закона на 02.10.2014г., следва да се приравнят на липса на
принудително изпълнение, като съответно ППВВС 3/1980г. не намира
приложение. В тази връзка се оспорва и извода, че доколкото заповедта за
изпълнение е влязла в сила на 27.10.2012г, то погасителната давност. по
отношение на вземането е изтекла на 27.10.2017г. Твърди се, че
прекратяването на изпълнителното производство не води до погасяване на
материалното право, поради което може да се отпочне ново изп.производство
за същото вземане. Сочи се, че образуването на ново изп.дело е станало преди
изтичане на петгодишния давност.ен срок. НаС.оява се за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново при отхвърляне на
иска с присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна чрез пълномощник
депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователноС. на
въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и
присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски.
страните не са направили искания по доказателствата.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на 05.10.2020г., жалбата, входирана в регистратурата на ВРС с вх.рег.
№ 274388/20.10.2020г., депозирана по пощата с клеймо от 19.10.2020г., се
явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е процесуална допуС.има.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа съдържащите се в жалбата
оплаквания, С.ановището на противната страна и с оглед на тях и събраните
2
по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК
проверява обжалваното решение и основателността на иска, като приема за
установено следното :
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност. на решението. постановеното решение е издадено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт. и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички
положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради
което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
От представените по гр.д. № 19631/2020г. по описа на ВРС писмени
доказателства се установява, че въз основа на заповед № 7194 от 19.09.2012г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен
лист, издадени по ч.гр.д. № 13436/2012г. по описа на ВРС в полза на
Райфайзенбанк (България) ЕАД ЕИК ********* срещу длъжниците „Бо-груп“
ООД ЕИК *********, Б.Г.С. и Н. А.. С.., с разпореждане от 02.10.2012г. при
ЧСИ № 711 е образувано изп.дело № 20127110401000.
Заповедта за изпълнение е редовно връчена на ищцата Н. А.. С.. лично
на дата 13.10.2012г. Не се спори, че длъжникът не е възразил в срока по
чл.414, ал.2 от ГПК, при което с изтичането на двуседмичен срок от
съобщаването й, на 28.10.2012г. същата е С.абилизирана.
Въз основа на молба от 03.10.2014г. с приложен договор за цесия и
потвърждение за извършена цесия с Постановление от 04.11.2014г., на
осн.чл.429 от ГПК като взискател по изп. дело е конституирано ЕОС Матрикс
ООД (при допусната техническа грешка предвид представените документи).
От изисканата преписка по изп.дело № 20127110401000 се установява,
че в хода на производството по отношение на ищцата Н.С. са извършвани
справки за притежавани недвижими имоти, трудови договори, доходи,
3
банкови сметки, имуществено състояние. Доколкото, обаче, в продължение на
две години от образуването му не са поискани и извършвани конкретни
изпълнителни действия, то е настъпила перемпция, респективно
изпълнителното производство по отношение на ищцата е прекратено по право
на 03.10.2014г., независимо от това, че съдебният изпълнител се е произнесъл
с Постановление за прекратяване на изпълнителното дело на 03.10.2019г. (в
тази насока ТР №47 от 01.04.1965г. по гр.д. №23/65г., ОСГК).
Съгласно Постановление №3 от 18.11.1980г. по гр.д. № 3/80г. на
Пленума на ВС, дейС.ващо по време на висящото изпълнително дело №
20127110401000, погасителната давност. за вземането не тече, докато трае
изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Това означава, че от 03.10.2014г. започва да тече нова давност. по
материалното правоотношение, която е петгодишна, по арг. от чл.117 от ЗЗД.
Видно от преписката по изп.д. № 20197110401179 същото е образувано
въз основа на молба от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД с вх.№ 26819 от
03.10.2019г. С молбата е посочен конкретен изпълнителен способ – налагане
на запор върху вземания, налични по банковите сметки на длъжника, като
запорното съобщение изх. № 25703 от 3.10.2019г. е получено в ПИБ АД на
11.10.2019г.
С оглед даденото в т.10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Следователно, доколкото считано от 03.10.2019г. давността за
принудително изпълнение на дълга по заповедта за изпълнение е прекъсната
и същата към датата на приключване на делото във въззивната инстанция не е
изтекла, то предявения иск се явява неоснователен и недоказан.
До аналогичен правен извод се достига и в хипотезата, при която се
4
приема, че преди влизане в сила на постановките по ТР № 2/26.06.2015
година, поС.. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, задължително
условие за прекратяване на изп.производство при липса на поискани
изпълнителни действия, съгл. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е постановяването на
изричен акт, въз основа на който съдебния изпълнител прекратява
изпълнителното дело.
Така, считано от 26.06.2015г. е започнала да тече нова давност. по
материалното правоотношение, която с молбата вх.№ 26819 от 03.10.2019г. на
кредитора за образуване на второто изпълнително дело, и в която е посочен
конкретен изпълнителен способ – налагане на запор върху вземания, налични
по банковите сметки на длъжника, при получено на 11.10.2019г. от ПИБ АД
запорното съобщение изх. № 25703 от 3.10.2019г., давността е прекъсната.
Същата към датата на приключване на делото във въззивната инстанция не е
изтекла.
Решението на ВРС следва да бъде отменено и постановено ново при
отхвърляне на иска.
Като резултат от изхода на спора в полза на въззивника следва да бъде
определено юрк възнаграждение в размер на по 100 лева за всяка инстанция.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260404 от 28.09.2020г., постановено по гр.д.№
1963 по описа на ВРС за 2020г., с което е прието за установено между
страните, че Н. А.. С.. с ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“Владислав
Варненчик“ №230, вх.7, ет.6,ап.18 НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Малинова
долина“, ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4-6 заплащането на сумата от
909.22 евро, представляваща главница по договор за банков кредит, сключен
на 29.01.2009г., сумата от 4.95 евро, представляваща редовна лихва за
периода 20.06.2011г. – 19.07.2011г., сумата от 204.29 евро, представляваща
5
наказателна лихва за периода 20.06.2011г. – 16.09.2012г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
17.09.2012г. до окончателното изплащане, като и сумата от 43.78 лева
разноски за държавна такса и 205 лева за юрисконсултско възнаграждение,
поради погасено по давност. право на принудително изпълнение за вземането
по Заповед №7194/19.09.2012г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.
№13436/2012г. по описа на ВРС, 10 с-в, представляващи предмет на
образувано изп. дело №20197110401179 по описа за 2019г. на ЧСИ №711-
Д.П.-Я., както и В ЧАС.ТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ПОС.АНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А.. С.. с ЕГН ********** с адрес
гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“ №230, вх.7, ет.6,ап.18 срещу „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков Казанджията“ №4-6 иск
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата НЕ
ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков
Казанджията“ №4-6 заплащането на сумата от 909.22 евро, представляваща
главница по договор за банков кредит, сключен на 29.01.2009г., сумата от
4.95 евро, представляваща редовна лихва за периода 20.06.2011г. –
19.07.2011г., сумата от 204.29 евро, представляваща наказателна лихва за
периода 20.06.2011г. – 16.09.2012г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 17.09.2012г.
до окончателното изплащане, като и сумата от 43.78 лева разноски за
държавна такса и 205 лева за юрисконсултско възнаграждение, поради
погасено по давност. право на принудително изпълнение за вземането по
Заповед №7194/19.09.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.
№13436/2012г. по описа на ВРС, 10 с-в, представляващи предмет на
образувано изп. дело №20197110401179 по описа за 2019г. на ЧСИ №711-
Д.П.-Я..
ОСЪЖДА Н. А.. С.. с ЕГН ********** с адрес гр.Варна,
ж.к.“Владислав Варненчик“ №230, вх.7, ет.6,ап.18 да заплати на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
6
София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.”Рачо Петров -
Казанджията” № 4-6 юрк възнаграждение в размер на по 100 лева за исковото
производство и пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7