РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. гр. Хасково, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Персиана Люб. Михова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20255640200111 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от С. С. А. от с. Градец, общ. Котел, обл. Сливен
срещу Наказателно постановление № 24-1253-003102 от 10.10.2024г. на
Началник Група в ОД на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“-Хасково, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на
200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба
се релевират бланкетни оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с
нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални
нарушения, противоречие със закона и недоказаност на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение. Твърди се липсата на
субективния елемент на административното нарушение. Поддържа се, че
описаната в НП фактическа обстановка е неясна, непълна и невярна, а
1
наложените с него наказания са незаконосъобразни и несправедливи. Иска се
съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с редовно преупълномощения
процесуален представител адв. И. Д. от АК – Хасково, който поддържа
подадената жалба и в хода по същество излага конкретни и подробни
съображения за несъставомерност на деянието от субективна страна,
доколкото жалбоподателят не бил уведомен от собственика на превозното
средство за прекратената регистрация на процесния автомобил. Моли за
отмяна на наказателното постановление и за присъждане на разноски, за които
представя списък.
Административнонаказващият орган – Началник - група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо към АНП е
взел становище да не се вземат предвид доводите в жалбата и същата да се
остави без уважение, а в условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на претендирани от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 13.05.2024 г. свидетелите Р. Н. Р. – младши експерт в участък с.
Стамболово при РУ на МВР - Хасково и З. Т. И. - „******“ в участък
с.Стамболово при РУ на МВР - Хасково, били на работа дневна смяна и
извършвали контролна дейност в община Стамболово, на път трети клас
№5074, до разклона на с.Кладенец. В около 16:22 часа те възприели движещ
се в посока от с. Гледка в посока с. Голям извор лек автомобил марка „****“,
модел „****“, с рег.№ ******, който спрели за проверка. При проверката на
2
представените от водача документи, те установили, че превозното средство е
управлявано от жалбоподателя С. С. А.. След извършена справка в системата
на ОДЧ, било установено, че автомобилът бил с прекратена на 27.04.2024г.
регистрация. С оглед тези и останалите констатации при проверката, на
същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в негово присъствие, бил
съставен от свид. Р. Н. Р. Акт за установяване на административно нарушение
серия GA №933152 за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1, т.1
от ЗДвП, който жалбоподателят С. С. А., подписал, а в графата за обяснения и
възражения срещу съставения акт вписал, че няма такива, като бил уведомен
за правото да подаде възражения в 7 – дневен срок от връчване на акта.
Със съставяне на акта за установяване на административно нарушение
били иззети Свидетелство за регистрация на МПС №01232219, както и 2 броя
регистрационни табели с № РВ0321ВТ.
С резолюция на наказващия орган от 05.06.2024 г., на основание чл. 33,
ал. 2 от ЗАНН, административнонаказателното производство за нарушението
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП било прекратено, тъй като деянието съдържало
признаци на престъпление, а материалите били изпратени на РП – Хасково по
компетентност.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
20.09.2024 г., Зам. районен прокурор на РП – Хасково, след като приел, че
деянието е осъществено от обективна страна, направил оценка на
обществената му опасност и възможността деянието да осъществи както
състав на престъпление, така и състав на административно нарушение,
отказал образуването на ДП и прекратил образуваната пр.пр.№ 2252/2024г. по
описа на РП – Хасково, като приел, че е налице малозначителност на деянието.
Разпоредено било препис от постановлението, ведно с преписката да се
изпратят на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Хасково с оглед
преценка основанията за реализиране на административно наказателна
отговорност.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и вписвайки, че издава наказателното постановление
на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и във връзка с Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство и реализиране на
3
административнонаказателна отговорност от 20.09.2024г, представляващо ДП
№ 571/2024г. по описа на РУ-Хасково, пр. пр. вх.№2252/2024г. по описа на РП-
Хасково, е наложил процесната административна санкция.
Видно от изисканите и представени пред съда и приети като писмени
доказателства документи – Справка, рег. № 103000-7283 от 31,03.2025 г., на
24.02.2024 г. в система АИС – Регистрация на ПС бил регистриран Договор за
продажба – праводаване № 231/24.02.2024 г. на Нотариус, рег. № 695 по
регистъра на Нотариалната камара с предстоящ собственик – М. Е. Р., а на
27.04.2024 г, след непредставяне на автомобила и извършване на
пререгистрация била извършена от АИС – Регистрация на ПС служебна
дерегистрация на лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № *****.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Р. Н. Р. и З. Т.
И. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната
проверка – пряко, включително по въпроса относно авторството на деянието и
конкретно относно факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя
на процесната дата на процесния автомобил със служебно прекратена
регистрация. Дава се вяра на показанията на тези свидетели и относно
възприетите от тях факти, касаещи процедурата по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение като логически последователни
и вътрешно безпротиворечиви. Обратно, съответно съдът не дава вяра на
показанията на свид. М. Е. Р. относно заявените от нея твърдения за липсата
на разбиране у жалбоподателя, че управлявания от него автомобил не е бил
регистриран в законоустановения срок след промяна на собствеността,
доколкото с тях не могат да се преодолеят дадените последователни, и при
наличие на ясен спомен показания на полицейските служители за същия факт,
като преценката на съда е направена, освен след съвкупен анализ на гласните
и писмени доказателства, така и след отчитане на близката връзка на този
свидетел със страна в процеса и преценката за възможна негова
заинтерисованост от изхода на спора.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията за неговата редовност по чл. 42 от ЗАНН относно
необходимите реквизити, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във
връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия,
както вече бе посочено, е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него, още повече, че
наказателното постановление се издава в хипотезата на чл. 36 от ЗАНН.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. При издаването му са
спазени формата и редът за издаване на НП, а по съдържанието си отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, в това
число и на изискването да съдържа достатъчна конкретизация на датата и
мястото на извършване на деянието. Посочена е нарушената разпоредба на
закона, налице е словесно изброяване на всеки от обективните признаци на
фактическия състав на административното нарушение, безпротиворечиво
сочещи на съответната нарушена хипотеза от посочения като нарушен текст
от закона, поради което и не е налице никакво съмнение относно реалната
воля на наказващия орган и за това за какво точно нарушение налага
5
процесната санкция на нарушителя.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за уместно да
отбележи следното:
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
20.09.2024 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че макар и деянието
макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2,
вр. ал. 1 НК, то поради своята малозначителност се характеризирало с явно
незначителна степен на обществена опасност, поради което отказал да
образува наказателно производство и прекратил пр.пр. № 2252/2024г. по описа
на РП – Хасково, и е посочено препис от постановлението, ведно с преписката
да се изпратят на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково с оглед
преценка основанията за реализиране на административнонаказателна
отговорност. Преценката на прокурора за обществената опасност на деянието
и предпоставките за реализиране на административнонаказателната
отговорност не обвързва наказващия орган, нито пък съда, но всеки от
решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата
обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност
лице. В случая, издавайки по реда и в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
наказателното постановление, наказващият орган правилно е преценил, че от
материалноправна страна се установява осъществяването на деяние, което
формално консумира признаците от състава на административно нарушение
по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както правилно е
квалифицирано, доколкото служебното прекратяване на регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство, обосновава тезата, че превозното средство не е било регистрирано
по надлежния ред след тази дата, в който момент е осъществено и процесното
управление. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която
е подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните факти, а при
преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на
отговорността, е била отчетена в необходимата конкретика цялостната
фактология по случая и всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка от
гледна точка и на субективния момент, който именно е решаващият за
6
крайния извод на съда. Изначално ясно е, че моторното превозно средство все
пак в предходен момент е било регистрирано по надлежния ред и същото е
било с регистрационни табели, поставени на съответното място, а
приобритателят пък следва да е бил наясно за въведеното в чл. 145, ал. 2 от
ЗДвП задължение в съответния срок да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по
постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато
пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба и за
последиците от неизпълнение на това задължение в двумесечен срок от
придобиването на превозното средство, регистрацията служебно се
прекратява по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП с отбелязване в
автоматизираната информационна система. За разлика от хипотезата по чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, в настоящата уведомяване на приобритателя не се
изисква. Особеното в настоящия случай е че, жалбоподателят не е
приобретател и собственик на дерегистрирания автомобил, а е бил негов
водач, но въпреки това и доколкото същият фактически съжителства в едно
домакинство с приобритателя на автомобила, както се установява от
свидетелските показания, е присъствал при сключване на сделката за
придобиването му, включително е разполагал с копие от договора за покупко-
продажба, който е представил пред контролните органи, то същият несъмнено
е бил наясно, със задължението на приобритателя и негов съжител в
съответния законов срок да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства и е могъл да е наясно за
обективните признаци от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
свързани с основанието за служебно прекратяване на регистрацията.
Всъщност, за този факт няма спор по делото. Основният спорен въпрос по
делото и основно възражение на жалбоподателя е, че същият е управлявал
процесното МПС при липса на субективния момент за знание на факта за
липса на регистрация на придобитото МПС. Поддържаната от него защитна
теза, че е действал със съзнание, че такава вече е била направена, доколкото
така му било съобщено от самия приобретател, остана обаче недоказана по
делото, дори напротив – същата бе опровергана от останалите събрани по
делото гласни доказателства. В защита на тази теза от страна на
жалбоподателя бяха ангажирани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля М. Е. Р., чиито показания потвърждават, че жалбоподателят е бил
7
наясно с обстоятелствата относно закупуването на автомобила, датата на
която е станало това, включително за задължението да регистрира
придобитото на нейно име превозно средство. Твърденията й обаче, че тя му
казала, че я е регистрирала, защото „мрънкаше да ходим да я регистрираме“ и
че е управлявал, мислейки си, че управляваното от него МПС вече е
регистрирано, съдът намира за въведени в производството изцяло в услуга на
защитната теза на жалбоподателя и сочещи на очевидна заинтересованост на
свидетеля от изхода на делото, предвид безспорния факт на близки отношения
и фактическо съжителстване с жалбоподателя. В тези показания на свидетеля
се установява както вътрешно противоречие в нейните твърдения, доколкото
както самата тя заявява, че не притежава свидетелство за управление на МПС
и автомобилът се управлява от жалбоподателя, че двамата живеят в едно
домакинство и работят заедно, така и противоречие с показанията на свид. Р.
Н., които съдът прие за напълно безпристрастни и обективни, че
жалбоподателят е признал, че към датата на проверката автомобилът не е
регистриран, доколкото ако същият действително е действал с убеждението,
че такава регистрация вече е направена, то същият би твърдял обратното пред
контролните органи, съответно - това твърдение би намерило отражение и в
техните показания. Освен всичко друго, житейски нелогично се приема от
съда, че живеейки в малко населено място извън града, което налага пътуване
до съответния град по местонахождение на службата по регистрация,
жалбоподателят без съмнение и безрезервно да приеме и да се довери на
казаното от този свидетел и то при положение, че живеят заедно в едно
домакинство и същият е дългогодишен и опитен водач, видно от приложената
справка за нарушител. Освен всичко друго следва да се посочи и това, че
жалбоподателят, имайки качеството на водач на процесното МПС, е имал
задължението, преди да поеме управлението да провери и документите,
касаещи автомобила, за да бъде убеден, че поема управлението в съответствие
с изискванията на законодателството и в частност на тези по Закона за
движението по пътищата. В случая безспорно е установено по делото, че
моторното превозно средство е било регистрирано по надлежния ред, но
регистрацията му е била служебно прекратена на 27.04.2024г., след като не е
било регистрирано в срок от придобилия го нов собственик, както и че с
управление на автомобила след процесната дата, жалбоподателят безспорно е
осъществил вмененото му нарушение. Това е било установено и от
8
контролните органи, пред които жалбоподателят е заявил, че автомобилът
действително към процесната дата не е регистриран, че е знаел че трябва да
бъде регистриран, но не е знаел срока за това, което незнание на закона, обаче,
не е извинително, каквото е това за факт от обективната действителност.
Следователно, тезата на жалбоподателя, че при липсата на знание за служебно
дерегистриране на автомобила, същият е нямало как да действа виновно и
оттам – да се осъществи субективната страна на деянието, не се потвърждава.
В случая не се касае за незнание на факт от обективната действителност – за
служебна дерегистрация на автомобила, тоест - на фактическо обстоятелство,
което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175,
ал. 3, предл. първо от ЗДвП, а тъкмо напротив, налице са доказателства за
съзнаване на този факт и формиране на интелектуалния момент на умисъла.
Последното потвърждава и тезата за наличие на виновно поведение на
жалбоподателя, доколкото при съзнаването на посочения факт, същият е
предприел процесното управление на дерегистрираното МПС. Осъществено е
деяние, което може и следва да бъде санкционирано на основание чл. 175, ал.
3 от ЗДвП, както обосновано е приел наказващият орган, след като процесният
случай именно поради изложеното по – горе за знание у водача за липсата на
извършена от новия собственик пререгистрация не може да се приеме, че се
отличава с липсата въобще или с по – ниска, спрямо други случаи, степен на
обществена опасност. По така изложените аргументи, съдът приема за
безспорно установено по делото, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение, за
което е бил привлечен към административна отговорност.
При определяне вида на административното наказание,
административно наказващият орган правилно е издирил и приложил
съответната санкционна норма от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл. 175,
ал.3 от ЗДвП, за процесното административно нарушение се предвижда
кумулативно налагане на наказания „лишаване от правоуправление на
моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500
лв. В случая, при индивидуализация размера на санкциите, съдът намира, че
наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН,
като е определил предвидените в санкционната разпоредба наказания
съобразно установения от закона специален минимум. Доколкото не е налице
основание за ревизиране на дейността на наказващия орган и в този аспект,
9
наказателното постановление следва да бъде потвърдено от съда.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление, като
законосъобразно и правилно – потвърдено от съда.
С оглед изхода на спора, не е налице основание по чл. 63д от ЗАНН, в
тежест на организацията, в чиято структура е административнонаказващият
орган, да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, въпреки
представените доказателства, че същите са действително сторени, а липсва
отправено искане на другата страна за присъждане на такива, поради което
съдът не следва да се произнася с изричен диспозитив по този въпрос, какъвто
се дължи само при присъждане.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1253-003102 от
10.10.2024 г. на Началник - група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
10