№ 1276
гр. София, 14.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602175 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. XXII НПК.
Образувано е по частен протест на Софийска районна прокуратура срещу
определение от 20.04.2022 г., постановено по НОХД № 13149/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, Н.О., 109 състав, с което е било прекратено съдебното производство по НОХД
№ 13149/2021 г. по описа на същия съд и делото е върнато на СРП за отстраняване на
допуснатото в хода на досъдебното производство съществено процесуално нарушение,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
В протеста се излагат доводи за неправилност на атакуваното първоинстанционно
определение. Представителят на държавното обвинение поддържа, че внесеният в СРС
обвинителен акт отговаря на формалните изисквания на процесуалния закон. Счита, че
квалификацията на деянието е посочена точно и коректно, а всички съставомерни признаци,
на които се основава тя, са описани достатъчно изчерпателно, в т. ч. и обстоятелствата,
относими към приетата от прокурора дата на извършване на инкриминираното деяние.
В законоустановения срок е постъпило възражение срещу подадения частен протест.
Защитата поддържа, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени няколко
различни дати, без да е достатъчно ясно коя от тях е датата на твърдяното от СРП
осъществяване на престъпното деяние.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събрания доказателствен
материал, приема за установено следното:
Съдебното производство пред първата инстанция е образувано въз основа на
обвинителен акт по досъдебно производство № 3382 ЗМИП 15164/2020 г. по описа на 07
РУ- СДВР, пр. пр. № 10866/2020 г. по описа на Софийска районна прокуратура, срещу
Р.Б.Т. за това, че на 22.02.2020 г. противозаконно е присвоил, като задържал за себе си,
чужда движима вещ – лек автомобил, марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ****, рама №
WBAFB71000LX76619, на стойност 10 355 лева, собственост на „Мого България“ ООД,
която владеел на основание договор за лизинг № AG0007765 – престъпление по чл. 206, ал.
1 НК.
С разпореждане № 4635/28.09.2021 г., постановено по НОХД № 13149/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, Н.О., 109 състав, съдът е насрочил делото за разглеждане в
1
разпоредително заседание.
В проведеното по делото разпоредително заседание първоинстанционният съд е
постановил атакуваното определение, с което е прекратил съдебното производство по
НОХД № 13149/2021 г. по описа на същия съд и е върнал делото на СРП за отстраняване на
констатираното съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
на процесуалните права на обвиняемия, с мотивите, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт не са изложени по достатъчно ясен начин, за да може подсъдимият да
разбере конкретно обвинението и да организира своята защита обосновано, защо и при
наличието на какви конкретни обстоятелства държавното обвинение намира, че датата на
извършване на престъплението, за която подсъдимият е привлечен към наказателна
отговорност, е именно 22.02.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Настоящото производство е образувано по частен протест, подаден в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като същият е
отправен до съответния родово и местно компетентен съд, поради което съдът го намира за
допустим.
Разгледан по същество, протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно тълкувателната практика на ВКС прокурорът следва да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин се поставят основните
рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Обвинителната теза
следва да бъде ясно и недвусмислено формулирана като гаранция за реализацията на
процесуалните права на бъдещите страни в наказателния процес, както и за да обезпечи
изпълнението на правомощието на съда да се произнесе по въпросите за виновността и
отговорността на предадено на съд лице.
Разпоредбата на чл. 249, ал. 4 НПК изрично предвижда, че ограничаването на правото
на обвиняемия да разбере за какво престъпление е привлечен в това качество съставлява
основание за връщане на делото в предходна процесуална фаза. Такава е хипотезата, когато
в прокурорския акт не са посочени всички факти, които обуславят признаците от
обективната и субективната страна на престъплението, както и участието на обвиняемия в
извършването му, респ. когато има неяснота досежно тези обстоятелства.
В случая втората инстанция споделя само крайния извод на първоинстанционния съд,
че е допуснато съществено противоречие между обстоятелствената и заключителната част
на обвинителния акт, което препятства възможността на обвиняемия да разбере
фактическите рамки на повдигнатото му обвинение. Настоящият съдебен състав обаче не
намира за правилна преценка на контролирания съд досежно наличието на неяснота в
приетата от държавното обвинение дата на извършване на инкриминираното деяние.
Относно това релевантно обстоятелство Софийски градски съд се солидализира с доводите,
застъпени от прокурора, в подадения от него частен протест. В обстоятелствената част на
обвинителния акт е описана достатъчно точно и прецизно хронологията на събитията –
преди, по време и след извършване на инкриминираното деяние. Ясно и недвусмислено е
датиран моментът на възникване на договорните отношения между подсъдимия и ощетеното
юридическо лице (03.05.2019 г., на която дата страните са сключили процесния договор за
финансов лизинг № AG0007765). Във втория абзац на прокурорския акт е посочено, че
обвиняемият Т. е спрял плащанията на дължимите лизингови вноски, поради което
дружеството-лизингодател е изпратило покана-уведомление за прекратяване на договора за
финансов лизинг № AG0007765, с която му е предоставило 7-дневен срок за доброволно
изпълнение, с изтичането на който договорът ще се счита прекратен. Времевите рамки за
2
изпълнение на това задължение изрично са определени. Началният момент, от който е
започнал на тече този срок, е 12.02.2020 г. – датата, на която обвиняемият Р.Т. е получил
поканата. По недвусмислен начин е посочено кога е изтекъл 7-дневният срок и правните
последици от бездействието на длъжника („Тъй като последният (обвиняемият) не платил
дължимите вноски до изтичане на срока за доброволно изпълнение (19.02.2020 г.),
договорът за финансов лизинг бил прекратен.“). С покана-уведомление за прекратяване на
договора за финансов лизинг № AG0007765 лизингополучателят е бил уведомен и за
задължението си да върне владението на лизинговия актив на собственика в 2-дневен срок,
считано от датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение. Прокурорът изрично е
описал фактическите обстоятелства, на база на които е приел именно 22.02.2022 г. като дата
на извършване на инкриминираното деяние, а именно изтичането на срока за доброволно
изпълнение и съответно този за връщане на лизинговия акт.
От друга страна, след служебна проверка на атакуваното протоколно определение
въззивният съд установи, че действително обвинителният акт не отговаря на законовите
изисквания, доколкото не е посочено място на извършване на престъпното деяние. В
обстоятелствената част са описани действия, извършени на територията на гр. София и на
гр. Панагюрище, като нито едно от тях не съставлява приетото от прокурора присвоително
действие. Прокурорът е посочил гр. София като място на сключване на договора за
финансов лизинг, а във втория абзац на страница 2 е посочено, че на неустановена по делото
дата в периода 2019 г. - 2020 г. в гр. Панагюрище обвиняемият е направил опит да продаде
инкриминираната вещ. Нито в обстоятелствената част на обвинителния акт, нито в
заключителната му такава, е описано в кое населено място е извършено изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 206 НК. Прокурорът се е ограничил само до това да
посочи, че на 22.02.2020 г. обвиняемият Т. противозаконно е присвоил, като е задържал за
себе си инкриминираната вещ. Констатираният пропуск възпрепятства съдът да извърши
надлежна проверка на подсъдността на делото съобразно правилата на чл. 36 НПК. На
следващо място, подсъдимият не може да организира в пълен обем правото си на защита.
Гарантирането на справедлив процес изисква в максимална степен точно и прецизно да
бъдат описани фактите касателно инкриминираната деятелност на обвиняемия. Това
означава, че изложените от прокурора твърдения по фактите следва да са точни, ясни,
безпротиворечиви и ненуждаещи се от тълкуване. В случая допуснатото нарушение не може
да бъде санирано в хода на съдебното производство, поради което първоинстанционният съд
правилно е приел, че е налице основанието по чл. 377, ал. 1 във вр. с чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК.
Предвид изложените съображения въззивният съд приема, че действително има
неяснота в описанието на фактическите параметри на обвинението, доколкото не е посочено
мястото на извършване на престъплението. Това обуславя необходимост от прекратяване на
съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснатото на
досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия. В тази връзка съдът счита, че
обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а подаденият
частен протест – оставен без уважение поради неговата неоснователност.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.04.2022 г., постановено по НОХД №
13149/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Н.О., 109 състав, с което е било
прекратено съдебното производство по НОХД № 13149/2021 г. по описа на същия съд и
делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснатото в хода на досъдебното
производство съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на
3
процесуалните права на обвиняемия.
Определението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4