Р Е
Ш Е Н
И Е
№34
01.03.2018г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на първи февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: МИХАИЛ РУСЕВ
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря: Стефка Христова
и с
участието на прокурора: Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 12 по описа за 2018г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Митница Пловдив – гр.Пловдив против Решение №112/29.11.2017г.,
постановено по а.н.д №276/2017г. по описа на Районен съд – Раднево, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) №794 от 31.07.2017г., издадено от Началник
Митница Пловдив. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва
се извода на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването
на НП, като се сочи, че непосочването от административнонаказващия орган на
конкретния необходим документ за представяне към момента на проверката не е
съществено процесуално нарушение. Твърди се, че е неоснователно твърдението на
въззивния съд, че отговорност по чл.126, т.1 от Закона за акцизите и данъчните
складове (ЗАДС) може да носи само лице, регистрирано по смисъла на закона,
доколкото тази законова разпоредба не изисква подобно специално качество.
Заявява се, че
в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и
чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на санкционираното лице. Моли се съда да постанови решение, с
което да отмени решението на Районен съд Раднево и да постанови друго, с което
да потвърди отмененото НП.
Ответникът
по касация Т.Ж.В., редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В писмено становище, изготвено от пълномощника му –
адв.А.Г., оспорва касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, поради
което предлага обжалваното решение да бъде отменено, като бъде потвърдено
издаденото наказателно постановление.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството
пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Т.Ж.В. *** от 31.07.2017г.,
издадено от Началник на Митница Пловдив,
с което въз основа на АУАН № 444/23.06.2017г. на Т.Ж.В. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1884,80 лева на основание чл.126, т.1 от ЗАДС и
са отнети стоките, предмет на нарушението в полза на държавата.
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на
20.03.2017г. от служители на РУ – Раднево е извършена проверка във фургон за
почивка, намиращ се на ж.п. гара „Изгрев“ в рудник „Трояново – север“ в
с.Ковачево, по повод получен оперативен сигнал, относно незаконно
разпространение и държане на стоки без акцизен бандерол. При извършена проверка
във фургона, в шкаф за дрехи, ползван от лицето Т.Ж.В. полицейските служители
установяват, че същият държи общо 12 броя непрозрачни нейлонови торбички, с
тегло по 0.500 кг. и общо 1 брой непрозрачна найлонова торбичка с тегло 0,200
кг., съдържащи нарязана суха тревиста маса, наподобяваща тютюн. Съгласно
приложения протокол за претегляне на суха тревиста маса, общото тегло на
стоката е 6.200 кг. С протокол за доброволно предаване от 20.03.2017г. Т.Ж.В. е
предал на полицейските служители откритата нарязана суха маса, наподобяваща
тютюн, като в протокола писмено е заявил, че предаваната стока е тютюн и е
негова собственост. От изготвената митническа лабораторна експертиза
№10_25.5.2017г. е установено, че въз основа на резултатите от направената
органолептична оценка и проведените експериментални изследвания, изпитаната
проба се охарактеризира като нарязан тютюн, който може да се използва за пушене
без да се подлага на допълнителна индустриална обработка. Представения за
анализ растителен материал отговаря на дефиницията за „тютюн за пушене (лула и
цигари)“ по чл.12, ал.1, т.1 от ЗАДС. Дължимият акциз за общо 6,200 кг. тютюн
за пушене, предмет на нарушението, изчислен съгласно чл.41, вр. чл.29, ал.2 и
чл.38 от ЗАДС е в размер на 942,40 лева, видно от служебна бележка с рег.индекс
№32-197029/17.07.2017г. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на
чл.126, т.1 от ЗАДС.
С обжалваното съдебното
решение Районен съд – Раднево е отменил посоченото НП. В решението е прието, че
при обжалваното НП страда от съществени пороци, касаещи задължителното му
съдържание, тъй като нито актосъставителя в АУАН, нито АНО в НП са посочили кои
точно от принципно допустимите документи за доказване на начисляване, плащане
или обезпечаване на акциза, жалбоподателя е имал нормативно задължение и
обективната възможност да притежава. Посочено е, че задължени да водят и
съответно да разполагат с такива документи са само регистрираните по ЗАДС лица,
тъй като чл.43, ал.1 от същия закон изчерпателно посочва кои лица могат да
начислят акциза и сред тях няма нерегистрирани такива. Съответно чл.44 от ЗАДС
определя кой може да плати акциза, като състави редовни документи за това и
отново са посочени само регистрирани лица. Изложени са доводи, че лице,
нерегистрирано като производител или складодържател, не може да произвежда и
съхранява стоки на склад и няма как да съставя такива документи изобщо, поради
което такова лице не може да отговаря по чл.126 от ЗАДС, защото същото няма
законова възможност да състави и разполага с редовни книжа за това. Обосновано
е, че след като жалбоподателят произвежда и държи акцизни стоки, може да
отговаря за това, че като е бил длъжен да се регистрира като производител или
складодържател не го е направил, както и за това, че като е бил длъжен да плати
акциз не го е сторил, но това са нарушения, различни от тези по чл.126 от ЗАДС,
за които е съставено процесното НП.
Решението
на Районен съд Раднево е неправилно.
Съгласно
разпоредбата на чл.126 от ЗАДС (в редакцията му към момента на извършване на
административното нарушение – ДВ. бр. 97 от 2016г.), лице, което държи,
предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон
или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва с „глоба“ в двойния размер
на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не
по-малко от 2000 лв. – за физическите лица; и с „имуществена санкция“ в двойния
размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а при повторно нарушение
– не по-малко от 4000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци. Посочената
разпоредба предвижда административно наказание за лицата, които произвеждат,
държат, предлагат, продават или превозват акцизни стоки, без същите да са
придружени от съответния документ, удостоверяващ начисляването, плащането или
обезпечаването на акциза. Санкцията е предвидена за всяко лице, което осъществи
едно от изброените изпълнителни деяния, т.е. не е предвидено специално качество
за субекта на нарушението, а именно същият да е регистрирано лице по ЗАДС. Това
е така, тъй като нарушението не визира издаване на посочените в разпоредбата
документи. Касае се за действия по производство, държане, предлагане, продажба
и превоз на акцизни стоки, при което тези акцизни стоки следва да са придружени
със съответния документ като лицето, произвеждащо, държащо, предлагащо и т.н.
такива стоки, следва да разполага с този документ, независимо дали той е
издаден от самия него или от друго лице.
Ето
защо е необоснован доводът, че чл.126 ЗАДС е
неприложим по отношение на физически лица, поради невъзможността им да издават
цитираните в нормата документи. От съдържанието на разпоредбата се установява,
че същата поставя изискване към лицата да притежават /а не да издават/
документи за платен акциз за държаните, предлагани, продавани или превозвани от
тях акцизни стоки. В подкрепа на този извод на съда е и
обстоятелството, че за различните административни нарушения по този закон са
предвидени както глоби за физически лица, така и имуществени санкции за
юридическите лица и едноличните търговци. Ако кръгът на лицата, които могат да
извършат процесното административно нарушение е ограничен, то това би било
посочено изрично чрез въвеждане на критерии, обособяващ субектите, които могат
да извършат конкретното административно нарушение. Следователно по аргумент на
противното нормата на чл.126 от ЗАДС не се отнася само за лицата, които по закон имат задължението
да издават документи, доказващи начисляване, деклариране, обезпечаване и
заплащане на акциза, а за всяко лице, което държи акцизни стоки, за които не
може да представи документ удостоверяващ внасянето на дължимия акциз. Липсата
на ограничение в правната норма, в смисъл че задължение за представяне на
документ, удостоверяващ плащането на дължимия акциз, имат само регистрираните
по този закон лица и че само когато нарушението е извършено от регистрирани за
целите на този закон лица може да се ангажира отговорността им, дава основание
на съда да счита, че конкретното административно нарушение може да бъде
осъществено от всяко лице. След като ответника по касация е държал акцизни
стоки, за които не е могъл и не е представил документи, удостоверяващи
плащането, начисляването и обезпечавето на дължимия акциз, същият е осъществил
състава на административното нарушение по чл.126 от ЗАДС, за което е ангажирана отговорността му.
Не
се споделя извода на въззивния съд, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като нито в
АУАН, нито в НП са посочени кои точно от принципно допустимите документи е имал
задължение и обективна възможност ответника по касация да притежава. С
непосочването на конкретния необходим за представяне данъчен документ към
момента на установяване на нарушението не е допуснато процесуално нарушение,
тъй като от една страна, административно наказаното лице не е представило нито
един от изискуемите от специалния закон и описани в наказателното постановление
документи. В разпоредбата на чл.126 ЗАДС императивно е въведено задължението
всяка акцизна стока да е съпроводена с един от изброените в нея документи, от
който да е видно, че акцизът за стоката е заплатен, начислен или обезпечен,
съответно задължение на лицето, което държи акцизната стока, е да носи и
представи при проверка един от изброените документи, удостоверяващи плащане,
начисляване или обезпечаване на акциза. В този смисъл непосочването на
конкретния удостоверителен документ с цел преценката дали към момента на
установяване на нарушението е било възможно неговото издаване е ирелевантно в
случая.
Предвид
на изложените съображения съдът намира, че правилно административнонаказващия
орган е ангажирал отговорността на санкционираното лице за извършено нарушение
по чл.126, т.1 от ЗАДС (в редакцията му към момента на извършване на
административното нарушение – ДВ. бр. 97 от 2016г.) и му е наложил
административно наказание и с оглед обстоятелството, че в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяната на санкционния акт, последния
следва да бъде потвърден, а решението на въззивния съд да бъде отменено, като
постановено при нарушения на материалния закон.
Водим от тези
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 112/29.11.2017г.,
постановено по а.н.д.№ 276/2017г.
по описа на Районен съд – Раднево и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №794 от 31.07.2017г. на Началник Митница Пловдив.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.