Р Е Ш
Е Н И Е
№ 88
гр. Добрич, 19.03.2021 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и първа година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА разгледа докладваното от председателя административно дело № 529/ 2020
г. по описа на АдмС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона
за общинската собственост (ЗОС).
Образувано е
по жалба на В.Д.Т. ***, чрез адв. Т.Ч., ДАК, срещу Заповед № 1241/ 10.09.2020
г., издадена от Кмета на Община град Добрич, с която на основание чл. 44, ал.
1, т. 1 и ал. 2 ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост
(ЗОС), чл. 40, ал. 2 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда и условията за установяване
на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища
от общинския жилищен фонд на Община град Добрич е наредено да бъде прекратено
наемното правоотношение с В.Д.Т. за общинско жилище, находящо се на адрес: град
Добрич, ж.к. „***“, бл. 53, вх. А, ет. 8, ап. 23, възникнало на основание
Заповед № 137/ 03.02.2011 г. на Община град Добрич и Договор за отдаване под
наем на общински жилищен имот от дата 04.02.2011 г.
В жалбата се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт. Жалбоподателят
настоява, че жилището, заради което се прекратява наемното му правоотношение, е
негова собственост, но той не може да го ползва и няма право да го ползва, тъй
като прехвърлянето на имота е със запазване правото на ползване върху него.
Добавя, че имотът представлява едностайно жилище и се ползва не само от майка
му, а и от съпруга ѝ, като площта на жилището е 44.16 кв. м. Позовава се
на чл. 19, т. 1 и 2 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни
нужди, за настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища от общинския
жилищен фонд (Наредбата) на Община град Добрич, където сочи, че е прието,
тричленно семейство/домакинство или самотен родител с дете над 18 години да се
настанява в двустайно жилище. Твърди, че при кандидатстването за общинско
жилище през 2011 г. е представил нотариалния акт за придобитото през 2003 г.
срещу задължение за гледане и издръжка, но със запазено право на ползване
жилище. Изтъква, че такава информация е представял и всяка година в Заявлението
и Декларацията, които се подават от 01 юли до 30 септември на текущата година.
Настоява, че се касае за „гола собственост“, което служителите са можели да
установят при служебна проверка. Прави възражение, че притежаването на недвижим
имот не е основание за прекратяване на наемния договор, като се позовава на чл.
6, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Счита, че Договорът за наем не може да бъде
прекратен с основание – притежаване на друг имот с жилищно предназначение, тъй
като такова основание липсва сред клаузите на Договора. Според жалбоподателя в
Заповедта не е посочено конкретното нарушение, извършено от него, довело до
прекратяване на Договора, което от своя страна засяга правото му на защита. По изложените съображения иска отмяна на Заповедта и присъждане на сторените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П., редовно
преупълномощен.
Ответникът -
Кметът на община град Добрич, в
съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт
М., която оспорва жалбата. Иска отхвърляне на същата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд
- Добрич, като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е основателна по следните съображения:
През 2003 г. ***прехвърля на В.Д.Т.
собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „***“, бл. 16, вх. А,
ет. 4, ап. 11, със застроена площ от 44.16 кв. м, състоящ се от една стая,
кухня и сервизни помещения, срещу задължението да поеме издръжката и гледането
ѝ, като си запазва пожизнено ползване върху имота. (л. 29) Имотът
е прехвърлен по време на брака на В.Т. с ***, поради което същият е придобил
само ½ от този имот, което надлежно е декларирал пред Община град Добрич
(л. 54, 65). Бракът е прекратен с развод с влязло в сила съдебно решение на
30.12.2008 г.
През 2009 г. е налице прехвърляне на
недвижим имот, жилище, в гр. Русе, в който В.Т. е бил съсобственик с 1/8
идеална част (л. 58).
Със Заповед № 137/ 03.02.2011 г. Кметът
на Община град Добрич нарежда В.Д.Т. да бъде настанен в общинско жилище,
находящо се на адрес: гр. Добрич, ж.к. „***“ бл. 53 вх. А ап. 23, състоящо се
от една стая и кухня, изба № 23.(л. 70) В изпълнение на тази Заповед е сключен
Договор за наем от 04.02.2011 г. между Жалбоподателя, като наемател и
„Жилфонд-инвест“ ЕООД като наемодател.(л. 71 – 74) Договорът е сключен за срок
от три години, като след изтичането им е подновяван с последващи анекси. (л.
61, л. 66)
С Анекс № 3 от 10.01.2020 г. срокът на
Договора за наем е продължен с още 6 месеца.(л. 60) В Анекса е указано, че
наемателят следва да подаде през това време необходимите документи за продължаване
на наемните отношения за срок от три години.
На 22.04.2020 г. е подадено Заявление от
наемателя за подновяване на заповед и договор за настаняване (л. 40), с
приложени към Заявлението документи. Към заявлението е приложил изискуемата
Декларация, в която е отразил, че не притежава жилище, вила, 1/3 или повече
идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване, или право на
ползване върху тях, на територията на Община град Добрич и в страната.
По делото са приложени удостоверения за
постоянен адрес на В.Т., от които е видно, че от 26.02.2008 г. той живее на
адреса на общинското жилище. Същевременно от Удостоверения за постоянен адрес с
изх. № 4699 от 24.09.2020 г. и № 4698 от същата дата, издадени от Община град
Добрич, е видно, че на адреса на ул. „***“ 16, вх. А, ет. 4, ап. 11 освен ***живее
и ***.
След подаване на Заявлението с
приложените към него документи на 19.06.2020 г. до жалбоподателя е изпратено
писмо, с което същият е уведомен, че при служебна проверка е установено, че той
притежава жилище на адрес: гр. Добрич, ул. „***“ 16, вх. А, ет. 4, ап. 11,
което обстоятелство препятства възможността за възникване на ново наемно
правоотношение за заеманото от него общинско жилище и обуславя прекратяване на
съществуващото правоотношение поради отпадане на условията за настаняване
съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 2 от Наредбата,
приета с Решение № 24 – 4/ 19.09.2017 г., изм. и допълнена с Решение № 49 – 1/
28.05.2019 г. на Общински съвет град Добрич. Указано е в писмото, че в 14 –
дневен срок от получаване на това уведомление ще бъде издадена заповед за
прекратяване на наемното правоотношение.(л. 39)
На 22.06.2020 г. жалбоподателят е
възразил, че ще може да живее в прехвърления имот едва след смъртта на майка
си, както и че е трудоустроен. (л. 38)
На 15.07.2020 г. е изпратено ново писмо
до г-н Т., в което е посочено, че е извършена служебна проверка по Възражението
му, като е отразено в писмото, че данните от направената служебна проверка и
приложения от него документ за собственост не кореспондират с изложеното във
Възражението. Уведомен е, че поради отпадане на условията за настаняване
заявлението му не се одобрява.(л. 37)
Изпратено е писмо от Кмета на Община
град Добрич до Управителя на „Жилфонд – инвест“ ЕООД, Добрич за представяне на
мотивирано предложение до Комисията по настаняване. (л. 36)
На 01.09.2020 г. от Комисията е съставен
Констативен протокол, в който е отразено, че при направената проверка е
установено, че титулярят на настанителната заповед притежава недвижим имот на
посочения вече по – горе адрес, цитиран е документът за собственост от 2003 г.
и е посочено, че това установяване е основание за прекратяване на наемното
правоотношение на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 2
от Наредбата. Изпратено е Мотивирано предложение (л. 34) до Кмета на Община
град Добрич, в което е преповторено отразеното в Констативния протокол.
В резултат на 10.09.2020 г. е издадена
Заповед № 1241, с която от Кмета на Община град Добрич, на основание чл. 44,
ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската
собственост, чл. 40, ал. 2 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда и условията за установяване
на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища
от общинския жилищен фонд на Община град Добрич е наредено да бъде прекратено
наемното правоотношение с В.Д.Т. за общинско жилище, находящо се на адрес: град
Добрич, ж.к. „***“, бл. 53, вх. А, ет. 8, ап. 23, възникнало на основание
Заповед № 137/ 03.02.2011 г. на Община град Добрич и Договор за отдаване под
наем на общински жилищен имот от дата 04.02.2011 г.
При така събраните доказателства се
налагат следните правни изводи:
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ЗОС и в
необходимата писмена форма, но при допуснати груби нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон.
На първо
място, Заповедта, с която се прекратява наемното правоотношение
по чл. 46, ал. 1 от ЗОбС, представлява индивидуален административен акт, поради
което за издаването ѝ на общо основание са приложими правилата на АПК. В
случая не е спазено изискването по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на
засегнатото лице за образуване на административното производство, което е
започнало по инициатива на административния орган. Допуснато е и нарушение на
процесуалното правило по чл. 35 от АПК, според което индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени.
От
доказателствата по делото е видно, че на жалбоподателя е връчено съобщение, което обаче е изпратено по повод на подаденото от него Заявление
за продължаване на Договора за наем за следващите три години и то в период, в
който вече му е удължен с анекс срока на Договора, а не по повод на започнала процедура за прекратяване на наемното му правоотношение, поради което няма характер на уведомление
по чл. 26, ал. 1 от АПК. В това съобщение само е указано, че по повод на заявлението са констатирани обстоятелства, съставляващи
основание за прекратяване на наемното правоотношение поради отпадане
на условията за настаняване съгласно чл. 40,
ал. 1, т. 5, във връзка
с чл. 6, ал. 2, т. 2 от Наредбата, но нито е
указано, че е образувано такова производство пред административния орган, нито е
определен срок на жалбоподателя да изрази
становище по събраните доказателства и да направи своите искания и възражения.
Нещо повече, в това
уведомително писмо направо е посочено, че в 14-дневен
срок от получаването му ще бъде издадена заповед за прекратяване на наемното
правоотношение, без да се даде каквато и да е възможност на засегнатото лице да
се запознае с материалите по преписката. Освен това, такива към този момент
няма, защото Констативният протокол от
извършената проверка и Мотивираното предложение са след уведомяването, че ще му
бъде прекратено наемното правоотношение, което е в противоречие с чл. 58 във
връзка с чл. 57 от Наредбата.
Уведомлението е получено от
жалбоподателя на 22.06.2020 г. Вярно е, че след получаването му
той е представил своите възражения и доказателства по
случая, но те са били приети
формално, без да се обсъдят клаузите в нотариалния акт за прехвърляне на
недвижим имот.
Производството
по издаване на оспорения акт е опорочено изцяло поради неговото формално
провеждане, което се явява съществено нарушение на процесуалните правила. В
противоречие с разпоредбата на чл. 35 от АПК не са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая – условията на прехвърляне на
собствеността, площта на жилището, връзката на тези факти с приложимите правни
норми.
В Заповедта е указано, че се издава
на база Мотивирано предложение и Констативен протокол от 01.09.2020 г. на Комисията,
назначена със заповед № 1103/04.10.2018 г. на Кмета на Община град Добрич. Съгласно
цитираната заповед Комисията, чиито основни задачи са да извършва периодични
проверки относно ползването на общинските жилища, се състои от петима членове,
а в случая Мотивираното предложение и Констативният протокол са съставени и подписани само от трима членове
на тази
Комисия. В този смисъл Заповедта е мотивирана с предложение и протокол, изготвени от ненадлежен състав,
което опорочава
констатациите по Протокола. Съгласно чл. 58,
ал. 1 от Наредбата наемодателят периодично прави проверки за наличие на
предпоставките по чл. 40 и чл. 57 от Наредбата, като вследствие на проверките
комисията прави мотивирано предложение до кмета на общината за прекратяване на
наемния договор и отмяна на заповедта за настаняване при наличие на някое от
предвидените в чл. 57 основания. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 40, ал.
2 от Наредбата, която гласи, че заповедта за прекратяване на наемното
правоотношение се издава въз основа на мотивирано предложение на комисия,
назначена от кмета на общината, която съставя констативен протокол и прилага други
документи, доказващи основанията по ал. 1. Касае се до нормативно
регламентирани изисквания, които са част от процедурата по издаването на
заповедта за прекратяване на наемното правоотношение и нарушаването им води до
нейното опорочаване. Налице е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила предвид ролята, която комисията по чл.
58 от Наредбата има при реализиране на производството по чл. 57 от Наредбата.
На следващо
място, нито
в Констативния протокол, нито в така нареченото „Мотивирано“ предложение са
изложени конкретни фактически основания относно обстоятелството, че
притежаването на недвижим имот е пречка за наемното правотношение. Липсата на
такива основания прави акта незаконосъобразен. Това е така, защото съгласно чл.
6, ал. 2, т. 2 от Наредбата кандидатите за наем на общинско жилище трябва да не
притежават жилище, вила, 1/3 или повече идеални части от такива имоти, годни
за постоянно обитаване, или право на ползване върху тях, на територията на
Община град Добрич и в страната. В случая се касае за жилище, което, както
правилно възразява жалбоподателят, му е прехвърлено срещу задължение за гледане
и издръжка, но прехвърлителят си е запазил върху него правото на ползване
пожизнено. Спор по този въпрос между страните няма. При запазено право на
ползване обаче приобретателят не разполага с никакви права върху имота, докато
е жив прехвърлителят, освен с правото на собственост, но както сочи
жалбоподателят, а и както се определя в теорията, това е „гола собственост“.
Затова и законодателят е предвидил, че в този случай данъкът за имота се
заплаща от прехвърлителя, който ползва имота. Липсва обсъждане, че
прехвърлителят – майката на жалбоподателя живее на този адрес със съпруга си.
Липсва обсъждане на площта на жилището. Всичко това сочи на едно формално
отношение, на липса на мотиви и опорочава издадения акт. Ако бяха обсъдени
всички тези факти и обстоятелства, административният орган щеше да стигне до
друг извод, а именно, че не е налице пречка за наемното правотношение на
жалбоподателя. Придобиването
на собственост само по себе си е достатъчно основание да бъде прекратен
наемният договор, но не всяко вещно право на собственост върху недвижима вещ е
пречка едно лице да бъде адресат на наемно правоотношение с общината досежно
жилище. Необходимо е административният орган да докаже, че така придобитата
собственост е достатъчна да задоволи нуждите на лицето от жилище. В случая не
се спори, че майката живее на посочения адрес със съпруга си. Не се оспорва и
площта на жилището, въпреки че при запазено право на ползване, тези факти са
ирелевантни, но все пак са относими към нормите на общинската Наредба. В тази
връзка административният орган не е изследвал въпроса дали притежаваното жилище
е годно за постоянно обитаване и може да задоволи жилищните нужди на жалбоподателя,
за да се обоснове извод за отпадане на условията за настаняване в общинско
жилище.
Относно ползването на жилището бяха
разпитани свидетели, чиито показания са еднопосочни, че жилището може да бъде
ползвано или от един човек или от семейство от двама члена, в случая съпрузи,
но е невъзможно ползването му от повече на брой лица. Така св. Колева,
съсед, споделя: „…Апартамент 11 е
съседен на моя и в него живеят Добринка и нейният съпруг. Живеят от 15-16 г.
след смъртта на нейните родители. Първи почина баща ѝ, и след това майка
ѝ. Апартаментът се обитава от Добринка и съпруга ѝ. *** никога не е
обитавал жилището, нито той, нито другият ѝ син. Жилището е прекалено
малко. То е една гарсониера, една спалня и една малка кухня. И това жилище е
пригодено за един човек, най-малко за двама, но в никакъв случай трима
възрастни. Но и физически няма как да стане това. Кухнята е малка. Има място за
маса и кухненско обзавеждане. Няма място за легло…“ Св. ***, майка на
жалбоподателя, сочи:“… Прехвърлен
е този апартамент от 17-18 години на него. Прехвърлен е апартаментът на него с
условия да мога да ползвам апартамента, да живея в него и вече след нашата
смърт да наследи апартамента, т.е. аз си запазих правото на ползване. Нямам
друго жилище на мое име. Ако не съм в това жилище, няма къде да живея. Това е
гарсониера, представлява една кухна и спалня. В. не е живял в това жилище. Дори
не е спал в гарсониерата, защото няма къде… Няма как да обособим нещо да спи
при майка си и баща си, той е 50 - годишен. В тази кухня няма как да се
пригоди. Апартаментът се състои от една стая с кухня. Това жилище се обитава от
мен и мъжа ми.“ Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, доколкото те
са абсолютно еднопосочни с останалите доказателства по делото.
На следващо място, фактът, че
жалбоподателят притежава конкретното жилище, е съществувал още към момента на
първоначалното сключване на Договора за наем. Това не е новопоявил се факт. Той
е служебно извесктен на административния орган, а е и деклариран надлежно пред
„МДТ“ на Община град Добрич. За да е налице отпадане на основанието, означава,
да е налице новопоявило се обстоятелство, което да води до отпадане на
основанието за наемане на общинския имот. Такова в случая не е налице. Съгласно разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС и
чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата, послужили като правно основание за издаване
на заповедта, наемните отношения се прекратяват при отпадане на условията за
настаняване на наемателя в общинско жилище. За да е приложима тази разпоредба,
следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обуславящи
настаняването в общинско жилище, които да изключват наемателя от категорията на
лицата, отговарящи на изискванията за настаняване в общинско жилище. Както вече беше
посочено, липсват доказателства за такива обстоятелства, което прави издадената заповед незаконосъобразна по
същество,
в издадена в противоречие с материалния закон.
По тези
съображения съдът намира, че обжалваната заповед страда от пороци по смисъла на
чл. 146, т. 3 и т. 5 от АПК, които налагат отмяната ѝ като неправилна и незаконосъобразна.
С оглед
изхода на спора
и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на общо 510.00 лв.
(петстотин и десет лева), от които 10.00 лв. за държавна
такса и 500 лв. възнаграждение за един адвокат, за които са
налице доказателства по делото.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич,
Първи състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба на В.Д.Т. *** Заповед № 1241/ 10.09.2020 г., издадена от Кмета на Община
град Добрич, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМСМА, чл. 46,
ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост, чл. 40, ал. 2 във връзка с чл.
40, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда и
условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление
и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община град Добрич е наредено
да бъде прекратено наемното правоотношение с В.Д.Т. за общинско жилище,
находящо се на адрес: град Добрич, ж.к. „***“, бл. 53, вх. А, ет. 8, ап. 23,
възникнало на основание Заповед № 137/ 03.02.2011 г. на Община град Добрич и
Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от дата 04.02.2011 г.
ОСЪЖДА Община град Добрич да заплати
на В.Д.Т.,
ЕГН **********,***, сумата от 510.00 лв.
(петстотин и десет лева), представляващи
сторени разноски по делото.
Решението не
подлежи на обжалване
на основание чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост.
СЪДИЯ: