Р Е Ш
Е Н И Е №
212
28.03.2019
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански
състав
на двадесет и осми февруари през две
хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Михаела Бончева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2467 по описа за 2018г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „ОТС” ООД в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.„Христо Белчев” №12, ет.2, представляван от управителя В. Ц. и
ликвидатора И. П. М., със съдебен адрес ***, адв.Р. М., против „НАР“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.”Таню Войвода” №11,
ет.3, представляван от управителя М. Х. Р., със съдебен адрес ***, адв.В. Л., иск
с правно основание чл.92 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В исковата молба се твърди, че по
силата на договор от 10.01.2014г. ответното дружество възложило на ищеца да
извърши подновяване на сертификацията и надзор на системата за управление на
качеството в съответствие с БДС EN ISO 9001:2008. При прекратяване на договора по инициатива на
възложителя след издаване на сертификатите, преди извършване на предстоящия
надзорен одит същият ще дължи на изпълнителя неустойка за извършените до
момента административни, регистрационни и отменящи сертификация разходи в
размер на 50% от сумата на непроведения надзорен одит, упоменат в чл.3.1.7 и
чл.3.1.8 от договора. С писмо от 07.01.2016г. ответното дружество уведомило
ищеца, че е взело решение за прекратяване на договорите за сертификация и
върнало издадените сертификати. На основание писмото била издадена заповед от
07.01.2016г., с която била отнета валидността на сертификатите. Вследствие
прекратяване на договора ответното дружество дължало неустойка в размер на 406,03лв.
С писмо от 07.02.2018г. ищецът поканил ответника да заплати дължимата сума,
като му била връчена и проформа фактура. До този момент плащане нямало. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 406,03лв., представляваща дължима по
договор неустойка за едностранно прекратяване от възложителя, съобразно
разпоредбите на договора, ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че съглашението за неустойка е
нищожно. Наред с това твърди, че договора е прекратен по взаимно съгласие на
страните, като от своя страна ответникът заплатил преди това всички суми,
дължими за сертификацията.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
На 10.01.2014г. между страните е сключен договор,
по силата на който „Нар“ ООД възлага, а „ОТС“ ООД приема да извърши подновяване
на сертификацията и надзор на системата за управление на качеството на
възложителя в съответствие с БДС EN ISO 9001:2008. Приложени са издадените сертификати на
възложителя на български и английски език. Изпратеното на 07.01.2016г.
уведомително писмо от ответното дружество до ищеца за взетото на общо събрание
на „Нар“ ООД, проведено на 06.01.2016г., решение за прекратяване на договорите
за сертификация, сключени с ищеца, считано от 07.01.2016г. В отговор на това
писмо ищецът уведомява ответника, че се прекратява валидността на сертификатите
от 18.02.104г. и от 26.02.2015г., издадени на възложителя, за което е издадена
заповед от изпълнителя с дата 07.01.2016г. Представена е и самата заповед, с
която се нарежда отнемане валидността на сертификатите. Изпратена е покана до
ответното дружество за заплащане на неустойка във връзка с отказа от
сертификация и неизвършеното впоследствие плащане съгласно т.4.3 от договора от
10.01.2014г. Съставена е и проформа фактура за сумата от 406,03лв. на
30.102.108г. От своя страна ответната страна представя издадените от ищеца
фактури и съответните преводни нареждания към всяка от тях за извършените
плащания на задълженията по процесния договор.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Не съществува спор
между страните, а това се установява и от представения договор, сключен между
тях на 10.01.2014г., че ответното дружество в качеството на възложител възлага
на ищеца в качеството на изпълнител да извърши подновяване на сертификацията и надзор
на системата за управление на качеството на възложителя в съответствие с БДС EN
ISO 9001:2008. Не се спори също така, че са издадени сертификати на
възложителя, както и че впоследствие договора е прекратен и е издадена заповед
от изпълнителя, с която е наредено отнемането на сертификатите. Страните не
спорят също така, че по всички издавани от изпълнителя фактури е извършвано
своевременно плащане от страна на възложителя. Единствения спорен въпрос е дали
договора е прекратен по взаимно съгласие на страните или по инициатива на
възложителя и дължи ли се уговорената неустойка в чл.4.3 от договора, както и
дали същата е нищожна или не. Съдът намира за неоснователни твърденията на
ответната страна за нищожност на клаузата за неустойка. От една страна договора
е сключен между търговци, поради което не може да се говори за прекомерност на
размера на неустойката, както и за нищожност на същата. Съвсем коректно двете
страни са подписали договора, в който са се съгласили, че при определени
хипотези на неизпълнение на поетите от възложителя задължения по договора ще се
дължи на изпълнителя неустойка съответно в различни размери. В настоящия случай
несъмнено се е стигнало до прекратяване на договора по инициатива на
възложителя, като това е станало преди да са извършени предвидените в чл.3.1.7
и чл.3.1.8 първи и втори надзорен одит. По делото няма данни за извършени
такива одити, като в тази връзка следва да се има предвид и че не са изтекли
съответните срокове, след които е следвало да бъдат извършвани одитите. От
събраните по делото доказателства се установява, че преди прекратяване на
договора възложителят е изпълнил всички поети задължения за заплащане на
определените суми по договора. В същото време обаче съдът счита, че
възложителят дължи заплащане на неустойката, предвидена в чл.4.3 от договора,
тъй като договора е прекратен именно по негова инициатива, независимо дали
изпълнителят се е съгласил с това или не, както предвижда цитираната норма от
договора. В същото време от данните по делото става ясно, че договора е
прекратен по инициатива на възложителя и то след издаване на сертификатите и
преди извършване на предстоящия надзорен одит по чл.3.1.7 и чл.3.1.8 от
договора. Ето защо, съдът счита че е налице хипотезата на прекратяване на
договора по чл.4.3., в която ответникът в качеството си на възложител дължи
заплащане на договорената неустойка на ищеца в качеството на изпълнител.
Досежно размера на претендираната неустойка съдът счита, че същият е правилно
определен от ищеца, тъй като съгласно клаузата на чл.4.3. от договора следва да
е в размер на 50% от сумата на непроведения надзорен одит по чл.3.1.7 и чл.3.1.8.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 50лв. за държавна
такса и 500лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „НАР“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.”Таню Войвода” №11, ет.3,
представляван от управителя М. Х. Р., да заплати на „ОТС” ООД в ликвидация, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Христо Белчев” №12,
ет.2, представляван от управителя В. Ц. и ликвидатора И. П. М.,
сумата от 406,03лв., представляваща
дължима по чл.4.3 от договор, сключен между страните на 10.01.2014г., неустойка
за едностранно прекратяване на същия от възложителя, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на иска – 18.10.2018г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер общо на 550лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия : п /не се чете/
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Е.Д.