№ 33733
гр. София, 21.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110119216 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с вх. № ****/24.07.2024 г. адв. Ц. Р, процесуален представител на „ЮЛ“
ЕООД, ЕИК ********* иска изменение на решението в частта за разноските. Сочи се, че
неправилно е приложен коефициент 2.37 при цена на иска 13 066 лева, тъй като искът е бил
изменен на 7161,24 лева и следва да се приложи коефициент 1.3. Не ставало ясно и как
изчислен размерът на предоставената безплатна адвокатска помощ в първоинстанционното
производство, като неотговарящ на редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излагат се доводи за недължимост
на разноски за ответника във въззивното и касационното производство.
С отговор вх. № 265983/19.08.2024 г. ответникът излага доводи за неоснователност на
искането.
Съдът намира исканията на молителя за неоснователни.
Производството е образувано след обезсилване на Решение № ****/08.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 58096/2018 г. по описа на СРС, 24-ти състав и връщането му за
разглеждане от друг състав, с Решение № 341/19.01.2023 г. по в.гр.д. № 6955/2021 г. на СГС,
IV б състав – последното влязло в сила на 19.01.2023 г. с оглед необжалваемостта му
/съобразно мотивите към Определение № 920/29.02.2024 г., постановено по гр.д. №
2541/2023 г. на ВКС, III ГО/.С решението е признато за установено по предявения от „ЮЛ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС съдебен адрес: АДРЕС
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. с чл. 183, ал. 1
ЗЗД, във вр. чл. 101 ЗЗД, че В. Н. А., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС дължи на ищеца
сумата от 5 505,24 лв., представляваща паричната равностоиност на стоката, която В. Н. А. е
взимал от „ЮЛ“ ЕООД, поето като задължение с нотариално заверена декларация от
28.09.2011 г., ведно със законната лихва от 09.06.2015 г., за които суми е издадена заповед за
1
изпълнение по ч.гр.д. № 32279/2015 г. на СРС, 24 състав, като е отхвърлен иска за сумата
над уважения размер от 5 505,24 лв. до пълния претендиран размер от 7 161,24 лв., ведно със
законната лихва върху неоснователния размер на главнцата.
В решението са изложени подробни мотиви как са определени разноските в следния
смисъл:С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК, право
на разноски имат и двете страни съобразно уважената, респективно отхвърлената част от
иска.
Дължимите разноски на ищеца, направени в производството по чл. 410 ГПК по гр.д.
№ 32279/2015 г. на СРС, 24 състав са в размер на 110,39 лв., представляващи заплатена
държавна такса за образуване на заповедното производство.
В полза на ответника следва да се присъди сумата в размер на 15 лв. – заплатена
държавна такса по депозирана частна жалба срещу издадената заповед за изпълнение в
частта за разноските, предмет на разглеждане по ч.гр.д. № 11971/2015 г. по описа на СГС,
тъй като жалбата е уважена в цялост.
За исковото производство по гр.д. № 58096/2018 г. по описа на СРС, 24 състав,
ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в общ размер на 535,95
лв., представляващи доплатена държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение на основание договор за правна защита и съдеиствие от
29.01.2020 г. /л. 109 от гр.д. № 58096/2018 г. по описа на СРС, 24 състав/.
На ответника следва да се присъдят направените от негова страна по това
производство разноски, които съобразно отхвърлената част възлизат на сумата от 133,09 лв.
– депозит за ССчЕ. В. А. е защитаван от адв. П. В., който е осъществявал безплатна правна
помощ по делото. Последният претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 ЗА. Същото, определено по реда на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г. – отм./, и съобразно
отхвърлената част, е в размер на 456,02 лв., която сума на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр.
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА следва да бъде присъдена на адвоката.
Ответникът дължи още заплащане на ищеца на сторените от последния разноски по
в.гр.д. № 6955/2021 г. на СГС, ГО - въззивни състави, IV б състав – сумата в размер на
565,95 лв., представляваща заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение на
основание сключен договор за правна защита и съдеиствие /л. 39 от в.гр.д. № 6955/2021 г. на
СГС, IV б състав/. И в това производство В. А. е защитаван от адв. П. В., който е
осъществявал безплатна правна помощ по делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА на адвоката следва да бъде присъдена сумата в размер на 696,77 лв. –
възнаграждение, определено по реда на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г. – отм./, съобразно
отхвърлената част.
За производството по гр.д. № 2541/2023 г. по описа на ВКС, III ГО, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 518,25 лв., представляващи заплатена държавна
2
такса по депозирана касационна жалба, както и адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 09.02.2023 г. /л. 16 от това дело/, съответно – на ответника се
дължи сумата в размер на 694,39 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 09.05.2023 г. /л. 9/.
За настоящото исково производство по гр.д. № 19216/2024 г. на СРС, 46 състав
ответникът следва да заплати на ищеца сторени разноски в размер на 526,68 лв. – депозит за
ССчЕ и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
16.05.2024 г. /л. 30 от делото/ Съдът констатира, че ищецът е надвнесъл дължимия депозит за
ССчЕ, като вместо указаните му 50 лв. е внесъл сумата от 100 лв., поради което разликата от
50 лв. може да му бъде върната, в случай на депозиране по делото на нарочна молба в този
смисъл. В полза на ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на 665,46 лв.,
представляващи направени разноски за депозит за ССчЕ и за адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 13.05.2024 г. /л. 31/.
Страните своевременно са възразили по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заплатените адвокатски възнаграждения в хода на развилите се производства във всички
инстанции. Предвид предмета на делото, неговата правна и фактическа сложност,
материалния му интерес, както и събраните по делото доказателства, съдът намира
направените възражения за неоснователни. При преценката си съдът съобрази приложимата
редакция на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В допълнение следва да се посочи, че използваният коефициент отчита направеното
изменение на размера на иска чрез неговото надялване което по същината си представлява
оттегляне на исковата претенция.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото.
Прекратяване по смисъла на чл. 78, ал. 4 ГПК е налице, когато съдът се десезира от
правния спор по волята на ищеца или поради недопустимост на иска, или неотстраняване в
срок на констатирани нередовности на сезиращата молба. /Определение № 509 от 21.12.2010
г. по ч. пр. д. № 504 / 2010 г. на Върховен касационен съд/. Следва да бъде споделена
практиката, посочена в Определение № 626 от 20.08.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№ 275/2010 г.,
IV Г.О., че в случай на оттегляне/отказ от иска, което е предприето, поради новонастъпили
след предявяването на исковата претенция, поради независещи от ищеца обстоятелства, а
поради извънпроцесуалното поведение на ответника (с които се погасява заявеното за
защита спорно право), то отговорен за разноските е ответника. Тази хипотеза в процесния
случай не е налице. Ищецът изначално грешно е определил размера на предявения иск и е
направил изменение на същия с оглед изводите на вещото лице, което не може да обуслови
вина на ответника. При този случай отговорността за разноски следва да бъде възложена
съобразно общия принцип, че разноските се понасят от предизвикалата ги страна. По тези
съображения, при прекратяване на производството поради изменение на размера от страна
на ищеца вследствие на грешна преценка при предявяването му, отговорността за
разноските по делото се носи от ищеца.
3
Съдът отчита и, че с Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава
принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива
2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В Решение от 23.11.2017г. по
съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига
до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла
да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф
1 ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Иначе казано съдът по никакъв начин не е обвързан от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Независимо от това настоящият
съдебен състав счита, че макар и да не е обвързан от наредбата, същата представлява
ориентир за това какви са добрите практики при определяне на размера на адвокатските
възнаграждения /извън т.н. масови или конвейерни дела/, но при допълнително съобразяване
на същите с принципите за пропорционалност и справедливост.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 в пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от
съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки,
процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че
да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. В настоящия случай съдът следва да се съобрази
именно с горецитираната практика на СЕС, като намира, че определеният от съда размер
4
съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в
решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № ****/24.07.2024 г. на адв. Ц. Р,
процесуален представител на „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК ********* за изменение на Решение №
12514/25.06.2024 по гр.д.№19216/2024 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5