Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1273 08.10.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря В. С.
с участието на прокурора Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 1681 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Й.Й.М., ЕГН **********
*** Пенков 2А, подадена чрез адв.Д.В. срещу решение № 59 от 09.07.2020г.,
постановено по НАХД № 94/2020 по описа на Районен съд – Карнобат, в частта в
която е потвърдено наказателно постановление № 19-0454-000507/07.02.2020г. на
Началник РУ Сунгурларе, ОД МВР Бургас.
В касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен
акт и отмяна на наказателното постановление в потвърдената част. Сочат се
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Оспорва се изводът на
съда за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, вр. с чл.175, ал.1, т.4 то ЗДвП.
Не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно и
своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. Не представя
отговор на касационната жалба. Не представя доказателства.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за
неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд – Карнобат е потвърдил наказателно постановление
№ 19-0454-000507/07.02.2020г. на Началник РУ Сунгурларе, ОД МВР Бургас в
частта, с която на Й.Й.М.:
1. за нарушение по
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв.;
2. за нарушение на
чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
За да постанови решението, въз
основа на доказателствата по делото, съдът приел, че НП
е издадено при спазване изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, тъй като съдържа изискуемите
реквизити. Относно нарушенията по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП,
съдът преценил, че правилно били установени фактите и правилно била определена
правната квалификация. В решението са изложени подробни мотиви, въз основа на
които възраженията на жалбоподателя, относно тези нарушения, са преценени като
неоснователни.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
В потвърдената
част на наказателното постановление е посочено, че на 05.12.2019г. около 20,20ч. в гр.Сунгурларе
на улица Г.Димитров, до ТОТО пункта, Й.М. управлява лек автомобил, който е с
незначителна техническа неизправност – една от светлините за осветяване на
задната табела с регистрационния номер не свети, както и по време на проверката
водачът не изпълнява указанията на контролния орган – да се качи в автомобила.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя относно нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Касационният състав споделя мотивите на РС – Карнобат, съгласно които в тази
част НП е законосъобразно. Правилна
е посочената от АНО квалификация на извършеното нарушение – чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП. Посочената разпоредбата предвижда, че движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Разпоредбата
на чл.10 от ППЗДвП
урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които МПС
следва да се считат за технически неизправни. В чл.10, ал.1, т.12, буква „е“ от ППЗДвП е посочено, че технически
неизправно е МПС, което е с недостатъчно осветена е задната табела с
регистрационния номер. Неизправностите от своя страна биват незначителни,
значителни или опасни, които понятия са дефинирани в § 6, т.71, т.72
и т.73 от ДР на
ЗДвП. Според т.71 „незначителни неизправности“, включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които
са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без
значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия.
Безспорно в конкретния случай се касае за недостатъчно
осветена задна табела. Доколкото недостатъчната осветеност (а не пълната
неосветеност) на задния регистрационен номер на автомобила не поставя в
опасност останалите участници в движението съдът намира, че тази неизправност
може да бъде квалифицирана като незначителна. Нарушението е безспорно доказано.
Правилна е както правната квалификация, така и приложената санкционна норма – чл.179, ал.6, т.1
от ЗДвП. Размерът на глобата съответства на установения в правната
норма и не може да бъде изменян.
Относно нарушението
по чл.103 от ЗДвП:
Посочената разпоредба
указва, че „При подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.“ Анализът
на правната норма сочи, че съюзът „или“ е използван само за алтернативно
определяне на мястото за спиране, а установените задължения са: 1. да спре по посочения
начин и 2. да изпълнява указанията на контролния орган.
В производството пред районния
съд, в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Е.П., В.М.– свидетел
по АУАН и Ахмед Али, който пътувал в автомобила с касатора в момента на
проверката. От показанията им безспорно се установява, че след като възприел
подадения сигнал за спиране, водачът М. подал мигач и спрял автомобила. Относно
този факт страните не спорят. По тази причина съдът приема, че водачът изпълнил
задължението, вменено с първото предложение на чл.103
от ЗДвП. Безспорно е още, че М. представил поисканите документи и съдействал
при проверката на автомобила – изпробване на всички светлини, показал аптечка и
пожарогасител.
Спорът е относно
това дали по време на проверката М. е изпълнил указанието на контролния орган
да се качи в автомобила си и да изчака, докато му бъде съставен АУАН. В показанията
си полицейските служители сочат, че след като получил това разпореждане, водачът
не го изпълнил, напуснал мястото на проверката и се отдалечил в посока
автогарата. По-късно друг полицейски служител позвънил на актосъставителя, за
да му съобщи, че М. отишъл при него и го информирал за извършваната проверка,
като заявил, че я напуснал. След малко водачът се върнал. Свидетелят А.
потвърждава, че М. отсъствал за малко от проверката, но след като се върнал
заявил, че бил до тоалетната. Настоящият касационен състав намира за
ирелевантен за спора фактът, къде точно е бил водачът М. по време на
отсъствието си от проверката. След като е получил указание да се качи в
автомобила и да изчака съставяне на АУАН, единственото правомерно поведение на
същия е да изпълни указанието. Указанието е изцяло в кръга правомощия на
контролния орган. Действително, възможно е в този момент на проверяваното лице
да се наложи да ползва тоалетна, но след като указанието вече е било дадено, то
преди да предприеме отклонение от изпълнение, е следвало да уведоми органа, а
свидетелят по АУАН М. сочи, че не е чул М. да казва, че има нужда да посети тоалетна.
Изложеното дава
основание на съда да приеме, че в конкретния случай, след като получил указание
от контролния орган да влезе в автомобила и да изчака съставяне на АУАН,
касационният жалбоподател М. не го изпълнил и напуснал проверката, като с
поведението си нарушил разпоредбата на чл.103, предл. трето от ЗДвП. Касае се за
неизпълнение на указание във връзка с извършваната проверка, а не за нейното осуетяване,
каквото осуетяване не се твърди от полицейските служители. Правилни са изводите
на районния съд и относно размера на наложеното наказание, като на основание
чл.221, ал.2 от АПК, касационният състав препраща към тях.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59 от 09.07.2020г., постановено по НАХД № 94/2020
по описа на Районен съд – Карнобат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.