№ 95
гр. София , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
в присъствието на прокурора Мариян Любенов Александров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600184 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 34, ал.1 вр. с чл. 20, ал. 1-3 от
ЗПИИРКОРНФС.
С Решение №260081 от 09.02.2021год., постановено в открито
съдебно заседание от същата дата, СГС, НО, 25-ти състав е признал Решение
№ВН-GS/03/206000023820/20 от 06.10.2020год., влязло в законна сила на
27.10.2020год., постановено от Bezirkshaupmannschaft Guessing /Областна
служба Гюсинг/ Република Австрия, с което на българския гражданин К. Д.
И. с ЕГН:********** е наложена финансова санкция в размер на 110 евро с
левова равностойност 215,14лв. за извършено административно нарушение по
параграф 53, т.10 и параграф 99, ал.3 от Правилника за движение по
пътищата на Република Австрия.
Против така постановеното решение е подадена жалба до Апелативен
съд – София от адвокат З.С. от АК-София – служебен защитник на
засегнатото лице. В жалбата се изразява несъгласие с постановеното решение,
тъй като се поддържа, че същото e неоснователно, неправилно и
немотивирано. Защитникът твърди, че по делото не са налице доказателства
именно неговия подзащитен да е лицето, посочено в Удостоверението по чл.4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа на взаимно признаване на финансовите санкции. Изписването в
удостоверението на наименованието на наказващия орган, на сочения
1
нормативен акт и разпоредби на чужд език не позволявало на нарушителя да
разбере в какво се изразява нарушението му, пред кого и кога, в какъв срок да
го обжалва, са нарушение правото на защита. Според защитата, липсата на
данни при съставянето на документа за извършеното нарушения да е
присъствал преводач, не позволявало на санкционираното лице да разбере
кога приключва преписката, пред кой орган може да я обжалва и в какъв срок,
което само по себе си представлявало също нарушаване на правата за защита
на засегнатото лице. Според защитата остава неизяснен и въпросът относно
връчването на решението на административно наказващия орган. Отправя се
искане за отмяна на решението и за постановяване на отказ за признаване
изпълнението на акта на австрийските полицейски власти, с който е наложена
глоба в размер на 110 евро на К.И..
Пред въззивната инстанция засегнатото лице К. Д. И., редовно
призован, не се е явил. На основание чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 16, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС, АС-София разгледа делото в негово отсъствие, с участие на
назначения от първата инстанция служебен защитник – адв. З.С. от АК-
София.
В съдебно заседание на въззивния съд, защитникът поддържа
жалбата, с направените в нея доводи.
Представителят на АП – София моли въззивния съд да остави без
уважение жалбата като неоснователна и да потвърди първоинстанционния
акт.
Настоящият съдебен състав на АС-София, като прецени доводите и
възраженията на страните и след като сам служебно провери изцяло
правилността на обжалваното решение, намира за установено следното:
Атакуваното решение на СГС е постановено при обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото в
рамките на преценката на обстоятелствата, включени в предмета на доказване
в това производство съобразно разпоредбите на чл. 30 – чл. 35 от
ЗПИИРКОРНФС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от компетентните
органи на Република Австрия за признаване и изпълнение на парична санкция
в размер на 110 евро наложена по отношение на засегнатото лице - българския
гражданин К. Д. И. с Решение №ВН-GS/03/2060000238220/20 от
06.10.2020год., влязло в законна сила на 27.10.2020год., постановено от
Bezirkshaupmannschaft Guessing /Областна служба Гюсинг/ Република
Австрия, с което с ЕГН:********** е наложена финансова санкция в размер
на 110 евро с левова равностойност 215,14лв. за извършено административно
нарушение по параграф 53, т.10 и параграф 99, ал.3 от Правилника за
движение по пътищата на Република Австрия
2
Съгласно разпоредбите на чл. 4, вр. чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС
искането на компетентните органи на издаващата държава Република
Австрия е придружено с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции. При проверката на материализираното
върху формуляра на удостоверението съдържание, първоинстанционният съд
с основание е констатирал, че съдържа всички изискуеми реквизити по
Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, придружено е с превод
на български език в съответствие с чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, като не са
налице данни, пораждащи съмнение относно компетентността и
легитимността на органа, който е издал удостоверението.
Съгласно съдържащата се в цитираното удостоверение информация,
първоинстанционният съд обосновано е приел, че на К.И. е наложена
финансова санкция в размер на 110 евро за извършено административно
нарушение по параграф 53, т.10 и параграф 99, ал.3 от Правилника за
движение по пътищата на Република Австрия. Това административно
нарушение е свързано с неспазване на правилата, предвидени за управление
на моторно превозно средство с ограничена скорост – българският граждани
се е движел със 89 км/ч при ограничение от 60 км/ч на съответния пътен
участък.
При анализа на съдържанието на представеното от издаващата
държава удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, първоинстанционният съд правилно е преценил, че същото е пълно
и изчерпателно – съдържа необходимата релевантна информация за
постановеното решение от административнонаказващ орган на издаващата
държава, датата му на издаване, датата на влизането му в сила,
обстоятелствата и правната квалификация на извършеното административно
нарушение, наложената с него санкция, самоличността и местоживеенето на
нарушителя. Посоченият документ съдържа достатъчна информация относно
идентификацията на лицето – две имена, дата на раждане, последен известен
адрес; административното нарушение по транспорта, вкл. и рег.номер на
автомобила; описанието на обстоятелствата, при които е било извършено
нарушението; правната квалификация на деянието - текста от Правилника за
движение по пътищата, наложената санкция съобразно законодателството на
издаващата държава, по отношение на която е признато задължение за
плащане по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС; посочено е
номер, дата и влизане в сила на решението на административно наказващия
орган на Република Австрия.
При така изложеното, въззивната инстанция изцяло споделя
застъпеното от първоинстанционния съд становище, че в разглеждания казус
отсъстват факултативните основания за отказ за признаване и изпълнение по
3
чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции е пълно и неоснователни са
възраженията относно това, че липсва достатъчна индивидуализация на
правонарушителя. В Удостоверението по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, както бе отбелязано по – горе в
настоящите мотиви, са посочени освен двете имена на лицето
правонарушител, така и дата на раждане, постоянен адрес, които данни се
потвърждават и от направената справка от НБД Население от 05.02.2021год.
от СГС.
Неоснователни са доводите на защитника на засегнатото лице за това,
че е налице основание за отказ за признаване на решението на чуждия
административнонаказващ орган, поради липса на доказаност относно
осигуряването на преводач при констатиране на нарушението и от тук
възможността на засегнатото лице да разбере кога приключва преписката,
пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван административно
наказващия акт, при липсата на каквито и да било данни такива възражения
да са били правени.
Според чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС основание за отказ да се
признае решението за налагане на финансова санкция е налице, когато
съгласно удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета има в случай на писмено производство и когато в съответствие със
законодателството на издаващата държава засегнатото лице не е било
уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока
за обжалване на решението. Несъмнено се установява от приложеното и
надлежно преведено по делото удостоверение, че на българския гражданин е
наложеното наказание при писмено проведена процедура и при стриктно
спазване на изискванията на законодателството на Република Австрия за
уведомяването му, включително за правото си да обжалва решението, както и
за сроковете за това, както и относно обстоятелството, че лицето не е
поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок –
л. 15 гръб и л. 16 от НЧД № 491/2021 г. на СГС. В тази връзка са
неоснователни и възраженията, относно изписването на латиница на
абревиатурата на нарушения закон и наименованието на административно
наказващия орган в Удостоверението по чл.4 и същото не нарушава правото
на защита на засегнатото лице.
Отразеното в удостоверението от чуждия несъдебен орган, се приема
за достоверно, доколкото е налице взаимното доверие между компетентните
органи на държавите членки на ЕС, което е в основата на сътрудничеството
по наказателни дела и в частност на прилагането на практика на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции между държавите. Обстоятелства,
4
които да налагат съмнения във верността на удостоверението, не се
установиха и доказаха в настоящия съдебен процес.
Гореизложените доводи мотивираха АС-София, НО, ІII състав да
приеме, че решението на СГС, НО, 25 наказателен състав от 09.02.2021 г. по
НЧД №491/2021г. е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 34, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 1 – ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, вр. чл. 338 от НПК, Апелативен съд - София,
НО, ІII състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260081 от 09.02.2021год., постановено
в открито съдебно заседание от същата дата, СГС, НО, 25-ти състав е признал
Решение №ВН-GS/03/206000023820/20 от 06.10.2020год., влязло в законна
сила на 27.10.2020год., постановено от Bezirkshaupmannschaft Guessing
/Областна служба Гюсинг/ Република Австрия, с което на българския
гражданин К. Д. И. с ЕГН:********** е наложена финансова санкция в
размер на 110 евро с левова равностойност 215,14лв. за извършено
административно нарушение по параграф 53, т.10 и параграф 99, ал.3 от
Правилника за движение по пътищата на Република Австрия.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5