Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-345                           08.12.2020 година                            град Бургас

 

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                   Трети състав

На двадесет и четвърти ноември                                                   година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Лазарова

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка Майска-Иванова

                                                                           2. мл.с. Александър Муртев

                   

                                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  2408 по описа за  2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 263949/21.09.2020г. на БРС от Г.К.Я., ЕГН:********** от гр.Б., ж.к. „Л.“, ул. „К.“ № *, ет.*, чрез адв.Г.Николова, служебен адрес: гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ № 57, ет.3,, срещу решение № 260136/28.08.20г. по гр.д.№ 611/20г. на БРС, с което са отхвърлени предявените против К.Г.Я., ЕГН: **********, от гр.Б., ж.к. „М. Р.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. десен, искове по реда на чл.144 СК и чл.149 СК - за заплащане на издръжка на пълнолетно учащо се дете от родител от навършване на пълнолетие до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката. Твърди, че не е правилно по изложените във въззивната жалба мотиви. Моли да бъде отменено и исковете бъдат  уважени. Ангажира нови доказателства. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемият К.Г.Я. оспорва въззивната жалба чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на съда особен представител адв.М.Маринов. Моли да бъде отхвърлена. Излага аргументи, няма доказателствени искания.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Районният съд е разгледал искове с правно основание чл.144 СК и чл.146 СК.

По отношение на въведеното с въззивната жалба доказателствено искане, съдът приема, че е допустимо и основателно. Касае се за писмено доказателство, относимо към спора и от значение за правилното му разрешаване.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Г.К.Я. против К.Г.Я., с която моли да бъде осъден въззиваемия да заплати издръжка по реда на чл.149 СК – за минало време - за периода 21.12.2019г. до 29.01.2020г., както и да заплаща издръжка по реда на  чл.144 СК в размер на 170лв., считано от депозиране на исковата молба до настъпване на законова причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Твърди, че е навършила пълнолетие негова дъщеря и към подаване на исковата молба все още е учаща се. Твърди, че единствено майка й поема разходите, свързани с обучението й в ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“, гр.Бургас и с ежемесечната й издръжка. Позовава се на правото си да претендира такава по реда на чл.144 и чл.149 СК, като счита, че бащата има възможност без особени затруднения да я заплаща в посочения размер, понеже реализира доходи, от които може да отдели част и за нея. Ангажира доказателства.

Въззиваемият К.Г.Я. оспорва иска по основание, чрез процесуалния си представител, назначен от съда по реда на чл.47 ГПК. Твърди, че няма достатъчно доходи, за да заплаща издръжка без особени затруднения. Заявява, че е пенсионер, че няма други доходи, освен пенсията. Не ангажира доказателства.

За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази разпоредбата на чл.144 СК, която урежда заплащане на издръжка от родител в полза на учащо се пълнолетно дете: „Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения“. За да бъде уважен иск с правно основание чл.144 СК, следва за ищеца да бъдат изпълнени поставените в хипотезата на цитираната правна норма условия: да е пълнолетно дете на ответника, да учи редовно в средно или висше учебно заведение, да е на възрастта, посочена в закона и да не може да се издържа от доходите или имуществото си.

За ответника трябва да е изпълнено едно условие и то е да може да дава издръжката без особени затруднения.

Безспорно е, че въззивницата Г.К.Я. е дъщеря на  К.Г.Я., факт, по който и двамата не спорят. В тази връзка е приложено удостоверение за раждане № 9857 от 28.12.01г. на Община Бургас.

Не се спори, също така, че на 20.12.2019г. въззивницата Г.К.Я. е навършила пълнолетие, но през учебната 2019г. – 2020г. е била учаща се, като в тази връзка по делото е приложена служебна бележка изх.№ УВД-25-305/30.10.2019г. на ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“, гр.Бургас.

Не се спори, че родителите на въззивницата са разведени, като тя  към завеждане на делото живее с майка си в гр.Бургас. Не се спори и относно факта, че до навършване на пълнолетие от страна на Г.Я., бащата е заплащал издръжка редовно по образуваното изпълнително дело. От приложените писмени доказателства се установява, че бащата е с преустановен трудов договор, няма данни за сключен нов такъв и получава пенсия за ОСВ в размер на 605.21лв., а считано от м.февруари 2020г. получава пенсия в размер на 682.57лв.

По делото липсват данни за доходите на майката. В същото време са налице доказателства в подкрепа на твърдението на бащата, че  не реализира доходи от трудови правоотношения и е пенсионер. Липсват доказателства за други източници на доходи, от които да получава средства. В същото време няма доказателства, че въззиваемата има доходи или имущество, от които да се издържа.

От друга страна не бе обосновано единственото условие, което законът поставя по отношение на родителя по искове с правно основание чл.144 СК, а именно: да може да дава издръжката без особени затруднения. В конкретния случай се установи, че въззиваемият разчита на пенсия за ОСВ, която е в размер, близък до минималната за страната работна заплата. Ето защо исковете не са основателни и следва да бъдат отхвърлени. Тук трябва да се отбележи, че за разлика от издръжката, дължима на ненавършило пълнолетие дете, в настоящата хипотеза задължението е под условие, а именно – това да не затруднява родителя. С оглед така установеното и изложените правни доводи, следва решение в горния смисъл.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260136/28.08.20г. по гр.д.№ 611/20г. на БРС.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: