№ 91
гр. Варна, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500371 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по
подадена въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, както следва.
Въззивна жалба, подадена от ЗД “Бул инс“АД, гр.София чрез процесуалния
му представител адв.М.Г., против решение №85/30.03.2021г., постановено по
т.д.№916/20г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ е осъдено ЗД
“Бул инс“ АД да заплати на В. АЛ. С. сумата, представляваща разликата над
20 000лв. до 45 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 29.08.2019г. в гр. Варна по вина
на В.З.М. като водач на МПС „БМВ 502И“ с рег.№А 2222 АМ, изразяващи се
във фрактура на тибията /голям пищял/ на левия крак и контузия на таза,
ведно с лихвата върху главницата, считано от датата на предявяване на
писмената застрахователна претенция - 11.03.2020г. до окончателното
плащане; 2/ е осъдено ЗД “Бул инс“АД да заплати на адвокат С.Б. С. разноски
за адвокатско възнаграждение в размер, представляващ разликата над 868,
1
53лв. до 1 875, 50 лв.; 3/ е осъдено ЗД “Бул инс“ АД да заплати по сметка на
Окръжен съд-Варна, в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса
и разноски в размер, представляващ разликата над 1 008, 88лв. до 2 178, 58 лв.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно,
като постановено в противоречие с материалния закон и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният
иск за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди бъде
отхвърлен за сумата, представляваща разликата над 20 000лв. до 45 000лв.,
ведно със законна лихва върху тази главница, считано от 11.03.2020г. до
окончателното изплащане. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна В. АЛ. С. в депозирания отговор по жалбата в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. С.С.,
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в
обжалваните му от дружеството части да бъде потвърдено.Претендира
разноски.
Насрещна въззивна жалба, подадена от В. АЛ. С. чрез процесуалния й
представител адв.С.С., против решение №85/30.03.2021г., постановено по т.д.
№916/20г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен
предявеният от В. АЛ. С. против ЗД „Бул инс“АД, иск в частта му за
заплащане на сумата, представляваща разликата над 45 000лв. до
първоначално предявения размер от 50 000лв., представляваща обезщетение
за претърпени от ищцата неимуществени вреди - причинени болки и
страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от
29.08.2019г. в гр.Варна по вина на В.З.М. като водач на МПС „БМВ 502И“ с
рег.№А 2222 АМ, изразяващи се във фрактура на тибията /голям пищял/ на
левия крак и контузия на таза; 2/ В. АЛ. С. е осъдена да заплати на ЗД „Бул
инс“АД сторените съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на вещото лице по СМЕ в размер на 218,18
лв.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно,
като постановено в противоречие с материалния закон и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният
иск за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди бъде
2
уважен и в частта му за сумата, представляваща разликата над 45 000лв. до
50 000лв., ведно с присъждане на законна лихва върху тази главница, считано
от 11.03.2020г. до окончателното изплащане.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ЗД “Бул инс“ АД, гр.София, редовно уведомена, не е
депозирала отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.3 от ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба, уточняващата такава към нея от 17.07.2021г. и
допълнителната си искова молба ищцата В. АЛ. С. излага, че на 29.08.2019г. в
гр.Варна, около 13, 30ч., по бул.“Осми Приморски полк“, в средната пътна
лента, посока ж.к.“Чайка“, се движил л.а. “БМВ 520И“ с рег.№А 2222 АМ,
управляван от В.З.М.. В същата посока и на същото платно, но в обособената
бус-лента се движил автобус марка „Соларис Урбино 18“ от състава на
„Градски транспорт“ЕАД, изпълняващ курс по пътническа линия
№148.Водачът на л.а. предприел пристрояване надясно и преминал в крайната
дясна лента, пренебрегвайки пътната маркировка, указваща бус-лента, и
излязъл от ляво на автобуса.С тази маневра пресякъл траекторията на
движение на автобуса. Маневрата била своевременно възприета от водача на
автобуса и той предприел екстремно спиране, за да предотврати
ПТП.Автобусът се установил в покой на разстояние от 1 м. от задната част на
л.а. В момента на рязкото спиране на автобуса ищцата се намирала в салона
на пътниците, до втората врата на автобуса.Въпреки, че с едната си ръка се е
била захванала за най-близкия лост, вследствие аварийното спиране
залитнала, не успяла да се задържи и под действието на инерционните сили се
завъртяла и паднала като ударила левия си крак в подлежащата настилка на
автобуса.След падането усетила силна и рязка болка в областта на лявото
коляно и таза.Кракът й се подул и не можела да стъпва на него.Бил повикан
медицински екип и била откарана в Спешен център на МБАЛ „Св.Анна-
Варна“АД.При прегледа се установило, че в резултат от падането ищцата е
получила фрактура на тибия/голям пищял/ на левия крак и контузия на таза.С
влязло в сила решение по НАХД №1534/20г. по описа на ВРС водачът на л.а.
е признат за виновен за извършеното ПТП, довело до причинените
травматични увреждания.
Ищцата постъпила в клиниката по ортопедия и травматология на
3
посоченото лечебно заведение на 01.01.2019г. и останала там до
09.09.2019г.Била й извършена оперативна интервенция под спинална
анестезия с открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с
поставяне на плака.След изписването си приемала медикаменти за
антитромботична профилактика за период от 6 седмици, както и
обезболяващи медикаменти повече от месец.За период от около 2 месеца не
можела да стъпва изобщо на крака си, което водело и до множества
неудобства в ежедневието-не можела да се обслужва сама/облича, съблича,
обува/.Нарушил се ежедневния й ритъм на живот, не можела да си пазарува,
да си приготвя храна, за всичко й била необходима помощ.Постепенно
започнала да е придвижва с помощта на патерици с подкрепата на дъщеря си,
но и понастоящем изпитва затруднения в областта на увредения крайник,
движенията му не са възстановени в пълен обем.В резултат от силните
физически болки и невъзможността да води нормален социален живот и да
работи за период от около 4 месеца преживяла силен емоционален стрес и
негативни психични изживявания-не можела да спи спокойно, сънувала
кошмари, нямала апетит, страхувала се да пътува с превозни средства.
Към датата на ПТП за л.а. “БМВ 520И“ с рег.№А 2222 АМ е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „Бул
Инс“АД с полица, валидна от 27.08.2019г. до 26.08.2020г.Предявила
застрахователна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ пред
застрахователното дружество на 11.03.2020г., но то не й е изплатило
обезщетение.
Предвид гореизложеното претендира ответникът ЗД „Бул Инс“АД да бъде
осъден да й заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените в резултат от ПТП неимуществени вреди - физически болки и
страдания и негативни психически изживявания, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.03.2020г.Претендира и ответникът да бъде
осъден да й заплати сумата от 1 563лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди - закупени медицински изделия.
Ответникът ЗД „Бул Инс“АД в депозирания писмен отговор в срока по
чл.367, ал.1 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат
отхвърлени.Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
4
възникнало от договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за л.а. “БМВ 520И“ с рег.№А 2222 АМ към
настъпването на описаното в исковата молба ПТП, както и обстоятелството,
че е получил отправената от ищцата писмена извънсъдебна застрахователна
претенция.Оспорва твърдения механизъм на ПТП, твърди, че е налице
случайно деяние.Твърди, че е налице съпричиняване, т.к. водачът на
автобусът е карал с превишена и несъобразена с пътните условия скорост и
въпреки, че е възприел маневрата на л.а., не е предприел мерки, за да не спре
крайно рязко, както и, че е налице съпричиняване, защото ищцата е пътувала
в автобуса права и без поставен предпазен колан.Оспорва наличието на
всички твърдени в исковата молба вреди, сочи, че проявилите се болки са
резултат от предходни заболявания и на вече проявили се хронично-
дегенеративни изменения, от които ищцата е страдала отпреди ПТП.Сочи, че,
ако и ищцата да е изживяла душевен стрес, то това е резултат от лабилната й
психика и предходната й обремененост.Подържа, че претендираната от
ищцата сума в размер на 50 000лв. е изключително завишена, неотговаряща
на действително търпените като следствие от ПТП вреди и на съдебната
практика по аналогични случаи.Оспорва претенцията за имуществени вреди
като твърди, че същите не са относими към получените от ищцата травми.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите му, с които
искът за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди е
уважен до размера от 20 000лв., както и е изцяло уважен искът за присъждане
обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
С решение №738/03.06.2020г., постановено по НАХД №1534/20г. по описа
на ВРС, 45 състав, В.З.М. е признат за виновен в това, че 29.08.2019г. в
гр.Варна, на бул.„Осми Приморски полк“ в посока ж.к.“Чайка“, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 520 И“ с
peг. №А 2222 АМ нарушил правилата за движение: чл.15, ал.6 от ЗДвП и
чл.63, ал.2 т.1 от ППЗДвП/подробно посочени в решението/, с което по
5
непредпазливост причинил на В. АЛ. С. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на горния край на големия пищял на лявата подбедрица, което е
обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за
период от около 3-4 месеца - престъпление по чл.343, ал.1, б.„б" пр.2, вр.
чл.342, ал.1 от НК, като на осн. чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. чл.78а, ал.1 от НК
е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Решението по чл. 78а от НК, с което наказателният съд освобождава
подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда.На осн. чл.300
от ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.Поради горното и горепосочените
обстоятелства съдът приема за установени така, както са посочени в
цитираното решение на ВРС.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства, че към 29.08.2019г. за л.а. “БМВ 520И“ с рег.№А 2222 АМ е
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с начална дата на покритие 27.08.2019г. и крайна дата
26.08.2020г. с ответника ЗД „Бул Инс“АД.На осн. чл.432, ал.1 от КЗ,
увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да
иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” при спазване изискванията на чл.380 от КЗ.Ищцата е отправила
писмено към ответното дружество своята застрахователна претенция /за
заплащане обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди/,
получена с вх.№ОК-145709/11.03.2020г.Страните не спорят, че обезщетение
от дружеството не е било изплащано.
Съгласно разпоредбите на чл.429 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, като застрахователят заплаща обезщетение,
включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен
6
резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава/при определени
условия/, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице.Обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгласно чл.493 от КЗ, е
гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой, вкл. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт.
От заключението на СМЕ от 22.01.2021г. и обясненията на в.л. в. о.с.з. на
25.02.2021г., както и от представената по делото медицинска документация,
се установява, че на 29.08.2019г. в резултат от ПТП като пътник в автобус
В.С. е получила следните увреждания: закрито счупване на лявата
голямопищялна кост/тибия/ в областта на коляното.Транспортирана е в
Спешно отделение на МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД, където след направени
рентгенови изследвания й е поставена диагноза: Счупване на горния край на
тибията в ляво.Поставена й е гипсова имобилизация.На 01.09.2019г. е приета
в Клиниката по ортопедия и травматология на същото болнично заведение,
където на 04.09.2019г. й е извършена оперативна интервенция - открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация тибия и фибула с
плака/съединяване на костните фрагменти с метал/, изписана на 09.09.2019г.
Обичайният оздравителен период при фрактура като получената от
ищцата, съгласно СМЕ, е около 4 - 5 месеца.При извършения от в.л. преглед
на 12.01.2021г. е установено, че движенията на коляното са възстановени и са
в норма, налице е оперативен белег по външната повърхност на ляв
подколенник с цвета на кожата.Наблюдава се лекостепенна хипотрофия на
мускулатурата на левия долен крайник, която постепенно ще се преодолее.Не
се налага понастоящем използването на чужда помощ или помощни средства
за придвижване, при промяна на метеорологичните условия и при по-тежки
физически натоварвания е възможна поява на болки в областта на коленната
става.Металът не е отстранен/обичайно трябва да престои около 1 година/ и
предстои операция по изваждането му.Коленните стави на ищцата се с
начални артрозни промени, които са съответни за възрастта й, и които не са
7
повлияли съществено на лечението или на възстановителния процес.В.л. не е
установило контузия на таза.
Съгласно показанията на св.С.С.а/сестра на ищцата, поради което ценени
при условията на чл.172 от ГПК, но и като непротиворечащи на останалия
събран по делото доказателствен материал/, към 29.08.2019г. сестра й
работила като кондуктор в Градски транспорт.Знае, че л.а. засякъл автобуса,
при което той рязко спрял и тя паднала до средната врата по стълбите
надолу.Когато я видяла, тя вече била минала през спешния кабинет, казала й,
че има счупване на коляното, трябва да постъпи в болница, за да се направи
операция.Сестра й била в шок, не можела да се изправи, не ядяла, не пиела
вода.Операция й направили след 3 дни.Дошла дъщеря й да я гледа в
болницата. Сестра й продължавала да е в шок, държала се като бебе, дъщеря
й я хранила с лъжичка, изпитвала ужас от самото надигане от леглото,
въпреки, че лекарите настоявали, че след операцията вече трябва да започне
да се изправя с патерици.След като се прибрала у дома също не можела да се
изправя с патерици, след известно време ги посъветвали да купят проходилка
и вече с нея започнала да се поизправя и да се учи да върви.Дъщерите й я
прибрали в Гърция/където те живеят/ да се грижат за нея, водили я на
физиотерапия.След около 4 месеца вече можела да върви, леко накуцвала,
имала леки болки в някои моменти, но психически продължава да се страхува
от коли, изпитва ужас, не иска да се движи в края на тротоар.Приблизително
6 месеца след инцидента се върнала на работа, работила около година след
това.
Съгласно заключението на СПЕ от 11.02.2021г. и обясненията на в.л. в
о.с.з. на 25.02.2021г. психичното състояние на ищцата/по нейни данни/ след
претърпяното ПТП се характеризира с повишена тревожност, особено при
пътуване с автомобил.Тревожността персистирала при завръщането й на
работа през януари 2020г., когато изпитвала притеснения от ново ПТП и
повторно падане, като постепенно отшумяла в следващите
седмици.Понастоящем не се наблюдават трайни последици върху психичното
й здраве, които да произтичат от преживения инцидент.Не е налице, нито е
било установявано у ищцата/не е и твърдяла такива симптоми/
посттравматично стресово разстройство.
8
Предвид цитираните заключения и свидетелски показания съдът приема,
че търпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически
болки и психични страдания, установени с тези доказателства, са в пряка
причинно -следствена връзка с осъщественото от застрахованото по см. на
чл.477, ал.2 от КЗ лице виновно противоправно деяние, за които вреди има
право на обезщетение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.Понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението - ППВС
№4/23.12.1968г.При определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен
случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на
което е и минималната застрахователна сума по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди в следствие увреждане или смърт. Като паричен
еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения
за неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните икономически
условия, чийто обективен белег са и посочените лимити, макар да нямат
самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост.От своя
страна икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие се влияят от множество фактори, като минимална
работна заплата/към момента на деликта 560лв./, инфла- ционни процеси/3,
1% за 2019г./, нарастване на цените и др.
На първо място съдът съобразява броя и вида на травматичните
увреждания.В настоящия случай те се изразяват в закрито счупване на горния
край на тибията в ляво.Счупването на долния крайник е наложило оперативно
лечение с престой в болнично заведение от 10 дни с проведена оперативна
интервенция за открито наместване на фрактурата и поставяне на вътрешна
фиксация с метална плака с винтове, която към датата на СМЕ не е
9
извадена.Счупването на крака е наложило трайни затруднения в ежедневието
на ищцата за срок от около 4 месеца.Изпитвала е в началото изключително
силни физически болки, докато започне да се консолидира фрактурата.Била е
обездвижена на легло, зависима от чужда помощ за ежедневните си нужди -
тоалет, къпане, обличане, подпомагана от близките си.Търпяла е обичайните
за това състояние значителни по обем неудобства със сериозни ограничения в
бита.Протекъл е обаче обичайният за този вид травми оздравителен процес от
4-5 месеца, като понастоящем анатомичната цялост и функциите на крайника
са възстановени в пълен обем, а установената лекостепенна хипотрофия на
мускулатурата на левия долен крайник постепенно ще бъде
преодоляна.Възстановяването на функциите на крайника е било в такава
степен, че е позволило на ищцата да се върне 4 месеца след инцидента на
работа като контрольор в градски транспорт/дейност, предполагаща
продължително стоене в изправена поза/ и да работи около година след
това.Съобразява се възрастта на пострадалата - на 63 години при настъпване
на ПТП и до настъпването му работоспособна и без данни за влошено
здравословно състояние /възраженията на ответника, че травмите са в
резултат на вече проявили се хронично-дегенеративни изменения, от които
ищцата е страдала отпреди ПТП, са неоснователни-според посоченото от в.л.
началните артрозни промени у ищцата, съответни за възрастта й, не са
повлияли съществено на лечението или на възстановителния процес/.
Съобразява се начинът, по който събитието, с произтеклите физически
травми, се е отразило на психичното й състояние - установена в
производството повишена тревожност/но не дължаща се на лабилна психика
и предходна обремененост/ след инцидента, основно свързана със страхови
представи при пътуване с МПС и от евентуално ново ПТП, но постепенно
отшумяла при завръщането й на работа, без да са налице трайни последици
върху психичното й здраве, които да произтичат от преживения инцидент.
Съобразявайки всички горепосочени обстоятелства, вкл. протеклото в
нормални срокове и без усложнения физическо възстановяване на крайника за
срок от 4-5 месеца, липсата на трайни негативни последици за
здравословното състояние, вкл. и психичното такова, както и обществено-
икономическите условия в страната и лимита на застрахователно
обезщетение към датата на ПТП, съдът приема, че обезщетение в размер на
10
30 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от
въззивницата неимуществени вреди.
Направено е от въззиваемото дружество в срок възражение за
съпричиняване с твърдения, че В.С. е била без поставен обезопасителен колан
при настъпване на ПТП.Направеното възражение се явява неоснователно, т.к.
ПТП е настъпило при пътуване на ищцата в автобус от градския транспорт,
без данни за конструктивно предвидени в този вид автобуси обезопасителни
колани, като същевременно и изпълняваната от нея трудова функция не
предполага същата да пътува с поставен колан.Възражението на ответника за
съпричиняване, т.к. водачът на автобусът е карал с превишена и несъобразена
с пътните условия скорост и въпреки, че е възприел маневрата на л.а., не е
предприел мерки, за да не спре крайно рязко, също е неоснователно, т.к. от
една страна не е доказано в производството, а от друга и не касае действията
на пострадалата.
Предвид частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, решението на ВОС в частта му, с която
исковата претенция за присъждане обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е уважена за разликата над 30 000лв. до 45 000лв.
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което в тази част
искът се отхвърли. Решението следва да бъде потвърдено в частите му, с
които искът е уважен за размера от 20 000лв. до 30 000лв. и отхвърлен за
разликата над 45 000лв. до 50 000лв.Решението следва да бъде отменено и в
частта му, с която ответното дружество е осъдено да заплати възнаграждение
на процесуалния представител на ищцата за разликата над 1 271, 31лв. до 1
875, 50лв., съответно потвърдено за размера над 868, 53лв. до 1 271,
31лв.Така и в частта по чл.78, ал.6 от ГПК отменено за сумата над 1 476, 76лв.
до 2 178, 58лв., съответно потвърдено за сумата над 1008, 88лв. до 1 476,
76лв.
Дружеството претендира разноски за настоящата инстанция в размер на
720лв. адв.възнаграждение/с включено ДДС/ съгласно договор за правна
защита и съдействие от 28.09.2021г. и д.т. в размер на 500лв. или общо
1 220лв.От д.т. се следва сумата от 300лв., а съразмерно материалния интерес
пред настоящата инстанция-30 000лв. и неоснователната част от исковата
11
претенция, разгледана от настоящата инстанция/20 000лв./, от
възнаграждението се следва сумата от 480лв., или общо 780лв.Въззивницата
претендира разноски за пред настоящата инстанция по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА съгласно представения договор за правна защита
и съдействие от 12.10.2021г.Съразмерно материалния интерес пред
настоящата инстанция-30 000лв. и основателната част от исковата претенция,
разгледана от настоящата инстанция/10 000лв./, се следва сумата от 476, 67лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №85/30.03.2021г., постановено по т.д.№916/20г. по
описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ е осъдено ЗД “Бул инс“АД да
заплати на В. АЛ. С. сумата, представляваща разликата над 30 000лв. до 45
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни увреждания,
настъпили в резултат на ПТП от 29.08.2019г. в гр.Варна по вина на В.З.М.
като водач на МПС „БМВ 502И“ с рег.№А 2222 АМ, изразяващи се във
фрактура на тибията /голям пищял/ на левия крак и контузия на таза, ведно с
лихвата върху главницата, считано от датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция - 11.03.2020г. до окончателното плащане; 2/ е
осъдено ЗД “Бул инс“АД да заплати на адвокат С.Б. С. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер, представляващ разликата над 1 271, 31лв. до 1 875,
50 лв.; 3/ е осъдено ЗД “Бул инс“АД да заплати по сметка на Окръжен съд-
Варна, в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса и разноски в
размер, представляващ разликата над 1 476, 76лв. до 2 178, 58 лв., и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. АЛ. С., ЕГН **********, против ЗД “Бул
инс“АД, ЕИК *********, искове с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД в
частите им за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата,
представляваща разликата над 30 000лв. до 45 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - причинени
болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от
29.08.2019г. в гр.Варна по вина на В.З.М. като водач на МПС „БМВ 502И“ с
12
рег.№А 2222 АМ, изразяващи се във фрактура на тибията /голям пищял/ на
левия крак и контузия на таза, ведно със законната лихва върху
главницата/разликата над 30 000лв. до 45 000лв./, считано от 11.03.2020г. до
окончателното плащане
ПОТВЪРЖДАВА решение №85/30.03.2021г., постановено по т.д.
№916/20г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ е осъдено ЗД “Бул
инс“АД да заплати на В. АЛ. С. сумата, представляваща разликата над
20 000лв. до 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни увреждания,
настъпили в резултат на ПТП от 29.08.2019г. в гр.Варна по вина на В.З.М.
като водач на МПС „БМВ 502И“ с рег.№А 2222 АМ, изразяващи се във
фрактура на тибията /голям пищял/ на левия крак и контузия на таза, ведно с
лихвата върху главницата, считано от датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция - 11.03.2020г. до окончателното плащане; 2/ е
осъдено ЗД “Бул инс“АД да заплати на адвокат С.Б. С. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер, представляващ разликата над 868, 53лв. до 1 271,
31лв.; 3/ е осъдено ЗД “Бул инс“АД да заплати по сметка на Окръжен съд-
Варна, в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса и разноски в
размер, представляващ разликата над 1 008, 88лв. до 1 476, 76лв.; 4/ е
отхвърлен предявеният от В. АЛ. С. против ЗД „Бул инс“АД, иск в частта му
за заплащане на сумата, представляваща разликата над 45 000лв. до
първоначално предявения размер от 50 000лв.; 5/ В. АЛ. С. е осъдена да
заплати на ЗД „Бул инс“АД сторените съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице по СМЕ в
размер на 218,18лв.
ОСЪЖДА ЗД “Бул инс“АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат С.Б.
С., ЕГН **********, сумата от 476, 67лв., представляваща
адв.възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата В. АЛ.
С. пред въззивна инстанция, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА В. АЛ. С., ЕГН ********** да заплати на ЗД “Бул инс“АД, ЕИК
*********, сумата от 780лв., представляваща съдебно-деловодни разноски,
сторени пред въззивна инстанция, съразмерно с неоснователната част от иска,
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
13
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14