РЕШЕНИЕ № 1344

 

гр. Бургас, 13.09.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на седми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 172/2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Лотос ОД” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, против Н.Д.Т. и Д.Н.Р.,***, с която претендира обявяване за относително недействителни спрямо ищеца на увреждащия интересите му на кредитор на ответника Н.Т. договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу погасяване на парично задължение, сключен с Нотариален акт № 148/09.10.2013 год., т. ІІ, н. д. № 323/2013 год. на нотариус рег. № 246, по силата на който ответникът Н.Т. се е разпоредила в полза на майка си – ответника Д.Р., с правото си на собственост върху 10.33/51 кв. м. ид. ч. от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатораходящ се в гр. Бургас, ул. „; ангажира доказателства, претендира разноските по делото.

Правното основание на предявения иск е чл. 135, ал. 1, ЗЗД.

Ответниците оспорват иска, молят за отхвърлянето му; ангажират доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

          По делото не се спори, че ищецът е легитимиран като кредитор на ответника Н.Т. на основание договор за паричен заем, сключен в писмена форма в гр. Бургас на 06.03.2013 год., за сумата от 12 000 лева, с дължимост и на договорна лихва, със срок за връщане на сумите до 01.11.2013 год. Ищецът твърди, че след настъпване на падежа заемателят Т. не е извършила частично или пълно плащане по задълженията си.

По делото е представен договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу погасяване на парично задължение, сключен с Нотариален акт № 148/09.10.2013 год. на нотариус рег. № 246, по силата на който ответникът Н.Т. се е разпоредила в полза на майка си – ответника Д.Р., с правото си на собственост върху 10.33/51 кв. м. ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.28.1.5. В договора е записано, че срещу правото на собственост се погасява паричното задължение от 7000 лева на прехвърлителя Т. към приобретателя Р., възникнало на основание договор за паричен заем от 21.01.2013 год. Ищецът счита, че описаният транслативен договор уврежда интересите му на кредитор на прехвърлителя Н.Т., тъй като прегражда възможността да се удовлетвори от стойността на идеалната част от имота й.

          Ответникът Р. оспорва иска с твърдение, че отношенията й с Н.Т. са силно влошени, поради което не е знаела за паричните задължения на дъщеря си към „Лотос ОД” ООД. В подкрепа на това становище са показанията на свид. А.. Р., дъщеря на Д.Р., която сочи, че майката, подложена на тормоз от страна на Н.Т., й давала често пари на заем.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за неоснователен. Нормата на чл. 135, ал. 1, ЗЗД урежда възможността на кредитор, чрез т. нар. „Павлов иск”, за относително недействително спрямо него да бъде обявено действието, с което длъжникът му го уврежда, т. е. с което намалява възможността кредиторът да се удовлетвори от имуществото на длъжника си (111-2008-І ГО на ВКС). В настоящия казус съдът намира за доказана материалноправната легитимация на ищеца „Лотос ОД” ООД като кредитор на парично вземане към Н.Т. за сумата от 12 000 лева, на основание писмен договор за заем от 06.03.2013 год. – чл. 240, ЗЗД. Този договор не е оспорен по автентичност от заемателя-ответник, поради което съдът намира, че съглашението легитимира ищеца като кредитор на Н.Т.. Съдът отбелязва и обстоятелството, че в производството по чл. 135, ЗЗД не се проверява действителността на облигационната връзка, при липса на влязло в законна сила съдебно решение, отричащо твърдяната легитимация на ищеца – съгл. константната практика на ВКС (552-2010-ВКС, 328-2010-ІІІ ГО на ВКС, 639-2010-ІV ГО на ВКС).

Съдът намира, че по делото е доказана втората предпоставка за основателност на предявения иск – сключеният между ответниците договор е увреждащ интересите на кредитора-ищец, тъй като намалява секвестируемото имущество на длъжника Т., от което заемодателят може да се удовлетвори. По делото, обаче, не е установена третата предпоставка на посочената разпоредба – знание у приобретателя за увреждане интересите на третото лице – кредитор на прехвърлителя. В ал. 2 на чл. 135, ЗЗД е въведена презумпцията за знание, която има действие за ответника Р., възходяща по права линия на прехвърлителя Н.Т.. Въпреки това, съдът счита, че презумпцията е оборена, тъй като в писмения си отговор по делото фактът на знание е изрично оспорен от Д.Р.. От друга страна, в показанията си свид. А.. Р. сочи, че отношенията между ответниците били силно обтегнати, двете поддържали изключително рядко контакти, и то във връзка с исканите от Н.Т. парични заеми. Това отчуждение между ответниците и липсата на близки отношения и споделяне мотивира съда да приеме, че майката не е знаела за паричното задължение на дъщеря си Н. към ищеца „Лотос ОД” ООД, поради което презумпцията по чл. 135, ал. 2, ДДС е оборена. Делото не съдържа насрещни доказателства за опровергаване обстоятелството за липсата на знание у приобретателя, поради което не е налице посочената трета предпоставка на предявения иск и той следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 135, ал. 1, ЗЗД на „Лотос ОД” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александровска” № 32, вх. партер, против Н.Д.Т., ЕГН **********, и Д.Н.Р., ЕГН **********,***, ж. к. ...– адв. Е.С., за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на увреждащия интересите му на кредитор на ответника Н.Т. договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу погасяване на парично задължение, сключен с Нотариален акт № 148/09.10.2013 год., т. ІІ, н. д. № 323/2013 год. на нотариус рег. № 246, по силата на който ответникът Н.Т. се е разпоредила в полза на майка си – ответника Д.Р., с правото си на собственост върху 10.33/51 кв. м. ид. ч. от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., находящ се в гр. Бургас, ул. „....

 

УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на съдебното решение в Службата по вписванията при БРС, след влизането му в законна сила.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ