РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20211880100300 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Б. Б. С. от г.
Л., общ. С., ул. „.....” № , ЕГН **********, против регионалното поделение
„......” към ...... (....). В исковата молба се излага, че към ..... г. С. е полагал труд
в ответното предприятие. На посочената дата, връщайки се от обедна
почивка, той се спънал и паднал, вследствие на което си счупил лява глезенна
става. Наложило се същата да бъде гипсирана, а след сваляне на гипса ищецът
трябвало да провежда физиотерапия и рехабилитация. Злополуката била
приета като трудова, по смисъла на 55 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО), с разпореждане на Териториалното поделение на Националния
осигурителен институт – Враца (НОИ). Според твърденията в исковата молба,
тъй като положението на С. не се подобрявало съществено, се наложило на
27.03.2019 г. да постъпи в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД за оперативно
лечение. Оздравителният период продължил около три месеца, но болките
продължили и след това, особено при промяна на метеорологичната
обстановка. С експертно решение на ТЕЛК общи заболявания към УМБАЛ
„Света Ана София” АД от 24.02.2020 г., на ответника е определена 40 %
трайно намалена работоспособност за срок от една година. Ищецът твърди
също така, че от датата на злополуката до 28.12.2019 г. той е бил в болничен
(отпуск поради временна неработоспособност). Б. С. оценява на 20000 лева
претърпяните от него неимуществени вреди вследствие от трудовата
злополука, изразяващи се в болки и страдания. Имуществените вреди,
изразяващи се в разликата между получаваното от него трудово
възнаграждение преди злополуката и получаваното обезщетение за временна
неработоспособносто, той определя на 3000 лева.
1
Съдържанието на претендираните права е следното : да се осъди „......”
към ..... да заплати на Б. Б. С. : ) сумата от 2000 лева, част от общото
задължение в размер на 20000 лева, представляваща обезщетение за
причинените от трудовата злополука неимуществени вреди – болки и
страдания, ведно със законната лихва върху сумата от 2000 лева, считано от
датата на злополуката до окончателното изплащане на обезщетението ; 2)
сумата от 3000 лева, съставляваща обезщетение за имуществените вреди от
злополуката, изразяващи се в разликата между получаваното от ищеца
трудово възнаграждение преди злополуката и получаваното обезщетение за
временна нетрудоспособност за периода от 16.07.2017 г. до 28.12.2019 г.
Съдът приема, че надлежен ответник е самото ....., видно от правилника
за устройството и дейността му, тъй като предприятието се представлява пред
съдилищата от генералния му директор, а регионалните поделения не
разполагат със самостоятелна процесуална правосубектност. Посочената
нередовност на исковата молба е без правно значение, тъй като отговорът е
подаден от надлежния ответник.
Като се вземе предвид посоченото по-горе, съдът приема исковата
молба за редовна, а предявените претенции за допустими.
От страна на ....., чрез директора на ...... – упълномощен от законния
представител, е подаден писмен отговор. В него се излагат съображения, че
предявените искове са неоснователни, необосновани и недоказани, като се
възразява и срещу описаната в исковата молба фактическа обстановка. С
оглед на приложените към исковата молба писмени доказателства, както и
тези представени с отговора, се излагат твърдения за наличие на наранявания,
които не са във връзка с инцидента от 16.06.2017 г. Посочва се, че след
злополуката ищецът е бил в болничен до 20.09.2017 г., с диагноза навяхване и
разтягане на ставните връзки на левия глезен и причина : трудова злополука.
След посочената дата той е работил до 09.10.2017 г., откогато е отново в
болничен до 04.11.2017 г. с диагноза : навяхване и разтягане на ставните
връзки на глезена и причина : злополука – нетрудова. През останалите дни на
ноември 2017 г., до 27 – ми, С. е работил, като на последната дата трудовото
правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие.
Пълномощникът на ответника подчертава, че всички останали болнични
листове за временна неработоспособност, епикризи от оперативно лечение,
протокол на медицинска комисия и експертни решения на ТЕЛК са от 2019 г.,
т.е. две години след злополуката и по време, когато ищецът е работил при
друг работодател – „.......” ЕАД. В представеното от С. съдебно – медицинско
удостоверение № Ж – 82/11.12.2018 г., издадено от съдебен лекар в отделение
„Съдебна медицина” към Военномедицинска академия (ВМА), за първи път
се появяват данни за счупване на малкия пищял в областта на лявата глезенна
става, като изрично е посочено, че следва да бъде представена медицинска
документация относно проведената диагностика и лечение към момента на
получаване на травмата, с оглед преценка давността на травматичното
увреждане. Съща така в удостоверението е посочено, че отока и
ограничението на движенията на лявата глезенна става са в причинна връзка
със счупването на малкия пищял в областта на лявата глезенна става, за което
са налице данни на извършената на 27.11.2018 г. рентгенография.
Пълномощникът на ответника обръща внимание на обстоятелството, че
2
липсват данни при инцидента на 16.06.2017 г. С. да е счупил малкия пищял на
глезенната става. С оглед на изложеното се прави извод, че причина за
настъпилите усложнения, както и впоследствие за извършената оперативна
намеса, вероятно са други травми претърпяни от ищеца през 2018 г. и 2019 г.
В потвърждение на изложеното се посочва, че в снетата анамнеза отразена в
протокола на медицинската комисия ищецът е признал, че преди 13 месеца,
т.е. към месец юли на 2018 г. е паднал и е усукал левия си глезен. В тази
насока е и обстоятелството, че според представените експертни решения на
ТЕЛК от 29.10.2019 г. и 24.02.2020 г. през месец март на 2019 г., при битова
травма, С. е усукал ляв глезен и е опериран през месец март 2019 г., като
временната нетрудоспособност е продължила от 27.03.2019 г. до 17.08.2019 г.
Всички тези обстоятелства, според изложеното в отговора, оборват
твърденията в исковата молба за причинно – следствена връзка между
претърпяната трудова злополука на 16.06.2017 г. и всички вреди настъпили
след 20.09.2017 г., когато е изтекъл срока на последния болничен лист
свързан с трудовата злополука. С отговора е направено и изрично възражение,
че претендираните вземания за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди произтичащи от трудова злополука са погасени по
давност – на основание чл. 358, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда КТ). В
условията на евентуалност, ако претенциите не се отхвърлят изцяло, се иска
от съда да приеме, че е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ и отговорността
на работодателя да се намали до минимум. Също така се посочва, че С. е
получил обезщетение от общественото осигуряване, като след
прекратяването на трудовото правотношение с ответника е започнал работа
при друг работодател.
По така изложените съображения се иска от съда, да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани, евентуално като
погасени по давност, или да намали отговорността на работодателя до
минимум, тъй като ищецът е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност.
В открито съдебно заседание, както и в писмена защита – юрк. Т.,
пълномощниците на страните подробно аргументират тезите си.
Правната квалификация на претенциите на ищеца е по чл. 200 КТ,
връзка с чл. 45 и следващите от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),
както и по чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а на възраженията на ответника са
по чл. 201, ал. 2 КТ и чл. 358 КТ.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитан е един свидетел,
назначени и изслушани са съдебни експертизи, които съдът въприема като
обективни и компетентно изготвени.
Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и
доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства по реда
на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), приема за установено от
фактическа страна следното :
По силата на договор от .... г. ищецът е бил в трудово правоотношение с
„.........” към .....”. Място на работа е ... С., а място на явяване на работа е група
Л. На 16.06.2017 г. С. е претърпял злополука, като същата е призната за
трудова (чл. 55, ал. 2 КСО) с разпореждане влязло в сила на 01.08.2017 г. В
3
него е посочено, че е налице внезапно и травматично увреждане на здравето –
стъпване накриво и падане, станало на път 2 км. 48 + 500, гаров участък район
Л., по време на обедната почивка за хранене, при връщане към работното
място по обичайния път, причинило временна нетрудоспособност – навяхване
и разтягане на ставните връзки на левия глезен. Представено е
съдебномедицинско удостоверение от 11.12.2018 г., в което са обсъдени : 1)
болнични листа за периода от 18.06.2017 г. до 20.09.2017 г. с диагнози :
„навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена” ; 2) етапна епикриза за
периода от 18.06.2017 г. до 19.12.2017 г. с диагноза : „навяхване и разтягане
на ставните връзки на глезена” ; 3) амбулаторен лист от 30.11.2018 г. с
диагноза : „последици от други счупвания на долен крайник” ; 4) етапна
епикриза от 30.11.2018 г. с диагноза : „последици от други счупвания на
долен крайник”. В заключението е посочено, че навяхването на лявата
глезенна става при оздравяване без усложнения, реализира критериите на
медико-биологичния характер на временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. За счупването на малкия пищял в областта на лявата
глезенна става следва да бъде представена медицинска документация относно
проведената диагностика и лечение към момента на получаване на травмата, с
оглед преценка на давността на травматичните увреждания. Видно е от
събраните по делото доказателства, че такава не е представена. От обсъдения
документ може обосновано да се заключи, че след лятото на 2017 г. С. е
претърпял нова увеждане, вследствие на което е настъпило счупване на
малкия пищял, което за първи път е констатирано при извършената на
27.11.2018 г. рентгенография. В тази насока е и епикризата от 30.03.2019 г., в
която е възпроизведено казаното от ищеца : страданието датира от няколко
месеца, когато при стъпване накриво получил силни болки и оток в областта
на лявата глезенна става, както и протокол на медицинска комисия от месец
август 2019 г., пред която С. е заявил, че е преди 13 месеца, т.е. през лятото на
2018 г., е паднал и усукал левия глезен. В експертните решения на ТЕЛК е
посочено, че през месец март 2019 г. е претърпяна битова травма/ преди
тринадесет месеца е паднал и усукал левия глезен – ЕР на ТЕЛК от 24.02.2020
г. Никъде не е посочено, че временната неработоспособност е във връзка с
трудовата злополука от 2017 г. Напротив, в Експертното решение на ТЕЛК от
24.02.2020 г., с което е определена намалена работоспособност за срок от
една година, изрично е посочено, че инвалидността е по причина на общо
заболяване. В болничните листа издавани след 20.09.2017 г. е записано, че
злополуката е нетрудова – причина 06 и общо заболяване – причина 01. В
съдебномедицинската експертиза е прието, че : „ищецът е бил в болничен
отпуск от 19.06.2017 г. до 20.09.2017 г., след което се е върнал на работа, като
на 09.10.2017 г. отново е излязъл в болничен отпуск с диагноза навяхване и
разтягане на ставните връзки на глезена – битова злополука. По същество
това е първичен болничен лист и може да се тълкува, че е от друг инцидент”.
Въз основа на така обсъдените доказателства, съдът приема за безспорно
установено по делото, че влошаването на състоянието на ищеца след влизане
в сила на Разпореждане № 24 не е във връзка с трудовата злополука, а се
дължи на последващи увреждания. Следователно не е налице влошаване на
състоянието (ексцес), което да е в причнно – следствена връзка с трудовата
злополука. Определената намалена работоспособност с експертното решение
4
на ТЕЛК също няма връзка с трудовата злополука, което е видно и от
съдържанието на документа. Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за безспорно установено, че всички отсъствия от
работа на ищеца след 20.09.2017 г. не са във връзка с трудовата злополука от
16.06.2017 г.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установява каква е разликата между получаваното от ищеца трудово
възнаграждение преди злополуката и получаваното обезщетение за временна
нетрудоспособност за периода от 16.07.2017 г. до 28.12.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че двете претенции са частично основателни, но са погасени по
давност. Съображенията са следните :
Ищецът е бил в болничен от 19.06.2017 г. до 20.09.2017 г., като на
09.10.2017 г. отново е излязъл в болничен отпуск с диагноза навяхване и
разтягане на ставните връзки на глезена – битова злополука. От фактическа
страна съдът прие, че всички отсъствия от работа на ищеца след 20.09.2017 г.
не са във връзка с трудовата злополука от 16.06.2017 г. Видно от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, за периода от 16.07.2017 г. (както е
предявен иска) до 20.09.2017 г. брутното трудово възнаграждение на ищеца
би следвало да е в размер на 1706,07 лева (53 дни х 32,19 лева), а
обезщетението за временна нетрудоспособност е в размер на 1162,67 лева
(380,12 лева + 491,92 лева + 290,68 лева). Разликата между двете суми е
543,40 лева. За посочената сума, според съда, искът за имуществени вреди е
основателен, но същият е погасен по давност. Злополуката е призната за
трудова с разпореждане влязло в сила на 01.08.2017 г., следователно
тригодишният срок е изтекъл на 01.08.2020 г. Исковата молба по която е
образувано настоящото дело е подадена в съда на 17.05.2021 г., т.е.
претенцията е погасена по давност. В останалата си част, до пълния
претендиран размер от 3000 лева и за останалия период искът е
неоснователен.
Искът за неимуществени вреди според съда е основателен за сумата от
1000 лева. По делото е доказано, че трудовата злополука е причинила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Последиците от
травмата са отшумели сравнително бързо, като настъпилите усложнения не са
във връзка с злополуката, а с последващи инциденти. От показанията на
свидетеля Б. се установява, че оздравителният процес е бил свързан с болки,
страдания и битови неудобства. Размерът на обезщетението се определя към
момента на постановяване на съдебното решение, като съдът счита сумата от
1000 лева за справедливо обeзщетение. Съдът приема, че получената сума ще
замести, облекчи и компенсира болките и страданията му. Ако се уважи
искането, в по-голям размер, съдът счита, че ще се стигне до неоснователно
обогатяване, като също така без правно основание, а и житейски
несправедливо, ответникът ще бъде натоварен да обезщети последствията от
други инциденти случили се със С.. Възражението за съпричиняване, поради
проявена от работника груба небрежност, остана недоказано, поради което
обезщетението не следва да бъде намалявано. Така определеното от съда
обезщетение обаче е погасено по давност, по същите съображения, както и
5
другия иск.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът ще следва да заплати на
ответника направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждане, което съдът определя на 100 лева.
Воден от горните съображения и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК,
съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска предявен от Б. Б. С. от г. Л., общ. С., ул. „.....” № , ЕГН
**********, против ...........”, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
„.....” № , ЕИК ........, представлявано от генералния директор, за заплащане на
сумата от 2000 лева, предявен частичен иск от общото задължение в размер
на 20000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди
причинени от трудова злополука станала на 16.06.2017 г., изразяващи се в
болки и страдания, като погасен по давност за сумата от 1000 лева и като
неоснователен за горницата до пълния претендиран размер от 2000 лева.
Отхвърля иска предявен от Б. Б. С. от г. Л., общ. С., ул. „.....” № , ЕГН
**********, против .............”, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
бул. „.......” № , ЕИК ........, представлявано от генералния директор, за
заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
имуществените вреди от трудова злополука станала на 16.06.2017 г.,
изразяващи се в разликата между получаваното от ищеца трудово
възнаграждение преди злополуката и получаваното обезщетение за временна
нетрудоспособност за периода от 16.07.2017 г. до 28.12.2019 г., като погасен
по давност за сумата от 543,40 лева и за периода от 16.07.2017 г. до
20.09.2017 г. и като неоснователен за горницата до пълния претендиран
размер от 3000 лева и за останалия период от 21.09.2017 г. до 28.12.2019 г.
Осъжда Б. Б. С. от г. Л., общ. С., ул. „.....” № , ЕГН **********, да
заплати на ................”, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „.......”
№ , ЕИК ........., представлявано от генералния директор, направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждане в размер на 100 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6