Решение по дело №1941/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 73
Дата: 31 януари 2022 г. (в сила от 23 май 2022 г.)
Съдия: Снежана Стоянова
Дело: 20215220201941
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Пазарджик, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Христина Велчева
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20215220201941 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.” ЕООД, ЕИК: ***** със седалище и
адрес на управление: с.Б., обл.П., улица „П.С.” №** против Електронен фиш
серия Г, № 0024990 на ОД МВР-Пазарджик, с който на основание чл.638
ал.4, вр. с чл.638 ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от КЗ и за нарушение на чл.483
ал.1, т.1 от КЗ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се
иска. Твърди се, че ЕФ не съдържал надлежно описание на нарушението.
Било налице несъответствие между нарушението, описано в ЕФ и
фактическия състав на нарушението, за което е предвидено санкциониране
посредством ЕФ.
Не се отрича, че на датата, посочена в ЕФ - 29.05.2020 г. за процесния
автомобил не е имало действаща задължителна застраховка ГО, като това
било следствие на пропуск от счетоводството на дружеството –
1
жалбоподател. Твърди се, че управителя на жалбоподателя бил
санкциониран за същото деяние с НП № 20-1006-002299/28.07.2020 г., при
което ЕФ бил издаден в нарушение на принципа „не два пъти за едно и също
нещо”.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли НП като незаконосъобразно
да бъде отменено.
За ответника по жалбата ОД на МВР Пазарджик, не се явява
представител.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
след като обсъди събраните по делото доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
за това, че на 29.05.2020 г., в 10,01 часа, на автомагистрала Тракия, км.70 с
посока на движение гр.София, било засечено движение на т.а. „Мерцедес
315 ЦДИ Спринтер” с ДК № *****, негова собственост, който бил заснет с
АТСС (TWIN CAM) № SD2D0027, като било установено нарушение на
Кодекса за застраховането - за автомобила не била сключена задължителна
застраховка ГО.
Въз основа на това бил издаден атакувания ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
писмените доказателства, приложени по делото.
При така установеното жалбата е процесуално допустима, но по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При издаването на процесния ЕФ не са допуснати съществени
нарушения на материалния и на процесуалния закон.
Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДП подлежи на
обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от закона предвижда, че
влезлия в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление. Следователно ел.фиш се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
2
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП
реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името
на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на
чиято територия е извършено нарушението. Същите съображения важат и по
отношение на датата на издаване на ел.фиш, тъй като тя не е част от
задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. Ето
защо съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите
изисквания.
ЕФ съдържа всички необходими реквизити, изчерпателно посочени в
чл.189, ал.4 от ЗДвП, в това число посочване на териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, с конкретно посочване
на пътя, пътната отсечка от този път, датата, точния час на извършване на
нарушението, марката и регистрационния номер на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението, описание на нарушението,
нарушените законови разпоредби, размера на санкцията, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
ЕФ е издаден при кумулативното наличие на всички предпоставки за
издаването му, съгласно чл.189, ал.4, изречение първо от ЗДвП – при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Съгласно §6,
т.63 от ДР на ЗДвП електронния фиш е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. Ето защо в установените от закона реквизити на електронния фиш,
с оглед легалната му дефиниция, не съществува изискване да се сочи датата
му на издаване и той да бъде подписан. Тези специфики следват пряко от
естеството на фиша като електронно изявление, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Поради това фишът не представлява "документ" в обичайния смисъл на
понятието, защото се генерира от електронна система въз основа на
3
въведените данни за нарушението и собственика/ ползвателя на автомобила.
При тези факти съдът приема, че в случая е бил изцяло спазен реда за
установяване, фиксиране, заснемане и въвеждане на данните за нарушението
в административно-информационна система на ОДМВР гр.Пазарджик,
последвалата им обработка и окомплектоване с данни за собственика на
автомобила, и най-накрая издаването на обжалвания електронен фиш.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол (TWIN CAM) № SD2D0027, монтирана в патрулен автомобил
на ОДМВР Пазарджик, сектор Пътна полиция, одобрена като средство за
измерване на 20.02.2018 г., със срок на валидност до 20.02.2028 г., видно от
приложеното на л.17 в делото удостоверение. Процесното нарушение е
установено посредством използването на функционалност (модул) на
системата за автоматично разпознаване на регистрационните номера, заедно
с камерата за заснемане на доказателствени изображения, наименована
TWIN CAM № SD2D0027. Тъй като този модул се използва само за
установяване на нарушения на КЗ, и сам по себе си не е средство за
измерване, то същия не подлежи на метрологичен контрол. Регистрирането и
записа на нарушенията се извършва автоматично след стартиране на
двигателя на МПС, в което е монтирано техническото средство, като
техническото средство се деактивира 20 минути след изключване на
двигателя. Ето защо съдът намира, че процесната мобилна система за
автоматично разпознаване на регистрационните номера отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса
при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен
издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това
качество.
За използването на мобилната система за видеоконтрол (TWIN CAM)
№ SD2D0027, заснела управлението на процесното МПС е представен
надлежен протокол съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи - л.16 в делото.
4
Фактическите констатации за липса на сключен към момента на
проверката валиден договор за задължителна застраховка ГО не се оспорват
от жалбоподателя. Същия е бил сключил договор за едногодишен период на
28.01.2020 г., като е платил само първата вноска. Падежът на втората вноска
е бил на 03.05.2020 г., като същата не е била платена. Всичко това се
установява от приетата по делото застрахователна полица и сметка на л.9 –
л.10 в делото. От официалната интернет страница на Гаранционен фонд
също се установява, че към датата на нарушението 29.05.2020 г. няма
активна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС.
ЕФ е законосъбразен и от материално правна страна, тъй като има
пълно съответствие между описателната и санкционна част, като
описателната съдържа достатъчно и ясни обстоятелства по извършване на
нарушението. При описанието на нарушението се сочи, че е установено
движение на МПС, чиято посока е отразена, тоест несъмнено е, дори при
липсата на изрично записано „управление“, че се касае именно за такова на
автомобил, собственост на юридическо лице, без сключен договор за ЗЗ ГО.
В този смисъл ЕФ е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.647, ал.3 от
КЗ. С тази разпоредба е предвиден специален ред за установяване на
нарушения с АТСС. Текстът на последната визира случаите, когато с АТСС
е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", тоест изпълнителното деяние на нарушението в тези случаи е
"управление" на МПС, а несключената застраховка е елемент от
фактическия състав на нарушението. Административно наказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ, като санкцията му е била наложена на основание чл.638, ал.4 във
връзка с чл.638, ал.1 КЗ. Няма спор, че на основание чл.638, ал.1 от КЗ се
ангажира административно наказателна отговорност на собственика на
МПС, който не е изпълнил задължението си да сключи застраховка
"Гражданска отговорност", установено в чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а на
основание чл.638, ал.3 от КЗ се ангажира отговорността на лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В този ред на мисли
отговорността на собственика по ал.1 на чл.638 е абсолютна (без значение
5
дали МПС е било управлявано или не) , а по ал.3 - само по отношение на
лице, което е водач (МПС се управлява). Но тъй като в последния случай
нарушителят следва да бъде установен категорично от наказващ орган, редът
за ангажиране на административно наказателната му отговорност е посочен
в чл.647, ал.1 и 2 от КЗ чрез съставяне на АУАН и НП.
За нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ, редът е различен -отговорността
се ангажира с издаване на ЕФ, когато е установено с АТСС управление на
МПС, за което не е сключен задължителен договор за ГО. В този случай,
тъй като съобразно чл.647, ал.4 от КЗ, ЕФ се издава в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, отговорността винаги ще носи от
собственика на моторното превозно средство, независимо кой е управлявал
/било собственик или ползвател/, съгласно чл.638, ал.4 от КЗ. Поради това,
че отговорността на собственика е абсолютна, то неговото нарушение е
именно бездействието да сключи задължителната застраховка, което
задължение е въведено в чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. В тази връзка е предвидена
законодателна възможност за всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор за ГО, но
не и задължение за това, което задължение е единствено за собственика.
Както вече се посочи, ЕФ е издаден при установено управление на
процесното МПС, за което няма спор и е установена липсата на посочения
застрахователен договор.
При тези данни е осъществен състава на административно нарушение
по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, който вменява в
задължение на всяко лице, което притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е било
спряно от движение да сключи договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. В този случай разпоредбата на чл.683,
ал.4 от КЗ изрично предвижда, че на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция в размерите,
установени в ал.1. Следователно административно наказателната
отговорност на юридическото лице - собственик на МПС, при управление
на което е извършено нарушението, в случая жалбоподателя произтича от
законовата разпоредба на чл.638, ал.4 във връзка с чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, с
изрично посочени в обжалвания ЕФ субект на нарушението с посочване на
6
името на дружеството и ЕИК.
Размера на наложената имуществена санкция е съобразен с
предвидения такъв в чл.638, ал.4 във връзка с ал.1, т.2 от КЗ императивен
размер за съответното нарушение.
По горните съображения съдът счита, че електронен фиш, е правилен
и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Неоснователно е твърдението, че управителя на жалбоподателя бил
санкциониран за същото деяние с НП № 20-1006-002299/28.07.2020 г., при
което ЕФ бил издаден в нарушение на принципа „не два пъти за едно и също
нещо”. Видно е от приложеното на л.11 в делото НП, същото е съставено за
друга дата и място.
При този изход на делото в полза на ОДМВР Пазарджик следва да се
присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съда
определя на 80 лева, вземайки предвид фактическата и правна сложност на
делото.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН, РС -
Пазарджик,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г, № 0024990 на ОД МВР -
Пазарджик, с който на „Д.” ЕООД, ЕИК: ***** със седалище и адрес на
управление: с.Б., обл.П., улица „П.С.” № **, на основание чл.638 ал.4, вр. с
чл.638 ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от КЗ и за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от
КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. /две хиляди
лева/, като законосъобразен.
ОСЪЖДА „Д.” ЕООД, ЕИК: ***** със седалище и адрес на
управление: с.Б., обл.П., улица „П.С.” № 36, да заплати на ОД МВР-
Пазарджик, представлявана от директор, с административен адрес
гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3 юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
7
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8