№ 276
гр. Пазарджик, 15.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на петнадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20245200500174 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:03 часа се явиха:
Жалбоподателката - ищец Е. Г., уведомена от предходно съдебно
заседание, не се явява. За нея се явява адв.П. Х., надлежно упълномощен да я
представлява по делото.
Жалбоподателят Х. И. П., уведомен при условията на чл.56 ал.2 от ГПК,
не се явява.
За него се явява адв.К. С., надлежно упълномощен да го представлява.
Ответницата С. Х. П., уведомена при условията на чл.56 ал.2 от ГПК, не
се явява.
Адв.Х.: Да се даде ход на делото.
Адв.С. : Няма процесуална пречка. Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и
на основание чл.142,ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА за сведение молба с вх. № 4438/10.5.2024г., относно
1
становище по доказателствата, взето от адв.С..
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение №357 от 30.10.2023г. на В. районен съд постановено по
гр.д.№20225120101172 по описа на същия съд за 2022г. Е ОТХВЪРЛЕН
предявения иск правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Е. И. Г. против Х. И.
П. и С. Х. П., за признаване за установено, че ответниците не са собственици
на 4/6 идеални части от следните имоти: 1/. поземлен имот с идентификатор
10450.501.2400 по КККР на гр. В., одобрени със Заповед РД № 18-1214 от
06.06.2018 г. на ИД на АГКК с площ от 663 кв. м., с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване, до
10 м., находящ се в гр. В., ул. „М.С.“ № 18, при граници и съседи: от север -
поземлен имот с идентификатор 10450.501.2983; от изток - поземлен имот с
идентификатор 10450.501.634; от юг - поземлени имоти с идентификатори
10450.501.632 и 10450.501.633; от запад - поземлен имот с идентификатор
10450.501.631, както и на построените в имота: 2./ първи жилищен етаж с
идентификатор 10450.501.2400.1.1 от двуетажна еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 10450.501.2400.1 по КККР на гр. В., със застроена
площ 93 кв. м., построена в северната част на имот с идентификатор
10450.501.2400, при граници на сградата, съответно на първия етаж: от север -
улица с идентификатор 10450.501.2983, от изток и юг- незастроено дворно
място от същия имот, от запад-едноетажна сграда с идентификатор
10450.501.2400.2; 3./едноетажна производствена, складова, инфраструктурна
сграда с идентификатор 10450.501.2400.2 по КККР на гр. В., с площ от 13 кв.
м., построена в северната част на имот с идентификатор 10450.501.2400 при
граници и съседи: от север - поземлен имот с идентификатор 10450.501.2983,
от изток -двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10450.501.2400.1, от
запад- гараж с идентификатор10450.501.2400.3 и от юг- незастроено дворно
място на имота; 4./ хангар, депо, гараж с идентификатор 10450.501.2400.3 по
КККР на гр. В., с площ от 29 кв. м., брой етажи един, построен в северната
част на имота с идентификатор 10450.501.2400, при граници и съседи: от
север - поземлен имот с идентификатор 10450.501.2983, от запад - едноетажна
производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор
10450.501.2400.2, от юг- незастроено дворно място на имота и от изток -
източна граница на имот с поземлен имот с идентификатор 10450.501.631,
при сключено застрояване със сграда в същия съседен имот с идентификатор
2
10450.501.631.3; 5./ едноетажна производствена, складова, инфраструктурна
сграда с идентификатор 10450.501.2400.4 по КККР на гр. В., с площ от 14 кв.
м., построена в средната източна част на имота с идентификатор
10450.501.2400, при граници и съседи: от изток - поземлен имот с
идентификатор 10450.501.634, от север, запад и юг- незастроено дворно място
на имот с идентификатор 10450.501.2400; 6./ едноетажна производствена,
складова, инфраструктурна сграда с идентификатор 10450.501.2400.5 по
КККР на гр. В., с площ от 31 кв. м., построена в южната част на имота с
идентификатор 10450.501.2400, при граници и съседи: от запад, север и изток
- незастроено дворно място на имот с идентификатор 10450.501.2400 и от юг-
едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с
идентификатор 10450.501.2400.6; 7./ едноетажна производствена, складова,
инфраструктурна сграда с идентификатор 10450.501.2400.6 по КККР на гр. В.,
с площ от 39 кв. м., построена в южната част на имота с идентификатор
10450.501.2400, при граници и съседи: от изток- незастроено дворно място на
имот с идентификатор 10450.501.2400, от юг-незастроено дворно място от
поземлен имот с идентификатор 10450.501.632, от запад- незастроено дворно
място на имот с идентификатор 10450.501.2400 и от север- едноетажна
производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор
10450.501.2400, на основание покупко-продажба с Нотариален акт № 64 от
21.09.2016г., том II, нот. дело № 250/21.09.2016г. Със същото решение е
ОТХВЪРЛЕН иска с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на
Нотариален акт № 64 от 21.09.2016г., том II, нот. дело № 250/21.09.2016г..
ОСЪДЕНА Е Е. И. Г., ЕГН ********** от гр. В., ул. „Ц.К.“ № 9, да заплати
на Х. И. П., ЕГН: ********** и С. Х. П., ЕГН: ********** и двамата с адрес
гр. В., ул. „М.С.“ № 18 разноски за адвокатско възнаграждение по гр. д.
№1172/2022г. на Районен съд В. в размер на 1600 лв. /хиляда и шестстотин
лева/.
С решение №27 от 19.01.2024г. на същия съд, постановено по същото
дело, Е ПРИЗНАТО за установено по отношение на Е. И. Г., ЕГН:
********** от гр. В., ул. „Х.К.“ № 9, че Х. И. П., ЕГН: **********, с адрес гр.
В., ул. „М.С.“ № 18, ет. 2, не е собственик на разликата над 4/6 ид. части или
за 1/3 идеални части от следните имоти: 1/. поземлен имот с идентификатор
10450.501.2400 по КККР на гр. В., одобрени със Заповед РД № 18-1214 от
06.06.2018 г. на ИД на АГКК с площ от 663 кв. м., с трайно предназначение на
3
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване, до
10 м., находящ се в гр. В., ул. „М.С.“ № 18, при граници и съседи: от север -
поземлен имот с идентификатор 10450.501.2983; от изток - поземлен имот с
идентификатор 10450.501.634; от юг - поземлени имоти с идентификатори
10450.501.632 и 10450.501.633; от запад - поземлен имот с идентификатор
10450.501.631, както и на построените в имота: 2./ първи жилищен етаж с
идентификатор 10450.501.2400.1.1 от двуетажна еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 10450.501.2400.1 по КККР на гр. В., със застроена
площ 93 кв. м., построена в северната част на имот с идентификатор
10450.501.2400, при граници на сградата, съответно на първия етаж: от север -
улица с идентификатор 10450.501.2983, от изток и юг незастроено дворно
място от същия имот, от запад-едноетажна сграда с идентификатор
10450.501.2400.2; 3./ едноетажна производствена, складова, инфраструктурна
сграда с идентификатор 10450.501.2400.2 по КККР на гр. В., с площ от 13 кв.
м., построена в северната част на имот с идентификатор 10450.501.2400, при
граници и съседи: от север - поземлен имот с идентификатор 10450.501.2983,
от изток -двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10450.501.2400.1, от
запад- гараж с идентификатор 10450.501.2400.3 и от юг - незастроено дворно
място на имота; 4./ хангар, депо, гараж с идентификатор 10450.501.2400.3 по
КККР на гр. В., с площ от 29 кв. м., брой етажи един, построен в северната
част на имота с идентификатор 10450.501.2400, при граници и съседи: от
север - поземлен имот с идентификатор 10450.501.2983, от запад - едноетажна
производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор
10450.501.2400.2, от юг незастроено дворно място на имота и от изток -
източна граница на имот с поземлен имот с идентификатор 10450.501.631,
при сключено застрояване със сграда в същия съседен имот с идентификатор
10450.501.631.3; 5./ едноетажна производствена, складова, инфраструктурна
сграда с идентификатор 10450.501.2400.4 по КККР на гр. В., с площ от 14 кв.
м., построена в средната източна част на имота с
идентификатор10450.501.2400 при граници и съседи: от изток - поземлен
имот с идентификатор 10450.501.634, от север, запад и юг- незастроено
дворно място на имот с идентификатор 10450.501.2400; 6./ едноетажна
производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор
10450.501.2400.5 по КККР на гр. В., с площ от 31кв. м., построена в южната
част на имота с идентификатор 10450.501.2400, при граници и съседи: от
4
запад, север и изток - незастроено дворно място на имот с идентификатор
10450.501.2400 и от юг- едноетажна производствена, складова,
инфраструктурна сграда с идентификатор 10450.501.2400.6; 7./ едноетажна
производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор
10450.501.2400.6 по КККР на гр. В., с площ от 39 кв. м., построена в южната
част на имота с идентификатор 10450.501.2400, при граници и съседи: от
изток- незастроено дворно място на имот с идентификатор 10450.501.2400, от
юг-незастроено дворно място от поземлен имот с идентификатор
10450.501.632, от запад незастроено дворно място на имот с идентификатор
10450.501.2400 и от север- едноетажна производствена, складова,
инфраструктурна сграда с идентификатор 10450.501.2400.
Обжалвани са и двете решения в срока по чл.259 ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят ищец Е. И. Г., с ЕГН-********** от гр.В. обжалва
изцяло решение № 357 от 30.10.2023г., с въззивна жалба с вх.№6123 от
15.11.2023г., с доводи за порочност като неправилно във всичките му части.
Твърди се, че неправилно съдът не е приложил задължителната практика по
т.1 от ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС неправеща изключения за никакви
хипотези дори и по отношение на законовата презумпция по чл.70 ал.2 от ЗС,
относно доказателствената тежест на ответниците в производствата по
отрицателните установителни искове, която те носят за установяване на
всички правно-релевантни обстоятелства обуславящи наличието на
оспорваното от ищеца тяхно право на собственост върху процесните
наследствени от завещателя й И. П. недвижими имоти, за които
жалбоподателката претендира да е единствен собственик по силата на
неговото саморъчно завещание. Твърди се, че основният спорен момент е
дали завещателят И. П. се е разпоредил валидно в полза на ищцата със
завещателните си разпореждания отразени в саморъчното завещание, като се
поддържа, че И. П. е бил наясно, както с имотите, които притежава и които
иска да завещание, така и на кого иска да ги остави след смъртта си. Като
правилен се определя извода на съда, че волеизявлението на И. П. да завещае
имотите на дъщеря си не е направено при грешка каквото възражение било
въведено от ответника. Възприемат се изводите на съда, че жалбоподателката
не е недостойна да наследява и че саморъчното завещание не е унищожаемо.
По въпроса за собствеността на завещаните имоти само на завещателя И. П.,
се поддържа, че погрешен е извода на съда, че имотите са били семейна
5
общност, като придобити по време на брака му с майката на
жалбоподателката М. П.. Счита, че бракът на родителите й е бил сключен 6г.
преди обнародването на първия Семеен кодекс от 1968г., въвел за първи път
института СИО, като се оспорва извода на съда, че имотите са придобити по
време на брака на завещателя, на основание давностно владение изтекло по
време на брака им. Коментира се констативен нотариален акт за собственост
№433/1971г. с който се е снабдил завещателя за придобито право на
собственост на основание давностно владение продължило 10г.; че от датата
на сключването на брака на родителите на жалбоподателката от 13.05.1962г.
до 02.10.1971г., завещателят се снабдил с този КНА , без към този момент за
съпругата му М. П. да е бил изтекъл минималния 10г. придобивно давностен
срок, поради което последната не е можела да се легитимира към 02.10.1971г.
/датата на извършената обстоятелствена проверка по КНА №433/1971г./ като
собственик на имота наравно със съпруга си по реда на СК от 1968г.
Поддържа се тезата, че КНА е официален документ за собственост като към
1971г. по време на брака, не е основание за приемане, че описаните в него
имоти са СИО, при доказателства, че правото на собственост върху земята и
сградата е съществувало за завещателя и праводателя му Х. П. още към 1961г.
преди сключването на брака. Коментират се правната характеристика и
значението на скицата с виза от 1960г. за проектиране на двуетажна
жилищна сграда издадена на името на Х. П. и изготвените проекти на името
на И. П., като земята върху която е изградена е била притежание на бащата на
завещателя отстъпил правото на строеж на сина си с конклудентни действия.
Коментирани са в същата посока и свидетелските показания на св.П., като се
акцентира, че двуетажната къща е съществувала като сграда през 1961г. и то
преди брака на завещателя. Счита жалбоподателят, че в случая е налице
хипотеза на недвижимо имущество по чл.13 ал.2 от СК от 1968г., преди
изменението на СК от 1976г., ДВ бр.79. Счита, че РС-В. неправилно е
приложил ППВС №5/1972г. и се посочва, че КНА №433/1971г. не е
възмездна правна сделка, сключена по време на брака за да черпи права
съпруга неучастващ в нея. Акцентира, че нормата на чл.13 ал.2 от СК от
1968г. касае самостоятелни обекти на собственост, притежавани от баща и
син Х. и И. П. преди брака. Неправилно били кредитирани показанията на
тримата свидетели, посочени от ответника, относно момента на приключване
на строежа на сградата и установения факт, че сватбата е проведена в
6
новопостроената сграда. Жалбоподателят прилага към жалбата си открити
данъчна декларация на завещателя за деклариране на тези имоти в Община В.
/сградата и гаража/ и проект за строителство на гараж от м.февруари 1979г.,
относно декларираната вярна дата на построяването на сградата- през 1961г.
Като неправилни се определят изводите на съда по отношение незнанието на
страните по сделката по н.а.№64/2016г.-майката на жалбоподателката и брат
й Х., за саморъчното завещание, нотариалните покани до страните с
непосочени имена на заветника според съда, незнанието на майката и сина й
Х. за завещанието в полза на дъщерята, предявените искове на И. П. против
сина си за отмяна на дарението на втори жилищен етаж и иск за установява,
че този етаж е негова изключителна собственост-гр.д.№367 и №603/2015г.
преди смъртта си, нежеланието на завещателя съпругата и синът му да го
наследяват, оспорва се извода на съда за добросъвестност на страните по
сделката - покупко-продажба от 2016г. между съпругата на завещателя и
братът на жалбоподателката. Процесната сделка от 21.09. 2016г. /н.а. №64/ се
квалифицира като привидна по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД; че няма
основание за приемане, че ответниците са станали собственици на тези
имоти като добросъвестни владелци по кратката 5г. давност, поради
предявения иск за делба от жалбоподателката против майка си и брат си през
2016г. Като незаконосъобразен се определя правния извод на РС-В. за
отхвърлянето на иска за отмяна на н.а. №64/2016г., поради очевидно
порочната сделка, предмет на нотариалният акт, която е нищожна като
прикриваща дарение. Поставя се въпроса и за приложението на чл.92 от ЗС-
института на приращението върху земята и по отношение на постройките на
допълващо застрояване, които следват собствеността на земята. Препраща се
към постановките на ТР №5/2015г. Сочи писмени доказателства и прави
доказателствени искания.
Постъпил е писмен отговор от ответника Х. П. и С. П. чрез адв. К. С., на
въззивната жалба подадена от Е. Г. против решение №357 от 30.10.2023г. по
гр.д.№1172/ 2022г./ с вх.№6380 от 24.11.2023г. /приложен към в.гр.д.
№727/2023г. по описа на ПОС-л.41 и следващите/, в който жалбата се
квалифицира като допустима, но по същество неоснователна. Счита, че
правилно съдът е приел, че ответниците Х. и С. П. са станали собственици
на процесните имоти в резултат на възмездна сделка - покупко-продажба на
21.09.2016г., без съдът да се произнесе по евентуално направеното искане от
7
ответниците за придобиване на имотите по кратката придобивна давност-
продължила повече от 5г., считано от деня на сделката по н.а. от 21.09.2016г.;
че двамата съпрузи са придобили собствеността в режим на СИО към
21.09.2016г. на общо 4/6 ид.ч. от земята от имот идентификатор
10450.501.2400 и на по 4/6ид.ч. от 6/шест/ броя процесни сгради-първи етаж
от двуетажна жилищна сграда и пет едноетажни постройки. Споделя се
извода на съда, че към момента на смъртта си И. П. не е бил едноличен
собственик на описания застроен имот-първи етаж от 2МЖС и 5бр.
самостоятелни обекти в дворното място, а е съсобствен с преживялата го
съпруга М. С. П., като се препраща към КНА №433/1971г. за основание
давностно владение и извършеното в последствие дарение на втори етаж от
къщата от двамата родители на Х. П.. Повтарят се изводите на съда, че
имотът има характер на СИО, когато страната се е снабдила с КНА на
основание давностно владение на името на единия съпруг-цитира се чл.13 от
СК, както и т.2 от ППВС №8/1980г., че когато единият от съпрузите е
започнал да владее имота сам и давността изтича през време на брака, той
става СИО. Допълва, че след смъртта на завещателя, преживялата съпруга М.
П. е станала собственик на 3/6 ид.ч. от имота на лично основание -придобивна
давност и на 1/6 като наследник на съпруга си. И че дори да се приеме, че
завещанието е произвело действие, то продажбата на чужд имот не е
нищожна. Счита за правилни изводите на съда, че ответниците са станали
собственици на 4/6 ид.ч. от дворното място и от първия жилищен етаж в
резултат на покупко-продажбата. Оспорва се твърдението в жалбата за
нищожност на покупко-продажбата като прикриваща дарение като се твърди
неоснователност, доколкото и при дарение Х. П. пак би станал собственик.
Оспорва направените доказателствени искания. Не сочи доказателства по
реда на чл.266 от ГПК.
Срещу решение №27 от 19.01.2024г. постановено от В. районен съд по
същото дело, е постъпила въззивна жалба с вх.№1007 от 09.02.2024г.
подадена от жалбоподателя ответник Х. И. П. чрез адв.С.. Счита, че
решението е недопустимо, като съдът се е произнесъл плюс петитум. Твърди
се, че с исковата молба са предявени два отрицателни обективно съединени
искове, съединени при условията на евентуалност с правно основание в
чл.124 от ГПК-за приемане на установено, че ответниците Х. и С. П. не са
собственици на 4/6ид.ч. от процесния имот по силата на покупко-продажба с
8
нотариален акт от 21.09.2016г., евентуално, че само Х. П. не е станал
собственик на 1/3 ид.ч. по наследство от баща си, поради наличие на
саморъчно завещание в полза на ищцата, с което той е завещал целия
застроен недвижим имот, а не ½ идеална част, както е приел съда. Според
жалбоподателя изложените на стр.2 от ИМ обстоятелства са, че счита, че
земята и жилищната сграда е била лично притежание на баща й отпреди брака
с майка им, сключен от 13.06.1962г., а останалите постройки на допълващото
застрояване също били негова собственост, като приращения върху земята му
на основание чл.92 от ЗС. Счита, че обжалваното решение е недопустимо тъй
като ищецът неправилно предявил претенцията си и че той е следвало да
твърди, че ответниците изобщо не са станали собственици на процесните
имоти, а не да ги предявява като два иска. Жалбоподателят счита, че при
предявен ОУИ в тежест на ответника е да изчерпи всички основания на които
би могъл да стане собственик; че заявените 4/6 ид. части поглъщат
евентуалните или втория главен иск за 1/3 или 2/6ид.ч. Затова вторият иск
бил недопустим, решението за 2/6 ид.ч. било недопустимо, в каквато връзка
били ТР №8 от 27.11.2013г. по ТД №8/2012г. на ОСГТК. По същество
решението било неправилно поради допуснати съществени процесуални
нарушения, нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че
районният съд се произнесъл без да призове страните в открито съдебно
заседание, без да обяви делото за решаване и изслуша страните по спора, да
се запознае с писмените им бележки, представляващо съществено
процесуално нарушение. Липсвали мотиви на съда защо приема, че е налице
валидно завещание при направени възражения от ответниците за
унищожаемост на същото, без отговор в решението по възраженията, че
ищцата е недостойна да го наследи, предвид установеното къде е живял до
смъртта си и в какво състояние е бил. Липсвали мотиви и по възражението по
чл.43 ал.2 от ЗН за грешка в мотива; за признаване на завещанието за
унищожаемо; за вината на завещателя за грешната си преценка в поведението
на ищцата и мотивите да направи това завещателно разпореждане и
преустановените грижи и уважение към завещателя веднага след изготвянето
му; прилагането от съда на дългата 10г. давност, строежа на постройките
през 1995г. и че не може несобственик на сградите към момента на смъртта
си да ги завещава през 2016г. на трето лице. Не бил съобразен от съда, че три
от стопанските постройки с площи от 31кв.м., от 13кв.м. са строени в
9
периода 1991г. до 1995г. от ответниците, а не от родителите им и са
придобити в размер на 4/6 ид.ч., освен като приращение и подобрение към
дворното място с идеални части за период повече от 10г., на която давност
изрично се позовавали ответниците. Моли да се обезсили или да се отмени
решението. Не се сочат доказателства от жалбоподателя по реда на чл.266 от
ГПК.
Постъпил е и отговор на въззивната жалба от насрещната страна Е. Г.,
чрез адвокат Х., с вх.№1707 от 07.03.2024г., като същата се оспорва като
неоснователна. Счита, че не е произнасяне на съда плюс петитум. Коментира
се предмета на предявените искове и как са съединени; че завещанията на
наследодателя не са били оспорени от преживялата съпруга и сина му, нито
са приели наследството по опис. Посочват се твърденията на ответника И. П.,
че е собственик на всички имоти като за 4/6 ид. части придобити в режим на
СИО на основание покупко-продажба от майка си М. П., а до размера на
разликата от 2/6 ид.ч. е собственик по наследство от И. П.. Счита, че няма
допуснато процесуално нарушение от съда относно ненасрочване на делото в
открито съдебно заседание след отменителното определение на ОС-
Пазарджик за прекратяване на производството от първоинстанционния съд
/№2от 03.01.2024г. по в.ч.гр.д. №727/2023г./ Счита ответникът и ищец в
производството пред първата инстанция, че съдът не се е произнесъл по
цялото искане с първото си решение. По същество счита, че решението е
правилно и ответникът не е доказал собствеността си и предвид установеното,
че всички имоти са изключителна собственост на наследодателя И. П.
отпреди брака му и че към момента на смъртта му са останали негово
притежание и описани в саморъчното завещание, станали собственост на
ищцата.
Моли да се потвърди обжалваното решение.
Ответникът не сочи доказателства пред въззивната инстанция.
Адв.Х.: Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Поддържам и отговора против тяхната въззивна жалба. Във връзка с второто
решение има окончателно решение по уважена наша частна жалба във връзка
с това, че не беше направено произнасяне по втория иск и съдът съвсем
правилно и в изпълнение на това окончателно определение се произнесе с
допълнителното решение. По доказателствените искания, става въпрос за
много важно писмено доказателство, с което доверителката ми не е
разполагала и случайно го е открила в архивите на общината. Тя въобще не е
допускана в този имот и не имала достъп до никакви архиви и документи на
баща й. В момента, в който го откри го представихме към въззивната жалба.
10
Установява той какво е декларирал, това е много важно във връзка с другите
гласни доказателства, кога е строена тази сграда, че там е било сватбеното
тържество, че е преди брака и така е декларирано, че е преди брака построена
и тази декларация е от преди 50 години, и никакви спорове не е имало тогава
и не се е знаело, че ще се стигне до такива разправии. Двата документа бяха
дадени. Неправилно е администрирано от В.я съд, какво е направено не знам,
гаражът го няма, декларациите са две.
Искаме прилагане на трите дела сега, защото тогава колегата възрази, в
крайна сметка съдът не разбра, а той не е бил съдия докладчик, по нещо
много важно, че делото за отмяна на дарение, което е заведено от техния
баща е било висящо когато е направена тази привидно нищожна сделка. Още
беше висящо, не беше приключило и абсурдното е, че той собственикът на
подарения имот, майка му го прехвърля пак на него, прави се сделка без
предмет и изобщо тези пороци, всичко е описано. Това решение установява
висящ спор към момента, когато са прехвърляли и е бил предмет на този
нотариален акт. Ние го поискахме в първата инстанция, но съдът не го
допусна.
Адв. С.: Нямам възражение по доклада. Тъй като е обемисто съм
депозирал писмено становище. Но по отношение на делбата, която иска
колегата, той в същност сега не я иска, само декларация представя, но в
определението на съда за отказа за едното дело прие, че е между други страни
и за това отказа. Те не искат това дело, те искат предишно дело за делба,
което по тяхна молба те си оттеглиха иска и сега казват, че е нововъзникнало.
Те се отказаха от това, но не е отбелязано.
Съдът след съвещание намира, че ще следва да остави без уважение
направените доказателствени искания. Същите са преклудирани.
Предвид предмета на спора, който е въведен с исковата молба, при
постъпилите отговори от насрещната страна, обстоятелствата, които са били
предмет на разглеждане пред РС са предполагали, събиране и на посочените
във въззивната жалба документи и дела. Това се касае, както за данъчната
декларация, така и за трите дела. Нещо повече, в производството пред
първата инстанция има данни по отношение на едно от делата и са
представени, както съдебен протокол, така и съдебното решение.
Жалбоподателят не излага причини от обективен характер, които да са
11
възпрепятствали страната в производството пред първата инстанция и
предвид направените възражения, и оспорвания от друга страна въз основа,
на които причини да поиска събирането на тези доказателства. Те са били
известни на страната, както и страните по тях. Не се доказва твърдението, че
данъчната декларация е била открита след приключване на производството
пред първата инстанция, при положение, че подобен регистър е съществувал
много преди делото и много преди 1960 година, за които данни за
състоянието на имота се представят.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените доказателствени искания на
адв. Х..
Адв. Х.: - Нямам други искания. Представям 2 списъка, единия е
обобщен за всички разноски. Представям становище от колегата адв. Росен
Томов. За него нямаме искане за разноски. Представям и писмена защита.
Адв. С.: - Нямам искания. Представям списък на разноски и писмени
бележки.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.Х.: - Поддържам въззивната жалба, подробно са развити
оплакванията, Вие правилно ги докладвахте. Сега и без тези доказателствата,
по които днес се произнесохте, всичко това е изяснено. Има го и като
писмени доказателства, но тези три дела, от които може да се прави служебна
справка, има такива правомощия по ГПК, и съгласно Тълкувателно решение
№ 1/2013г. касаят целия този период, за който твърдят те, че някаква
целогодишна давност е текла, те са водили дела, давността е прекъсната и не е
изтекла. Основанието им е нищожно. По отношение на тяхната въззивна
жалба отново поддържам подробно отговора. Решението е правилно,
допустимо и в съответните с изпълнение на влязло в сила окончателно
определение за произнасянето от съда, направено точно по изискванията на
ГПК да се произнесе след устните състезания и по исковете, с които е
сезиран. Много е важно, че все пак тежестта на доказване е тяхна. Тук делото
12
е образувано по отрицателен иск за собственост, и всичко това което си
говорим за доказателствата тежестта по тълкувателно решение № 1 от 2012
година на ОСГКС на ВКС. Те трябваше да докажат от къде черпят основание.
Адв. С.: Поддържам писмените бележки, които представих. Основното
възражение по второто решение от 4.01.2024г., то е постановено със
съществени процесуални нарушения. Съдът без да призове страните направо
написа решението, получавайки определението от ОС. На второ място, така
както бяха предявени исковете считам, че РС правилно се произнесе като
уважи за четири шести и прекрати за останалите две шести, тъй като искът
следваше да бъде предявен за шест шести, в който вече съдът да има
възможност да уважи една част, а в друга да отхвърли, а не да ги обединява
първо при условията на евентуалност, после обективно съединени. Позовавам
се също на Тълкувателното решение, с което ответникът трябваше с всички
процесуални способи да докаже, че е станал собственик. Ако беше
положителен иска о.к., тъй като е отрицателен следваше да бъде единица.
Реплика адв Х.: - Двата иска са отделни и не са при условията на
евентуалност. Единият иск е по отношение на съпрузите Х. и С.. А вторият
вече е само по отношение на Х., обаче на друго основание, а не на основание
сделката, а на това, че е лишен от наследство, като при евентуалност беше 1/6
или за 1/3, нека да видим какво е направено и да не се изменят нещата.
Съдът счете делото за разяснено
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок – до 15.6.2024г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.24
часа.
Председател: _______________________
13
Секретар: _______________________
14