№ 291
гр. Стара Загора, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20225500500543 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Н. Н.
от гр. С.З., против решение № 634 от 08.07.2022 г., постановено по гр.д. №
673/2022 г. на Районен съд – Стара Загора.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на
районния съд за основателност на иска за собственост по чл.108 ЗС. Твърди
се, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като в
първоинстанционното производство ответницата следвало да бъде призована
отново, след като първото с.з. е било отложено. Твърди се, че за твърденията
й от била измамена от лицето М.С. била сезирала прокуратурата от 2007 г., но
до сега не било образувано досъдебно производство. Била оттеглила
пълномощното, което му дала и не била получила пари за покупко-
продажбата. Иска от въззивният съд да отмени като незаконосъобразно
обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Въззиваемият Й. М. Й. изразява становище, че въззивната жалба е
неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
1
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
а по същество е неоснователна.
Пред районния съд е бил предявен иск за собственост по чл.108 ЗС.
Ищeцът Й. М. Й. е твърдял в исковата си молба, че на 02.02.2022 г. е
придобил с н.а. № 12, том II, peг. № 2131, дело №11 от 2022 г. по описа на
Е.Т. с № 364 по регистъра на НК от М.С.С. недвижим имот, представляващ
апартамент № 77, находящ се в гр. С.З., ***, със застроена площ 62,88 кв.м,
състоящ се от кухня, дневна, спалня и сервизни помещения, при граници: от
юг – апартамент № 78; от запад – двор; от север – апартамент № 76 и от изток
– коридор, заедно с прилежащото му избено помещение № 50 с полезна площ
4,60 кв.м, при граници: от юг – коридор;от запад – мазе № 51; от север – мазе
№ 46 и от изток – мазе № 49, както и заедно с 1,277 % ид.ч. от общите части
на сградата и правото на строеж върху дворното място, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.509.3938.1.77 и съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.509.3938.1.78 и
68850.509.3938.1.76; под обекта: 68850.509.3938.1.71 и над обекта - няма.
Твърдял е, че праводателят му удостоверил собствеността със съдебно
решение № 152 от 02.07.2012 г. постановено по в.гр.д № 197/2012 г. по описа
на ОС – Стара Загора. След изповядване на сделката, пожелал да му бъде
предадено владението върху новопридобития от него недвижим имот, но
разбрал, че в него все още без правно основание живеело друго лице, а
именно А. Н. Н.. Твърдял е, че е направил опит да се свърже с лицето, за да
уредят предаването на владението, но това се оказало невъзможно. Искал е
съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди А. Н. Н. да предаде
владението на процесния имот.
Ответницата А. Н. Н. е оспорила иска. Оспорила е твърдението, че
ищецът е собственик на апартамента. Това лице било свидетел по делото на
М.С.С., с което искала да докаже, чрез измама, че й бил платил 40 000 лв. за
този апартамент, което не било вярно. Нямало сключен между тях
предварителен договор на 28.03.2007 г. за покупко - продажба на недвижимия
имот. Издаденото от нея пълномощно в полза на М.С. била оттеглила на
01.03.2007 г. Същото му било връчено при отказ на 02.03.2007г. Заявява
отново, че не била получила пари от него, а ищеца твърдял, че била получила
парите и сега той й вземал жилището без да е получила никакви пари за него.
М.С. й предоставил да подпише празни листи като заявил, че не може да
извади скица и данъчна оценка за апартамента, ако не запишела, че била
получила сумата от 40 000 лв. и не подпишела. Понеже знаела, че пари се
давали пред нотариус, се подписала на празните листове на асансьорната
врата в коридора пред жилището й, без да получи и една стотинка за
жилището. За тази сделка била измамена, за което била сезирала
прокуратурата. Не е оспорила факта, че живее в жилището, което било нейно
и на което плащала данъци от много години. Не дължала предаване на
жилището на ищеца и е искала от съда да отхвърли предявения иск.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна,
2
че с н.а. № 12, том I, peг. № 213, дело №11 от 2022 г. М.С.С. е продал, а
ищецът Й. М. Й. - закупил недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68850.509.3938.1.77 с административен адрес
гр. С.З., ***. Приел е, че с влязло в законна сила на 16.04.2013 г. съдебно
решение № 152 от 02.07.2012 г., постановено по в.гр.д № 197/2012 г. по описа
на ОС – Стара Загора, е бил обявен за окончателен сключения между А. Н.
Н. като продавач и М.С.С. като купувач предварителен договор за покупко –
продажба на описания по – горе апартамент. Приел е за установено, че С. е
поканил ответницата да му предаде владението на апартамента и да му
заплаща наем, което Н. отказала да стори. По делото не е спорно, че
процесният апартамент е във фактическа власт на ответницата и
понастоящем.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че ищецът е
собственик на процесния апартамент по силата на договора за покупко –
продажба, сключен под формата на нотариален акт; че процесният апартамент
е във фактическа власт на ответницата и понастоящем. Приел е, че Н. не е
представила доказателства, че е собственик на имота. Приел е, че
предпоставките на чл. 108 ЗС са налице и е уважил иска.
Решението е правилно.
По делото не е спорно, че ответникът е сключил на 02.02.2022 г.
договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот с лицето М.С.С.,
обективиран в н.а. за покупко-продажба № 12, том II, peг. № 2131, дело №11
от 2022 г. по описа на Е.Т. с № 364 по регистъра на НК. От своя страна
продавачът по тази сделка е станал собственик на този имот по силата на
влязло в сила решение№ 152 от 02.07.2012 г. постановено по в.гр.д №
197/2012 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което сключеният между него и
въззивницата А. Н. Н. предварителен договор за покупко-продажба на
процесния апартамент е обявен за окончателен. В същото решение е прието,
че сумата, съставляваща уговорената цена, в размер на 40 000 лв. С. е
заплатил изцяло на продавачката А. Н..
По делото не е спорно, че ответницата е във владение на апартамента и
понастоящем.
Според разпоредбата на чл.108 ЗС собственикът може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Целта на защитата е да се предаде фактическото владение на титуляра на
вещното право, който притежава и правото да владее вещта. Съобразно
общото правило, установено в нормата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка от страните
по делото следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни последици за себе си, при което при един иск за собственост,
какъвто е предявеният, ищецът следва да докаже, че е собственик на вещта,
която претендира, и че тя се държи или владее от ответника без основание.
Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка,
по давност или по друг начин, определен в закона. В случая ищецът
претендира, че е собственик на процесния имот по силата на правна сделка –
3
договор за покупко-продажба от 02.02.2022 г., по силата на който лицето
М.С.С. продава процесния имот на въззиваемия за сумата от 45 200 лв.,
платени на продавача чрез банков превод. Както бе посочено по-горе, според
нормата на чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без да има основание за това. С отчуждаването на
имота от страна на продавача собствеността преминава върху новия
приобретател – ищецът Й. М. Й. (сега въззиваем). Към този момент
собственик на имота е бил продавачът. По силата на 19, ал.3 ЗЗД договорът за
покупко-продажба се счита за сключен в момента, в който решението за
обявяването му за окончателен влезе в законна сила. В случая посоченото по-
горе решение, с което сключеният от А. Н. и Й. М. Й. предварителен договор
за покупко-продажба е влязло в сила на 16.04.2013 г., видно от отбелязването
върху него. След тази дата ответницата вече не е собственик на имота и
следователно няма основание да го владее. Освен че вече не е собственик, тя
не е нито наемател, нито ползвател. Всяка причина, поради която счита, че
може да стои в имота и която изтъква пред съда, е правно ирелевантна,
включително, че за измамата била сезирала прокуратурата, а твърденията й,
че била измамена от лицето М.С., че той не й платил 40 000 лв. за
апартамента, че нямало сключен предварителен договор на 28.03.2007 г. за
покупко–продажба и че оттеглила пълномощното на 01.03.2007 г., че
подписала празни листове и пр., са преклудирани, тъй като те са били
предявени и разгледани от съда по гр.д. № 197/2012 г. по описа на ОС – Стара
Загора.
Предвид на тези съображения въззивният съд намира, че предявеният
ревандикационен иск е напълно основателен. Неоснователни са възраженията
на въззивницата, изложени във въззивната жалба, че първоинстанционният
съд е нарушил съдопроизводствените правила, като е нарушил правото й да
участва в съдебния процес и да се защити. За с.з. за 31.05.2022 г. тя е била
редовно и своевременно призована – призовката е получена лично и преди
повече от една седмица преди датата на с.з. Следователно въззивницата е
узнала за делото с необходимите реквизити, което й позволява да следи за
датата на насрочването му в публично с.з. Отлагането му по реда на чл.142,
ал.2 ГПК не означава, че са заличени последиците от уведомяването й за
делото. Тя вече е узнала за него и е длъжна да следи за датата на следващото
с.з. съгласно разпоредбата на чл.56, ал.2 ГПК (Р-219-2019 г., ІІІ г.о.).
С оглед на тези съображения съдът намира, че в случая по делото е
установено, че ищецът е собственик на процесния имот, поради което искът
му правилно е бил уважен.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 634 от 08.07.2022 г., постановено по гр. д.
4
№ 673/2022 г. на Старозагорския районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5