Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 27.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета
година
в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря С. Калоферова, като
разгледа т.д. № 6798/2015 г., намери следното:
Производството е по
реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят К.т.б. АД (н.) твърди, че е кредитор на Г.И. АД
с изискуеми парични вземания в общ размер на 78 764 453,17 евро,
произтичащи от абсолютни търговски сделки (договор за банков кредит от
05.04.2012 г., договор за банков кредит от 05.07.2012 г., договор за банков
кредит от 06.08.2012 г., договор за банков кредит от 01.02.2013 г., договор за
банков кредит от 18.03.2013 г.). Поддържа, че длъжникът не е в състояние да
престира, поради което моли съда да постанови решение, с което да обяви
неплатежоспособността му, а евентуално – свръхзадължеността му и да открие за
него производство по несъстоятелност. Претендира разноски.
Присъединеният кредитор Ц.И. ООД за търговия и услуги твърди,
че по силата на договор за бизнес сътруничество, сключен с ответника на
16.10.2015 г., погасил вместо ответника задължения към трети лица в размер над
5 000 000 евро. Това направило възможно продължаването на действието
на договора за приватизация, сключен с Агенция за приватизация на Република
Сърбия, по силата на който ответникът придобил освен първоначално
придобитите 5 355 208 акции
още 9 345 384 акции, върху които следвало да учреди залог в полза на
присъединения кредитор. Поддържа, че към настоящия момент ответникът не е
изпълнил задължението си да възстанови платените от присъединения кредитор суми.
Ответникът Г.И. АД оспорва размера на предоставените от
молителя кредити, както и размера на изискуемите по тях задължения поради липса
на основания за обявяване на предсрочна изискуемост (банката е следвало да
поиска увеличаване на обезпеченията и едва след това – да обяви кредитите за
предсрочно изискуеми). Оспорва валидното възникване на задължения за
възнаградителна лихва и неустойки, като твърди, че клаузите, с които тези
задължения се уговарят, са нищожни, тъй като не е постигнато съгласие по
тяхното съдържание, а и защото противоречат и заобикалят закона. Поддържа, че
изявлението за обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми, съдържащо се в
нотариалната покана от 17.09.2015 г., е ненадлежно връчено, тъй като нотариусът
не е удостоверил факти от личния и трудовоправния статут на връчителя, както и
защото не е пуснато уведомление в пощенската кутия; няма данни залепването на
уведомлението да е извършено след разпореждане на нотариуса. Оспорва да е във
влошено финансово състояние. Ето защо моли съда да отхвърли молбата. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно активната
легитимация на молителя и присъединения кредитор:
Видно от представените писмени доказателства, между
молителя и ответника са сключени
следните договори за банков кредит: договор за банков кредит от 05.04.2012
г., договор за банков кредит от 05.07.2012 г., договор за банков кредит от
06.08.2012 г., договор за банков кредит от 01.02.2013 г., договор за банков
кредит от 18.03.2013 г. За част от вземанията по тези договори са издадени при
условията на чл. 417 ГПК изпълнителни листа, но доколкото липсват данни за
влизане в сила на заповедите за незабавно изпълнение, съдът не може да приеме
за решен със сила на пресъдено нещо въпроса относно дължимостта на сумите по
изпълнителните листа и следва да формира и изложи самостоятелни изводи.
От заключението на допълнителната ССчЕ на вещото лице Ц.
(л. 697 и сл., т. ІІ) се установява, че сумите, предмет на договорите за
кредит, са усвоени, както следва:
23 500 000 евро по договор от 05.07.2012 г.; 18 500 000
евро по договор от 06.08.2012 г.; 20 899 999, 93 евро по договор от
01.02.2013 г.; 247 850 евро по договор от 18.03.2013 г. Получаването на
сумата е осчетоводено от ответника (л. 6 от експертизата), поради което
възражението му, че дълг не е възникнал поради непредоставяне на сумите, е
неоснователно.
Спорен е въпросът, изискуеми ли са задълженията за връщане на
заетата сума по процесните договори за кредит и ако да – в какъв размер (само
редовно падежиралите или и предсрочно изискуемите), както и валидно ли са
възникнали акцесорните задължения за възнаградителна лихва и неустойка за
забава.
Задължението за връщане на заетата сума по всички
процесни договори за банков кредит е уговорено на вноски и е с определен краен
падеж (по някои от договорите – изменян с анекси), както следва: 05.03.2017 г.,
06.06.2019 г., 06.10.2019 г., 25.01.2020 г. Видно е, че към настоящия момент е
настъпил уговореният падеж за всички погасителни вноски само по договора от
05.04.2012 г. По отношение на останалите договори обаче съдът също приема, че
непогасената главница е изискуема в цялост поради обявена предсрочна изискуемост. Съображенията за това са следните:
Страните по процесните договори за кредит са уговорили
като основание за обявяване на предсрочна изискуемост по договорите за кредит
наличието на непогасени вноски от дължимата главница и/или лихва (чл. 40, б. „ж“ от договора от
05.04.2012 г., от 05.07.2012 г., от 06.08.2012 г., от 01.02.2013 г. и от
18.03.2013 г.). Не е предвидено това основание да се кумулира или предшества от
осъществяване на други факти, вкл. от искане за увеличаване на обезпечението,
каквито аргументи са изложени от ответника.
От основното заключение на ССчЕ на вещото лице Ц. (л. 452,
т. І) се установява, че последните плащания по договорите са извършени на
03.06.2014 г. и 25.06.2014 г. (л. 459-462, т. І). Следователно се е осъществил
фактът, предвиден като основание за възникване на правото на банката да обяви
кредитите за предсрочно изискуеми. Необходимо е това право да бъде упражнено
чрез волеизявление, което да достигне до
длъжника (т. 18 от ТР на ОСТГК на ВКС 4/2013 г.). Молителят е представил две
уведомления за упражняване на правото на предсрочна изискуемост – изявление
изх. № 8515/13.11.2014 г., изпратено с нотариална покана от 13.03.2015 г., и
нотариална покана от 17.09.2015 г. За първата отправена покана не са
представени доказателства за връчване. Върху втората нотариална покана
нотариусът е удостоверил връчване при условията на чл. 47 ГПК, извършено на
13.10.2015 г. Връчването на нотариална покана е нотариално действие, чието
извършване е уредено в чл. 592 ГПК. Нотариусът връчва поканата по правилата за
призоваване, уредени в общата част на ГПК, като върху поканата отбелязва и
съобщаването й. Следователно, в кръга на правомощията на нотариуса е да
удостовери фактите, при които е осъществено връчването. В настоящия случай е
удостоверено, че връчването е извършено от служител, т.е. лице по чл. 50 ЗННД,
който след три посещения (в работни дни – бел.с.) не е намерил лице, съгласно
да приеме поканата, и поради това е залепил уведомление на входната врата със
съдържанието на образеца по чл. 47, ал. 1 ГПК. Удостоверяването на нотариуса,
че лицето, извършило връчването, има статут на „служител“ е официално и поради
това не се нуждае от допълнително доказване на този факт. При връчването на
търговци не се изисква посещение на адреса в продължение на един месец, за
разлика от физически лица, в какъвто смисъл е и Определение № 398/03.07.2014 г.
по ч. гр. д. № 2823/2014 г., ГК, І ГО на ВКС. Достатъчно е еднократно
посещение, при което връчителят да установи или че няма достъп до канцеларията,
или че няма съгласни да получат съобщението – в този случай съобщението се
счита връчено със залепване на уведомлението. Няма и изискване разпореждането
за залепване на уведомление да е дадено от нотариуса преди извършване на
действието – с факта на удостоверяване на връчването като редовно нотариусът
проверява наличието на предпоставките за извършване на залепването и одобрява
извършването му.
Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника срещу редовността на връчването на тази нотариална покана.
Действително, в поканата не удостоверено пускане на екземпляр от уведомлението
в пощенска кутия, но ответникът не доказа твърдението си, че такава на адреса е
била налична.
Дори да се приеме, че липсата на удостоверяване относно
изпълнението на изискването за пускане на екземпляр от уведомлението в
пощенската кутия се отразява върху редовността на връчване на нотариалната
покана, предсрочната изискуемост би се явила обявена в хода на процеса – факт,
съобразим при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Поканата, като част от
приложенията към молбата на кредитора, е връчена на лице, снабдено с представителна
власт за извършване на „извънсъдебни правни и фактически действия“ по отношение
на ответника.
Поради изложеното съдът приема, че към настоящия момент молителят
е кредитор на вземане за целия размер на всички непогасени главници по
договорите за кредит, вкл. и за вноските с ненастъпил редовен падеж. Налице са
и изискуеми задължения за възнаградителна лихва и за неустойка за забава –
възражението на ответника за нищожност на клаузите, с които тези задължения се
установяват, е неоснователно - клаузите не са неясни и не накърняват
добрите нрави.
Съгласно заключението на основната ССчЕ на вещото лице Ц.
(л. 437, т. І), общият размер на изискуемите задължения (определени за
изискуеми по горепосочения начин) към 78 764 453,17 евро. Съгласно
допълнителното заключение на СИЕ на вещото лице Г., към 31.12.2016 г. размерът
на дълга е увеличен и с дължимата лихва за забава в размер на
6 614 784,93 лв.
Въз основа на изложеното съдът приема, че молителят К.т.б.
АД (н.) е кредитор с изискуеми парични задължения, възникнали от абсолютни търговски
сделки, сключени с ответника, и съответно е активно легитимиран да иска
откриване спрямо него на производство по несъстоятелност.
Налице е легитимация и у присъединения
кредитор. На 16.10.2015 г. между него и ответника е сключен договор за бизнес сътрудничество (л.
296, т. І), по силата на който ЦПР И. ООДТУ се задължава да погаси задълженията
на С.фабрика за стъкло АД, чийто акционер е ответникът, към трети лица, както и
част от задължението на ответника към С.Г.АД. Че в изпълнение на това
споразумение (и анекс към него) ЦПР И. ООДТУ е придобило качеството на паричен
кредитор на ответника, е признато със сключеното в хода на процеса споразумение
от 29.06.2016 г., в което дългът на присъединения кредитор е установен от
страните в размер на 12 423 813 евро. Доколкото процесният договор също
има характер на търговска сделка, така възникналото въз основа на него вземане
има характеристиките на такова по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Относно
неплатежоспособността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на
чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не
е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то
да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по
себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността
се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения
в чл. 608 ТЗ вид. В случая спиране на плащанията е налице. Спорен е въпросът за
причината за това спиране и в частност – дължи ли се то на финансовата
невъзможност на ответника да погаси задълженията. За отговор на този въпрос
следа да се установи финансовото състояние на длъжника – дали същото е влошено
и дали влошаването му има траен характер. За отговор на този въпрос съдът
съобрази следното:
Основният актив, притежаван от ответника, е
капиталово участие в чуждестранното търговско акционерно дружество С.фабрика за
стъкло (Фабриката), придобито по следния начин: На 28.12.2011 г. между Р. АД и Г.И.
АД е сключено Споразумение за консорциум (л. 799, т. ІІ) с цел поемане от
Консорциума на задълженията на Р. АД по договора за приватизация на Фабриката. Между
участниците в Консорциума е уговорено, че придобитите по силата на този договор
1 993 939 акции от капитала на приватизираното дружество ще се
разпределят както следва: 50.001 % или 996 970 броя акции – за Р. АД и
49,999 % или 996 969 броя акции – за Г.И. АД. В споразумението е посочено,
че освен в консорциум Г.И. АД ще придобие и самостоятелно притежаваните към
този момент от С.Г.5 352 166 броя акции от капитала на Фабриката.
В изпълнение на Споразумението за консорциум
е сключен на 27.03.2012 г. Анекс № 5 към Договора за продажба на дружествени
дялове от капитала на С.фабрика за стъкло АД (л. 45, т. І). Съгласно това
изменение договорните отношения, възникнали по силата на договора за
приватизация между Агенцията за приватизация и Р. АД, са прехвърлени към
Консорциума. Впоследствие общо на името на Консорциума са записани 11 339,323
броя акции, въпреки че съгласно чл. 3.2. от Споразумението за консорциум
придобиването на останалите собствени акции на Фабриката е предоставено в
правото само на Г.И. АД, каквото право е уредено и за придобиването на бъдещите
акции, които ще бъдат емитирани. Твърдението на ответника, че е придобил и
акциите на Р. АД, не се доказа – видно от Споразумението за консорциум,
страните са уговорили процентно съотношение, в което да бъдат придобити акциите
от всеки от участниците в гражданското дружество. Обстоятелството, че един от
членовете на Консорциума (Р. АД) е в открито производство по несъстоятелност,
не се отразява върху притежанието на акции от негова страна. Фактът на
откриване на такова производство не е правопрекратяващ за акционерното участие
на несъстоятелния. Същевременно не се установява да е договорено или извършено
прехвърляне на неговите акции към другия участник в Консорциума.
Независимо от точния брой притежавани от
ответника акции обаче, това притежание не би му позволило без затруднения да
погасява краткосрочните си задължения. Съображенията за това са следните:
Акциите, ако се търгуват на регулиран пазар
на финансови инструменти, биха могли се квалифицират като краткотраен актив, но
само с оглед конкретиката на тяхната реализация. В случай че акциите се
търгуват успешно (регистрират се множество и чести сделки с тях), тяхната
ликвидност се явява висока и обратно – независимо от обстоятелството, че акциите
се предлагат на капиталовия пазар, ако за тях няма търсене, това намалява
възможността за бързата им реализация, а оттук – и за възможността да бъдат
бърз източник на парични средства за погасяване на краткосрочните задължения.
Видно от събраните доказателства, обобщени от
последното допълнително заключение на СИЕ на вещото лице Г. (л. 1036, т. ІІІ),
акции с издател С.фабрика за стъкло АД са предлагани на Белградската фондова
борса в периода 20.06.2015 г. – 07.06.2017 г., когато са свалени от капиталовия
пазар по решение на дружеството. Първоначално номиналната стойност на акция е
била 600 динара, а в периода 02.11.2016 г. – 07.06.2017 г. – 430 динара. Не се установява обаче с тези акции да са
били извършвани сделки – за тях не е имало търсене, което се обяснява с
финансовото състояние на дружеството, от чийто капитал са. Видно от
допълнителното заключение на СИЕ на вещото лице Г., според годишните финансови
отчети на Фабриката, дружеството е било с отрицателен финансов резултат след
2015 г. и с натрупана загуба от предходни години в размер на
144 859 000 евро. Налице е отрицателна тенденция за развитие на
дружеството, което се определя върху пазарната цена на неговите акции – както
заключава вещото лице Г. (л. 1043), липсата на регистрирани сделки с акциите
сочи, че номилналната им стойност е била висока, те са били надценени.
При тези факти съдът приема, че притежаваните
акции – независимо от обстоятелството, че до определен момент са били
регистрирани за продажба на капиталов пазар – не са могли да служат като бързоликвиден източник на средства за
погасяване на текущите задължения (самото дружество е отчитало тяхното
притежание като дълготраен актив – вж. т. ІІ от заключението на СИЕ на вещото
лице Г., л. 1043, т. ІІ), в какъвто смисъл е и т. 12 от заключението на СИЕ на
вещото лице Ц. (л. 752, т. ІІ). Те не са имали пазарна реализация, вкл. за
цена, по-ниска от обявената номинална. Възражението на ответника, че акциите
имат пазарна цена и това е стойността им, посочена в сключеното в хода на
настоящия процес споразумение, е неоснователно – стойността, определена по
волята на страните в една конкретна сделка и то с характер на спогодба (т.е.
предполагаща взаимни отстъпки), не съставлява пазарната стойност, на която този
актив би могъл да се продаде на други трети лица. Възражението на ответника, че
липсата на пазарна реализация се дължи на наложения по молба на молителя запор
върху акциите, също е неоснователно – видно от представеното съдебно решение
запорът е признат в Република Сърбия едва на 27.04.2016 г., докато в периода
преди тази дата с акциите отново не са били регистрирани продажби.
Ето защо при определяне на финансовото
състояние на ответника следва да бъде зачетен Вариант І от допълнителното заключение на вещото лице Г. (л. 1046,
т. ІІІ) – тъй като при изчисляване на коефициентите за ликвидност, вкл. за обща
ликвидност, за периода 2015 г. – 2017 г. вещото лице е отчело размера на
задълженията при предсрочна изискуемост
на всички кредити и без включване на акциите поради отрицателната оценка на
собствения капитал на Фабриката. Изключена е и стойността на суровини,
материали, вземания, за които няма първични счетоводни документи. Този подход е
правилен, тъй като годишният счетоводен отчет и балансът, изготвени от
дружеството, съставляват по същество твърдение относно осъществяване на факти,
свързани с придобиване на права и задължения. Ако това твърдение е изгодно за
дружеството, но не се подкрепя от първичните счетоводни документи, не би могло
да послужи за обосноваване на извод в полза на дружеството.
При така изготвения Вариант І коефициентът на
обща ликвидност за 2015 г. и 2016 г. е 0,0001
при референтна стойност 1, а коефициентът на финансова автономност е
отрицателна величина. Това сочи, че ответникът е в невъзможност да покрие
текущите си задължения и е в пълна зависимост от своите кредитори. Същите
коефициенти следва да се приемат за валидни и към настоящия момент, тъй като
ответникът нито твърди, нито доказва след 2016 г. да са се осъществили факти,
довели до промяна в стопанската му дейност (напротив, дори акциите, като актив,
сочен за бързоликвиден, не се предлагат на капиталовия пазар по решение на
дружеството). В този смисъл е и забележка към Вариант І от допълнителното
заключение на СИЕ.
Вариантите за стойността на коефициентите на
ликвидност, изготвени при стойности на задълженията без отчитане на
предсрочната изискуемост (варианти ІІ, VІ, VІІ е VІІІ), не могат да бъдат
възприети поради извода, че предсрочна изискуемост е настъпила през 2015 г. По
изложените по-горе съображения относно ликвидността на акциите пък не следва да
се зачитат вариантите, изготвени на база номиналната стойност на акциите и на
база стойността им, посочена в сключеното в хода на процеса споразумение
(вариант ІІІ - V, вариант ІХ-ХІV).
Налице е следователно неплатежоспособност
като икономическо понятие. Същевременно с оглед тенденцията в изследвания
период може да се заключи, че затрудненията
на ответника не са временни, което с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо
ответника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване
на производство по несъстоятелност. Ето защо молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъде уважена. Състоянието на свръхзадълженост, установимо
чрез коефициента на задлъжнялост, е ирелевантно, доколкото е въведено като евентуално
основание на молбата по чл. 625 ТЗ.
Относно
началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата
съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова
невъзможност за погасяването му, която има траен характер.
В случая ответникът е спрял да извършва плащания към
молителя на 25.06.2014 г. Следва да се установи, дали към тази дата той е бил
във влошено финансово състояние, т.е. дали спирането на плащанията е в причинна
връзка с финансовата невъзможност да се погасяват задълженията. За отговор на
този въпрос съдът кредитира заключението на СИЕ на вещото лице Ц. от 27.06.2017
г. (л. 697 и сл., т. ІІ) – съгласно експерта, при отчитане на данните по
баланса и по оборотна ведомост, както и
данните относно размера на падежиралите задължения по договорите за кредит,
коефициентите за обща ликвидност са под референтните стойности и преди 2015 г.
- за 2013 г. и 2014 г. те са съответно 0,46 и 0,80 (вж. вариант 2 на таблицата
на стр. 34 от СИЕ, л. 730, т. ІІ).
Щом през годината, предхождаща датата на спиране на
плащанията, ответникът е във влошено финансово състояние, и то продължава и в
годината, в която плащанията са спрели, като начална дата на
неплатежоспособността следва да се определи датата на спиране на плащанията, а
именно 25.06.2014 г. (спирането на плащанията е в средата на период на влошено
състояние, което е индиция, че затруднението не е имало временен и преодолим
характер).
По
разноските:
Ответникът следва да заплати на молителя сумата от 1 250
лв. разноски за държавна такса и депозит за вещо лице. Юрисконсултско
възнаграждение не може да бъде присъдено поради осъществяване на процесуалната
защита на молителя чрез адвокат (адвокатско възнаграждение не се претендира).
Присъединеният кредитор не претендира разноски.
С определение от 06.07.2018 г. съдът е указал на
ответника да представи доказателства за довнесен депозит за изготвяне на СИЕ в
размер на 797,64 лв., което не е сторено до настоящия момент. Ето защо спрямо
тези разноски следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 77 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 630 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Г.И. АД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 25.06.2014 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на Г.И. АД, ЕИК *******.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на основание чл. 628, ал. 4 ТЗ Р.Г.М.,
назначен по реда на чл. 629а ТЗ с определение от 12.11.2015 г. и с вписани
данни в т Търговския регистър, с месечно възнаграждение в размер на 1200 лева,
считано от встъпването в длъжност.
ДАВА възможност на синдика в двуседмичен срок да представи
писмено съгласие и нотариално заверена декларация по чл. 656 ТЗ.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на 15.08.2018 г. от 11.00
часа в Съдебната палата, бул.”******, в залата, определена за 20 състав, ТО.
ОСЪЖДА Г.И.
АД, ЕИК ******* да заплати на К.т.б. АД (н.), ЕИК *********, разноски в размер на 1 250 лв., а на
основание чл. 77 ГПК по сметка на съда сумата от 797,64 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва
в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър.
На вещото
лице Г. да се изплати определеното
допълнително възнаграждение в размер на 797,64 лв. от бюджета на съда.
СЪДИЯ: