Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 25.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти
гр.състав, в публичното заседание на двадесет
и осми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №2346 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.45 ЗЗД
Производството е
образувано по подадена искова молба от И.Й.Г., ЕГН**********,***-та група
против Т.Д.Г., ЕГН**********,***. В исковата молба се твърди, че в която се
твърди че ответницата му е съпруга от 28.03.2018г., а той изтърпява наказание
„лишаване от свобода“, като от 24.08.2018г. е приведен в ***. Твърди, че за
периода 09.09.2018г. до настоящия момент ответницата не го е посещавала в ***,
не е му е изпращала парични записи въпреки задължението по чл. 14 и чл. 17 от СК Твърди се, че ищецът е ***, и в резултат
от напразните му очаквания, разочарованието и отчаянието му поради
факта, че ответницата като негова съпруга го пренебрегва, изолира, игнорира и
злепоставя здравословното му състояние се е влошило, и през месец октомври в
резултат на преживяното нервно напрежение му е опадала косата. Твърди че през
октомври 2018г. за периода от 12 до 17 октомври се наложило да постъпи на
лечение в болница- ***гр.***. Твърди, че на 13.11.2018г. и през м. февруари
2019г. е изпадал в хипогликемична кома. Твърди, че изживява постоянен стрес и
дискомфорт, психическо затормозяване, физически и душевни болки и страдания,
описани и по-горе, в резултат на игнорирането и злепоставянето му с виновното
поведение- бездействие на неговата съпруга. Моли съда да осъди ответницата да
му заплати сумата 8000 лв, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба.
Ответницата в срока по
чл. 131 от ГПК е представила писмен отговор, в който оспорва иска по основание
и размер. Не оспорва, че през посочения
период не е посещавала ***в ***, както и не му е изпращала записи. Твърди,
че ищецът ѝ е отправял заплахи за
саморазправа с нея, които са предизвикали в нея страх и безпокойство.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно по делото и се признава от
ответницата, че в процесния период, считано от
09.09.2018г. до настоящия момент не е посещавала ***в ***. Не му е
изпращала парични записи. Признава, че знае, че той страда от “***“ и „***“.
От писма от Т.Д. до ***по делото /л.84 до л.88 от
делото/ е видно, че тя е изразила нейната любов към него.
От писмо /л.180-181 от делото/ е видно, че Т.Д. е
написала същото до И.Г., като е описала, че се чувства нещастна поради
описаното в писмото поведение на последния, както и че не го обича и това е
последното ѝ писмо до него.
С писмо № 94-00-2429/1/08.12.2017г. от Кмета на
Община- ***И.Й.Г. е уведомен, че Сдружение ***съществува и работи в помощ на нуждаещите
се граждани. То организира мероприятия по раздаване на храна, облекла и други
материали от първа необходимост. От предоставените средства са достигнали до
сдружението, със сигурност ще бъдат използвани по предназначение.
От Справка от ***№ 2032/08.10.2019г. е видно, че И.Й.Г.
е изпращал на Т.Д. Т./ Т.Д.Г. описаните записи на
парични суми в периода от 15.02.2018г. до 14.05.2018г. в общ размер от 780 лв.
От банкови документи и пощенски такива/л.182-192
от делото/ се установява, че Т.Д. е изпратила посочените в документите суми
чрез банкови преводи и пощенски записи на И.Й.Г..
Видно от Справка от Център за Спешна помощ ***и
приложените към нея документи, на И.Й.Г. е оказвана медицинска помощ по повод
на ***на 13.11.2018г. и на 19.02.2019г. И двата
прегледа са извършени в следствения арест ***.
От Справка от тел.112 и от приложените към нея
записи, се установява, че И.Й. е подавал сигнали до тел.112 на дата
01.03.2018г., както и на 17.08.2018г. Първия сигнал е подаден от И.Й., тъй като
неговата тогава приятелка Т. Т.има епилепсия и от близо час не му отговаря на
телефонните му обаждания. Направил е искане спешна помощ да отиде на адреса и
да провери какво се случва. Втория сигнал е подаден също по повод на това, че
вече ***му има епилепсия и той не може да се чуе с нея, тъй като не му е
платена сметката и той няма възможност за изходящи повиквания, моли телефонния
ѝ номер да бъде избран от тел.112, понеже той няма връзка с нея.
Съдът дава вяра на показанията на св.М.И.Й.
въпреки че е за интересована от изхода на делото като ***на ищеца. Показанията
ѝ са преки, логични, непротиворечиви и не се подкрепят от останалите,
събрани по делото доказателства. От тях се установява, че страните по делото са сключили граждански
брак през м.март 2018г. в *** –***. След това ответницата се прибрала в ***,
тъй като имала да си уреди нещата. На 21.04.2018г. ответницата отишла да живее
в дома на ***на ***и жевяла
там до 29.09.2018г. През това, два пъти в месеца, когато са ходили и ***на
ищеца, и ответницата го е посещавала в ***. Три пъти е ходила само тя на
свиждане на ищеца. ***имал желание за ***, а ***му не била в менопауза и
смятали да направят необходимото да им бъде осигурена възможност в *** за да
реализират тези си намерения. На 09.09.2018г. ответницата е била с ***на ***на свиждане с него и е била много весела, разменяли си
целувки. Тогава му занесла ябълки и грозде, а ***му купили повече хранителни
продукти. ***поискал да му купят карта за телефона, но ответницата не му купила.
Това направили ***му. На 26.09.2018г. И.Й. се обадил по телефона на ***си да се
интересува за Т. и проявил ревност, тъй като разбрал че тя се возела в линейка.
Ходела линейка да я вземе от домът ѝ, защото работела като чистачка в
Болница Св.***и ходела иначе пеш, не си купувала карта за градския транспорт.
Ответницата била ***. От църкавата я запознали с някакви хора от ***, също
евангелисти и ходела да се разхожда в ***с тях, а отказала на св.Й.. ***е
пращал пари на ответницата. Тъй като ответницата била „студенлива“
пък пушела, И. поръчал да остъклят терасата, където да пуши. Св.Й. е пращала по
поръчение на И.Г. на ответницата сумата от 500 лв. Чувала е Т.Д. да разговаря с
И.Й. на висок тон. В такъв разговор, била чула, ответницата да казва на ищеца,
че ще го убие. След като отвтеницата си заминала от ***, на следващия месец И.Й.
изпаднал в ***и бил в болница. Това му се е случвало поне 4 пъти. И. е бил
много разстроен от развалянето на отношенията със ***си. Оплаквал се от това.
Постоянно питал за нея. След като ответницата напуснала дома на св.Й., тя
проверила по поръчение на ***и открила кореспонденция с някакъв Любомир, който
е бил в ***. Ответницата е съдила този Л.за някакви 700 лв., които той да
ѝ върне. Ответницата изхвърлила дрехи на св.Й. и на ***Г..
Съдът кредитира показанията на св.Г.В.В. като логични, непротиворечиви, незаинтересовани и кореспондентни
с останалите, събратни по делото докадателства. От тях се установява, че св.В.
познава ***от 2015г., от когато са се събрали в ***-***. Виждал е ***му.
Присъствал е на среща със ***му. Тя го посещавала и ***бил щастлив при тези
посещения. ***бил помагал финансова на ***си от обезщетения, които бил получил.
***Й. впоследствие започнал да се оплаква, че ***му не го посещава. И.Й. страда
от диабет и изпада в диабетни коми. Обикновено нощем се случвало да изгуби
съзнание. Наложило са да смени ***. И.Й. възприема тежко това, че ***му не го
посещава и постоянно го коментира. ***е споделял пред свидетеля, че е пращал
пари на съпугата си. Била му е опадала и косата. Със сигурност ***се чувствал
зле от поведението на ***си, че не го посещава. В присъствието на свидетеля,
страните по делото са имали спор във връзка с брачната халка на отвтеницата, че
я е забравила в чужда кола. Тогава И.Й. „подпалил“. В тази връзка двамата
говорили на висок тон. ***е молил св.В. да му помогне на него и на ***му с
намирането на работа, тъй като се надявал да бъде освободен пресрочно. До това
не се стигнало, тъй като Й. не бил освободен предсрочно. След като ответницата
признала за изневярата на съпруга си, той имал промяна в поведението,
настроението. Бил отчаян, омърлушен.
Съдът възприема
заключението на съдебно-психиатричната експертиза като обективно, обосновано,
компетентно и безпристрастно. От него се установява, че диабетът се разглежда
като психосоматично заболяване и стресът има принос за отключването му и
гликемичния контрол. Но не стресът и конфликтите сами по себе си са причината
за заболяването и неблагоприятното му протичане, а начинът по който индивидът
възприема дадено събитие или ситуация / реалистично или изкривено/ и
убежденията, които формира са в основата на реакцията му към стресора. Диабетът
не е психотично заболяване, но е заболяване, което се влияе от емоциите и
преживяванията на човек. Негативните изживявания като чувство на отхвърленост,
пренебрегване, игнориране, изолираност предвид и характеристиките на личността
при освидетелствания ищец по делото биха го довели до силни и дълготраещи
състояния на напрегнатост, а върху диабетът му би могло да се отрази в посока
неблагоприятен гликемичен контрол. През
заявения исков период, действително видно от приложена медицинска документация
при ***е бил неблагоприятен гликемичния контрол в
динамиката на диабета му. Конфликтите с формалната му брачна партньорка са се
отразили върху емоциите и психичните му изживявания, но не сблъсъкът им сам по
себе си го е довел до силна нервна напрегнатост и декомпенсация на съществуващ
здравословен проблем, а непримиримостта му в ситуации на конфликт с интересите
му и сблъсъкът на реалността с идеалната представа, която си е изградил за себе
си като „ любовта” към бившата му формална брачна партньорка се очертава
обсебваща фантазия, типично за личностовото му функциониране. Неблагоприятният
гликемичен контрол не може да се свърже единствено и само с негативните му
изживявания тогава, тъй като върху нивото на кръвната захар влияят и фактори, а
именно хранене, движения.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. В този смисъл е тълкуването на
закона, дадено в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС.
За да е основателен предявеният иск
следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между
деянието и вредата. Липсата дори и на
една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
С изключение на вината, който се предполага, в тежест на ***по делото беше да
докаже при условията на пълно и главно доказване останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане- действия или бездействия на
ответника по делото, който да са противоправни, вреди и причинна връзка между
противоправното поведение на ответника и претърпените от ***вреди.
***твърди, че за него са произтекли
неимуществени вреди от това, че ответницата не го е посещавала в ***, не е му е
изпращала парични записи въпреки задължението по чл. 14 и чл. 17 от СК. Твърди,
че изживява постоянен стрес и дискомфорт, психическо затормозяване, физически и
душевни болки и страдания, описани и по-горе, в резултат на игнорирането и
злепоставянето му с виновното поведение- бездействие на неговата съпруга.
Поведението е противоправно, когато са допуснати
нарушения на предписани или общоприети правила, когатопротиворечи на
установения правопорядък - нарушава задължения, скрепени от правните норми.
Съгласно чл.14 СК отношенията между съпрузите се
изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство, а съгласно чл.17 СК съпрузите са длъжни чрез взаимно
разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи
да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането,
възпитанието, образованието и издръжката на децата.
От събраните по делото доказателства, както и от
приетото за беспорно между страните се установи, че ответницата, считано от
09.09.2018г. не е осъществявала срещи с ищеца, не го е посещавала в *** и не му
е изпращала парични записи от посочения момент насам.
Описаното поведение на ответницата безспорно е в
противоречие с посочените правни норми, но същите визират задължение на
съпрузите един спрямо друг и спрямо семейството, а не представляват общо
правило за поведение на всички. Това бездействие на ответницата е
противобрачно, но не и противоправно по смисъла на чл.45 ЗЗД. Това поведение
представлява само основание за прекратяване на брака между съпрузите като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга, извършил посоченото
противобрачно поведение, но не може да бъде основание за ангажиране на
отговорността на този съпруг по реда на чл.45 ЗЗД.
Следва да се има предвид и това, че в тежест на ***е
да установи в съдебния процес противоправността на деянието като елемент от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Докато вината се предполага до доказване на
противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от
фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в
тежест на ищеца.
В конкретния случай ищецът не доказа противоправно поведение от страна на ответницата,
в резултат на което да са настъпили вреди, при което положение само може да се
ангажира отговорността на последния. Деликтната отговорност предполага да бъдат
обезщетени виновно причинените вреди, но само ако действието което ги е
причинило е противоправно, каквато противоправност в случая не се установява.
При тези правни изводи, за липса на една от
кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск, съдът
намира, че не следва да се обсъжда наличието или липсата на останалите
предпоставки. Само за пълнота на изложението може да бъде посочено, че се
установи, че ***се е чувствал зле от посоченото поведение на ответницата. Влошило
се е здравословното му състояние, но от приетата по делото съдебно-психиатрична
експертиза се установи, че неблагоприятният
гликемичен контрол не може да се свърже единствено и само с негативните му
изживявания тогава, тъй като върху нивото на кръвната захар влияят и фактори, а
именно хранене, движения. Поради изложеното, може да бъде посочено, че не се
доказа при условията на пълно и главно доказване от носещия доказателствената
тежест ищец по делото, наличието на пряка причинно-следствена връзка от
поведението на ответницата и претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се във влошаване на здравословнтото му състояние.
С оглед на
гореизложените съображения съдът счита, че тъй като не са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК ответницата има право на разноски, но по делото не е
направено искане за присъждане
и няма ангажирани доказателства за направени такива, поради което съдът не
дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Й.Г.,
ЕГН**********,***-та група против Т.Д.Г.,
ЕГН**********,***, иск с правно
основание чл.45 ЗЗД, за заплащане на
сумата от 8000,00 лева, представляваща
обезщетение за нанесени на ***неимуществени вреди в резултат на това, че ответницата,
като негова съпруга, не го е посещавала в *** и не е му е изпращала парични
записи, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: