№ 7697
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110154368
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена
от /фирма/, искова молба, насочена против Ж. М. Г. , с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите
както следва: 3980.41лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2017г. – м.04.2019г., за обект с абонатен № 92069, представляващ ателие № 1,
находящо се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 15.01.2021г. до окончателно изплащане на сумата, 672.46лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2018г. – 21.12.2020г., 19.93лв. – цена на услуга
дялово разпределение за периода м.12.2017г. – м.04.2019г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на
сумата и 4.17лв. – мораторна лихва за периода 31.01.2018г. – 31.12.2020г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2258/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия / в сила на 10.07.2016г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия
до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази
връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в
исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е извършвано от
дружеството „Т.С.“ ООД, която фирма е изготвяла и изравнителните сметки.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който се излагат подробни
1
съображения за неоснователност на заявените претенции. Сочи се, че процесното
ателие се намира в сграда, която е изградена на два кръга, долен и горен, като
подаващата и връщащата линия минавали по различни маршрути, като се сочи, че
преминаващите през ателието разпределителни линии са елемент от сградната
инсталация, не могат да бъдат демонтирани, премествани и регулирани. Сочи се, че
неправилно тези линии са третирани като отоплителни тела, респективно неправилно
била начислена цена за подавана от тях топлинна енергия. Сочи се, че в процесното
ателие никога не е имало отоплителни тела, поради което на ищеца се дължат суми
единствено за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване. На следващо
място се излагат съображения за незаконосъобразно извършване на дяловото
разпределение, в частност в противоречие с разпоредбата на чл. 139б ЗА. Твърди се, че
същото е извършено от дружество, за което няма доказателства, че е избрано от ОС на
ЕС.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
2
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2017г. собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
От приложеното на л. 17 по делото копие на Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 186, том I, рег. № 3374, дело № 155/2002г., по описа на
Нотариус В.М. се установява, че ответникът Ж.Г. през 2002г. е придобил правото на
собственост върху процесното ателие, представляващо обект с абонатен № 92069,
представляващ ателие № 1, находящо се в /адрес/.
От приложеното на л. 15 копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 30, том I, рег. № 1786, дело № 24/2008г., се установява, че ответникът е дарил на
сина си М.Ж. Г. процесното ателие, като Ж.Г. е запазил за себе си правото на
ползване върху имота до края на живота си.
Съдът намира, че при учредено право на ползване потребител на топлинна
енергия съгласно §1, т.42 (отм.) ЗЕ е ползвателят, а не собственикът на имота,
доколкото съгласно чл. 57, ал.1 ЗС на ползвателя са възложени задълженията за
разноските по ползването на имота и по силата на закона те са в негова тежест, а не в
тежест на собственика. Следователно по силата на §1, т.42 (отм.) ЗЕ страна по договор
с ищцовото дружество е титулярът на вещното право на ползване върху процесния
имот, а не неговия собственик, респективно ответникът притежава пасивна
материалноправна легитимация да отговаря по заявената искова претенция.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че за процесния период имотът е
обслужван от две абонатни станции за два кръга /долен и горен/с общ топломер, като
последният е отчитан по електронен път в началото на всеки месец. Видно от
заключението от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е
разпределена между всички потребители, като в таблица 1 са индивидуализирани
показанията на топломерите /стар и нов показател/. Видно от заключението на вещото
лице за процесния период за намиращите се в процесното ателие щранг лира и
хоризонтални тръби има служебно изчисление на ТЕ на база инсталирана мощност,
умножена по МСРС /максимален специфичен разход на сградата /. Според експерта ТЕ
за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формулата,
индивидуализирана в Наребда № 16-334/06.04.2007г., на база пълна отопляема
кубатура 260 куб.м. Вещото лице е акцентирало върху обстоятелството, че при
изчисленията на технологичните разходи от 06.2018г., има програмна грешка,
като са въведени по-големи стойности и съответно приспаднатите технологични
разходи за процесния имот са завишени. При изслушването му експертът посочи
изрично, че тази грешка е в полза на потребителя, доколкото разходите са
понесени от дружеството доставчик. Видно от заключението за процесния период
няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбищната
клетка са демонтирани на 15.10.1997г. В имота няма водомер за топла вода, като за
исковия период има служебно начислена ТЕ за БГВ за един потребител, при служебно
начислени 140л. Видно от заключението не е начислявана и такса мощност, тъй като
3
същата е отпаднала след 06.2006г. Според експерта размера на сумите за потребена ТЕ
за исковия период е този, претендиран от ищеца, респективно исковата претенция за
доставена топлинна енергия се явява основателна, доколкото от заключението на
вещото лице по ССчЕ се установи, че дължимите се суми не са заплатени.
По изложената аргументация следва извода за основателност на претенцията за
доставена топлинна енергия за сумата от 3980.41лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между /фирма/ и търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От приложеното на л. 21 копие на Договор № 5860/29.12.2012г., се установява,
че между процесната етажна собственост и фирма „Т.С.“ Е., е сключен договор за
дялово разпределение, въз основа на взето решение от етажните собственици
/протокол л. 22/.
От заключението на изготвената СТЕ, което съдът кредитира изцяло, като
пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална
квалификация, се установява, че за процесния период дяловете топла вода и сградна
инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. Експертът е посочил, че изчисленията са извършени в съответствие с
действащата Наредба № 16-334/01.06.2014г.
Гореизложеното обуславя извода за основателност и на претенцията за дялово
разпределение, доколкото видно от заключението на вещото лице по изготвената
ССчЕ, стойността на дяловото разпределение за исковия период е 19.93лв., за каквато
сума е предявена и претенцията, като експертът е посочил, че вземането на ищеца не е
заплатено.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва върху претенцията
за доставена топлинна енергия, съдът намира следното. За процесния период
приложение намират общите условия от 2016г., приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014 г. на Съвета на директорите на /фирма/ и са одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. В чл. 33,
ал. 1 от същите е прието, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице размерът на
акцесорната претенция за мораторна лихва върху доставената топлинна енергия за
исковия период е 674.36лв., като съдът съобразявайки принципа на диспозитивното
начало и след като взе предвид, че искът е предявен за сумата от 672.46лв., намира, че
същият е изцяло основателен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
4
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна за
сумата от 4.17 лв. – дължимата се мораторна лихва за периода 31.01.2018г. –
31.12.2020г.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлена част на заявените
претенции следва да бъдат разпределени и разноските по делото. Заявени са искови
претенции в общ размер 4676.97лв., уважената част е в размер на 4672.80лв.,
респективно отхвърлената в размер на 4.17лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1159.21лв., от които
93.54лв. – държавна такса в заповедното производство, 50.00лв. – възнаграждение за
юрисконсулт в заповедното производство, 100.00лв. – възнаграждение за юрисконсулт
в исковото производство, 700.00лв. – депозит вещи лица и 215.67лв. – държавна такса в
исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на претенциите в размер на 1158.18лв.
Искането на ответника за присъждане на разноски, обективирано в отговора на
исковата молба, следва да бъде оставена без уважение, доколкото не се доказа
извършване на такива.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Ж. М. Г.,
ЕГН **********, дължи на /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ, сумите
както следва: 3980.41лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2017г. – м.04.2019г., за обект с абонатен № 92069, представляващ ателие № 1,
находящо се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 15.01.2021г. до окончателно изплащане на сумата, 672.46лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2018г. – 21.12.2020г., 19.93лв. – цена на услуга
дялово разпределение за периода м.12.2017г. – м.04.2019г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.01.2021г. до окончателно
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2258/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
4.17лв. мораторна лихва за периода 31.01.2018г. – 31.12.2020г., върху дяловото
разпределение, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ж. М. Г., ЕГН **********, на основание чл.78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на /фирма/, ЕИК *********, сумата от 1158.18лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Т.С.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6