№ 13743
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110116892 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Р. В. С. и Ч. В. А. за осъждането им да платят разделно, по ½ част всеки един
от тях от следните суми : сумата от 3238,98 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода
м.10.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от 30.03.2022г. (подаване на исковата молба) до
окончателното плащане, сумата от 670,79 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху последната главница за период на забавата 15.09.2019г. – 17.03.2022г., сумата от 26,79 лева –
цена за услуга дялово разпределение за периода м.05.2019г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законната
лихва от 30.03.2022г. (подаване на исковата молба) до окончателното плащане, и сумата от 6,16
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период на
забавата 01.07.2019г. – 17.03.2022г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена от него топлинна енергия за
посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период
от „Техем Сървисис“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане
показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на
доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена
услуга дялово разпределение.
Ответниците не са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
Видно от направеното в първото по делото съдебно заседание изявление на процесуалния
представител на ищеца, ответникът Ч. А. е изплатил в хода на процеса претендираните спрямо него
задължения.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело
становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
1
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право
на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ
с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
Видно от приетите по делото писмени доказателства (молба декларация от В. А. Я. от
23.12.1981г. и удостоверение от ГИС за идентичност на адреси) се установява, че процесният имот
е бил собственост на В. А. Я.. От представено удостоверение за наследници се установява, че
същият е починал през 2002г. и негови наследници са Н. С. А.а (съпруга), починала на 22.07.2020г.,
и децата му - ответниците Р. В. С. и Ч. В. А.. След смъртта на В. А. Я. правото на собственост върху
процесния имот е преминало върху неговите наследници, а след смъртта на съпругата Н. С. А.а
правата върху имота са концентрирани само върху ответниците по делото при равни квоти (чл.5,
ал.1 ЗН). При това през процесния период наследниците на В. Я. – Н. Я.а, Ч. А. и Р. С., от една
страна и ищецът – от друга, са били обвързани от облигационно правоотношение с източник
договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи
условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди -
чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
По делото не е бил спорен въпросът относно доставената в имота стойност на топлинна
енергия през процесния период, поради което съдът приема, че същата възлиза на претендираната
сума.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е
издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за
процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на
претендирата сума по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
След смъртта на Н. Я.а, настъпила след края на процесния период, за нейните задължения
отговарят ответниците по делото при равни квоти – чл.60, ал.1, вр. чл.5, ал.1 ЗН. При това за
процесните задължения отговарят ответниците при равни части – по ½ част всеки един от тях.
2
Ответникът Ч. А. е платил изцяло задълженията си в хода на процеса, което плащане следва да бъде
взето предвид от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК, поради което спрямо този ответник исковете
следва да се отхвърлят. Спрямо ответницата Р. С. исковете следва да се уважат, така както са
предявени.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на
топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово
разпределение. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се
формира от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна
сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в
имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2
ОУ, действали към процесния период. По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да
докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно цената на посочените
компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При това на основание
чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза
на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид извършеното плащане в хода на процеса от страна отв. Ч. А. исковете спрямо него
следва да се отхвърлят. Спрямо отв. Р. С. искът за главното вземане следва да се уважи така, както е
предявен, а предявеният спрямо същата иск по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Само ищецът претендира присъждане на разноски. Спрямо отв. А. претенцията се отнася
само за юрисконсутлско възнаграждение. Предвид обстоятелството, че плащането от отв. А. е
извършено в хода на процеса и ответникът е дал повод за завеждане на делото, след като не е
платил задълженията в срок, то отв. А. дължи разноски за юрк. възнаграждение в размер на 50 лева
– ½ част от пълния размер на разноските за юрк. възнаграждение, определено от съда в размер на
100 лева предвид невисоката правна и фактическа сложност на делото съгласно чл.25, ал.1 НЗПП,
вр. чл.78, ал.8 ГПК). Отв. С. следа да бъде осъдена да плати разноски съразмерно с уважената
спрямо нея част от исковете или при пълен размер на разноските от 128,86 лева (1/2 част от
разноските за държавна такса и за юрк. възнаграждение) следва да плати сумата от 128,65 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. В. С., ЕГН **********, с адрес : гр. София, ж.к. „М*“, бл.**, да плати на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Ястребец” № 23 Б, на основание по чл.79 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от
1619,49 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.10.2018г. – м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 30.03.2022г. (подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от
335,39 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
период на забавата 15.09.2019г. – 17.03.2022г., сумата от 13,39 лева – цена за услуга дялово
разпределение за периода м.05.2019г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законната лихва от 30.03.2022г.
(подаване на исковата молба) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 3,08
3
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово
разпределение за период на забавата 01.07.2019г. – 17.03.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, срещу Ч. В. А., ЕГН **********, гр. София,
ул. „С**, искове по чл.79 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1619,49 лева – цена за
доставена топлинна енергия за периода м.10.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от
30.03.2022г. (подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 335,39 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период на
забавата 15.09.2019г. – 17.03.2022г., сумата от 13,39 лева – цена за услуга дялово разпределение за
периода м.05.2019г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законната лихва от 30.03.2022г. (подаване на
исковата молба) до окончателното плащане и за сумата от 3,08 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на забавата
01.07.2019г. – 17.03.2022г.
ОСЪЖДА Р. В. С., ЕГН **********, с адрес : гр. София, ж.к. „М*“, бл.**, да плати на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 128,65 лева – разноски.
ОСЪЖДА Ч. В. А., ЕГН **********, гр. София, ул. „С**, да плати на “Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23
Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 50 лева – разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, "Общинска банка" АД, ФЦ "Красно
село".
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца -
„Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Проф. Г.Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4