Решение по дело №593/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 263 от 17.05.2024 г., постановено по анд № 20244430200418/2024 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 24-0938-000003/10.01.2024 год. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на М. Ц. Ц. с [ЕГН] от гр.Плевен, [улица], ет.1, ап.1, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца и на основание Наредба Iз-2539/17.12.2012 год. на МВР са отнети общо 10 точки, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от М. Ц. чрез адв.К. от АК-Плевен с доводи за неправилност на решението. Касаторът сочи, че решаващият състав на PC- гр.Плевен е допуснал процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довели до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, изложени в атакуваният съдебен акт.

Според мотивите на първоинстанционния съд, при събраните по делото доказателства- разпит на полицейските служители и актосъставителя Ц. на 2.10.2023 год. е управлявал индивидуално електрическо превозно средство – МПС, което не е регистрирано по надлежният ред. PC в своето решение не е обсъдил искането на касатора относно съдебно-техническа експертиза, която да установи необходимо ли е тротинетката, която е била паркирана пред дома на Ц., а не е управлявана, да подлежи на регистрация. Представено е на съда и копие от постановление за прекратяване от дата 14.11.2023 год с №5588/2023 год. по описа на РП-Плевен от което е видно, че на 2.09.2023 год. М. Ц. е управлявал посоченото превозно средство, т.е. то е първо по ред. За това нарушение му е съставен АУАН и НП, както и е изготвена съдебно- техническа експертиза,от която е установено, че управляваното от Ц. индивидуално превозно средство не е МПС, което следва да бъде регистрирано по надлежния ред. Сочи се в касационната жалба още, че Ц. не е водач на моторно превозно средство, а водач на индивидуално електрическо превозно средство по смисъла на §6, т. 186 от ДР на ЗДвП, съобразно която разпоредба „Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.“ От друга страна, съобразно легалната дефиниция на §6 т. 11 от ДР на ЗДвП, „"Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.“. Систематичното тълкуване на цитираните легални дефиниции в светлината на чл.174, ал.З ЗДвП разкрива според касатора, че в нейното приложно поле не попадат водачите на индивидуални електрически превозни средства. Счита, че съдът недопустимо е тълкувал разширително уредбата на чл. 174, ал.2 от ЗДвП. Сочи, че PC-Плевен не е обсъдил и обстоятелството, че това адм.нарушение не е първо, като са представени доказателства за това, а именно постановление на РП-Плевен №5588/2023 год. Районен съд град Плевен не е изпълнил задължението да оцени всички доказателства и е допуснал съществено нарушение на процесуални правила при постановяване на решението, които са го лишили да направи обоснован и правилен извод относно изпълнителното деяние, авторството и вината на дееца и така постановеното Решение се основава единствено и само на показанията на свидетелите. Според касатора е налице необосновано решение, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се направи извода, който е направил първоинстанционният съд.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Депозира е писмено становище от упълномощения адвокат К., която е изложила подробни аргументи за неправилност на постановеното решение.

В съдебно заседание ответникът, Началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Плевен не се явява и не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на касатора бил съставен АУАН Серия GA № 1056985/02.10.2023г. за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По случая била образувана и преписка № ЗМ-517/2023г. по описа на Второ РУ - Плевен, досъдебно производство - прокурорска преписка № 6253/2023г. по описа на РП-Плевен, като в хода на проверката била назначена и изготвена техническа експертиза, от която било установено, че техническите характеристики на индивидуалното електрическо превозно средство марка “Kaabo“, модел ***, със сериен номер ***, на което е извършен оглед на местопроизшествието на дата 2.10.2023 год. Процесното електрическо превозно средство съгласно Регламент (ЕС) № 168/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 година относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства попада в категория МПС- „Lle-В“. С Постановление от 2.01.2024г. прокурорът при РП-Плевен отказал да образува досъдебно производство, като приел, че няма извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК, тъй като деянието е несъставомерно от обективна страна и е изпратил преписката на Началник група в ОДМВР – Плевен, СПП- Плевен, който издал обжалваното НП, с което приел, че Ц. управлява на инкриминираната дата и място МПС - мотопед категория ***, модел ***, със сериен номер ***, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е извършил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и му наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Съдът приел, че приетата от административно-наказващия орган фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. Счел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушение при съставянето на АУАН и издаването на НП; наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, доколкото по делото е установено, че съставеният срещу лицето АУАН, съдържащ констатации за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, законосъобразно е бил прекратен с Мотивирана резолюция на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, а материалите са били изпратени на компетентната Районна прокуратура. Едва след постановения отказ да се образува досъдебно производство от 2.01.2024г. на РП-Плевен и изпращане на преписката на Началник Група в ОДМВР – Плевен, Сектор „Пътна полиция“ - Плевен, е издал процесното наказателно постановление. Наказателното постановление съдържа необходимите законови реквизити и ясно описание на деянието и обстоятелствата, при които то е извършено, без да е налице породена неяснота за привлеченото към отговорност лице, за това какво нарушение му се приписва, съответно как да организира адекватно своята защита.

От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта и от събраните по делото писмени доказателства съдът установил, че касаторът е нарушил посочената в АУАН и НП разпоредба. Съдът кредитирал в цялост показанията на свидетеля И. Е. - очевидец на нарушението, който е възприел движението на електрическия скутер, управляван от Ц., и събитията около извършване на нарушението. От показанията на актосъставителя съдът установил, че е извикан от колегите си за съдействие, тъй като същите не са имали право да съставят АУАН по ЗДвП. Същият е пристигнал на място и за констатираните нарушения е съставил АУАН на жалбоподателя. Тези показания съдът възприел като обективни и безпристрастни.

Съдът направил извод, че с деянието си Ц. виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което правилно му е наложена санкция по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съдът се позовал на легалното определение в § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, съгласно което "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства, а съгласно т. 14 "Мотопед" е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 km/h,. т. е дали дадено превозно средство подлежи на регистрация зависи от техническите му характеристики. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нуждите на типовото одобряване пътните превозни средства се делят на различни категории: 1. категория L – моторни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013. Съгласно чл. 4, т. 1 „Категории превозни средства“ от Регламента, към превозните средства от категория L спадат дву, три- и четириколесните моторни превозни средства, чиито категории са описани в настоящия член и в приложение I, включително велосипедите с двигател, дву- и триколесните мотопеди, дву- и триколесните мотоциклети, мотоциклетите с кош, леките и тежките четириколесни превозни средства за движение по пътищата, леките и тежките четириколесни превозни средства с повишена маневреност. Съгласно т. 2 от същия регламент за целите на настоящия регламент се прилагат следните категории и подкатегории, описани в приложение I: а) превозно средство от категория L1е (леко двуколесно моторно превозно средство), която се разделя на следните подкатегории: i) L1e-А превозно средство (велосипед с двигател); ii) L1е-В превозно средство (двуколесен мотопед);

В случая от доказателствата по делото съдът установил, че процесното ППС е категория „L1e-B“ - двуколесен мотопед с електрически двигател. Параметрите на същото са описани и то е индивидуализирано с марка, цвят и номер на двигател, които данни съдът преценил за достатъчни, за да извърши преценка дали подлежи на регистрация, съответно извършило ли е лицето вмененото му административно нарушение.

Съдът изложил съображения, че в чл. 1, ал. 4 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, са изброени изчерпателно МПС, които не подлежат на регистрация. Това са: тролейбусите; верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини; моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут; велосипедите с допълнително монтиран двигател (какъвто процесното превозно средство не е); инвалидните колички с двигател; трактори; бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност и каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства. Съдът изложил мотиви, че по делото не са ангажирани доказателства, даващи основание да се приеме, че процесното МПС е сред визираните превозни средства, които не подлежат на регистрация.

Направил извод, че след като от събраните в хода на административно- наказателното производство доказателства няма данни управляваното от жалбоподателя превозно средство да е било регистрирано, респ. данните сочат, че то е било без регистрационни табели, въпреки задължението за това, правилно е прието от наказващия орган, че лицето е извършило вмененото му административно нарушение. Съдът е намерил, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и в конкретния случай обществената опасност на деянието не е по-ниска от нарушенията от този вид.

По изложените съображения съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че постановеното решение е неправилно, поради следните съображения:

Изводите на въззивния съд са основани на заключението и констатациите на изготвената по ДП №6253/2023 год. по описа на РС-Плевен експертиза, че процесното индивидуално електрическо превозно средство съставлява МПС, защото има категория „L1e-B“-категория МПС съобразно Регламент /ЕС/ №168/2013 год. на Европейския парламент и на Съвета от 15.01.2013 год. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства, и след като не попада в изключенията на чл.1, ал.4 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 год., то ИЕПП подлежи на регистрация по реда на Наредбата.

Според заключението на назначената в ДП експертиза, електрическо превозно средство марка “Kaabo“, модел „Wolf Warrior 11”, съгласно Регламент /ЕС/ №168/2013 год. на Европейския парламент и на Съвета от 15.01.2013 год. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства, попада в категория МПС-„L1e-B“

Според касационната инстанция обаче, в случая е неприложим Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15.01.2013 г., доколкото в чл. 1, т. 3, където се определя предмета на приложението му, изрично е записано, че този регламент не засяга прилагането на законодателството относно безопасността на движението по пътищата. Той обхваща и установява изискванията за надзор на пазара на превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли, които подлежат на одобряване, но не и изискванията за безопасност на движението, които националният законодател е уредил в ЗДвП. Следователно Регламент (ЕС) № 168/2013 урежда друга правна материя, различна от тази по ЗДвП и не може да дерогира приложението на правните норми на този закон и на подзаконовите актове издадени въз основа на него.

Приложимият относно регистрацията на превозните средства ЗДвП, в своя чл. 140, ал. 2 е предвидил, че условията и редът за регистриране на МПС се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Именно това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Съгласно разпоредбата на чл.1 от Наредбата в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението /ред. ДВ, бр. 97 от 2019 г/, на регистрация по реда, предвиден в нея, подлежат моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях. На регистрация не са подлежали: тролейбусите;

верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни

машини; моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен

маршрут; велосипедите с допълнително монтиран двигател; инвалидните колички с двигател; трактори; бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност;

каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства.

Следователно, към датата на извършване на нарушението съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДП и съгласно чл.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За да се отговори на въпроса дали е съставомерно извършено деянието, следва да се установи дали управляваното от Ц. ИЕПС съставлява моторно превозно средство по смисъла на закона, което ще даде отговор и на въпроса подлежи ли същото на регистрация или не. По смисъла на § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП, "Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари, като към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. Според легалната дефиниция на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. В т. 18б от § 6 на ДР на ЗДвП е дадено легално определение на индивидуално електрическо превозно средство, а именно пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg., като не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.

От горната правна рамка се установява, че за да се приеме, че едно пътно превозно средство представлява индивидуално електрическо превозно средство, същото следва да отговаря на следните критерии: 1. да е оборудвано с електрически двигател; 2. максималната му конструктивна скорост да надвишава 6 км/час; 3. да няма място за сядане или: 4. мястото за сядане да е с височина на референтната точка на седене до 540 мм за двуколесните и 400 мм за превозните средства с три или повече колела; 5. собствената му маса е до 50 кг. От последното се налага извода, че основният критерий за определяне на едно превозно средство като индивидуално електрическо превозно средство не е мощността на двигателя или конструктивната максимална скорост, а наличието или липсата на място за сядане и височината на неговата референтна точка.

Следователно, следва посредством назначаване на съдебно –техническа експертиза в рамките на въззивното производство да се установи дали процесното превозно средство представлява индивидуално електрическо превозно средство по смисъла на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП. И попада ли в този случай в предметния обхват на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, която разпоредба изрично изключва индивидуалните електрически превозни средства от моторните превозни средства. Или съставлява моторно превозно средство и подлежи на регистрация на общо основание.

Видно от понастоящем действащата редакция на чл.1, ал.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., е настъпила законодателна промяна, публикувана в ДВ, бр. 93 от 2023 г. , в сила от 7.11.2023 г.-след датата на извършване на вмененото деяние-2.10.2023 год. В този изменен текст са изброени изчерпателно МПС, които не подлежат на регистрация. Изброяването на превозните средства, които не подлежат на регистрация по реда на Наредбата /т.е. изключенията от задължението за регистрация/, са описани в чл.1, ал.5 от Наредбата. Тези изменения са били в сила както към датата на постановяване на оспореното пред въззивния съд наказателно постановление, така и към датата на подаване на жалбата срещу него, така и при постановяване на съдебното решение, което е оспорено. А това е било важно с оглед преценка за наличието или липсата на един от елементите на деянието от обективна страна, с оглед преценка за приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН. С измененията на Наредбата в ДВ, бр. 93 от 2023 г. , в сила от 7.11.2023 г., ал.5, приложима от 7.11.2023 год., е предвидила следните видове превозни средства, които не подлежат на регистрация по реда на Наредбата: 1. тролейбусите; 2. верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини; 3. моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут; 4. велосипедите с допълнително монтиран двигател; 5. инвалидните колички с двигател; 6. (нова – ДВ, бр. 45 от 2014 г., в сила от 30.05.2014 г.) трактори; 7. (нова – ДВ, бр. 45 от 2014 г., в сила от 30.05.2014 г.) бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност; 8. (нова – ДВ, бр. 45 от 2014 г., в сила от 30.05.2014 г.) каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства; 9. (нова – ДВ, бр. 93 от 2023 г. , в сила от 7.11.2023 г.) индивидуални електрически превозни средства по смисъла на § 6, т. 18б от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата. Т.е. за пръв път с новата т.9 на чл.1, ал.5 от Наредбата, ИЕПС са посочени като такива, които не подлежат на регистрация по реда на Наредбата. Изключението обаче не е абсолютно по отношение на всички видове ИЕПС, а само на тези, които имат характеристиките, посочени в § 6, т. 18б от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, съгласно който текст "Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания. Нито по приложеното ДП, нито от материалите по въззивното дело са налице доказателства, дали процесното ИЕПС притежава тези, изброени в §6, т.18б от ДР на ЗДП технически характеристики, за да може да се отговори на основния спорен по делото въпрос съставлява ли процесното И. М., подлежащо на регистрация или е сред изключенията, предвидени в §6, т.18б от ДР на ЗДП.

Т.е. и съобразно действалата към момента на извършване на деянието правна уредба, и понастоящем-след промяната, основният въпрос, който е необходимо да се изследва е дали процесното превозно средство съставлява МПС или ИЕПС, за да се отговори на въпроса дали подлежи на регистрация. Единствената разлика се установява в приемането на новата т.9 от ал.5 на чл.1 от Наредбата, която вече изрично е предвидила като изключение ИЕПС, неподлежащи на регистрация, за разлика от старата уредба, според която това се извеждаше като изключение от определението за МПС, дадено в § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП.

Ето защо и предвид забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция и забраната за приобщаване на други, извън писмените, доказателства, оспореното решение следва да се отмени и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да събере допустимите и относими доказателства, от които да установи: Дали процесното ИЕПС съставлява ППС по смисъла на §6, т.10 от ДР на ЗДП; ако съставлява такова, да отговори на въпросите- оборудвано ли е с електрически двигател/и, има ли максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, има или няма място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. В зависимост от отговорите на тези въпроси, да прецени дали съставлява МПС, което подлежи на регистрация по реда на чл.140 от ЗДП, или е сред изключенията на чл.1, ал.5, т.9 от Наредбата и не подлежи на регистрация по реда на същата.

При новото разглеждане на делото въззивния съд следва да отговори и на всички други повдигнати при първоначалното разглеждане на делото, и в подадената касационна жалба по настоящото дело, възражения и оплаквания, като извърши преценка дали те са основателни или не, и да даде отговор на основния въпрос-извършено ли е виновно, съставомерно и доказано нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДП, санкционирано по реда на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП от посоченото като нарушител лице.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 263 от 17.05.2024 г., постановено по анд № 20244430200418/2024 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.