МОТИВИ към присъда от 15.06.2020 г., постановена по внох дело № 83/2020
г. по описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев
С
Присъда от 12.03.2020 г. постановена по нох дело № 174/2020 г., РС-Разград
признал подсъдимия С.Б.А. *** за
невиновен в това, че на 25/26.02.2020 г., в с. Бели Лом,
обл. Разград, чрез използване на техническо средство - ключ за каса, е отнел
чужди движими вещи - пари в банкноти с различен номинал на обща стойност 470
лева, от владението на К.М.С.от с.Бели Лом, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като отнетите вещи са собственост на Кметство с.
Бели Лом, обл. Разград - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, във вр. с
чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304, пр. последно НПК,
във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК го оправдал по повдигнатото обвинение.
Недоволен от присъдата
останал прокурор при РП-Разград, който е депозирал бланкетен въззивен протест,
в който се подържа, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна, с
предложение за нейната отмяна и постановяване на нова такава, с която
подсъдимия А. да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение и му бъде
наложено наказание, съобразно предвиденото в закона за това деяние В
представени допълнителни съображения прокурора излага становище, че в случая не
са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК, така, както е приел районния
съд. Подсъдимият А. е вменяем и независимо от психиатричното му състояние, не е
бил с нарушени годности да разбира свойството и значението на извършеното и да
контролира постъпките си. В заключение се прави същото искане.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
Писмени възражения срещу жалбата не са
постъпвали.
Участващият в съдебното заседание пред настоящата въззивна инстанция прокурор от Окръжна прокуратура – Разград поддържа
протеста. Счита, че неправилно първоинстанционния
съд е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК. Съобразявайки механизма на осъществяване на деянието и последващите
действия на подсъдимия, прокурора счита, че не може да се приеме
малозначителност на случая. Прокурора твърди, че осъщественото от подсъдимия
деяние е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото
доказателства.Предлага на въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да
постанови нова, с която да признае подсъдимия А. за виновен по възведенето му
обвинение и му наложи наказание предвидено в закона.
Служебният защитник на подсъдимия А. намира протеста за неоснователен ,
а постановената присъда за правилна и обоснована. Счита, за безспорно за
безспорно установено по делото, че подсъдимия страда от умствена изостаналост и
в този смисъл е с намалени критични способности, което мотивирало първия съд да
постанови оправдателната присъда. Моли въззивната инстанция да потвърди
протестираната присъда, като правилна и законосъобразна.
В лично изявление подсъдимият поддържа доводите на защитника си.
В последната
си дума подсъдимият заявява, че един път
искал пробация и сега също иска пробация.
След като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите на страните, настоящият
въззивен съдебен състав, намира следното: Производството пред РС - Разград е протекло
по реда на чл. 371, т.2 НПК. Фактическата обстановка, която въззивният съд намира за установена и
възприета
от първия съд, съвпада напълно с изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт, в каквато насока е и направено самопризнанието на подсъдимия А..
Установява се, че подсъдимият С.Б.А. е роден на *** г. в гр. Разград,
с адрес за призоваване в с. Бели Лом, общ. Лозница, обл. Разград, ул.“Ахелой“ №
1, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият С.Б.А. ***. Вечерта на
25/26.02.2020 год., отишъл до сградата на Кметството в с. Бели Лом, общ.
Лозница, след което през незатворен прозорец влязъл в сградата на кметството.
След това отишъл в една от стаите, където се съхранявала голяма метална каса. В
касата имало документи и пари в банкноти с различен номинал, на обща стойност
470 лева. Металната каса била заключена, но ключа бил оставен в ключалката.
Виждайки това подсъдимият отишъл до касата и с помощта на ключа отключил
металната врата, след което взел сумата от 470 лева, намираща се вътре. После
по обратния път напуснал сградата на кметството. След това се прибрал в дома си
в с. Бели Лом. На следващия ден отишъл в гр. Разград, където изхарчил сумата от
100 лева за задоволяване на свои нужди. Останалите пари, общо в размер на 370
лева скрил под диван в една от стаите на къщата си.
След разкриване на деянието, с протокол за доброволно
предаване от 26.02.2020г., подсъдимият А. предал на служител от РУМВР -
Лозница: 13 бр. банкноти с номинал 20 лева; 2 бр. банкноти с номинал 50 лева и
1 бр .банкнота с номинал 10 лева, всички на обща стойност 370.00 лева.
С протокол за връщане на веществени доказателства от
28.02.2020 г., водещият разследването разследващ полицай предал на свидетелката
К.М.С.13 бр. банкноти с номинал 20 лева; 2 бр. банкноти с номинал 50 лева и 1
бр. банкнота с номинал 10 лева, всичко на обща стойност 370 лева.
От
заключението на вещите лица по назначената в хода на досъдебното производство
комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза се установява, че:
Към
момента на извършване на деянието, предвид показаните възможности и въпреки
намалените критични способности и задръжки, не може да се приеме, че освидетелствания
С.А. е бил с нарушени годности да разбира свойството и значението на
извършеното и да контролира постъпките си. Интелектуалния му дефицит и
личностовите му особености илюстрират затруднения в контрола на нагонните
импулси, което се манифестира чрез неговото поведение, но в количествен аспект,
а не в качествено нарушение поради дълбока умствена непълноценност или душевна
болест. Още повече поведението му е повлияно от предходния социален опит.
Умствената
изостаналост при освидетелствания С.А. е в лека степен - лека дебилност, което
не му пречи да възприема правилно фактите имащи значение за делото и да дава
достоверни показания за тях.
Леката умствена изостаналост ограничава
ресурсите на личността, но освидетелствания С.А. има овладени основни понятия и
принципи, свързани с околния свят и междуличностните взаимоотношения, мисленето
му е конкретно-образно, не достига до логични абстракции, но макар и на
елементарно ниво може да участва в комуникация, съобразена с нивото на
развитието му и не му пречи да участва в наказателното производство. Уместно е
да бъдат взети в съображение от следствените и съдебните органи повишена
внушаемост, във връзка с която нерядко на характера на показанията влияе начина
на поставяне на въпроса, както и намалените критични способности и задръжки.
Освидетелстваният С.Б.А. страда от ЛЕКА УМСТВЕНА
ИЗОСТАНАЛОСТ (според МКБ-10 ако се използват стандартизирани ИК тестове,
диапазонът от 50 до 69 е показателен за лека умствена изостаналост).
Проведеното психологическо изследване установява данни за интелектуална
непълноценност в рамките на лека дебилност (ИК 64), при която мисленето не
достига до логични абстракции, а е предимно конкретно, образно. Касае се за
недоразвитие на интелекта, настъпило в резултат на ранно увреждане на
централната нервна система. Налице са нарушения в познавателните, речевите,
двигателните и социалните умения на индивида - общото интелектуално
функциониране е по- ниско от средното, нарушено е и адаптивното поведение.
Касае се за примитивна, дисхармонична личност, незрял, в
процес на застой на психичните механизми. Социалното функциониране е
затруднено. С трудности с общуването с околните, социална изолация. Трудно
отстоява интересите си. С неефективна динамика на отношенията с другите,
затруднена адаптация и негативно социално функциониране. С приоритетна
пасивност в отношенията. С повишена импулсивност, което затруднява общуването с
хората, отчужден от света и актуалните събития. Трудно се адаптира при промяна
на външните условия. Неспокоен ти, неуверен в себе си, търси покровителство.
Тревожен, често няма способност да контролира импулсите, емоциите и действията
си. Мисленето и действията му често се определят от външни ситуации. Процесите
на идентификация са неефективни, недоразвити.
Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка принципно не се
отличава от тази, изложена от районния съд в
мотивите към атакуваната присъда.
Въззивният съд намира, че възприетата от него фактическа обстановка
напълно съответства на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, така както са признати от подсъдимия в рамките на
диференцираната процедура по гл.27 НПК и се подкрепят от събраните гласни доказателства
- показанията на свидетелите Даниел Б., Пламен С., К.М.С.и Гюрвер Фехратова С.а- които от своя страна са в унисон със
самопризнанието на подсъдимия А.. Към тях се
присъединяват и писмените доказателства и доказателствени средства- протокол за
доброволно предаване, постановление
за връщане на веществени доказателства, справка за съдимост, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, биографична справка и
заключение на комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза..
Съобразявайки горното настоящата
инстанция счита, че от обективна и субективна страна подсъдимият С.Б.А. е осъществил състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, а именно на 25/26.02.2020 г. в с. Бели Лом, обл.
Разград, е отнел чужди движими вещи - пари в банкноти с различен номинал на
обща стойност 470.00 лв. от владението на К.М.С.от с. Бели Лом, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетите пари са
собственост на Кметство с. Бели Лом, обл. Разград
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици.
По така изложените съображения, разградския
окръжен съд намира, че
протестът на прокуратурата е частично основателен.
Неправилно първоинстанционния съд признал за невиновен и оправдал подсъдимия С.А., приемайки, че осъщественото от него деяние по чл. 194,
ал. 1 от НК не е престъпно, тъй като макар и формално да осъществява признаците
на това престъпление, поради своята малозначителност то не е общественоопасно.
Този си извод първоинстанционния съд обосновал с особеностите на личността на
подсъдимия, като улесняващи извършването на деянието фактори, стойността на
отнетите пари и частичното им възтановяване.
Въззивната инстанция не споделя тези
съображения на първоинстанционния съд, като от своя страна приема, че
осъщественото от подсъдимия деяние не е малозначително и е общественоопасно. За
този си извод въззивният съд отчете времето, мястото и механизма на
осъществяване на деянието. Подсъдимият е проникнал около полунощ, в нетрезво
състояние през незатворен прозорец в сградата на кметството, като отключил с
поставения в ключалката ключ металната каса и след като взел сумата от 470 лв.
по обратния път напуснал помещението. Обект на посегателството са обществени
средства, като за отнемането им е проникнато в сградата на кметството –
олицетворение на властта в населеното място. Вярно е, че подсъдимият е
неосъждан, както и че сумата от 470 лв. е под минималната работна заплата,
както и, че подсъдимия страда от лека умствена изостаналост. Тези обстоятелства
обаче съпоставени с изброените по-горе, не са достатъчни за да се приеме, че
деянието е малозначително и не е общественоопасно. Подсъдимият, макар и страдащ от лека умствена
изостаналост и с намалените критични способности и задръжки, е бил в състояние да разбира свойството и значението
на извършеното и да контролира постъпките си.
Съобразявайки горните обстоятелства
въззивната инстанция намери, че в случая осъщественото от подсъдимия деяние не
може да бъде квалифицирано по чл. 194, ал. 3 от НК, тъй като то не покрива
критериите за маловажност по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия А.,
въззивният инстанция намери, че в случая са налице
предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“, предл. 1 от НК за замяна на
наказанието лишаване от свобода с наказание пробация. За осъщественото от
подсъдимия А. деянието по чл. 194, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до осем години, т.е. не е предвиден най-нисък
предел.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия, заболяването и младата му
възраст, неособено високия размер на отнетата сума и възтановяване на
по-голямата част от нея, тежкото му материално състояние и разкаянието му. В
резултат на това съдът прие, че и най-лекото предвидено наказание би се оказало
несъразмерно тежко.
Съобразявайки реда по-който е
преведено съдебното следствие, а именно по чл. 371, т. 2 от НПК, въззивната
инстанция намири, че в случая по-благоприятно за подсъдимия е да му бъде
определено наказание при условията на чл. 55 от НК, вместо при условията на чл.
58а от НК. С оглед на това и съобразявайки разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“, предл. 1 от съдът
прие, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание пробация, включващо
задължителните пробационни мерки: по чл.
42а, ал. 2 т. 1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
шест месеца с периодичност два пъти седмично
по чл. 42а, ал. 2 ,т. 2 от НК – Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца. Така определеното по вид и размер
наказание пробация, съдът намери за адекватно на установената обществена
опасност на деянието и на дееца, и в пълна степен ще помогне за постигане
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Въззивната инстанция намери за
недоказано обвинението, че кражбата е извършена чрез използване на техническо
средство – ключ за каса. От доказателствата по делото е доказано по несъмнен и
безспорен начин, че касата е била заключена, но ключът е бил оставен в
ключалката на касата. По делото не е изследвано дали вратата на касата би могла
да остане в затворено помещение без да бъде заключвана и в този смисъл дали
ключът не играе роля освен на устройство за заключване и такова с помощта на
което вратата на касата да остане в затворено положение. Така например при
повреден език на бравата, вратата може да бъде поставена в затворено положение
с помощ на ключ, който да служи за нуждите на използването й, без да бъде изваждан
от ключалката. При това положение вратата винаги е в затворено положение
благодарение използването на ключа, но тъй като той е поставен постоянно в
ключалката, то по същество не следва да се приема, че за отварянето на вратата
е използвано техническо средство – ключ по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4,
предл. 2 от НК, тъй като той освен за заключване се използва и за поставяне на
вратата в затворено положение.
Съобразявайки горното, настоящата инстанция приема, че не е доказано
обвинението по чл. 195, ал.1, т. 4, предл. 2 от НК, поради което правилно и
законосъобразно подсъдимия е бил оправдан по това обвинение.
При тези обстоятелства и на
основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НК въззивния
съд отмени протестираната присъда в частта, с която подсъдимият С.Б.А. е
признат за невиновен и оправдан по
обвинението да е извършил престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, при условията
на чл. 9, ал. 2 от НК и вместо това постанови нова присъда, с която призна
подсъдимия А. за виновен в това, че на 25/26.02.2020 г. в с. Бели Лом, обл.
Разград, е отнел чужди движими вещи-пари в банкноти с различен номинал на обща
стойност 470.00 лв. от владението на К.М.С.от с. Бели Лом, без нейно съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетите пари са собственост на
Кметство с. Бели Лом, обл. Разград, поради което и на основание чл. 194, ал. 1
вр. с чл. 58а, ал. 4 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“, предл. 1 от НК му наложи
наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: 1. По чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти
седмично и 2. По чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца. На основание чл. 338 от НПК съдът
потвърди присъдата в частта, с която
подсъдимият С.Б.А. е признат за невиновен да е извършил престъплението чрез
използване на техническо средство – ключ за каса и е оправдан по обвинението за
квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НК.
На основание чл. 189, ал.3 НПК, с оглед изхода
на делото, съдът осъди подсъдимия С.Б.А. да заплати по сметка на ОД на
МВР-Разград сумата 504 лв., представляващи разноски на досъдебното
производство, а по сметка на РС-Разград сумата 40 лв. за разноски в съдебното
производство.
Мотивиран от гореизложеното Разградски окръжен съд постанови присъдата си.
Председател: Членове: 1. 2.