Р Е
Ш Е Н
И Е
№..................................................2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав
в публично заседание на двадесет и трети ноември
2022г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Веселка Крумова,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 91/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на И.С.С., ЕИК **********,***,
чрез пълномощник – адв.А. против Ревизионен
акт № Р-03000321001416-091-001/27.09.2021г. на орган по
приходите, потвърден с Решение № 281/13.12.2021г. на Директор на Дирекция
„ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, с който на
лицето са определени данъчни задължения по чл.48 ал.1
от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2017г.-2020г. общо в размер на 6 077.91 лв. и
лихви за просрочие – 1 415.20 лв.
В жалбата се поддържа, че
оспореният акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон, което е довело до неправилно определяне на
данъчните задължения. Твърди се, че не са налице обстоятелствата по чл.122,
ал.1 ДОПК, в т.ч. укрити доходи, не са извършвани никакви разходи във връзка с
придобиването и подобряването на процесния недвижим имот в местността
„Боровец“, но дори и при наличието на такива, същите са незначителни по своя
характер. Изложени са подробни съображения за отсъствието на всяко едно от
основанията по чл.122, ал.1 ДОПК; твърди се неправилно приложение на
материалния закон от страна на органа по приходите, тъй като за всички данъчни
периоди несъответствието е образувано от предполагаемата стойност на СМР. Сочи
се, че напълно неоснователно не са признати финансиранията, предоставени от В.С
/зет на жалбоподателката/ и не са взети предвид никакви негови доходи. На
изложените основания се моли отмяна на РА.
Във връзка с указаната
доказателствена тежест, от адв. А. е постъпила молба - с.д.№ 1238/26.01.2022
г., с която уточнява, че всички средства за ремонт на сградата в местност
„Боровец“ са от дъщеря му П.С и от зет му В.С. Същите не са изразходвали
никакви средства за обзавеждане на жилището, предоставено от Община Варна и са
разполагали с достатъчно средства, за да могат да финансират това строителство.
В съдебно заседание, чрез
пълномощник жалбата се поддържа. По съществото на спора се моли нейното
уважаване, като се пледира за кредитиране на дадените свидетелски показания и
заключението на СТЕ. Претендират се съдебно-деловодни разноски, съобразно
списък по чл;80 от ГПК.
Ответникът – Директор на Дирекция
“ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – гл.ю.к.Й.,
оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Счита
обжалвания РА за законосъобразен по съображенията, изложени в потвърждаващото
го решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
1 049.31 лева.
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата срещу РА, потвърден с решение на Директора на Д-я „ОДОП”-Варна, е подадена пред
надлежния съд, от
легитимирано лице, в законоустановения по чл.156 ал.1 от ДОПК срок, отговаря
на изискванията на чл.145
и чл.149 от ДОПК, като е налице и правен
интерес от обжалването, поради което е допустима за разглеждане.
По основателността:
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК,
Административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на обжалвания РА е започнало въз
основа ЗВР № Р-0300**********-020-001/10.03.2021г. издадена от М И Д – Началник
сектор при ТД на НАП-Велико Търново, упълномощена със Заповед № З-ЦУ-293/24.02.2021г. на Изпълнителния директор на НАП. Срокът за
извършване на ревизията е 3
месеца от връчване на ЗВР /15.03.2021г./. Същата е с определен
обхват - установяване на задължения на И.С.С. по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
01.01.2016г.-31.12.2020г. Първоначалната заповед е изменена досежно срока за приключване на
ревизията със ЗИЗВР № Р-0300**********-020-002/09.06.2021г. За резултатите от
ревизията, в срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е изготвен РД № Р-0300**********-092-001/29.07.2021г., съдържащ предложение за
установяване данъчните задължения на жалбоподателя. В срока по чл.119 ал.3 ДОПК и от органите по ал.2 е издаден
обжалвания РА, с който на физическото лице са определени данъчни
задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2017г.-2020г. общо в
размер на 6 077.91 лв. и лихви за просрочие – 1 415.20 лв.
След оспорване на РА по
административен ред, Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна е потвърдил същия с
Решение № 281/13.12.2021г.
В хода на ревизионното
производство са направени следните относими към предмета на делото фактически
констатации:
И.С.С. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ без регистрация като едноличен
собственик, няма участия в търговски дружества и не е регистрирана като земеделски производител.
Ревизираното лице от 2003г. е било в трудови правоотношения с различни работодатели, като от 12.01.2018г. и към момента на завършване на ревизията е по
трудов договор в ТД на НАП-Варна. Установено е , че за периода 2016 г. – 2020 г. няма данни за подадени
справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми по извънтрудови правоотношения,
наеми, ренти, дивиденти и др. подобни.
Констатирано е, че с Постановление за
възлагане на недвижим имот изх. № 19462/20.05.2016 г. /л.229б от преписката/,
издадено от частен съдебен изпълнител Д П Я по изп. дело № 20137110400405, на съпруга й С Д С е възложен поземлен имот /ПИ/ – лозе с
идентификатор № 10135.*****, с площ по документ за собственост 750 кв.м., а по
кадастрална скица с площ от 722 кв.м., находящо се в землището на гр.Варна, местност
„Боровец“, заедно с построена в него масивна жилищна сграда с площ 34 кв.м. и
изба с площ 15 кв.м. В изпълнение на връчени
Искания за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПО/, от
ревизираното лице са представени документи обяснения и декларации /л.л.35-18,
80-61, 125-115/. С Протокол № Р-03000321001416-ППД-001/22.07.2021г. /л.223/ са
приобщени доказателства по опис, събрани в хода на ревизионно производство на С
Д С .
От описаните
доказателства, както и от
останалите такива,
събрани в хода на ревизионното производство, органите по приходите са
констатирали, че през периода 01.01.2017г. – 31.12.2020г. в гореописания недвижим имот са
извършени СМР, в резултат на които е изградена и изцяло завършена двуетажна
жилищна сграда с РЗП 216.20 кв.м., ведно с масивна ограда, подпорни стени, циментови пътеки
и други подобрения. Съгласно депозираната от РЛ С.
декларация /л.66/, същата през 2018г. е вложила 5 000 лв. за подорения в имота.
Съгласно приобщените обяснения от Славов през 2017г. в имота са изпълнение
конструктивни подобрения /подсилване на колони, греди и плочи, дървена покривна
конструкция и керемиди/ в размер на около 50 000 лв. През 2018г. са
извършени довършитебни работи / външна изолация, монтаж на дограма, ВиК, ел.инсталация
и др./ като вложените в тези СМР средства са в размер на около 45 000 лв.
През 2019г. е изпълнена външна ограда, подпорни стени и пътеки, монтаж на
теракот и фаянс, както и обзавеждане, общо за около 29 000 лв. А през
2020г. са извършени разходи за дообзавеждане на стойност около 7 000 лв.
От РЛ и съпругът й не са представени
документи за закупени и вложени строителни материали и услуги.
Съгласно приобщена декларация от С
С /л.18/ подобренията на
недвижимия имот са извършени по стопански начин, със собствени сили и средства,
от които 20 000 лв. са негови лични средства, 5 000 лв. са на
съпругата му, 6 000 лв. от баща му Д.К, 3 000 лв. от майка му П.К, а
останалите 97 000 лв. са средства от зет му В. З. С.. В писмени обяснения
от 21.06.2021г. /л.67/, съпругът на жалбоподателката сочи, че зет му В. С. е
придобил тези средства от работата си в чужбина в периода 2013-2020г., като
същите са внасяни от него на ръка, при връщанията му в България и с тях е разполагала
съпругата му П.С /дъщеря на РЛ/, която е извършвала и разплащания за
подобренията от негово име.
Във връзка с дадените
обяснения за вложените в имота лични средства от В.С в размер на 97 000 лева, в хода на ревизионното производство
са извършени редица процесуални действия, подробно описани в РД /стр.11-18/, при които в изпълнение на връчени ИПДПО са
събрани доказателства от трети лица /В. З. С., П С. С./, включително държавни и
общински органи /НАП, НОИ, ОД на МВР Варна, Община Варна/.
В представени писмени обяснения В. З. С.
твърди, че парични средства в размер
на 97 000 лв. за подобрение на
процесния недвижим имот са вложени лично от него в
преода от 2017г. до 2020г. по
време на престоите му в България, а когато не е бил в България, с неговите
средства е разполагала съпругата му – П С. С., която е извършвала плащанията от
негово име /л. 184/. От страна на В. З. С. и П С. С. не са представени
документи за закупени строителни материали и услуги. Въз основа на представените от В. З. С. документи органите
по приходите са констатирали, че сумарно доходите на лицето от чужбина и
България, за периода 2013 г. – 2020 г., са в общ размер на 122000 лева.
Установено е, че през 2015 г. лицето е било безработно и е получавало
обезщетения за безработица, чието изплащане е започнало на 12.06.2015 година.
Констатирано е, че за периода 2013 г. – 2017 г. В. З. С. е бил безработен 715
дни, през който период не е получавал обезщетения за безработица. През месец
03.2015 г. В. З. С. е придобил МПС, внос от Германия, на стойност 4000 евро. Според
органите по приходите представеното удостоверение за размера на получаваните от
В.С семейни помощи за деца от държава членка на ЕС, установяващ размера на
месечните добавки за деца за времето от 2018 г. до 2019 г., от 194 евро за едно
дете, не доказва твърдението, че в резултат на спестяванията от детски помощи
са кумулирани средства в размер на 22409 лева. Посочено е, че не са представени
доказателства, че за времето на престоя си в Германия, разходите за живот на В.С,
в т.ч. за квартира, храна и други битови и транспортни разходи за отиване и
връщане в страната, са поемани от чуждестранния работодател. Прието е, че
приложеният по административната преписка договор за сезонна заетост обосновава
извод за липса на постоянни и регулярни доходи от чужбина на В.С за целия
времеви период от 2013 г. – 2019 година.
По информация от „Граничен контрол“ през периода
01.01.2013 г. – 01.04.2021 г. за В. З. С. са регистрирани влизания/излизания от
Република България, преобладаващата част от които /21 на брой/ през Аерогара
София и Аерогара Варна. Съгласно Договор за отдаване под наем на общински
жилищен имот от Фонд „Настаняване на наематели“, считано от 20.04.2017 г. на В.
З. С. и П С. С. е предоставено общинско жилище от Фонд „Настаняване на
наематели“, находящо се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 39, вх. 2, ап. 30
/л. 219-213/. При анализ на извлеченията от банковите сметки с титуляр П С. С.
/л. 182-139/, е установено, че за периода 25.04.2017 г. – 02.05.2017 г. лицето
е изтеглило парични средства в брой в размер на 10200 лева. Произходът на
средствата е левов депозит в размер на 10077 лева, формиран на база преведени
на 04.03.2015 г. 6400 евро от В.С. Органите по приходите са приели, че тези
средства са изразходени за ремонт и обзавеждане на общинското жилище.
В писмени обяснения /л. 221/ П С. С. е посочила разходите за живот на
семейството си за периода 2013 г. – 2020 г., чийто размер е счетен от
ревизиращите органи за твърде занижен. Относно доходите на П С. С. органите по
приходите са констатирали, че през 2013 г. и 2014 г., същата е била в отпуск за
раждане и отглеждане на малко дете, за което е получавала обезщетение от НОИ,
видно от сметката й в „Банка ДСК“ EАД – от 155 лева до 340 лева месечно. През 2013
г. са й превеждани стипендии от Технически университет – Варна в размер на 85
лева месечно, както и от Агенцията за социално подпомагане – по 35 лева месечно
до месец 03.2014 година, описани в таблица в РД на
стр. 15-16. Констатирано е, че от
17.03.2015 г. до 10.12.2015 г. П.С е безработна без право на обезщетение. От
месец 02.2016 г. по данни от Декларация /Обр. 1/, подадена в НАП от осигурителя
Община Аврен, П С. С. е получавала нетно месечно възнаграждение около 440 лева,
което е малко над минималната работна заплата за страната за 2016 година, която
е 420 лева. Направен е извод, че доходите на П С. С. за посочените периоди са
минимални и не биха могли да осигурят нормално съществуване на нея и детето й,
без доходите от съпруга й от работата му в чужбина.
Органите по приходите са установили, че през 2015 г. и двамата съпрузи са били безработни и
са получавали обезщетения за безработица от НОИ Варна, които са започнали
да бъдат изплащани на С. едва от 12.06.2015 г. /Видно от писмо
на НОИ Изх. №1056-03-20#1/07.04.2021 г. - ВхК-8017/08.04.2021 г./ През
част от периода 2013 г. - 2017 г. В. З. С. е бил безработен общо 715 дни без получаване
на обезщетения за безработица. Направен е извод, че не се
нуждае от доказване факта, че през периоди на липса на доходи, в случая почти 2
години, спестяванията, доколкото ги има, не се запазват, а намаляват.
Предвид събраните доказателства и установените
въз основа на тях факти и обстоятелства органите по приходите са приели, че не
са представени доказателства, В. З. С. да е разполагал със спестени средства в
размер на 97 000 лева, които да бъдат вложени в подобренията на
имот с идентификатор 10135.*****, находящ се в гр. Варна, местност „Боровец“,
собственост на ревизирания данъчен субект и нейния
съпруг. Посочено е, че в подкрепа на
този извод е и обстоятелството, че като местно лице по чл. 4 от ЗДДФЛ за
положения труд по правоотношения извън територията на страната В. З. С. е
следвало да подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, което той не е сторил, поради което
са счели, че липсват категорични доказателства за получени от лицето доходи от
чужбина, както и за точния им размер.
Заключено е, че В.С и П.С не са участвали с
финансиране при изграждане на жилищната сграда, находяща се в гр. Варна, район
Аспарухово,
местност „Боровец Север“, поради което разходите във връзка с изграждането й са
за сметка на жалбоподателката и нейния съпруг.
За установяване на стойността на извършените по
стопански начин строително-монтажни работи /СМР/ по години за периода 2017 г. –
2020 г. в имот, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, местност „Боровец
Север“, в хода на ревизионното производство, на основание чл. 63 от ДОПК, с Акт
за възлагане на експертиза № Р-03000321001415-01-001/29.06.2021 г. /л. 138/ на независим оценител е
възложено да изпълни посочената задача. При изготвяне на експертното заключение
/л. 136-133/
вещото лице е използвало метода на увеличената стойност /метод на разходите/,
въз основа на който е определило стойност на извършените СМР и подобрения, включващо стойността на вложения труд, материали, транспорт и други
разходи, в общ размер на 127595 лева
/без ДДС/, в т.ч. по години, както следва: за 2017 г. – 40775 лева, за 2018 г.
– 53703 лева и за 2019 г. – 15998 лева, както и стойност на извършените СМР и
подобрения по метода на увеличената стойност /стойността на СМР с печалба за
строителя/ в общ размер на 142907 лева /без ДДС/ в т.ч. по години, както
следва: за 2017 г. – 45668 лева, за 2018 г. – 60148 лева и за 2019 г. – 17917 лева.
Представеното заключение на експерта-оценител е
прието от приходните органи за пълно и компетентно дадено, като 1/2 от
стойността на направените разходи за извършените СМР и подобрения, определени
по метода на увеличената стойност /стойността на СМР с печалба за строителя/,
за д.п.2017 г., д.п.2018 г. и д.п.2019 г., са включени в разходната част при
извършената съпоставка между доходите и разходите на И.С.С. за посочените данъчни
периоди, тъй като построената сграда е в режим на съпружеска имуществена
общност /СИО/.
Органите по приходите са приели, че са налице
обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно: т. 1 – до започването на
ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по
декларация; т.2 – налице са данни за укрити
приходи или доходи; т. 5 – документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са
повредени до степен негодни за ползване и т. 7.
декларираните и/или получени приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период. Връчено е Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК №
Р-03000321001416-113-001/28.06.2021 г. /л. 128/, с което ревизираното
лице е уведомено, че данъчната основа за облагане с данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2020 г., ще
бъде определена по реда на 122-124а от ДОПК. Изготвено е и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК №
Р-03000321001416-139-001/28.06.2021 г. /л. 132-131/, връчено на
ревизираното лице по електронен път на 29.06.2021 г. /л. 129/. С ИПДПОЗЛ изх. №
Р-03000321001416-040-003/28.06.2021 г. /л. 132в/ са изискани декларации за имущественото
състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, каквито са представени от И.С. за ревизираните 2017 г.,
2018 г., 2019 г. и 2020 година /л. 125-111/.
Органите по приходите са извършили анализ на относимите
към ревизираното лице обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, след което са
направили съпоставка на имущественото състояние, получените доходи и
извършените разходи от И.С.С., отразена в табличен вид по години на стр. 24-25, 29-31, 35-37, 41-42, 46-47 от РД.
Определено е начално салдо към началото на
ревизирания период /01.01.2016 г./ в размер на 5000 лева. Предвид твърденията на С., че е
разполагала с
парични средства в брой и към 31.12.2016 г., органите по приходите са приели че
същата е
разполагала с тази
сума /5000 лева/ и към 01.01.2017 година, както е
посочено от жалбоподателката и в Декларация
по чл. 124, ал. 3 от ДОПК /л. 125/.
В приходната част на извършената съпоставка на
имущественото състояние на ревизираното лице и направените от него разходи и
получените доходи отражение са намерили доходите от трудови правоотношения, а в
разходната част са включени разходи за издръжка и живот съгласно представена декларация от И.С. /л. 19гръб/, разходи за комунални разходи
/ел. енергия, телефон, ВиК/, 1/2 част от извършени разходи за придобиване и подобрение на недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, местност ,,Боровец Север“,
съгласно изготвената в хода на ревизията експертиза.
С възражението срещу изготвения ревизионен доклад
са представени допълнително следните документи:
-
декларация от Т.О.Н. /кум на П и В.Си/, съгласно
която същият е извършил безвъзмездно ел. монтажни дейности по подмяна на
електрическа инсталация /полагане на кабели, контакти, ключове, осветителни
тела, монтаж на разклонителни кутии, монтаж на ел. табла и др./, изграждане на
видеонаблюдение и външно осветление на семейната къща. Посочено е, че
стойността, на необходимите материали е около 6500 лева, като същите са
закупени лично от него, но средствата са му предоставени от П и В.Си /л. 267/;
-
декларация от С М Р , съгласно която същият е
изпълнил дейности, свързани с мазилки, шпакловки, боядисване и окачени тавани,
за което е получил възнаграждение от 1500 лева. Посочено е, че вложените
материали са на стойност около 4000 лева, като са закупени лично от него, но
средствата са предоставени от П и В.Си /л. 266/;
-
декларация от С К И , съгласно която, същият е
извършил строително-монтажни работи, свързани с полагане на теракот, фаянс,
монтаж на санитарни прибори в баните и каменна облицовка на къщата, като за
положения от него труд е получил 1500 лева. Посочено е, че стойността на закупените
материали е в размер на 11400 лева, която сума е получил от В. и П С.и /л.
265/;
-
банкови извлечения с титуляр П С. Д.а /С./.
Органите но приходите са приели, че представените
декларации са новосъздадени частни документи, целящи да докажат изгодни за
ревизираното лице факти и обстоятелства, поради което същите не са приети като
годни доказателства за вложени в изграждането на къщата парични средства от В. З.
С.. След извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че С М
Р и С К И не са подавали ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за нито
един отчетен период, респективно не са декларирали получени доходи за извършени
услуги, което обстоятелство според ревизиращите органи по приходите е в
подкрепа на извода, че декларациите на тези лица са недостоверни и
новосъздадени с цел доказване на изгодни за ревизираното лице факти и
обстоятелства.
Органите по приходите са анализирали
представените банкови извлечения с титуляр П С. С., като е направен извод, че по
банковите сметки на П.С са получавани трудови възнаграждения и
обезщетения, които са теглени периодично за текущи нужди.
През 2015г. е получила банков превод от Германия, от съпруга си В.С, с
които е открила срочен депозит в размер на 10000,00лв. Същият е изтеглен на части
през периода 25.04.2017г. - 02.05.2017 г. с цел ремонт и обзавеждане на
предоставено общинско жилище съгласно ППП от 21.04.2017г. Изведен е извод, че представените
банкови извлечения не доказват произхода на вложените средства в недвижимия имот
на С С .
В резултат на извършената съпоставка на
имущественото състояние, доходите и разходите на И.С.С. е установено превишение в годишен аспект на
извършените разходи над получените доходи за 2017 г. в размер на 15 208.74 лева, за 2018 г. в
размер на 26 728.21 лева, за 2019 г. в размер на 15 395.51 лева и за 2020 г. в
размер на 3 446.69 лева, от което е формирана данъчна основа за
облагане по чл. 122 от ДОПК. Върху така определената данъчна основа е установен
дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 502.87 лева за 2017 г., в
размер на 2672.82
лева за 2018 г., в размер на 1 539.55 лева за 2019 г. и в размер на 344.67 лева за 2020 г. и на
основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ са начислени съответните
закъснителни лихви.
Възприемайки изцяло фактическите и правните доводи на ревизиращия екип,
решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК е потвърдил с решението по чл. 155,
ал. 1 от ДОПК ревизионния акт.
По делото са събрани гласни доказателства. В качеството на свидетели са
разпитани лицата П С. С., В. З. С., Д.С.Д. и Т.О.Н..
Свидетелят С. – дъщеря на жалбоподателката,
заявява, че имотът е бил придобит от баща й през 2016 г. с пари
от продажбата на къща на дядо й. След това с
родителите и брат й решили, че апартамента, който е на родителите й в последствие
ще остане за брат й, а къщата – за нейното семейство. На
мястото имало постройка, която
била достроена. Имало излят бетон за последващи подобрения, които
изградили със собствени сили. Баща й, брат й .Д, негови приятели, нейни приятели, нейният кум и приятел Т Н.,
брата на снаха й С.Р. помагали. Приятелят на брат й „чичо Ж.“ помогнал
за конструктивните неща. Започнали да дострояват през 2017 г. и все още извършвали довършителни работи. През 2018г., 2019 г. бил завършен грубият строеж и след това започнали вътрешните изолации,
покрива бил поставен в края на 2018 г., 2019 г. За самото
строителство отговарял баща й, и
дядо й помагал.
Част от парите дали дядо й и баба й, защото в самата къща имало стая за тях. Според свидетелката през 2017г.
тя и съпругът й са дали общо около 50 000 лева за
строителството, които са от работота на съпруга й в Германия
и от техни спестявания. През 2018 г. дали 11 000 лева, през 2019 г. – 29 000 лева
и през 2020 г. - около 10 000 лева. Всичките пари са от заплатата
на мъжа й от Германия. Свидетелката заявява, че изцяло
се издържа с парите, които печели от работата си в общинската администрация, като
до 2017г. е живяла
в апартамента на родителите си. Свидетелката сочи, че съпругът й първо
е започнал
като мияч в чужбина, след това работил като готвач в
различни ресторанти, като винаги е живял в
къща за персонала, и не е заплащал квартира. Работодателят поемал и храната, и
консумативите за електричество и вода.
Получавал средно около 1400-2000 евро чисто. За
двете им деца, родени съответно 2012г. и 2021г., той получавал извън трудовото
си възнаграждение и детски добавки от 184 евро за дете, а сега били 209 евро за всяко дете на
месец. Съпругът й носил тези пари в България на ръка, а част от тях били превеждани
и по нейната и по неговата банкови сметки. По отношение на строителството
свидетелката заяви, че тя лично е давала парите на баща си за да закупува
материали. Давала пари и на Т за направата на ел. инсталацията. Стефан правел гипсокартона, брат й купувал материали за ВиК, а баща й помагал в свободното си време – събота и неделя, тъй като е държавен служител. В. давал пари на баща й
и на плочкаджията, който поставял плочките. Парите, които носел В. били съхранявани в шкаф в къщи. В. се връщал от Германия средно 3-4 пъти на година.
Свидетелката
заявява, че общинското жилище, което получили било в добро състояние и са направили само козметични
промени – боядисване. На старо купили хладилник,
печка и пералня. Сочи, че част от парите са превеждани
по нейната банкова сметка – ***, които
са от работата на В.
през 2014-2015 г. Тези пари са изтеглени от нея и
са съхранявани в къщи. През 2016 г. В. работил във Франция и всички средства около 1200-1400
евро, ги е превеждал по банковата сметка, когато е било необходимо. Свидетелката
не е оперирала с
неговата банкова сметка.
***ев – зет на жалбоподателката от
2007 г. заминал за Англия, където берял плодове
– ябълки и ягоди. Работил там четири години, след
това се прибрал и заминал за Германия на трудов договор и все още работи там. От Англия имал
събрани около 26-27 000 паунда, които внесъл на ръка в
България. В момента работил в Германия,
където получава по 2000-2300 евро. Заявява,
че получава и бакшиш, който е фиксиран според ресторанта –
между 1%-1,5% в зависимост от
сезона, като на месец същия възлиза между 300 и 400 евро.
Свидетелят
заяви, че му е осигурена
квартира от работодателите, където не плаща вода, ток, храна и наем. Така е
било и през 2017 г. и
2016 г. Обясни, че има банкова сметка ***. и в Германия също имал банкова сметка, ***ждение.
В брой получавал
само бакшиша. Свидетелят заяви,
че е превеждал един, два пъти пари на
семейството си, когато е имал сметка, а другите пари винаги е внасял на ръка до 2018 г. –
2019 г. Прибирал се на пет - шест месеца, а
имало случаи да се прибира и на три месеца. Преди да започнат строежа свидетелят казал на тъст си, че
има пари и иска да ги влага в тази къща, след
което тя да остане за неговото семейство и за него. Не е давал пари на майстори. Когато се е прибирал е ходил да купува
материали. На тъста си давал различно количество пари по 5
000 лв., по 6000 лв., в зависимост от нуждата.
Дава показания, че в наетото от него и съпругата му общинско жилище
единствено са пребоядисали и са купили хладилник, пералня и печка, които са
били втора употреба, а обзавеждането са взели от стария апартамент на майката и
бащата на съпругата му, когато са живели при тях.
Заявява,
че в Германия получава и детски от 2013 г. за едно дете – 194
евро, а за второто дете от миналата година получава 438 евро. Има сметка в България от
2018-2019 г., но възнагражденията си получава само по немска сметка.
От показанията на
свидетеля Д. – син на жалбоподателката, се установява, че през 2017 г. е започнало пристрояване на съществуваща постройка в имота в „Боровец – север“ като грубият строеж бил изпълнен 2017 г., а
довършителните работи през 2018 г. - 2019 г. От 2020 г. родителите му живеят там. Свидетелят заяви, че строежът е
изпълнен със собствени сили, с финансиране от мъжа на сестра му - В С З.. Строителство е
извършено с помощта на приятели. Зидарията
и колоните били
направени с помощта на негов приятел – бат Ж., баща му, дядо му и приятели. Свидетелят заяви, че в семейството са се разбрали,
че апартамента в „Кайсиева градина“ ще остане за него, а закупеното
място ще бъде за зет му, който изявил желание да построи къщата. Обяснява, че
на мястото е имало основи, а те били поставили фусове и покрай арматурата
изградили кофражи и със
стоманени арматури изляли
вътре бетона през
2017 г. После
извършили и довършителните работи. Строили са без проект по указания на бат Ж.. Свидетелят заявява, че е завършил
„Строителство и архитектура“ и има средно образование в техникум, а след това е придобил степен магистър – инженер ВиК, поради което е направил сам ВиК инсталацията. Електрическата инсталация я направил Т, много близък приятел на
сестра му и нейн кум. Поставянето
на плочки, обзавеждането и т.н. също са го правили с приятели. Свидетелства, че той нищо
не е купувал като материали и не мисли, че има запазени документи за такива.
Парите за строителството на къщата били дадени от зет му, който цял живот бил работил извън България - в Германия, а преди това в Англия и Франция. Зет му давал парите на ръка на
баща му да се разплаща, като през 2017г. и 2018г. е присъствал, когато зет му
давал парите. Когато го нямало сестра му ги давала на баща му, но той не е
присъствал на предаването на пари. Сочи, че в Германия зет му живеел в къщи,
осигурени от работодателя.
По отношение на полученото
общинско жилище свидетелят заяви, че същото било във вид, годен за живеене и поради това допълнително само
било боядисано. Сестра му и зет му не са
купували нови мебели, а са взели мебелите от жилището на майка му.
Свидетелят Н. дава показания, че не е получил пари
за направата на ел. инсталацията в имота в „Боровец“ през 2018г. Сочи, че и „В.
и П“ са му давали средства, за да купува материали, но не пази документи за закупуването им. Заявява, че е изпълнил ел. инсталацията без проект тъй като има такова
образование. Свършил е работата за няколко месеца, понеже работел само в събота и недаля. Заявява, че не знае
кой е извършил строежа.
По делото са представени доказателства за квалификацията на разпитаните
по делото свидетели – Д.С.Д. и Т.О.Н. – дипломи за висше и за средно специално
образование /л. 70-76 от делото/, както и
документи за заплатен от В. З. С. данък върху доходите от труд, издадени от
съответните данъчни служби в Германия /л. 33-52 от делото/, разпечатка на извлечение от банкова сметка *** С. С. за
периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. /л. 53-58 от делото/ и разпечатка на извлечение от
банкова сметка ***.01.2015 г. – 30.04.2020 г. /л. 126-127 от делото/.
Като доказателства по делото са приети и приложени документи,
предоставени от Община Варна, Район Младост, относно настаняването на В. З. С.
и П С. С. под наем в общинско жилище /л. 88-111 от
делото/.
В
изпълнение на указаната на страните доказателствена тежест в Определение
№106/21.01.2022г. и в с.з. проведено на 25.05.2022г., по искане на
жалбоподателката са допуснати ССчЕ и СТЕ.
Вещото
лице по СТЕ след запознаване и анализ на приложените по делото писмени
доказателства, в т.ч. и Заключението прието от органа по приходите,дава
заключение размерът на разхода само за материали, без труд и печалба, е както
следва: за 2017г. в размер на 35 354.63лв., за 2018г. в размер на 43 644.28лв.,
за 2019г. в размер на 12 263.62лв., СМР сграда в размер на 91 262.53лв.,
СМР подобрения 2019 г. в размер на 12 628.54лв. и СМР сграда и подобрения
в общ размер на 103 891.07лв.
|
Съпоставка по години |
Резултат по РД № Р- 03000321001416-092- 001/29.07.2021 г. |
Резултат на база СТЕ |
Резултат на база СТЕ и източниците на финансиране |
|
2017 |
-15208.74 |
-14 840.44 |
38 553.72 |
|
2018 |
-26728.21 |
-18 347.12 |
35 853.24 |
|
2019 |
-15395.51 |
-8 903.57 |
42 596.31 |
|
2020 |
-3446.69 |
-3 192.13 |
47 227.50 |
|
ОБЩО |
-60779.15 |
-45 283.26 |
164 230.77 |
|
|
По ССчЕ
вещото лице, като е взело предвид заключението по СТЕ, е извършило нова
съпоставка на приходите и разходите на жалбоподателката. Изготвен е
алтернативен вариант на съпоставката, като по искане на жалбоподателя са включи
източниците на финансиране, посочени в делото, както следва:
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
При дължимата пълна служебна проверка на валидността и
законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК,
вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че процесния РА е валиден
административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно
оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от
компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.
Подписан е и от двамата ОП с квалифициран електронен подпис, по смисъла на
чл.24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не
само на ревизионния акт, но и на ЗВР, ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени
чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с
електронен подпис.
Всички развити от жалбоподателя доводи изразяват по същество оспорване на
материалната законосъобразност на РА. При
извършената служебна проверка не се установиха допуснати в хода на ревизионното
производство съществени процесуални нарушения, които да послужат като основание
за отмяна на оспорения акт. От приобщените по делото
доказателства се
установява, че органите по приходите надлежно са
уведомили жалбоподателката, че основата за облагане с данък върху дохода ще
бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК; извършили са анализ на всички
доказателства, събрани в хода на ревизията, както и анализ на всички относими
обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК. И.С.
надлежно е упражнила правото си на защита при административното, респ.
съдебното обжалване на ревизионния акт. Предвид изложеното в настоящия абзац се
налага извод за липса на допуснати в хода на ревизионното производство
съществени нарушения на администратвнопроизводствените правила, които да
обосноват отмяна на акта само на това основание.
По материалноправната законосъобразност на оспорения акт:
Не се спори, че задълженията за данък върху доходите на ревизираното
лице, са определени по реда на чл.122 от ДОПК, като за основа за облагане с
данък по чл.48 от ЗДДФЛ е прието превишението на разходите над приходите за
ревизирания период. За да преминат към облагане по особения ред в случая,
органите по приходите са приели, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.т.1, 2, 5 и 7 от ДОПК. Съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК в
производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122
от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е
подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност
на фактическите констатации е оборима, но доказателствена тежест за това носи
жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА,
издаден по реда на чл.12 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да
установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и
спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя
е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него
факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
Доколкото в хода на ревизионното производство, при подробен анализ на
събраните доказателства и относимите обстоятелства, органите по приходите са
достигнали до извод за обстоятелства по чл.122 ал.1 от ДОПК, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателката, че не
са били налице основанията за облагането й по особения ред. Дали данъчните
органи в случая правилно са приложили материалния закон е отделен въпрос, чийто
отговор зависи от това доколко жалбоподателката успешно е провела доказване на
възраженията си, с оглед законоустановената презумпция по чл.124, ал.2 от ДОПК,
за което изрично са дадени указания на страните.
По този
въпрос, с оглед събраните поделото доказателства, съдът достигна до следните
изводи:
Между страните по делото не се спори, че
установените с РА допълнителни задължения на И.С. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п.2017 г.,
д.п.2018 г., д.п.2019 г. и д.п.2020 г. са определени от органите по приходите
след извършена съпоставка на имущественото състояние, доходите и разходите на
жалбоподателката, при която е установен недостиг на парични
средства, за които е прието, че представляват доход на жалбоподателката, респ. същите са счетени
за данъчна основа, върху която е начислен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Не е
спорно и че облагането на лицето е извършено по особения ред на чл. 122-124а от ДОПК.
Основните спорни въпроси по делото касаят
включените в изготвените съпоставки между доходите и разходите на жалбоподателката за д.п.2017 г., д.п.2018
г. и д.п.2019 г. разходи за подобрения на недвижим имот в град Варна, местност
„Боровец“, и наличието на основания за извършването на облагането по особения
ред на чл. 122 от ДОПК.
Обект на облагане по ЗДДФЛ са доходите на местните
и чуждестранни физически лица. Не е спорно, че жалбоподателката притежава
качеството на местно физическо лице и е реализирала непаричен доход,
представляващ извършените подобрения в съсобствения й недвижим имот, в режим на СИО, който
доход на основание чл.10, ал.4 от ЗДДФЛ е облагаем и следва да се остойности
към датата на
придобиването му по пазарна цена. Същият подлежи на облагане с данък върху
доходите, поради обстоятелството, че не попада в изчерпателното изброените
хипотези на необлагаеми доходи по чл.13 от с.з. Този доход, като увеличение в
имуществената сфера, не само не е деклариран /обстоятелство по чл.122, ал.,1 т.1 от ДОПК/, но и
представлява данни за укрити приходи или доходи, подлежащи на облагане по арг. от чл. 122, ал. 1, т.2 от ДОПК/. От друга страна
липсата и/или непредставянето на първични разходооправдателни документи за
извършеното строителство в имота, /за стойността на разходите за строителни
материали и услуги/, е обосновала напълно констатацията за наличие на основание
за облагане по чл.122, ал.1, т.5 от ДОПК.
Следователно, значим за спора е основно въпроса налице ли е несъответствие на
имущественото и финансовото състояние на жалбоподателката спрямо декларираните
от нея като получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения
капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност, респективно
дали направените от лицето разходи за извършването им явно съществено превишава
декларираните получени средства.
От събраните в хода на ревизионното производство
доказателства е видно, че за целите на облагането, задълженото лице е
представило единствено Справка за извършените подобрения в сграда, собственост
на нея и съпруга й, придобита с постановление за възлагане на недвижими имоти,
/л.64 от преп./, без първични или други разходооправдателни
документи. Справката съдържа: данни за вида и годината на извършените СМР, без
посочен вид и марка на вложените материали; количество на вложените материали в
ед. мярка, без посочен разход за труд, единична цена на материалите и обща стойност
само за материали. За ревизираните периоди 2017 - 2020 г., в нея е посочена
обща стойност на разходите само за материали по видове дейности, в размер на
135 768 лева, с включен ДДС.
Следователно по данни на самото ревизираното
лице, направените разходи за СМР за подобрения в имот, в режим на СИО, възлизат
на 135 768 лева с ДДС и включват стойността само на материалите. Размерът на
косвеният данък - ДДС логично е понесен от крайния потребител -
ревизираното лице и неговия съпруг, независимо че не са регистрирани по ЗДДС,
поради което следва да се приеме за действителен разход, без възнаграждения за
труд. Именно тези данни са ползвани от вещото лице при изготвяне на СТЕ в
ревизионното производство, но при спазване изискванията на Наредба №Н-9/2006
г., с прилагане на метода на увеличената стойност, при който пазарната цена е
тази без ДДС, но с включване на обичаен процент на печалба. Отклонение в
изчисленията по СТЕ в ревизионното производство, в посока увеличение,
представляват само разходите за труд, транспорт и други разходи, изчислени по
СЕК /специализирано издание за средните цени на материали и услуги в
строителството/, без да е посочено каква част от общата стойност на разходите
за материали по данни от жалбоподателя, представляват. Такова разделяне обаче е
било обективно невъзможно, предвид изначалната липса на данни за вида и
качеството на използваните материали, за да може да се остойности труда за тях.
Следователно, направените от вещото лице по СТЕ в
ревизионното производство, изчисления
за размера на подобренията, от 127 595 лева без ДДС и без печалба, съответно в
размер на 142 907 лева, с процент печалба от 12% са обективни, по данни и
изцяло в полза на ревизираното лице. Във финансово изражение включването на
процент печалба, се компенсира напълно с изключване размера на данъка върху
добавената стойност за разхода за материали по данни на жалбоподателката, който
за всеки краен потребител представлява действителен разход. Не без значение е и
обстоятелството, че вещото лице в ревизионното производство е ползвало
най-благоприятния за лицето метод за определяне на пазарните цени, а именно
методът на увеличената стойност, с което е спазил процесуалните изисквания на
законодателя и избегнал установявания в по-висок размер, каквито биха се
получили при съпоставка с реални услуги от същия вид по пазарни цени между
независими търговци.
СТЕ, приета в ревизионното производство не е
оспорена от жалбоподателката, а само е поискано изготвяне на друга СТЕ в
съдебното производство, която да ползва изходните й данни, но само за разхода
за материали, /по данни от лицето, без първични документи/, като изключи
разходите за труд и печалба. Подобно интерпретиране противоречи на разпоредбите
на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК вр. §1, т.8 и т.10, б.“в“ от ДР на ДОПК и
чл.10, ал.4
от ЗДДФЛ за определяне на пазарна цена, в случая на облагане на непаричен
доход. Последователна в този смисъл е практиката на Върховния административен
съд, която приема, че пазарните цени в данъчните производства се определят при условията и реда на Наредба
№Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени. Безспорно е, че вещото лице по СТЕ в съдебното производство не
е ползвало нито един от допустимите методи за определяне на пазарните цени,
съгласно посочената наредба, тъй като именно такава е била неговата задача, поставена от защитата на жалбоподателката. Поради горното съдът не кредитира заключението на СТЕ, прието в съдебното
производство. В тази връзка не следва да бъде
кредитирано и заключението по приетата ССчЕ, поради некредитиране на експертните изводи по приетата СТЕ, на които същото се основава.
Изложеното обосновава законосъобразност на
изводите на органите по приходи за наличие на основание за облагане по особения
ред, както и за размера на установеното несъответствие на разходите над
приходите за всяка от посочените данъчни години, което е явно и съществено. Въпреки, че законодателят не дава
легално определение на понятието „явно и съществено“ превишение, употребено в
нормата на чл.123, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК, от събраните по делото
доказателства се установява, че за периода 2017 г. - 2020 г. в имота на
жалбоподателката, в режим на СИО, са извършени значителни по вид и обем
строително-монтажни работи. Размерът на несъответствието е формиран по метода на
увеличената стойност, по нейни данни, без първични счетоводни документи, а
отклонението спрямо декларираните и получени от нея доходи, е съществено: за
2017 г. в размер на 15 208,74 лева, за 2018 г. В
размер на 26 728,21 лева, за 2019
г.в размер на 15395,51 лева и за 2020 г. в размер на 3 446,69 лева. Посочените
превишения не могат да се приемат за незначителни, съпоставено с месечния й
деклариран доход и разходите за издръжка.
Не се
доказа по безспорен начин и твърдението на жалбоподателката, че СМР и
подобренията в недвижимия имот са извършени със средства, предоставени от нейния зет В.С, т.е. тяхната стойност не представлява извършен от нея разход, поради което следва да бъде изключена от разходната част на
изготвените съпоставки между
доходите и разходите за д.п.2017 г., д.п.2018 г. и д.п.2019 г., което ще доведе
до липса на превишение на разходите над доходите, респ. до липса на основание
за облагане по аналог.
От събраните по делото доказателства не се установява СМР и подобренията
в недвижимия имот на жалбоподателката да
са извършени със средства в размер на 97 000 лв., предоставени от нейния зет В.С. Независимо, че в хода
на съдебното производство бяха представени документи от немската данъчна
администрация, представляващи разпечатки на електронни удостоверения за данъка
върху доходите от труд на В. З. С. за 2013 г., 2017 г. и 2020 г., същите удостоверяват
единствено размера на начисленото му брутно трудово възнаграждение и удръжки през
отделни периоди в рамките на ревизирания период. След приспадане на сумите за дължимия немски
данък и осигурителни вноски, разполагаемите средства, без да се вземат предвид
разходите му за живот и издръжка в Германия, биха били налични средства в общ
размер на 21 693,60 евро, от които за 2013 г.
в размер на 260,51 евро, за 2017 г. - 4 946,67 евро и за 2020 г. - 1673,18 евро за период от 01.01. - 02.02.2020
г., 2
595,25 евро за период от 04.02. - 25.03.2020 г. и 12 217,99 евро за периода от 30.05. до 31.12.2020
г. , но такава наличност обективно не е доказана. По делото
не беше представено извлечение от
немската банковата сметка на В.С, по която е изплащано посоченото
възнаграждение, съгласно немското данъчно законодателство, включително, по
която се твърди, че са получавани детски добавки. Следователно няма писмено
доказателство, което удостоверява движението на парични средства, като приходи
и разходи за същите периоди, както и размера на разполагаемите средства, които
евентуално В.С е могъл да спести в чужбина, за да ги предостави на родителите на съпругата си,
включително чрез пренасяне в брой, при завръщането си в България. Липсват каквито й да
било доказателства, че по време на престоя му в чужбина, разходите за живот и
издръжка, /квартира и храна/, са поемани от работодател. Не са представени
доказателства за подобна договореност между С. и съответните чуждестранни
работодатели, поради което не може да се приеме, че същият не е извършвал
разходи за издръжка по време на престоя си в Германия. Дадените свидетелски
показания от П.С - негова съпруга и дъщеря на жалбоподателката, не са годни да
установят разполагаемост със сума в размер на 97 000 лева, равняващи се на 49
596 евро, не само поради недоказана наличност, но и поради семейната връзка на
посочените лица с жалбоподателката. Нещо повече, видно от представените
извлечения от банковата сметка на П.С получаваните от нея суми през 2016 г. са
били за работна заплата от Община Аврен в минимален месечен размер, от около
450 лева, като са налице данни за направени разходи от АТМ в чужбина. Освен това са налице
данни за извършени от С. разходи за закупуване на МПС, както и че съпругата
му през ревизирания период е получавала много ниски доходи /единствено от обезщетения
за майчинство, стипендии от университет и трудови доходи в минимален размер/,
поради което правилно органите по приходите са приели, че В.С е подпомагал
нейната издръжка и тази на детето им. Липсват доказателства и за предоставяне
на парични средства от П и В.Си на съпруга на жалбоподателката, както и за
закупуване на материали, които да бъдат вложени в строежа на къщата.
Следователно
въпреки наличието на данни, че през ревизираните
данъчни периоди С. е работил в чужбина, по делото няма доказателства нито за
точния размер на получаваните от него доходи, нито за спестяването на същите и
изпращането им в България, а още по-малко за предаването им на съпруга
на жалбоподателката и
то именно с цел закупуване на материали за извършване на СМР на имота и
подобрения в него. Предоставянето на частични данни за получени доходи от
чужбина не обосновава автоматично извод, че същите са спестени от лицето,
съответно, че са вложени в строителството на недвижимия имот. Твърдението, че
парите са пренасяни до България от В.С
може да е житейски логично, но при липсата на каквито и да било други
доказателства не може да обоснове извод за фактическото им влагане в строителството на сградата.
Горните изводи не се разколебават от ангажираните по делото гласни
доказателства. Трима от четиримата по делото свидетели са в близки родствени
отношения с жалбоподателя – син, дъщеря и зет, поради което дадените от тях
показания, установяващи благоприятни за жалбоподателя факти, представляват
доказателства с най-нисък интензитет на убеждаващо въздействие. Същите
противоречат на останалите доказателства и на установените по делото факти и
обстоятелства, поради което не доказват твърденията в жалбата относно разходите
във връзка с изграждането на недвижимия имот. Свидетелите С., С. и Д.
единствено заявяват, че парите за закупуване на материалите са дадени от В.С,
без обаче да посочват конкретни суми, време и място на внасянето им в България
и предаването им на съпруга на жалбоподателката - С С . По делото не са представени
документи /фактури, стокови разписки, кантарни бележки/ за това какви материали
са закупувани, откъде, на каква стойност и с какво качество, за да се извърши
преценка относно реално изразходваните средства. Свидетелските показания на С.
и С. противоречат и на представените по делото
писмени доказателства от Община Варна, Район
Младост, относно отдаването под наем на В.
З. С. и П С. С. на общинско жилище през 2017 година. По заявление от 17.12.2015 г., семейството им е картотекирано за
получаване на общинско жилище под наем, като лицата ежегодно са подавали
декларации, че отговарят на условията на Наредба на ОбС Варна за условията и
реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на
общински жилища. Видно от декларация от 27.02.2017 г., подписаните В. З. С. и П
С. С., са заявили, че не притежават налични парични средства по влогове и
средства на обща стойност 2/3 от цената, определена съобразно критериите,
установени в Глава VII от ППЗДС /наемната цена/. Видно от данни на общинската
администрация, със Заповед от 18.04.2017 г. на кмета на Община - Варна, същите
са били настанени в жилище общинска собственост от фонд „Настаняване под наем
на граждани с установени жилищни нужди“. Съгласно чл. 14 ал.8 от посочената
наредба, лицата са били длъжни да декларират всяка промяна в обстоятелствата,
които са пречка за предоставянето и /или ползването под наем на общинско
жилище, което обективно не са сторили. Този факт напълно опровергава тезата на
жалбоподателката, че зет й В. З. С. е разполагал, съответно предоставил сума в
размер на 97 000 лева, на части, във времето от 2013 г. до 2020 г., представляващи
безвъзмездно финансиране на строителството и подобренията в собствения и на
съпруга й недвижим имот.
Декларираното от В. и П.С пред общинските органи
представлява извънсъдебно признание на факти и обстоятелства, поради което
дадените от тези свидетели показания в тази част не следва да бъдат
кредитирани. Правилно от данъчните органи е отбелязана и пълната липса на
логика едно лице /в случая свидетелят С./ да влага парични средства в голям
размер /97000 лева/ в изграждането на недвижим имот, чужда собственост.
Заявеното от свидетелите, С., С. и Д., че имат устна уговорка със собствениците
на имота /жалбоподателката и нейния съпруг/ за разпределение на имуществото при
евентуално наследяване, при което процесната къща да се отреди в наследство на П
и В.Си, също не
обосновава твърдяното предоставяне на парични средства от С. на съпруга на жалбоподателката. При влагане на
значителни по размер парични средства в подобрения на чужд имот, този, който плаща със
свои средства е заинтересован да съхранява всички или голяма част от
документите за закупуване и плащане на материали и услуги. Това е
обичайната житейска практика, а обратното е по-скоро изключение.
Правилен е извода на органите по приходите, че по отношение на имуществените права на В.С върху въпросния
имот не е без значение и обстоятелството, че към датата на започване на
строителните работи /2017 г./ няма издадено Разрешение от Община Варна за
извършване на въпросните подобрения, а такова не е издадено и към
настоящия момент. Това прави "инвестицията" на В. З. С. да
изглежда неправдоподобна от правна и житейска гледна точка, а също и поради
обстоятелството, че би била предпоставка за рязко ограничаване правото на него и
на семейството му да обитава предоставеното им общинско жилище, както и
на правото му да закупи това жилище след 5 години от предоставянето.
Във връзка с горното съдът не кредитира и заключението по назначената
в съдебното производство ССчЕ, доколкото изводите на същата се изграждат на
базата на писмените декларации и свидетелските показания на лицата,
заинтересовани от изхода на делото, каквито са жалбоподателката, нейния съпруг,
дъщеря и зет, както и сведенията от близки и приятели на семейството. Тесните семейни
връзки предполагат липса на обективност, когато за установяване на спорните
факти не са представени официални документи или доказателства, които не са в
полза на страната, за която се отнасят. ССчЕ не се кредитира и поради факта, че
същата е изготвена при включване в приходната й част на определени парични
суми, действителното наличие на които не е доказано по несъмнен начин.
Следователно представените в хода на
съдебното производство документи за заплатен от В. З. С. данък върху доходите
от труд, издадени от съответните данъчни служби в Германия, и разпечатка на
извлечение от банкова сметка *** С. С. не удостоверяват наличието на парични
средства в брой към процесните периоди, които да бъдат предоставени на
жалбоподателя за закупуване на строителни материали, които да бъдат вложени в
изграждане на притежавания от него недвижим имот. По делото не са налице данни
за това как твърдените парични суми са стигнали до територията на Република
България. Във връзка с твърдението на свидетеля С., че е притежавал банкова
сметка ***, по която е получавал трудовото си възнаграждение, не са представени
никакви доказателства, поради което не може да се установи размерът и периодът
на получаване на доходите, моментът на тяхното теглене и изпращането им до
България.
С жалбата са представени доказателства за теглени
суми от П.К и от Д.К /родители на съпруга на жалбоподателката/, през 2016 г.,
2019 и 2020 г., в размери от по 1200лв., 1100лв. и 500 лв., като част от тях са извън ревизирания период,
за който са установени данъчни задължения, а и не е установено тези средства да са предоставени за
финансиране на строителството. Приложено е и извлечение от българска банкова
сметка ***, с титуляр В. З. С., за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2020 г., от която е видно, че
лицето е получавало суми за парично обезщетение за безработица от м.06.2016 г.
до м. 10.2016 г. и е извършвало текущи разходи в размери, ненадвишаващи
максималната текуща наличност от около 11 000 лева. Отделно, в хода на
съдебното производство е представено извлечение за движението на парични
средства по банкова сметка ***, на същото лице, в СЖ „Експресбанк“, от което е
видно, че максималният размер на разполагаемите средства за периода варира в
рамките на 400 до около 4000 евро. Сумата е далеч под твърдяните 97 000
лв., а освен това липсват доказателства, че тези средства са вложени
в подобрения на процесния имот.
Видно от гореизложеното органите по приходите са извели праилния извод,
че липсват категорични и безспорни
доказателства, че през 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. В. З. С. е
разполагал със спестени средства в размер на 97 000,00 лв., които би могъл да вложи в
подобренията на процесния имот.
Налага се извод за недоказване от страна на
носещата доказателствената тежест страна в процеса /жалбоподателката/ на твърдяното
обстоятелство, че паричните средства за извършените СМР и подобрения в имота,
находящ се в гр. Варна, местност „Боровец“, са предоставени от В.С. Последицата
от това е прилагането на правилата на доказателствената тежест, изразени в
обвързаността на съда да приеме за несъществуващи правните последици на
юридическите факти, за които черпещата благоприятни правни последици от осъществяването
им страна не проведе главно пълно доказване. С оглед горното съдът счита за
правилен и съответен на материалния закон достигнатият от приходните органи
извод, че разходите за направените СМР и подобрения в имота са извършени от съсобствениците на същия –
жалбоподателката и нейния съпруг.
Предвид установеното несъответствие в
имущественото състояние на жалбоподателката, липсата на подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
ревизираните данъчни периоди и непредставянето на документи за извършените
разходи за СМР и подобрения в притежавания от жалбоподателката недвижим имот, правилно
органите по приходите са приели, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т.
1, т.2, т.5 и т. 7 от ДОПК за извършване на
ревизията по особения ред на чл. 122-124 от ДОПК, поради което наведеното
възражение в жалбата в обратен смисъл е неоснователно. Фактическите констатации в РА, които по силата на
презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК се смятат за верни до доказване на
противното, не са оборени от жалбоподателката в настоящото производство.
Съгласно изготвеното в хода на ревизионното
производство експертно заключение стойността на извършените СМР и подобрения по
стопански начин в общ размер на 127595 лева /без ДДС/, в т.ч. по години, както
следва: за 2017 г. – 40775 лева, за 2018 г. – 53703 лева и за 2019 г. – 15998
лева, а по метода на увеличената стойност /стойността на СМР с печалба за
строителя/ в общ размер на 142907 лева /без ДДС/ в т.ч. по години, както
следва: за 2017 г. – 45668 лева, за 2018 г. – 60148 лева и за 2019 г. – 17917 лева. При определяне на
оценката вещото лице е използвало метода на увеличената стойност – § 1, т. 10,
буква „в“ от ДР на ДОПК, във връзка с чл. 3, т. 3 и чл. 28-34 от Наредба № Н-9
от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени. Експертът – лицензиран оценител на недвижими имоти, е изчислил
стойността на всяка от извършените СМР на жилищната сграда и на подобренията в
имота, използвайки данните от СЕК /вж. колона № 2 от таблицата на стр. 3-4 от заключението/,
като е посочил крайните себестойности без ДДС както общо, така и по години,
съответно по стопански начин /стойността само на материалите/ и по метода на
увеличената стойност /стойността на материалите и включването на печалба за
строителя/.
Правилно органите по приходите са включили в
разходната част на извършените съпоставки на имущественото състояние на
жалбоподателката 1/2 част от извършените разходи за СМР и подобрения
на недвижимия имот. Съдът намира, че правилно органите
по приходите са приели, че от събраните по делото
доказателства не се установява, че СМР и подобренията на процесния имот са
извършени по стопански начин – с труда на близки и приятели на семейството на
жалбоподателя, с едно изключение -
изградената ел. инсталация. На първо място никъде в представените строителни
книжа – архитектурно заснемане, технически проект обяснителна записка не е
посочено името на възложител /л. 29-35 от преп./. В представените в хода на
ревизионното производство декларации от С М Р и С К И /л. 265, 266 от преп./ и двамата изрично
посочват, че са получили по 1500лв. възнаграждение за извършената работа и
транспортни разходи. Ноторно известно е, че извършването на СМР може да бъде
възложено както на строителна фирма, така и на отделни физически лица, както е
в случая, но последното изключва извършването на строителството по стопански
начин с безвъзмезден и доброволен труд. Свидетелят Н. в съдебно заседание също
заяви, че не знае кой е извършил строителството. Следователно жалбоподателката не
успя да докаже в съдебното производство, при условията на пълно доказване,
извършването на строителството на сградата по стопански начин. Не бяха ангажирани
доказателства с оглед закупуване на материали и тяхното съхраняване, липсват
доказателства за количеството материали, вложени в обекта, които са с произход
от старата сграда. Въпреки дадената възможност на жалбоподателката да докаже
със съответните доказателствени средства направените от нея разходи за строежа
на сградата, такива не бяха представени.
Независимо от горното в частта за изграждането на ел. инсталацията съдът
приема, че същото е осъществено по стопански начин. Видно от показанията на свидетеля Н., данните в които не противоречат на тези в
писменото обяснение на същото лице, дадено в хода на ревизионното производство
/л. 267 от преп./, същият е подменил ел.
инсталация /полагане на кабели, контакти, ключове, осветителни тела, монтаж на
разклонителни кутии, монтаж на ел. табла, ДТЗ и др./ в рамките на цялата 2018г.
като е работил през съботите и неделите. Това кореспондира и с притежаваната от
него специалност – магистър по електроснабдяване и електрообзвеждане на
промишлеността. При разпита му по делото
този свидетел заяви, че не знае кой е
извършил строителството, което с оглед близките му отношения със семейството на
дъщерята на жалбоподателката звучи обективно и безпристрастно.
При това положение съдът счита, че стойността на
изградената ел. инсталация през 2018г., включително и
частта от отразената печалба за нея следва да бъдат изключени от стойността на
СМР за 2018г. по метода на увеличената стойност /5902.26лв.+708.27лв.=6 610.53лв./. Следователно стойността
на изградените СМР и подобрения в имота на жалбоподателя за 2018г. следва да се
определи в размер на 53 537.27 лева.
Съответно частта на И.С. (1/2 от определените с експертното заключение разходи
предвид безспорния факт, че имотът е СИО), която следва да бъде отразена като
разход в изготвените съпоставки за доходите и разходите за 2018 г. е 26 768.64
лева.
С оглед изложеното по-горе останалите
суми, включени при изготвянето на съпоставките на имущественото състояние за
процесните ревизирани данъчни периоди са
определени правилно в хода на ревизионното производство, поради което съдът приема, че приходите са
придобити и разходите са извършени в размерите и на датите, посочени в РА.
Предвид изложеното дотук, настоящата инстанция намира
следното по отношение на данъчната основа по чл. 122 от ДОПК за процесните
данъчни периоди:
За 2017г. доходите на жалбоподателката са в размер на 9917.61 лева /постъпления
през годината + налични парични средства в брой/, а разходите са в размер на 25 126.35
лева /извършени през годината разходи/. Налице е превишение на разходите над
приходите в размер на 15 208.74 лева, която сума представлява годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, подлежаща на облагане по реда на чл. 48, ал.
1 от ЗДДФЛ, върху която съгласно чл. 48 от ЗДДФЛ се дължи данък в размер на
1520.87 лв.
За 2018 г. доходите на жалбоподателката са в размер на 6078 лева /постъпления през годината/, а разходите са в размер на 29 500.85 лева /извършени през годината
разходи, вкл. разходи за подобринши но нидвижимо имущество според СТЕ в
ревизионното производство + налични парични средства по банкови сметки в края
на данъчния период/. Налице
е превишение на разходите над приходите в размер на 23 422.85 лева, а не както са
приели ревизиращите органи – 26 728.21 лева. Поради това данъчната основа за 2018 г.
следва да е изчисленото в настоящото решение превишение на разходите над
приходите в размер на 23 422.85 лева, и именно върху тази основа следва да бъде
изчислен дължимият данък. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ размерът на данъка
върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна
основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Като съобрази
цитираната разпоредба и с оглед нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, че органът
по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка
към определена от него по реда на ал. 2 основа, настоящата съдебна инстанция
приема, че дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2018 г. е в размер на 2 342.29 лева. На основание чл.
175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ върху невнесената в срок сума се
дължи лихва, начислена до датата на издаване на РА – 27.09.2021 г., в размер на
573.26
лева, изчислена посредством програмен продукт за изчисляване на лихви,
публикуван на интернет сайтa на НАП https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp.
За 2019 г. доходите на жалбоподателката са в размер на 6 887.14 лева
/постъпления през годината + налични парични средства по банкови сметки в
началото на данъчния период/, а разходите са в размер на 22 282.65 лева /извършени през
годината разходи + налични парични средства по банкови сметки в края на
данъчния период/. Налице е превишение на разходите над приходите в размер на 15 395.51 лева, която сума
представлява годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, подлежаща на облагане
по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, върху която съгласно чл. 48 от ЗДДФЛ се
дължи данък в размер на 1539.55лв.
За 2020 г. доходите на жалбоподателката са в размер на 7 483.69 лева /постъпления през
годината + налични парични средства по банкови сметки в началото на данъчния
период/, а разходите са в размер на 10 930.38 лева /извършени през годината разходи + налични
парични средства по банкови сметки в края на данъчния период/. Налице е
превишение на разходите над приходите в размер на 3 446.69 лева, която сума
представлява годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, подлежаща на облагане
по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, върху която съгласно чл. 48 от ЗДДФЛ се
дължи данък в размер на 344.67лв.
Видно от гореизложеното за 2017г., 2019г. и 2020г. съдът намира, че доходите и разходите на
жалбоподателката са тези, посочени от органите по приходите в РД и
РА, респ. дължимите от жалбоподателя данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и
закъснителни лихви са правилно определени.
По така изложените съображения РА, в частта, с
която на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данък върху
доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п.2018 г. в размер на 330.53 лева – главница, и 36.34 лева – лихви, е
незаконосъобразен и следва да се отмени. В останалата част, с която на
жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данък върху доходите по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п.2017 г. в размер на 1520.87 лева – главница, и 526.43 лева – лихви, за
д.п.2018 г. в размер на 2 342.29 лева – главница, и 573.26 лева – лихви, за
д.п.2019 г. в размер на 1 539.55 лева – главница, и 220.26 лева – лихви, и за
д.п.2020 г. в размер на 344.67 лева – главница, и 14.36 лева – лихви, РА е
правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на правния спор, предвид
направените своевременни искания, и като съобрази изложеното в предходните два
абзаца, съдът намира, че страните взаимно си дължат разноски. В конкретния
случай общият размер на задълженията по ревизионния акт е 7493.11 лева /главница и лихви/.
С настоящото решение РА е отменен в частта, с която на жалбоподателката са определени данъчни
задължения в общ размер над 7 126.24 лева /главница и лихви/, тоест за 366.87 лева /главница и лихви/.
От страна на жалбоподателя се претендират доказани разноски общ в размер на 1910 лева, в т.ч. 10 лева –
заплатена държавна такса за образуване на делото, 900 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение и 1000 лева – депозит за
вещи лица. При това положение дължимите разноски за жалбоподателя съобразно
уважената част от жалбата са в размер на 93.52 лева. Дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение за ответната страна съобразно отхвърлената част от жалбата /за
сумата от 7126.24
лева/, изчислени по реда на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, са в
размер на 1012.62
лева. Съдът намира за неоснователно възражението на
проц. представител на жалбоподателката относно размера на юрисконсултското
възнаграждение. Същото е определено на осн. Наредба № 1/2004 г., изменена и допълнена
в ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г. като при определяне размера на юрисконсултското
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата, която е действала към датата
на приключване на устните състезания, която в разглеждания случай е 23.11.2022
г.
Воден от изложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по оспорването по жалбата на И.С.С., ЕИК **********,***, Ревизионен акт № Р-03000321001416-091-001/27.09.2021
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с
Решение № 281/13.12.2021 г. на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на
И.С.С., ЕИК **********, са установени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за
д.п.2018 г. в размер на 330.53 лева – главница, и 36.34 лева – лихви.
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалбата на И.С.С., ЕИК **********,***, против Ревизионен акт № Р-03000321001416-091-001/27.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП
Велико Търново, потвърден с Решение № 281/13.12.2021
г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна
при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на И.С.С., ЕИК **********, са установени допълнителни
задължения за данък върху доходите по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п.2017 г. в размер на 1 520.87 лева – главница, и 526.43 лева – лихви, за д.п.2018
г. в размер на 2 342.29 лева – главница, и 573.26 лева – лихви, за
д.п.2019 г. в размер на 1 539.55 лева – главница, и 220.26 лева – лихви, и за
д.п.2020 г. в размер на 344.67 лева – главница, и 14.36 лева – лихви.
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП да
заплати в полза на И.С.С., ЕИК **********,***, сумата от 93.52 лева /деветдесет
три лева и петдесет и две стотинки/, представляваща сторените
по делото разноски.
ОСЪЖДА И.С.С., ЕИК **********,***,
да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
Варна при ЦУ на НАП сумата от 1012.62
лева /хиляда и дванадесет лева и шестдесет
и две стотинки/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: