Р Е Ш Е Н И Е
Номер
11 от 03.01.2018 г.,
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд,
втори състав, на деветнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Б. Ч. и
в присъствието на прокурор Андрей
Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов
административно дело номер 2662 по описа за 2017 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано е по искова молба от Н.С.Д. ЕГН ********** със съдебен адрес ***,
чрез адв. К. против Областна дирекция на
МВР (ОДМВР) Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46. Формулирано е искане да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от общо 8 684,61 лева, от
които главница 7 000,00 лева и лихви 1 684,64 лева, представляващи
неимуществени вреди, претърпени от ищеца, в резултат на отменено Наказателно
постановление № 991/03.10.2013 год. на Началник на РУП Поморие и отменено
Наказателно постановление № 388/02.08.2013 год. на Началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Бургас, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Златина Кралева от АК Бургас поддържа исковата претенция, ангажира допълнителни гласни
доказателства и претендира присъждане на разноски.
Ответникът по иска – ОД на МВР Бургас, представляван от юрисконсулт А. Д. И.,
оспорва предявената искова молба като неоснователна и недоказана. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за недоказаност
и неоснователност на иска по подробно изложени доводи.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа
страна следното:
С оглед предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настоящия
съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима – същата е
подадена от лице, което твърди настъпили неимуществени вреди вследствие на
постановен незаконосъобразен юридически акт, а като ответник е посочено юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК. С оглед това, съдът намира така подадената искова молба за процесуално допустима.
Разгледана по същество, исковата претенция е неоснователна по следните съображения:
С Наказателно постановление № 288/02.08.2013 год., издадено от Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас е ангажирана административнонаказателната
отговорност на Н.С.Д. ЕГН ********** с адрес *** за това, че на 23.07.2013
год., около 01.00 часа в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, управлява МПС – лек с
рег. № ***, собственост на Я. И. Д., като при проверката водача не е представил
СУМПС (свидетелсдтво за управление на МПС) и свидетелство за регистрация – част
2. С издаденото наказателно постановление за нарушение чл. 100, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.177, ал. 1,
т. 2, предл. 2 от ЗДвП на Д. е наложено административно наказание – глоба в
размер на 300 лева и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП на лицето е наложена и
глоба в размер на 10 лева или общо – глоба в размер на 310 лева за
констатираните две административни нарушения. Така съставеното наказателно постановление
е било връчено на Д. на 13.10.2014 год. видно от разписката към него.
Недоволен от така наложените му административни наказания, Н.Д. е оспорил Наказателно
постановление № 388/02.08.2013 год. на Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР пред Районен
съд Бургас, където е било образувано НАХД № 373/2015 год. по описа на съда. С
Решение № 485/17.04.2015 год., постановено по НАХД № 373/2015 год., състав на
Районен съд Бургас е отменил оспореното наказателно постановление в частта
относно административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП с
наложено административно наказание – глоба в размер на 300,00 лева и е
потвърдил наказателното постановление в останалата му част – по отношение на
административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП с
наложено административно наказание – глоба в размер на 10,00 лева. В мотивите
на съдебния акт е прието, че наказателното постановление, в отменената част е
издадено при съществено нарушаване на процесуалните правила – в АУАН е посочена
правна квалификация по чл. 150 от ЗДвП, докато в НП е прието квалификиция по
чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП. Така постановения съдебен акт на БРС не
е бил оспорен и е влязъл в сила.
Междувременно, на 13.10.2014 год. на ищеца Н.Д. е било връчено и
Наказателно постановление № 991/03.10.2013 год., издадено от Началник на РУП
Поморие при ОДВМР Бургас, с което е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на лицето, за това, че на 25.09.2013
год., около 15.40 часа в гр. Поморие, ул. „Солна“ управлява лек автомобил „Форд
фиеста“ с рег. № ***, след като не представя свидетелство за управление на
моторно превозно средство и не представя контролен талон към СУМПС. Така
констатираното е било квалифицирано като административно нарушение на чл. 150
от ЗДвП, поради което и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП на
лицето е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева. Така
връченото наказателно постановление е било оспорено от Н.Д. пред Районен съд
гр. Поморие, където е било образувано НАХД № 321/2014 год. С Решение №
19/13.02.2015 год., постановено по НАХД № 321/2014 год., състав на ПРС е
отменил Наказателно постановление № 991/03.10.2013 год. на Началник на РУП
Поморие при ОДВМР Бургас, като е приел наличието на процесуални нарушения,
допуснати в хода на административнонаказателното производство. Така
постановения съдебен акт е бил оспорен пред Административен съд Бургас, къдено
е било образувано КНАХД № 598/2015 год. по описа на съда. С Решение №
782/30.04.2015 год. състав на Административен съд Бургас е оставил в сила Решение
№ 19/13.02.2015 год. по НАХД № 321/2014 год. на Районен съд Поморие.
Предвид горното, със сезиращата съда искова молба се претендира обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000,00 лева, ведно със
законната лихва в размер на 1 206,49 лева за периода от 30.04.2015 год. до
12.09.2017 год., резултат от отмененото Наказателно постановление №
991/03.10.2013 год. на Началник на РУП Поморие при ОДМВР Бургас, както и
законната лихва до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото,
както и сумата в размер на 2 000,00 лева, представляваща неимуществени
вреди, които са резултат от отмененото Наказателно постановление № 388/ 02.08.2013
год. на Началник на сектор „ПП“ при ОДВМР Бургас, ведно със законната лихва в
размер на 478,15 лева за периода от 08.05.2015 год. до 12.09.2017 год., както и
законната лихва до окончателното изплащане на сумата, а също и разноските по
делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Производството
по делото е по реда на чл. 203-207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и
общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица.
Исковата
защита е възможна при условията на чл. 1от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, (общината) при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния
ред; 2. настъпила вреда от такъв административен акт или
от действието или бездействието и 3. причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и
общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По своята същност, дейността по административно наказване е форма на
административна дейност и по-точно това е правораздавателна или санкционна
форма на административна дейност. Тя, заедно с другите три форми на
административна дейност - правоприлагаща (чрез издаване на
индивидуални и общи административни актове), нормотворческа (чрез издаване
на подзаконови нормативни актове) и договорно-правна (концесии,
обществени поръчки, споразумения и др.), осъществяват
съдържанието на понятието изпълнителна или административна дейност, която е
израз на изпълнителната функция или власт като част от държавната
власт, съобразно принципа на разделението на властите. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не борави с понятието административен акт. Нормата
обаче е озаглавена „Отговорност за дейност на адимнистрацията“, а основно
изискване в нея е вредите да са резултат (при или по повод) от изпълнение
на административна дейност. Ето защо обстоятелството, че санкционната дейност е
форма на административна дейност не дава основание вредите от нея да се
изключат от приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, единствено поради правораздавателния й характер.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, в мотивите на което е прието, че за
квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател.
Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се
издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че
поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност.
В нормата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящия
съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на неимуществени
вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление
№ 991/03.10.2013 год. на Началник на РУП Поморие при ОДМВР Бургас и
незаконосъобразното Наказателно постановление № 388/ 02.08.2013 год. на
Началник на сектор „ПП“ при ОДВМР Бургас е процесуално допустима, но разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения.
По отношение на доказването на елементите от фактическия състав на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, настоящия съдебен състав приема, че от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства следва да се приеме, че безспорно
в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, но
липсват безпротиворечиви доказателства за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, както и липсват доказателства за наличие на причинно-следствена връзка
между незаконосъобразната административна дейност и твърдяния за настъпил
вредоносен резултат. Мотивите в подкрепа на този правен извод са следните:
Наличието на постановени и влязли в сила Решение № 485/14.04.2015 год. по
НАХД № 373/2015 год. по описа на Районен съд Бургас, с което частично е
отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 388/02.08.2013
год. на Началник сектор „ПП“ към ОДМВР Бургас, както и влязлото в сила Решение
№ 19/ 13.02.2015 год. по НАХД № 321/2014 год. по описа на Районен съд гр.
Поморие, с което е отменено Наказателно постановление № 991/03.10.2013 год. на
Началник на РУП Поморие при ОДМВР Бургас следва да се приемат като безспорни
доказателства за наличието на незаконосъобразна дейност на административните
органи, издали отменените като незаконосъобразни наказателни постановления.
Както вече се посочи по-горе, исковата защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква
наличието на незаконосъобразен акт, бействие или бездействие. Достатъчно е
наличието на безспорно констатирана незаконосъобразност, като не е необходимо
изследване на причините за тази незаконосъобразност. В настоящият случай,
влезлите в сила съдебни актове безспорно констатират незоконосъобразността на
оспорените наказателни постановления.
По отношение на претендираното обезщетение в общ размер на 8 684,64
лева, за претъпрените от ищица неимуществени вреди в следствие на
незаконосъобразните наказателни постановления, настоящия съдебен състав приема
същото за недоказано, а от там и за неоснователно по следните съображения: В
сезиращата съда искова молба, за да обоснове претърпените неимуществени вреди,
ищеца е посочил, че по повод цитираните две наказателни постановления, от
полицията са извикали майка му по телефона, както и на място в дома, като са
поискали тя да получи наказателните постановления. Твърди се, че чрез тези
действия, у майката се е появило притеснение, което се е прехвърлило и у ищеца,
който се е почувствал зле, защото майка му е била притеснявана заради него.
Заявено е, че опит за връчване на наказателните постановления е правен и чрез
бащата на ищеца, което допълнително го е натоварило. Твърди се също, че при
връчване на наказателните постановления в полицейското управление, полицаи са
се шегували с ищеца, че глобите са толково големи, че ще трябва да си продаде
колата, от което същия се е почувствал неудобно. При конкретизиране на твърдяните
неимуществени вреди, ищеца ги е посочил като срам, неудобство пред негови
близки и приятели, създадените претиснение и стрес, както и смут в семейството
му. В подкрепа на така заявеното, в хода на съдебното дирене, по искане на
ищеца беше допуснат и разпитан в качеството на свидетел Н.Г. К.. От показанията
на същия се установява, че майката на ищеца (не посочва нейните имена, а такива
не са заявени и в исковата молба) е била притеснена по повод наказателни
постановления, които е следвало да бъдат връчени на ищеца.
Анализът на така ангажираните доказателства по никакъв начин не подкрепя
твърденията за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в срам,
неудобство, притеснение и стрес. Заявените от свидетеля Костадинов факти и
обстоятелства биха могли да обосноват наличието на определен дискомфорт у
майката на ищеца, но не и за самия него. Нещо повече, видно от приложената като
доказателство по НАХД № 321/2014 год. на РС Поморие справка за нарушител/водач
се установява, че против ищеца Н.С.Д. са били съставяне общо 23 наказателни
постановления за извършени от него нарушения по ЗДвП. В този смисъл, по никакъв
начин не би могло да се приеме, че твърдяното от свидетеля притеснение за
майката на ищеца е възникнало при връчване именно на отменените две наказателни
постановления, а не за връчването на някое от останалите такива.
От друга страна, обстоятелството, че против ищеца са били съставяни и
връчвани множество наказателни постановления – общо 23, 16 от които са влезли в
сила към месец декември 2014 год. (когато е изготвена справката) безспорно
обосновава извода, че Н.С.Д. е бил наясно с административните процедури по
съставяне, връчване и оспорване на наказателните постановления, поради което,
поредните две не биха създали у него твърдяното притеснение. Следва също да се
има предвид, че в хода на настоящото производство, ищеца не ангажира
доказателства, които да удостоверят по безспорен начин, че връчените му на
13.10.2014 год. две наказателни постановления са създали у него емоционален
дискомфорт, различет от този, приживян при връчване на останалите 21
наказателни постановления.
По изложените съображения, съда приема, че в хода на съдебното дирене,
ищеца Н.С.Д. не ангажира доказателства в подкрепа на твърдяните от него
неимуществени вреди, изразяващи се в срам, неудобство, притеснение и стрес. С
оглед на това, втората комулативно изискуема по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
предпоставка - настъпила вреда от незоконосъобразния
административен акт, от действието или
бездействието остана недоказана, поради
което не е налице и фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това исковата претенция остава недоказана, а от там и
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По делото е направено искане за присъждане на направените разноски от страна
на ищеца и от страна на процесуалния представител на ответника. Като взе
предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 10, ал. 2
от ЗОДОВ, във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, в полза на ОДМВР Бургас следва да се
присъди сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд гр. Бургас, втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.С.Д. ЕГН **********
със съдебен адрес ***, чрез адв. К.
против Областна дирекция на МВР Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46 с формулирано
искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от общо
8 684,61 лева, от които главница 7 000,00 лева и лихви 1 684,64
лева, представляващи неимуществени вреди, претърпени от ищеца, в резултат на
отменено Наказателно постановление № 991/03.10.2013 год. на Началник на РУП
Поморие и отменено Наказателно постановление № 388/02.08.2013 год. на Началник
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н.С.Д.
ЕГН ********** със съдебен адрес ***, чрез адв.
Кралева да заплати на ОД на МВР Бургас
сума в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: