№ 176
гр. Русе, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20224520102191 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от
ГПК.
Ищецът твърди, че се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответника по ч.гр.дело № 5624/ 2021 г. по описа на
РРС за следните суми: 499,21 лв.-главница, 20,83 лв.- договорна лихва за
периода 16.10.2020 г. - 21.01.2021 г. и 44,42 лв.- лихва върху просрочена
главница за времето 21.01.-14.10.2021 г., произтичащи от Договор за
кредитна карта на физическо лице № CCIR-322-00292-2020, със законна
лихва от 15.10.2021 г. до окончателното плащане и 85 лв.-разноски за
производството. Първият акт бил връчен на длъжника в хипотезата на чл.47
ал.5 от ГПК, поради което предявяват претенциите си по общия исков ред.
Твърдят, че на 11.09.2020 г. между „..................“ АД и ответника бил
подписан Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-322-00292-
2020, по силата на който ищецът предоставил на оправомощения държател
кредитен лимит в размер на 500 лв.Е. Е. С. от своя страна се задължил да
ползва кредитната карта съгласно условията по договора, в т.ч. да
възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне минималната
погасителна вноска. Размерът и броят на погасителните вноски били
поставени в зависимост от това дали и колко пари е усвоил оправомощеният
1
държател.Сочат, че при този вид кредити няма ясно дефинирани брой вноски,
които следва да бъдат направени с цел погасяване на дълга, т.е. не се изготвя
погасителен план.Твърдят, че в чл. 3.1. от договора била определена
единствено минимална погасителна вноска (МПВ)-в размер на не по-малко от
3 % от отпуснатия кредитен лимит, която оправомощеният държател се
задължава да осигурява ежемесечно по сметката си, посочена в чл.3 и то в
случай, че ползва суми до размера на кредитния лимит.В чл. 3.1.1. от
контракта е посочен период на клиентски плащания (ПКП), т.е. периодът, в
който оправомощеният държател може да усвоява, т.е. да ползва, суми до
размера на кредитния лимит-всеки календарен месец от първо до последно
календарно число.
В чл.3.1.2. е посочен период на погасяване/издължаване-т.е. времето, в
което задължително следва да бъде внесена поне минималната вноска за
погасяване на използваните суми по кредитната карта-от 1-во до 15-то число
от всеки месец, следващ периода на клиентските плащания (ползването на
кредитната карта).В чл. 2 от договора страните уговорили вида, размера и
начина на изчисляване на лихвите, които се дължат, при ползване на суми от
кредитния лимит и/или при допуснати просрочия.
Определен бил краен срок за окончателно възстановяване и погасяване
на дължимите по кредитната карта суми договора-2 години, считано от датата
на сключване на договора.Сочат, че освен основните права и задължения на
договарящите, банковата сделка регламентира и случаите, в които кредитът, в
настоящия случай кредитния лимит, става предсрочно изискуем-чл.10.
Твърдят, че ответникът е неизправен съконтрахент.В тази връзка
ищецът се възползвал от правото си по чл.10.1. във вр. с чл. 10.1.1. във вр. с
чл. 8.12. от договора (неплащане на парично задължение), да обяви на
21.01.2021 г. цялата непогасена част от кредита за предсрочно изискуема.
Искат да се признае за установено по отношение на ответника, че им
дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 5624/2021 г. по описа на РРС.Търсят
се разноски за двете производства.
Ответникът Е. Е. С. не се явява в съдебно заседание.Назначеният му
процесуален представител оспорва по размер исковете за лихви (договорна и
мораторна).
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
2
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 5624/2021 г. по описа на РРС, в
полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Е. Е. С. за сумите, заявени по исковата
молба, съставляващи вземания по Договор за кредитна карта за физическо
лице № ССІR-322-00292-2020/ 11.09.2020 г., със законната лихва върху
главницата, считано от 15.10.2021 г., както и 157 лева–разноски за
заповедното производство.Актът бил връчен на длъжника в хипотезата на
чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът е указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да
предяви претенциите си по общия исков ред. Разпореждането е връчено на
банката на 24.03.2022 г. Исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело, е била изпратена по пощата на 21.04.2022 г.
По делото няма спор и са ангажирани доказателства, че на 11.09.2020 г.
между „..................“ АД и ответника бил подписан Договор за кредитна карта
за физическо лице № CCIR-322-00292-2020, по силата на който ищецът
предоставил на оправомощения държател кредитен лимит в размер на 500 лв.
Е. Е. С. се задължил да ползва кредитната карта съгласно условията по
договора, в т.ч. да възстановява ползваните средства от кредитния лимит или
поне минималната погасителна вноска. Размерът и броят на погасителните
вноски били поставени в зависимост от това дали и колко пари е усвоил
държателят на кредитния инструмент.В чл. 3.1. от договора е определена
дължимата от кредитополучателя минимална погасителна вноска (в размер на
не по-малко от 3 % от отпуснатия кредитен лимит), която ответникът се
съгласил да осигурява ежемесечно по сметката си, в случай, че ползва суми
до размера на кредитния лимит.В чл. 3.1.1. от контракта е посочен периода, в
който потребителят може да усвоява суми до размера на кредитния лимит-
всеки календарен месец от първо до последно календарно число.В чл.3.1.2. е
визирано времето, в което задължително следва да бъде внесена поне
минималната вноска за погасяване на използваните суми по кредитната карта
(от 1-во до 15-то число от всеки месец, следващ периода на ползването на
кредитната карта).В чл. 2 от договора страните уговорили вида, размера и
начина на изчисляване на лихвите, които се дължат, при ползване на суми от
кредитния лимит и/или при допуснати просрочия.
В контракта е посочен краен срок за окончателно възстановяване и
3
погасяване на дължимите по кредитната карта суми-2 години, считано от
датата на възникване на облигационната връзка.В чл.10 е казано кога и при
какви условия кредитният лимит, става предсрочно изискуем.
По делото няма спор, че ответникът е неизправен съконтрахент.В тази
връзка ищецът се възползвал от правото си по чл.10.1. във вр. с чл. 10.1.1. във
вр. с чл. 8.12. от договора да обяви на 21.01.2021 г. цялата непогасена част от
кредита за предсрочно изискуема (л.14-л.17).
Назначеното по делото вещо лице, след запознаване с представените в
производството доказателства и извършена проверка при ищеца, е
констатирало, че ответникът започнал да усвоява суми по кредитния лимит
на 11.09.2020 г. От следващия ден всички плащания на покупки на ПОС
терминал били извършвани от чужбина, последно на 07.10.2020 г.Към тази
дата общата изтеглена сума от потребителя възлиза на 499,21 лв.След
07.10.2020 г. от страна на картодържателя няма извършвани погасявания на
вноски.Експертът е определил договорна лихва в размер 21,54 лв., като е
включил период, за който ищецът не претендира, а на обезщетението за
забава-44,43 лв., като отново е добавен ден, извън времето, визирано в
заповедта за изпълнение.При използване на формулите, посочени в
заключението и отчитане на дублирането на датата 21.01.2021 г. при двете
акцесорни взенаия, стойностите са съответно 16,31 лв. и 39,95 лв.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете са предявени в преклузивния срок, предвиден в чл.415 ал.4 от
ГПК, предвид което претенциите са допустими.
По делото са ангажирани доказателства, че “..................” АД и
ответникът са били обвързани от облигационно правоотношение във връзка
със сключени между тях Договор за кредитна карта на физическо лице №
CCIR-322-00292-2020, договор за паричен заем от 11.09.2020 г., при условия
и за суми, така, както е заявено по исковата молба.Няма спор по въпроса, че
заемодателят е предал реално на потребителя кредитния инструмент с лимит
от 500 лв., като картодържателят се задължил да върне използваните средства
при определените в контракта срокове и уговорени добавки и лихви.Няма
данни и не са ангажирани доказателства към момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК ответникът да е погасил задълженията, предмет
на спора.В тежест на кредитополучателят е било да установи, че е изправна
4
страна по облигационната връзка.В този смисъл между страните няма спор, че
банката е била в правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
считано от 21.01.2021 г.Назначената в производството икономическа
експертиза е определила, че главното вземане на кредитора към датата на
подаване на заявлението възлиза на 499,21 лв. Този иск следва да се уважи
така, както е предявен.
По отношение на акцесорните претенции, съдът намира за частично
основателно направеното възражение от процесуалния представител на
ответника досежно размера на вземанията и периода на забавата. При
съобразяване на заявения от кредитора срок до обявяване на кредита за
предсрочно изискуем (16.10.2020 г.-21.01.2021 г.), договорната лихва,
изчислена по формулата, използвана от експерта, възлиза на 16,31 лв.
Съответно за допуснатата забава от 22.01. до 14.10.2021 г. на кредитора се
следва сумата от 39,95 лв.Неоснователен е доводът на ответника, че в този
период не трябва да се включи датата 14.10.2021 г. Тя е била надлежно
заявена от банката в заповедното производство и е включена в издадената в
тяхна полза заповед за незабавно изпълнение.Върху главницата е била
начислена законна лихва от 15.10.2021 г.Над посочените стойности
акцесорните искове трябва да се отхвърлят.
При съобразяване на т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство разпределя отговорността за разходите, направени в
заповедното производство.С оглед изхода на спора в полза на ищеца се
следват разноски за двете производства съразмерно с уважената част от
исковете.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Е. С., ЕГН
**********, от гр.Русе, ************, че дължи на “ .................. ” АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
“Възраждане“, пл.“Света Неделя“ № 7, със съдебен адрес гр.София, пл.“Света
Неделя“ № 4, ет.4, чрез адв.К. И. И., преупълномощен от Адвокатско
дружество “*********“, рег. По ф.д.№ 15924/2007 г. по описа на СГС, ЕИК
*********, сумата от 499,21 лв.-главница по Договор за кредитна карта на
физическо лице № CCIR-322-00292-2020/ 11.09.2020 г., 16,31 лв.-договорна
(възнаградителна) лихва за периода 16.10.2020 г.-21.01.2021 г., и 39,95 лв.-
5
лихва за просрочена главница за времето 22.01.-14.10.2021 г., със законна
лихва върху главницата от 15.10.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението, присъдени със Заповед № 2858 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 18.10.2021 г. по
ч.гр.дело № 5624/2021 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “..................” АД-София, ЕИК *********, да
бъде признато за установено по отношение на Е. Е. С., ЕГН **********, от
гр.Русе, че им дължи присъдените суми със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК под № 2858 от
18.10.2021 г. по ч.гр.дело № 5624/2021 г. по описа на РРС за договорна лихва
по Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-322-00292-2020/
11.09.2020 г., Договор за паричен заем № 266636/ 30.01.2019 г. над 16,31 лв.
до 20,83 лв. и за лихва за просрочена главница над 39,95 лв. до 44,42 лв. и за
времето 21.01. до 22.01.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. Е. С., ЕГН **********, от гр.Русе, ************, да
заплати на “..................” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н “Възраждане“, пл.“Света Неделя“ № 7, със
съдебен адрес гр.София, пл.“Света Неделя“ № 4, ет.4, чрез адв.К. И. И.,
преупълномощен от Адвокатско дружество “*********“, рег. По ф.д.№
15924/2007 г. по описа на СГС, ЕИК *********, по банкова сметка IBAN:
BG93 ... .........., BIC: ...BGSF, сумата от 1018,52 лв.-разноски по настоящото
дело и сумата от 154,50 лв.-разноски по ч.гр.дело № 5624/2021 г. по описа на
РРС.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2–
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6