Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.ВРАЦА, 01.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд,
VIІІ
граждански състав, в публичното съдебно заседание на 11.06.2020 г., в
състав:
Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ
при секретаря Стефка Радева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №217 по описа за
Делото
е образувано по депозирана на 06.11.2018 г. в РС Л. искова молба от Р.В.Б. с
ЕГН ********** ***,чрез адв.Н.Н.Л. ***,против ”Първа инвестиционна банка”АД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление гр.С.,съдържаща иск с правно основание
чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът
твърди,че с молба вх. №10313/26.06.2018 г. по гр. дело №1061/2016 г. на РС Л. И.
Х. Х. с ЕГН **********,на длъжност ”юрисконсулт” при ответника, бил поискал
издаване на обратен изп. лист против ищеца за сумата от 1 878.19 лв..Изп.
лист бил издаден на 31.07.2018 г..По молба вх. №3672/31.07.2018 г. на
юрисконсулта с приложение обратния изп. лист срещу ищеца било образувано изп.
дело №375/2018 г. на ЧСИ с район на действие ОС М. А. В..По изп. дело били
поискани запори на сметки и на вземания на ищеца.С влязло в законна сила
определение от 08.10.2018 г. по в.ч.гр. дело №286/2018 г. на ОС М. изп. лист
бил обезсилен.С молба от 10.10.2018 г. ищецът бил поискал издаване на изп. лист
за разноските по определението и заверен препис от определението,за което бил
внесъл 10 лв. такси.За да бъде прекратено изп. дело,с молба от 24.10.2018 г. с
приложение определението на ОС М.,ищецът бил поискал прекратяване на изп. дело
на основание чл.433 ал.1 т.3 от ГПК,като изп. дело било прекратено с резолюция.
Ищецът
намира,че е претърпял вреди от противоправното поведение на
юрисконсулта,изразяващо се подаване на молби за издаване на изп. лист/въпреки
че не са били налице предпоставките за издаване на обратен изп. лист/ и за
образуване на изп. дело,което поведение ангажира работодателя му.Вредите се
изразявали в заплатената държавна такса от 5 лв. за издаване на заверен препис
от определението на ОС М.,който да бъде представен на ЧСИ с цел прекратяване на
изп. дело.
Въпреки
многократните покани,разговори и имейли, ответникът не заплатил сумата на
ищеца.
Съответно,искането
е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 лв.,ведно със
законната лихва и разноските по делото.
След
проверка на исковата молба,РС Лом е намерил същата за редовна и съдържаща допустим
иск.В срока по чл.131 от ГПК,от ответника е постъпил отговор,чрез юк.Ивайло
Христов Христов.Оспорва иска като недопустим и неоснователен.Ищецът по свое
желание и преценка бил заплатил държавна такса за издаване на заверен
препис,без да е бил длъжен.Съдът бил длъжен да следи дали са налице основанията
за издаване на изп. лист и след като бил издал изп. лист,явно действията на
юрисконсулта не били неправомерни.Не било доказано и че страната била възложила
на представителя да образува изп. дело.Оспорва и ищецът да е отправял
многократни покани и др..Навежда и довод за злоупотреба с право-ищецът бил
адвокат,не се нуждаел от адвокат за завеждане на исковата молба.
Съдебният
състав,предвид наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства,намира
за безспорно от фактическа страна следното:
По
предявен от настоящия ответник против М. Д.Л. *** иск с правно основание чл.422
ал.1 от ГПК е било образувано гр. дело №1061/2016 г. на РС Л.Настоящият ищец е
бил ангажиран по делото като адвокат на ответницата без договорено възнаграждение.С
крайния съдебен акт,настоящият ответник е бил осъден да заплати на настоящия
ищец 1 289.78 лв. адвокатско възнаграждение.
По
искане на настоящия ищец е бил издаден и изп. лист за сумата,впоследствие е
било образувано и изп. дело. Разпореждането за издаване на изп. лист е било
отменено от ОС Монтана.По искане на настоящия ответник, представляван от
юк.Ивайло Христов,е бил издаден обратен изпълнителен лист от 31.07.2018 г..
По обратния
изп. лист е било образувано изп. дело №375/2018 г. на ЧСИ с район на действие
ОС М. А. В..Настоящият ответник отново е бил представляван от юк.И. Х..По
делото,до настоящия ищец е била изпратена покана за доброволно изпълнение.
С окончателно
определение от 08.10.2018 г. по в.ч.гр. дело №286/2018 г. на ОС М.,обратният
изп. лист е бил обезсилен.Настоящият ищец е поискал от РС Л. издаване на заверен
препис от определението на ОС Монтана,за което е внесъл 5 лв. такса.С молба от
24.10.2018 г. с приложение преписа е поискал прекратяване на изп. дело на
основание чл.433 ал.1 т.3 от ГПК.
Горното
е видно от изисканото и приложено гр. дело на РС Лом и представените с исковата
молба документи по изп. дело.
При
тези фактически констатации,Съдът намира,че предявеният иск е допустим/като
предявен от валидно представляван правен субект с интерес/.Разгледан по
същество,искът се преценява и като основателен.
Съгласно
общата норма на чл.45 от ЗЗД,всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно в
причинил другиму,като във всички случаи на непозволено увреждане,вината се
предполага до доказване на противното.Отговорност за непозволено увреждане по
чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица,които са причинили вредата чрез свои
виновни действия или бездействия.Тази отговорност се поражда при наличността на
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди.
В
случая,отговорността на ответника е на основание
чл.49 от ЗЗД,като работодател на юрисконсулта.
Съдът
приема вкл.,че е осъществен фактическия състав на деликтната отговорност-на
ищеца са причинени имуществени вреди,изразяващи се в заплащане на държавна
такса,като вредите са последица от образуването на изп. дело по искане на
ответника,чрез негов юрисконсулт.
Безспорно,към
момента на представянето на изп. лист на съдебния изпълнител,в поведението на
взискателя не е имало елемент на противоправност,но последващото обезсилване на
изп. лист ангажира отговорността на взискателя за причинени на длъжника при
принудителното изпълнение вреди.Съдът приема,че в крайна сметка ответникът е поставил началото на
причинно-следствен процес,при който ищецът е претърпял вреди.
Ответникът
възразява,че не било доказано да бил възлагал на юрисконсулта да образува изп.
дело.Доводът е несъстоятелен.Не следва да се търси формално възлагане.
Юрисконсултът е действал в изпълнение на трудовите си функции и въз основа на
пълномощно за извършване на конкретното действие.
Не може
да се приеме и че разходът не е бил необходим.Изп. производство се прекратява
вкл. когато изп. лист бъде обезсилен.За този факт,съдебният изпълнител се
уведомява от страните,а не служебно от съда.За целта,на съдебният изпълнител се
представя препис от съдебния акт,нормално е да се приеме/с оглед последиците за
делото/,че преписът следва да е официално заверен.
По
изложените съображения,предявеният иск следва да бъде уважен изцяло,като ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 5 лв.,ведно със законната лихва,считано от датата на
предявяването на иска /06.11.2018 г. / до окончателното изплащане на сумата.
При
този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските
по делото - 50 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение, общо 350
лв..
При
уважаване на иск,разноските се възлагат на ищеца само ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако е признал иска-чл.78
ал.1 от ГПК.В случая,ответникът е оспорил иска,респ. при уважаването на иска
дължи разноските на ищеца.
Не е
основателен и доводът на ответника,че представлява злоупотреба с право и не
следва да бъдат репарирани разноските на ищеца за адвокатско
възнаграждение,доколкото самият ищец е адвокат по професия.Няма законова
забрана страна по делото-юрист или адвокат по професия да бъде ползва адвокат,било
за съвет,изготвяне на книжа или процесуално представителство.Чл.38 от ЗА дава
възможност на адвокатът да представлява страна-колега юрист безплатно,но при
уважаването на претенцията на страната възнаграждението се заплаща от другата
страна,като се определя от Съда в размер,не по-малък от законоустановения
минимален.
В
случая,на съставилия и подал исковата молба адвокат е било заплатено възнаграждение
в размер на минималното към момента/редакцията на Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Съответно,с решението по
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата в пълен размер.
Водим
от горното,Врачанският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ”Първа инвестиционна
банка”АД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С. бул.”Д. Ц.”№37,да
заплати на Р.В.Б. с ЕГН ********** *** следните
суми:
-5 лв. главница,представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на образувано изп. дело №375/2018
г. на ЧСИ с район на действие ОС М. А.В./внесена
държавна такса за издаване на заверен препис от съдебен акт/;
-законната лихва върху главницата,считано от 06.11.2018
г. до окончателното изплащане на главницата;
-350 лв. деловодни разноски.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: