Р Е Ш Е Н И E
№ 6 07.02.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на четиринадесети
януари две хиляди и двадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка
Чавдарова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
324 по описа за 2018 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на „Юробанк България” АД със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Околовръстен път" №260, с ЕИК *********, представлявано от Петя
Димитрова и Димитър Шумаров - изпълнителни директори, против К.Н.В. с ЕГН **********
и П.С.В. с ЕГН **********, представлявани от назначения от съда особен
представител адв.Велков, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно дължими суми по договор за кредит за покупка и довършване на
недвижим имот HL 35841 от 07.05.2008 г.
и допълнителни споразумения към него, както следва: сумата от 26 716,09
CHF, представляваща неиздължена главница
за периода от 10.01.2014 год. до 24.06.2018 год., сумата от 5 597,16 CHF –
договорна възнаградителна лихва за периода от 10.07.2015 год. до 25.05.2018
год., 3 507,24 CHF – наказателна лихва за просрочие за периода от
10.07.2015 год. до 24.06.2018 год., 182,49 CHF – банкови такси за периода от
10.07.2015 год. до 24.06.2018 год., 52,19 CHF – застраховки за периода от
10.07.2015 год. до 24.06.2018 год. и 764,19 лв. – нотариални такси за периода
от 12.06.2018 год. до 24.06.2018 год.
Ищецът твърди, че на 07.05.2008 г. между
„Юробанк и еф джи България" АД“, от
една страна, в качеството ѝ на кредитодател, и ответниците от друга
страна, в качеството им на кредитополучатели, е сключен договор за покупка и довършване на недвижим
имот HL 35841 от 07.05.2008 г., по силата на който банката предоставя кредитен
лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 29 338 лева по търговски курс
„купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита, от които равностойността на 20 800 лева за покупка на недвижим
имот и равностойността на 8 538 лв. за довършителни работи, а
кредитополучателите се задължават да го върнат, заедно с дължимите лихви, в
сроковете и при условията на договора. Заявява се, че кредитополучателите са
поели солидарно задължение.
Твърди се, че в чл.3 ал.1 от договора е
определена дължимата годишна лихва, в размер на БЛП за жилищни кредити, валиден
за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в
размер на 1,15 пункта. Сочи се, че при просрочие на погасителни вноски, както и
при предсрочна изискуемост, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора
на редовната лихва плюс наказателна надбавка в размер на 10 пункта. В исковата
молба са описани таксите, дължими от кредитополучателите. Посочва се, че страните
са уговорили краен срок на погасяване на кредита от 180 м., считано от датата
на усвояване – 08.07.2008 год., което погасяване следва да се извършва на
месечни вноски, включващи главница и лихви, във валутата, в която кредитът е
разрешен и усвоен - швейцарски франкове. Заявява се, че в чл.18 от договора са
уговорени предпоставките за превръщане на кредита в предсрочно изискуем.
Ищецът твърди, че между страните са
сключени множество допълнителни споразумения, с които са внесени промени в
дълга и са въведени периоди на облекчено погасяване, както и са прекратени
предходни допълнителни споразумения – това са допълнителните споразумения от
29.04.2009 год., 30.09.2010 год., 29.09.2011 год., 30.09.2011 год., 25.04.2012
год., 17.09.2012 год., 27.09.2012 год., 31.05.2013 год.
Заявява се, че с договор за цесия от
16.10.2008 год. банката е прехвърлила вземанията си по договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот HL 35841 от
07.05.2008 г. на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД. С договор от 25.10.2017 год.,
сключен между „Бългериън ритейл сървисиз“ АД и „Юробанк България“ АД,
вземанията по договора са прехвърлени обратно на банката. Сочи се, че с
нотариални покани, връчени на длъжниците на 25.05.2018 год., последните са били
уведомени за втората по ред цесия, с която вземанията са прехвърлени обратно на
банката-ищец. Заявява се, че с други две покани, връчени на длъжниците на
25.05.2018 год., те са били уведомени, че поради непогасяване на формираните
просрочия и неизпълнение на условията по договора, банката обявява кредита за
изцяло и предсрочно изискуем, както и е предоставен седмодневен срок за
доброволно изпълнение. Заявява се, че към настоящия момент не са постъпили
никакви плащания, като не са погасени 54 вноски за главница, считано от
10.01.2014 год. и 59 вноски за лихва, считано от 10.08.2013 год. Предявява се
иск за присъждане на дължимата и предсрочно изискуема главница, договорна
възнаградителна лихва, наказателна лихва за просрочие и такси, без онези лихви
и такси, за които е изтекла предвидената в чл.111 от ЗЗД тригодишва погасителна
давност.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажира доказателства.
Ответниците са депозирали писмен отговор,
с който оспорват иска.
Назначеният от съда
особен представител заявява, че договора не е подписан от тях и оспорва
неговата автентичност и тази на допълнителните споразумения. Оспорва довода на
ищеца, че на ответниците е била предоставена сума в размер на 29 338 лв.
В случай, че се
установи предоставяне на сумата по кредита, се заявява, че вземането на банката
е погасено по давност, тъй като още при подписване на първото допълнително
споразумение са били налице условията на чл.18 ал.2 от договора за настъпване
на автоматична предсрочна изискуемост. Самите допълнителни споразумения също се
оспорват като нищожни на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, доколкото с тях се
капитализират лихви с настъпил падеж, наказателни лихви и такси, които се
прибавят към размера на редовната главница и така се стига не до намаляване, а
до увеличаване размера на главницата. Твърди се, че уговарянето на лихва върху
лихва е допустимо само между търговци, но не и по отношение на граждани.
Заявява се, че
ответниците са потребители по смисъла на ЗЗП, поради което съдът има служебно
задължение да провери валидността на т.нар.валутна клауза, представляваща част
от основния предмет на договора за кредит, според която банката отпуска
стойността в швейцарски франкове на посочена в договора сума в лева и
кредитополучателите се задължават да връщат кредита в швейцарски франкове – чл.1, чл.2 и чл.6 ал.2
от договора. Излагат се съображения, че т.нар. валутна клауза е неравноправна и
поради това нищожна, като заплатените суми в лева при превалутиран курс над 1,1885 лева за 1 CHF са заплатени без основание и
подлежат на връщане.
Оспорва се
валидността на чл.3 ал.3 от договора по отношение на лихвата, дължима при
забава или предсрочна изискуемост на кредита, с твърдения, че тя създава
значителен дисбаланс в отношенията между банката и кредитополучателите, тъй
като прилагането ѝ зависи изцяло от волята на банката. Твърди се, че
кредитополучателят не може да влияе върху периода, в който наказателната лихва
ще се прилага, тъй като предявяването на молба за събиране на целия кредит по
съдебен ред е действие, което зависи от волята на банката. Сочи се, че размерът
ѝ е необосновано висок – почти троен спрямо размера на възнаградителната
лихва. Ответниците твърдят, че по този начин за период, който не може да бъде
определен предварително и чиято продължителност зависи само от волята на
банката, ще възникне задължение за заплащане на обезщетение за забава в
необосновано висок размер и това е
пречка потребителят да прецени последиците от неизпълнението на договорното
задължение. С тези аргументи клаузата се оспорва като неравноправна –
противоречаща на изискването за добросъвестност и създаваща неравновесие в
правата и задълженията на страните. Според ответниците, сумите по чл.3 ал.3 от
договора са заплатени без основание и подлежат на връщане на основание чл.55
ал.1 предл.първо от ЗЗД.
Оспорва се и
валидността на чл.3 ал.5 от договора за кредит, предоставящ възможност на
банката едностранно без съгласието на ответниците, да изменя възнаградителната
лихва, в резултат на което се е променяла, както месечната вноска, така и
наказателната лихва. Заявява се нищожност на основание чл.143 т.10 и т.12,
вр.чл.146 ал.1 от ЗЗП. Според
ответниците, сумите по чл.3 ал.5 от договора са заплатени без основание и
подлежат на връщане на основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД.
С отговора се
въвежда възражение за прихващане с всички суми които според ответниците са
заплатени на ищеца без основание.
Оспорват се
претенциите за присъждане на банкови такси и нотариални такси, като лишени от
основание и погасени по давност.
Заявяват, че с прехвърлянето на
вземането към трето лице – небанкова и нефинансова институция, ищецът престава
да бъде кредитор по договор за банков кредит, а договор HL 35841 от 07.05.2008 г. губи
характеристиките на банков кредит. Предвид изложеното, договора за цесия през
2017 год., сключен с „Бългериън ритейл
сървисиз“ АД няма характеристиките на банков кредит, не може с този договор да
се цедира вземане по договор за банков кредит и ищецът не може да претендира
осъждане на ответниците по договор за банков кредит.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа от особения представител на ответниците, ангажират се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са сключили договор за кредит
за покупка и довършване на недвижим имот HL 35841/05.07.2008
год., по който банката се е задължила да предостави кредитен лимит в швейцарски
франкове, в размер на равностойността в CHF
на 29 338 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня
на усвояване на кредита, предназначени за покупка на недвижим имот и довършителни
работи. Уговорили са, че сумите в размер на равностойността в швейцарски франкове
за покупка и довършване ще бъдат усвоени по блокирана сметка на
кредитополучателя К.В. – чл.2 ал.1 от договора. Усвоения кредит в швейцарски
франкове по сметката по чл.2 ал.1 от договора се превалутира служебно от
банката в лева по търговски курс „купува“ за швейцарския франк към лева на
банката в деня на усвояване на кредита и се превежда в открита в банката сметка
на кредитополучателя, за което с подписването на договора кредитополучателят
оправомощава банката служебно да извършва необходимите действия.
Страните са уговорили заплащането на
възнаградителна лихва по чл.3 от договора, лихва при просрочие/предсрочна
изискуемост, размер и вид на дължимите от кредитополучателя такси – чл.4 от
договора, краен срок на издължаване, както и разсрочване на задължението на
месечни вноски, включващи главница и лихви, с размер на всяка вноска, съгласно
погасителен план (чл.6 ал.1). Погасяването на кредита се извършва във валутата,
в която е разрешен и усвоен – швейцарски франкове – чл.6 ал.2.
Не се спори, че на 16.10.2008 год.
ищецът е прехвърлил с договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит
на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД всички свои вземания по договори за
потребителски кредит, изброени в приложения №1А, 1В и №2А, включително
вземането си към ответниците, индивидуализирано с № на договора, вид на
валутата, размер на главницата и вид на обезпечението.
На 29.04.2009 год., 30.09.2010 год.,
29.09.2011 год., 25.04.2012 год., 17.09.2012 год. и 27.09.2012 год. са сключени допълнителни споразумения към договора
между „Бългериън ритейл сървисиз“ АД и ответниците. Със същите страните са се
съгласили какъв е размера на дълга по горния договор, че дължимите суми ще се
преоформят чрез натрупване към редовната, усвоена главница, както и са уговорили
период на облекчено погасяване на дълга и лихва.
С договор от 25.10.2017 год. за прехвърляне на вземания по договори за
кредит, сключен между „Бългериън ритейл сървисиз“ АД и „Юробанк България“ АД,
банката-ищец е придобила вземания по договори за кредит, включително ищецът е
придобил вземането на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД към ответниците в размер
на 37 846,48 CHF, индивидуализирано чрез номера и датата на договора за
кредит, валута и вид на даденото обезпечение.
С нотариални покани, връчени на
25.05.2018 год., длъжниците са уведомени за двете цесии от „Бългериън ритейл
сървисиз“ АД. С нотариални покани, връчени на същата дата, длъжниците са били
уведомени, че по договора са допуснати просрочия, техния размер, както и
банката е упражнила правото си по чл.18 от договора да обяви кредита за изцяло
и предсрочно изискуем. Видно от представеното пълномощно с нотариална заверка
на подписа от 08.03.2012 год., адвокат М., действал като пълномощник на
банката, е имал изрични права да подписва и изпраща уведомления за обявяване на
предсрочна изискуемост на просрочени вземания по кредити.
От заключението на в.л.Ели Вълчева се
установява, че според счетоводните записвания при ищеца задължението по
кредитната сделка е в общ размер от 40 914,38 CHF и 764,19 лв. към
24.06.2018 год., от които 26 716,09
CHF главница, 9 570,90 CHF възнаградителна лихва по редовна
главница, 4 020,89 CHF наказателна
лихва, 459,55 CHF банкови такси, 146,95 CHF
застраховки и 764,19 лв. нотариални такси. От отговора на задача 2 е видно, че
погасяване на задълженията по кредита се е извършвало чрез вноски в лева, която
сума е била превалутирана в CHF по валутната разплащателна сметка на К.В.. От
същата сметка, при настъпване на падеж и при наличие на авоар банката е
погасявала вноските с настъпил падеж. От заключението се установява, че
кредитът е бил обслужван редовно до 09.03.2009 год. След 03.06.2013 год. няма
извършени вноски по главницата, а последното плащане на договорна лихва е на
10.12.2013 год. Последната вноска е направена на 31.10.2013 год. на стойност
118.06 CHF чрез вноска на каса в лева, превалутирани и внесени по
разплащателната сметка на К.В.. В приложение №12 са отразени допуснатите просрочия и начислената
наказателна лихва в размер от договорения лихвен процент за редовна главница,
завишен с 10 процентни пункта.
От отговора на 5-та задача е видно, че
при настъпване на падеж по погасителните планове към договора и допълнителните
споразумения, кредитополучателите са извършвали погасяване по кредита чрез
покупко-продажба на валута - CHF, като
банката е извършвала продажбата по курс, който съответства на обявения курс
„продава“ през периода на погасяване на кредита. От отговора на задача 6
(таблица на стр.7 от заключението) е видно какъв е бил процента на договорната
лихва, прилаган от банката въз основа на решения на Комитета по управление на
активите и пасивите на „Юробанк България“ АД и допълнителните споразумения, в
които са били уговорени облекчени периоди за погасяване на дълга и по-ниска
лихва. Установява се, че в периода на действие на договора с решения на КУАП са
извършени две промени на лихвените нива на 10.10.2008 и 18.09.2012 год.
От обясненията на вещото лице Вълчева в
съдебно заседание става ясно, че първоначалния погасителен план, въз основа на
който е даден отговор на задача №15, представлява електронна таблица – това е
работния инструмент, с който банката осъществява отчитане на кредита. На вещото
лице не е бил предоставен документ на хартиен носител, подписан от
кредитополучателите.
Ответниците са противопоставили
възражение чрез особения им представител, че договорът е неавтентичен документ,
който не е подписан от длъжниците. Това възражение се преценя от съда като
неоснователно, по арг.от чл.293 ал.3 от
ТЗ. Договорът за кредит е формален – чл.439 ал.3 от ТЗ - и за валидността му е
необходима писмена форма. Поради това, ако не е подписан от
кредитополучателите, формата за валидност не би била спазена и на основание
чл.293 ал.2 от ТЗ изявлението би било нищожно. Видно е обаче от
съдебно-икономическата експертиза, че кредитополучателите са се възползвали от
предоставените средства по договора, като са ги усвоили, а в известен период от
време са били редовни платци, което означава, че самото им поведение изключва
позоваване на нищожност и оспорване на действителността. С оглед на това следва
да се приеме, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, по
което банката е изпълнила задължението си за предоставяне на паричната сума за
посочената в договора цел, а за кредитополучателите е възникнало корелативното
задължение за връщането ѝ.
Спорен между страните е въпросът за
валидността на някои от клаузите в договора, като ответниците са се позовали на
тяхната неравноправност и на защитата си, като потребители.
По делото е безспорно, че ответниците,
като физически лица, на които по силата на сключения с банката през 2008 г.
договор е предоставен жилищен кредит, който не е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност, имат качеството на потребители по см. на пар.
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно се явява търговец по
см. на пар.
13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
На първо място се оспорва валидността на
т.нар.“валутни клаузи“, а именно чл.20-22
от договора, в които риска от промяната на валутния курс на швейцарския франк е
поета изцяло от кредитополучателите, включително в случаите по чл.6 ал.2 от договора при
повишаване размера на погасителните вноски, както и е изразено съгласие от
кредитополучателите да поемат всички вреди, произтичащи от промяната на
валутните курсове и лихвите, приложими по договора за кредит.
От заключението на в.л.В. се установява
по несъмнен начин, че предоставения паричен ресурс на кредитополучателите е в
лева, а не в швейцарски франкове, каквато е валутата на кредита и валутата, в
която е поето задължение за погасяване. От уточненията на вещото лице в съдебно
заседание категорично се изясни, че сумата е усвоена в швейцарски франкове,
после средствата са „обърнати“ в лева в разплащателната сметка на В. и оттам
сумата е преведена на „Билдинг“ ООД за строителството.
Върховният касационен съд е формирал трайна
и последователна практика (напр. решение №294/27.03.2019 г. по т.д.№1599/2017
год., ІІ т.о. ВКС, решение №314/29.07.2019 год. по т.д.№1766/2016 год. на ІІ
т.о., решение №67/12.09.2919 год. по т.д.№1392/2018 год. на І т.о., решение
№ 384 от 29.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 2520/2016 г., I т. о. и др. ), че ответната
банка не е предоставила на кредитополучателя преди сключване на договора за
кредит в чуждестранна валута достатъчна информация, която би му позволила да
извърши разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за
валутния риск спрямо задълженията по кредита, т. е. да прецени потенциално
значимите икономически последици върху финансовите си задължения при евентуално
обезценяване на валутата, в която получава доходите си, спрямо чуждестранната
валута, в която е отпуснат кредита. Предоставената от банката информация, че е
възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дължимите
погасителни вноски, изразени в лева/евро в посока на повишаването им, не води
до извод, че потребителят е достатъчно информиран. Както е видно от мотивите на
цитираните решения, обсъжданите клаузи в договорите за кредит са с идентично
съдържание с процесните, което изключва възможността те са да индивидуално уговорени.
Например в решение №294/27.03.2019 г. по
т.д.№1599/2017 год., ІІ т.о. ВКС атакуваната от потребителя като неравноправна
клауза е била с номерация чл.23 ал.1 от договора и с нея кредитополучателят е
декларирал, че е „запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
българския лев или евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да
има за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2 /от договора/, повишаване
на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева,
като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и
пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит. В същото решение е прието, че
потребителят не е достатъчно защитен от клаузата на чл. 20 от договора, тъй
като упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на
банката, която има противоположни на кредитополучателя икономически интереси и
би се съгласила на превалутиране единствено при неизгоден валутен курс за
кредитополучателя. Налице е значителна неравнопоставеност в ущърб на
потребителя между правата и задълженията, произтичащи от договора, тъй като ако
банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло
да се очаква, че относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител би се
съгласил с клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестранна
валута и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне. С тези
аргументи касационната инстанция е прогласила клаузата за неравноправна и
поради това – нищожна: тя не е индивидуално договорена в договора за кредит в
чуждестранна валута, последиците от нея са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя, същата не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора, сключена е в нарушение на
принципа за добросъвестност и създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.
Формираната практика на ВКС задължава настоящия
съд да приеме, че клаузата на чл.22 от договора е неравноправна по смисъла на
чл.143 от ЗЗП и поради това нищожна, без да е необходимо да бъдат преповтаряни
доводите на ВКС и Съда на ЕС по тълкуването на общностното право в областта на
потребителската защита.
Видно е от заключението, че реално
внесените от кредитополучателите суми, без капитализациите, отразени като
погашения по кредита, са на стойност 6 883,36 CHF – приложение №13, с
левова равностойност по действащите курсове на банката от 9 796,77 лв.
Според отговора на задача 4, по фиксинг на БНБ за CHF в лева към 07.05.2008 год. (1,1999), левовата
равностойност на 6 883,36 CHF е 8 259,34 лв., или кредитополучателите
са внесли вповече без основание 1 573,43 лева.
Възражението на ответниците за
неравноправност на клаузата на чл.3 ал.5 от договора е основателно. Ответниците
твърдят, че клаузата е нищожна на основание чл.143 т.10 и т.12, вр.чл.146 ал.1
от ЗЗП и е в тяхна вреда, защото банката едностранно е променяла договорния, а
оттам – и наказателния лихвен процент, без да е ясно защо го е правила, по
какъв механизъм, при какви условия, а това не отговаря на изискванията за
добросъвестност и е довело до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по сделката, изразяващо се в просрочие и
неплащане на задълженията от
ответниците, което е довело до сключване на допълнителните споразумения и до
прилагане на анатоцизъм от банката и увеличаване на цената на предоставената
услуга.
Според чл.3 ал.1 от договора,
кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на БЛП за жилищни
кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период, плюс договорна
надбавка в размер на 1,15 пункта. Според чл.3 ал.5, действащия БЛП за
швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните.
В решение №67/12.09.2919 год. по
т.д.№1392/2018 год. на І т.о. на ВКС се приема, че клаузата на чл.3 ал.1 касае основния предмет
на договора - цената на договора, а именно - определянето на размера на
възнаградителната лихва като сбор от две компоненти – константна надбавка и БЛП на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове (4.5% към момента на сключване на договора), поради което
въпросът за неравноправността й може да бъде разглеждан единствено и само ако
уговорката е неясна и неразбираема - чл.145, ал.2 от ЗЗП. Доколкото клаузата
касае съществен елемент на договора - неговата цена, приемането на тази клауза
за нищожна би довело до нищожност на целия договор. Последица от това би било
възникване на вземане на банката за връщане, поради начална липса на основание,
на целия предоставен от нея паричен ресурс, което не покрива интереса на
потребителя, договорил връщането му разсрочено за период от 15 години. Касационната
инстанция е приела, че кредитът следва
да се погаси в същата чуждестранна валута, в която е отпуснат, поради което
този договор не може да се приравни на договор за кредит, индексиран в
чуждестранна валута (т.20 от определението по С -119/17 на СЕС), с оглед на
което се прилага БЛП на банката за жилищни кредити в съответната чуждестранна
валута - швейцарски франкове. Приела е, че клаузата на чл.3, ал.1 от договора
за кредит е ясна и разбираема за средния потребител, поради което същата не се
явява неравноправна.
В решение № 92/09.09.2019
г. по т. д. № 2481/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е направено разграничение,
че при клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата
от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се формира
от два компонента - БЛП с точно определен към датата на подписване на договора
размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената
/лихвата/, обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и
условия за промяната, доведена до знанието на кредитополучателя, е
неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 10 и т.
12 ЗЗП и нищожна съгласно чл. 146
ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката - кредитор да променя
едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта, определяща дължимата
към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП и договорна надбавка
в определен размер. Прието е, че липсата на указана в договора и в общите
условия конкретна методика за промяна на базовия лихвен процент, доведена до
знанието на кредитополучателя към момента на сключване на договора, създава
възможност банката - кредитор да променя лихвата по своя субективна преценка
съобразно собствените си вътрешни правила и нарушава изискването за добросъвестност,
както и равновесието между правата и задълженията на кредитора (търговеца) и
кредитополучателя (потребителя).
В конкретния случай с нормата на чл.3
ал.5 от договора се предоставя едностранно и неограничено право на банката да
внася промени в размера на БЛП, без възможност за „договаряне“ от страна на
кредитополучателя, при неясни условия и параметри. От самото съдържание на
клаузата става ясно, че тя е предварително и стандартно изготвена, без
възможност на потребителя да влияе върху нейното съдържание, тъй като с нея
напълно е изключено правото на кредитополучателите да влияят върху размера на
БЛП, а оттам – и на възнаградителната лихва. В същия смисъл е и решение №231 от
6.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 875/2017 г., I т. о., ТК, с което се приема, че
липсва обвързаност на изменението на лихвения процент с конкретни обективни
показатели, поради което не може да се счете, че кредитополучателят е получил
предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който банката може
едностранно да промени цената на предоставената финансова услуга. Без значение
е приемането на методология за образуване на БЛП, публикувана на интернет сайта
на банката, тъй като тя не е част от договорното съдържание. Съответно създава
се възможност за субективна преценка на кредитора, несъответстваща на
изискването за добросъвестност и водеща до неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора за банков кредит, поради което е изпълнено
общото изискване по чл. 143
ЗЗП.
Поради неравноправния характер на
клаузата тя се явява нищожна по см.на чл.146 ал.1 от ЗЗП и следва да остане
неприложена в отношенията на страните. Задължението по договора следва да бъде
изчислено съобразно лихвения процент, уговорен при подписването на договора в
чл.3 ал.1.
Доводът на ответниците за
неравноправност на клаузата на чл.3 ал.3 от договора не се споделя от съда. С
нея страните са уговорили, че при просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва
в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка в
размер на 10 пункта. Не може да бъде споделено становището на ответниците, че
прилагането на клаузата зависи изцяло от волята на банката и с това се внася
значителен дисбаланс в отношенията на страните, тъй като от съдържанието на
текста е видно, че т.нар. “наказателна лихва“ се начислява при просрочие на
погасителните вноски и именно по този начин лихвата е била прилагана по
кредита. Действително такава лихва е
уговорена и при предсрочна изискуемост на цялото задължение, но тя не се
претендира, а и съобразно с възприетото в ТР №3/14.02.2019 год. по т.д.№3/2017
год. на ОСГТК ВКС след обявяване на предсрочната изискуемост на кредитора се
дължи единствено законна лихва за забава върху целия размер на дълга.
Разсроченото изпълнение на задължението на отделни погасителни вноски е
уговорено в интерес на длъжника, а неизпълнението на падежа влече обезщетение
за забава в полза на кредитора, но това не внася дисбаланс в отношенията на
страните, напротив – обезщетява интереса на кредитора от забавата. На кредитора
е предоставена преценката кога да предприеме действия за трансформиране на
задължението в изцяло предсрочно изискуемо и не може да се приеме, че с дългото
протакане от негова страна се е стигнало до начисляване на значителни по размер лихви, тъй като
изтичането на срока води едновременно и до погасяване на вземанията за лихви с
тригодишна давност, което е отчетено при предявяването на исковата молба и
лихви преди 10.07.2015 год. не се претендират. От друга страна, не може да се
приеме, че цялото задължение по кредитната сделка е погасено по давност, защото
предсрочната изискуемост не настъпва автоматично с неизпълнението на няколко
последователни падежа, дори и това да е уговорено в договора, тъй като
тълкувателната практика на ВКС категорично застъпи, че предсрочната изискуемост
е резултат от изрично волеизявление на кредитора до длъжника – ТР №4/18.06.2014
год., ТР №8/02.04.2019 год. и ТР №3/27.03.2019 год. на ОСГТК ВКС.
Както се посочи по-горе, след
прехвърлянето на вземането на „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД, цесионерът е сключил няколко допълнителни споразумения с
ответниците, с които е внесена промяна в размера на дълга и олихвяването за
определени периоди. Ищецът е представил документи, чрез които установява, че
допълнителните споразумения са били сключвани по инициатива на ответниците с
молби, входирани в „Юробанк България“ АД, която по негови твърдения е
продължила да обслужва кредита по същата, първоначално открита сметка. Въпреки
горното, допълнителните споразумения се явяват нищожни поради две групи
съображения:
Със сключването на договора за
прехвърляне на вземания от 16.10.2008 год. банката се е разпоредила с вземането
си по договора за кредит, сключен с ответниците, като за това не е съществувала
никоя от пречките по чл.99 ал.1 от ЗЗД. Правната теория и в съдебната практика
еднозначно приемат, че договорът за прехвърляне на вземане (цесия) се извършва
между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляра на
вземането в отношенията с длъжника, без цесионерът да става страна в
договорното правоотношение и носител на задълженията - така решение № 127 от 30.07.2018 г. на ВКС по т. д. №
1103/2017 г., II т. о. С договора за цесия новият кредитор придобива само
вземанията, които цедентът е имал към длъжника, но не встъпва в същото
правоотношение като нов кредитор на мястото на стария, доколкото това може да
бъде осъществено единствено чрез активна субективна новация, за чието сключване
е необходимо и съгласието на длъжника. Смисълът на цесията е вземането да бъде
отделено от правоотношението, а новият кредитор да придобие единствено
притезанието, т.е. правото да иска нему да се изпълни по същия начин, по който
длъжникът се е задължил към стария си кредитор. Поради това доктрината приема,
че придобивайки вземането, новият кредитор не придобива и останалите права на
стария кредитор, напр.правото да се развали договора, от който произтича
прехвърленото вземане. Поради това съдът счита, че придобивайки вземането,
новият кредитор не може да влияе върху договорно-правната връзка, сключена
между цедента и длъжника, вкл.не може да променя уговорките между тях като
увеличава размера на дълга, променя размера на лихвата и т.н.; той само може да
договори нови условия за погасяване на придобитото вземане, но във вида, в
който го е придобил, дори и да не е изискуемо. Ето защо съдът намира, че
допълнителните споразумения, сключени с „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, не са
произвели действие по отношение на ответниците поради липса на основание за
сключването им, вкл.не е увеличен размера на дълга чрез капитализация на
просрочените вземания и изтеклата лихва в гратисния период. Ако все пак се
приеме, че придобивайки вземането, цесионерът придобива и правото да преурежда
договорно- правната връзка, възникнала между длъжника и стария кредитор, то
според съда „Бългериън ритейл сървисиз“ АД не е имал качеството на банка по
смисъла на ЗКИ, даващо му право да намесва в една банкова сделка. Според чл.3
ал.1 от ЗКИ, обн.ДВ бр.59/2006 год., в сила към момента на подписване на първия
договор за цесия, финансовата институция е лице, което е различно от кредитна
институция, но може да извършва дейностите по чл.2 ал.2 т.5 - 14 от ЗКИ, както
и може да отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, т.е. не може да извършва
същинска банкова дейност по чл.2 ал.2 от с.з. Със сключването на допълнителните
споразумения се е стигнало до нарушение на чл.3 ал.1 от ЗКИ, тъй като всъщност
предоговаряйки условията по договора за банков кредит, финансовата институция е
предоговорила условията по заем, отпуснат
със средства, които са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства от банка,
т.е. извършила е банкова дейност по определяне размера на дълга и лихвата. Това
нарушение на императивната норма на чл.3 ал.1 от ЗКИ води до нищожност на
уговорките по допълнителните споразумения, включително не задължава ответниците
по начина, посочен от ищеца в исковата молба.
На второ място, последователно в
практика си ВКС поддържа, че договор за спогодба или допълнително споразумение,
имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на
кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на
първоначалния договор, е нищожно на основание чл. 366 ЗЗД – така решение № 43 от 5.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1177/2018 г., II
т. о., ТК.
От заключението на в.л.Н. се установява,
че подписа в допълнителното споразумение от 27.09.2012 год. не е изпълнен от К.В.,
но предвид изводите за нищожност на споразумението, неавтентичността на
документа не оказва влияние върху изводите на съда.
Като краен резултат, нищожността на
споразуменията има за последица прилагане в отношенията между страните на
първоначалния договор, който може да бъде изпълняван и без неравноправните
клаузи.
За да може да търси цялото, придобито
обратно с договора за цесия от 25.10.2017 год. вземане, ищецът следва да
установи, че то е изискуемо. При сключване на договора за кредит вземането е
било разсрочено на месечни вноски, включващи главница и лихви. При неплащане на
падежните дати, длъжниците е изпадале в забава за съответната месечна
погасителна вноска, но не и за цялото вземане. С разпоредбата на чл.60 ал.2 от
ЗКИ се урежда възможността кредитът да бъде обявен за изцяло предсрочно
изискуем при допусната забава в плащанията. Според възприетото с т.18 от ТР
№4/18.06.2014 год. по т.д.№4/13 год. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост
по чл.60 ал.2 от ЗКИ настъпва с волеизявлението на само една от страните по
облигационната връзка при наличието на две предпоставки: обективен факт на
неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, с нарочно волеизявление, което трябва да достигне до длъжника и
именно моментът на узнаването му е момент на предсрочната изискуемост.
Въпреки липсата на представен нарочен погасителен
план, подписан от страните към момента на сключване на договора за
потребителски кредит, с който да се определят размера на погасителните вноски,
по факта на допусната забава не се спори. От заключението на в.л.В. е видно, че
последната вноска по кредита е от 31.10.2013 год., от което следва, че към датата, на която
банката е предприела действия за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, обективния факт на забава е
бил налице. Ищецът е отправил изявление
за обявяване на задължението за изцяло предсрочно изискуемо, достигнало до
ответниците на 25.05.2018 год. и от този момент длъжниците са изпаднали в
забава за цялото предсрочно изискуемо вземане – главница, лихви и такси.
Възражението на ответниците за
погасяване на цялото вземане с изтичането на общата петгодишна давност съдът
намира за неоснователно, по изложените вече съображения.
Възражението за погасяване на вземането
по договора за кредит поради прехвърлянето му с първия договор за цесия също е
неоснователно, тъй като с прехвърлянето не се прекъсва връзката с
правоизточника му.
Възражението за липса на действие на
първата цесия поради несъобщаването ѝ на длъжниците е неоснователно –
съобщаването на цесията е уредено от закона в интерес на длъжника, за да бъде
предпазен от опасността да плати на некредитор. Както е видно в случая, всички
плащания по дълга са отчетени от кредиторите и длъжниците не са ощетени, дори
всъщност всички плащания са извършвани по една и съща сметка, независимо от
смяната на титуляра на вземането.
В приложение
№15 от заключението на в.л.В. се съдържат изчисления на задължението по
кредитната сделка съобразно първоначалните параметри на договора и без
капитализациите и увеличението на лихвените нива в допълнителните споразумения.
Видно е от таблицата, че със средствата, заплатени по договора, биха се
погасили задълженията до вноската с падеж 08.04.2011 год. След тази дата върху
просрочените вноски за главница следва да бъде начислена наказателна лихва по
чл.3 ал.3 от договора. След извършени изчисления от вещото лице, размерът на
дълга има следното съдържание: 10 766,76 CHF – предсрочно изискуема
главница, 10 788,55 CHF – падежирала главница към датата на съставяне на
извлечението от счетоводните книги на банката (24.06.2018 год.), 6 738,11 CHF
- падежирали вноски за договорна лихва,
5 782,91 CHF – наказателни лихви за просрочена главница, 431,08 CHF – такси по
договора, 146,95 CHF – застраховки и
764,19 лв. – нотариални такси. Ищецът претендира да му бъде присъдена главница
за периода 10.01.2014 – 24.06.2018 год. (падежирала и предсрочно изискема),
договорна лихва за периода 10.07.2015 – 25.05.2018 год., наказателна лихва за
просрочие за периода 10.07.2015 - 24.06.2018
год., банкови такси за периода от 10.07.2015 год. до 24.06.2018 год.,
застраховки за периода от 10.07.2015 год. до 24.06.2018 год.
Според т.2 от
ТР №3/27.03.2019 год. по т..№3/2017 год. на ОСГТК ВКС, размерът на вземането
при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в
размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.
От това
следва, че крайният момент, до който на кредитора могат да бъдат присъдени
договорни и наказателни лихви за просрочие, както и такси за управление на
кредита, е моментът на предсрочната изискуемост или 25.05.2018 год.
Дължимата
падежирала и непадежирала главница съобразно изчисленията в приложение №15 за
исковия период от 10.01.2014 год. до 24.06.2018 год. (колона 4 от таблицата + колона
7) е 17 897,97 CHF – сбор от
падежирала 7 131,21 + предсрочно изискуема 10 766,76 CHF. Дължимите възнаградителни лихви за исковия период от
10.07.2015 год. до 25.05.2018 год. са 2 299,64 CHF. Дължимите наказателни
лихви за просрочие за периода от 10.07.2015 год. до 25.05.2018 год. са 3 879,71
CHF. Претендират се в по-малък размер – 3 507,24 CHF. Дължимите такси за периода
от 10.07.2015 год. до 25.05.2018 год. са 143,57 CHF. В тази размери претенциите
са основателни и следва да бъдат уважени, като съобразно диспозитивното начало
в процеса се съобрази размерът на наказателните лихви, посочен в уточнението на
л.89.
Според
текстовете на чл.14 ал.3 и 4 от договора, банката приема да застрахова от името
и за сметка на кредитополучателите предоставения като обезпечение имот, както и
да заплаща застрахователните премии за сключване и за ежегодно подновяване на
застрахователния договор. В съответствие с поетото задължение, банката е
направила разходи за застраховки в размер на 146,95 CHF, видно от заключението
на вещото лице В.. От тях се претендират 52,19
CHF и следва да се възложат в тежест на ответниците, тъй като
задължението за застраховане на ипотекирания имот е тяхно – чл.14 ал.1 от
договора.
Ищецът
претендира разноски по чл.309а от ТЗ за събиране на вземането в размер на
764,19 лв. за нотариални покани. От отбелязването върху самите покани е видно,
че нотариусите са събрали такси в общ размер от 260 лв. и до този размер на
ищеца следва да се присъдят разходи, а в останалата част искането е
неоснователно.
Възражението
за прихващане, направено от ответниците, е частично основателно, доколкото се
установи, че те са заплатили без основание сумата от 1 573,43 лева, която
подлежи на връщане на основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД. Насрещни
вземания в различна валута не могат да бъдат компенсирани, тъй като чуждата
валута не е „пари“ по смисъла на чл.103 ал.1 от ЗЗД. Прихващането може да се
извърши само след като двете задължения се трансформират в една и съща валута.
Тъй като т.нар. „валутна клауза“ не произвежда действие в отношенията между
страните, трансформацията на вземането в CHF следва да се извърши при курс
1,1999, който единствено се прилага по договора.
Тъй като
прихващането е способ за изпълнение на задълженията и сумата от 1 573,43 лв. с равностойност 1 311,30
CHF не е достатъчна за погасяване на пасивното вземане, приложение следва да
намери т.2 от ТР №3/27.03.2019 год. на ОСГТК, като се погасят най-напред
разноските, след това лихвите. Пак там се приема, че интересът на кредитора от
изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на
чл.66 ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД предвижда
еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Разноските са в размер на 260
лв. за нотариални покани и 143,57 CHF за банкови такси. След компенсация на двете
вземания в лева, остатъкът от 1313,42 лв. е с равностойност 1094,61 CHF. С него
се погасяват задълженията за такси в пълен размер, а с остатъка от 951,04 CHF
се погасяват вземанията за лихви поравно – всяко с 475,52 CHF. Така след
прихващането ответниците дължат договорни лихви в размер на 1 824,12 CHF и
наказателни лихви в размер на 3031,72CHF.
Ищецът е
поискал присъждане на разноски по представен списък в размер на 7 335,65
лв. Съразмерно на уважената част от претенциите, на него му се следват 4582,73 лв.
Особеният
представител на ответниците е направил искане за заплащане на възнаграждение по
чл.47 ал.6 от ГПК без редукция, тъй като делото се отличава с фактическа и
правна сложност. Адв.Велков е бил назначен от съда , след като ищецът е внесъл
предварително възнаграждение по чл.47 ал.6 от ГПК в размер на ½ от
минималния размер, определен по Наредба №1/2004 год. на ВАС. Според чл.47 ал.6
от ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда в
съответствие с фактическата и правна сложност на делото. ВКС последователно
приема, че когато по спорните въпроси е формирана съдебна практика, особено
тълкувателна, делото не се отличава с правна сложност. В конкретния случай е
налице обилна съдебна практика, приложима към отношенията на страните, а по
фактите изобщо няма спор, ето защо липсват основание за определяне на
възнаграждение на особения представител в по-висок размер.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
К.Н.В. с ЕГН **********,
и П.С.В. с ЕГН **********, двамата с адрес в ****, да заплатят солидарно на „Юробанк
България” АД със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Околовръстен
път" №260, с ЕИК *********, представлявано от Петя Димитрова и Димитър
Шумаров - изпълнителни директори, сумата от 22 806 (двадесет и две
хиляди осемстотин и шест) CHF, след извършено прихващане с
насрещни вземания на ответниците към банката в размер на 1 573,43 лв., представляваща
прехвърлено с договор за цесия от 25.10.2017 година, сключен между „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД и ищеца вземане, произтичащо от договор за кредит HL 35841 от 07.05.2008 година за
покупка и довършване на недвижим имот, от които: сумата от 17 897,97 CHF падежирала и непадежирала, предсрочно
изискуема главница; 1 824,12 CHF договорни лихви за периода от 10.07.2015 год. до 25.05.2018 год.; 3031,72 CHF наказателни лихви за просрочие
за периода от 10.07.2015 год. до 25.05.2018 год. и 52,19 CHF – застрахователни премии, заплатени
от името и за сметка на ответниците за периода от 22.07.2015 год. до 25.05.2018
год., както и
законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба в съда – 27.06.2018
год., до окончателното ѝ изплащане, като в останалата част, до
предявените размери на претенциите за главница, договорни и наказателните лихви
за просрочие, банкови и нотариални такси, както и за периода от 25.05.2018 год.
до 24.06.2018 год. за наказателните лихви за просрочие ОТХВЪРЛЯ исковете.
ОСЪЖДА
К.Н.В. с ЕГН **********,
и П.С.В. с ЕГН **********, двамата с адрес в ****, да заплатят поравно на „Юробанк
България” АД със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Околовръстен
път" №260, с ЕИК *********, представлявано от Петя Димитрова и Димитър
Шумаров - изпълнителни директори, разноски съобразно уважената част от претенциите в размер на 4 582,73 лв. (четири хиляди петстотин осемдесет и два 0.73)
лв.
ОСТАВЯ
без уважение искането на особения
представител на ответниците адв.Велков да определяне на допълнително
възнаграждение по чл.47 ал.6 от ГПК за сметка на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: