№ 1460
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110214049 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. С. Г., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № BG17032022/5800/Р8-386 от 09.08.2022г., издадено от Г А Т – на длъжност
Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция “Пътна инфраструктура”
(АПИ), гр. София, с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложено
на административно наказание “Глоба” в размер на 1800,00 /хиляда и осемстотин/ лева за
допуснато административно нарушение.
В депозираната жалба се оспорва компетентността на актосъставителя, респективно
административнонаказващия орган. Възразява се, че неправилно е определено мястото на
нарушението, доколкото не са посочени номера на пътни отсечки, а пътните участъци са
описани въз основа на характеристиките на тол сегментите. Развиват се доводи, че
жалбоподателят не дължал заплащането на такси по смисъла на чл. 10а, чл. 10б или чл. 10,
ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като дружеството - доставчик на услуга за електронно
събиране на пътни такси не е уведомило ползвателя на пътното превозно средство (ППС) за
недекларираната пътна такса своевременно. Излагат се съображения, че бордовото
устройство, с което разполагал товарният автомобил, отчитало и предавало тол данни към
електронната система за събиране на тол такси към инкриминирания момент на 28.08.2022
г., в 21:13 часа. В алтернатива се релевират аргументи за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
защото нарушението било извършено еднократно и инцидентно, а след осъществяването му
дължимата такса била заплатена, като била закупена и маршрутна карта. Формулирана е
1
молба за цялостната отмяна на наказателното постановление.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. Славов, преупълномощен от адв. И., който поддържа жалбата
с изложените в нея аргументи.
Въззиваемата страна - Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция
“Пътна инфраструктура” (АПИ), редовно призована, се представлява от юрисконсулт д, с
пълномощно по делото, който счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване
на процесното НП, като правилно и законосъобразно. Изразява становище, че поставеното
на пътното превозно средство (ППС) бордово устройство не е отчитало правилно данните,
предпоставка за изчисляване на дължимата пътна такса. Излага доводи за неприложимостта
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Пледира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея аргументи и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от изложените в нея аргументи.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 17.03.2022 г., в 14:14 часа, в направление излизане от територията на Република
България, на граничен контролно- пропускателен пункт „Калотина“, пристигнало пътно
превозно средство (ППС) – влекач марка „ХХ“, модел „Х“, с рег.№ХХ, с ремарке. Съобразно
националния регистър на превозните средства и техните собственици, воден от
Министерство на вътрешните работи чрез среда за международен обмен (Regix), общата му
техническа допустима максимална маса била над 12 тона, а именно 19 500 кг, а осите му
били 5 броя. Товарният автомобил бил собственост на “Х” ЕООД, с ползвател “Х” ЕООД.
Той бил управляван от жалбоподателя М. С. Г., заемащ длъжността “шофьор”, съгласно
сключен с дружеството “Х” ЕООД трудов договор. ППС било оборудвано с бордово
устройство, с № 0305388441571, чрез което предавало данни, относими към определяне
дължимостта и размера на тол- таксите, заплащани за движение по платената републиканска
пътна мрежа.
На място била извършена проверка от контролните органи на Агенция „Митници“,
сред които свид. Д. Д. А. и колегата му Б С З – инспектори в отдел ПТРР към Териториална
дирекция „Митница София“. В нейния ход било установено, че на 28.02.2022г., в 21:13 часа,
управляваното от Г. ППС, с рег.№ХХХХ, било заснето да се движи по път „А – 6“, км
50+427, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Бордовото устройство, с което
2
влекачът бил оборудван, към посоченото часово време предавало данни за движение на
превозно средство само с две оси, въпреки че в снимковия материал бил заснет състав от
ППС (влекач и ремарке), чиито оси били 5 броя. При тези дадености било констатирано, че
не била заплатена изискуемата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата
(ЗП), доколкото постъпилото плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за съответния
сегмент на рамката (10182), на която било отчетено нарушението, било по- ниско по размер
от действително дължимото. За така извършеното административно нарушение бил
генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП,
с номер на нарушението D929400706DC3EFDE053021F160D2515, ведно с приложени към
него статични изображения във вид на снимков материал.
На място свид. А. предложил на водача да заплати компенсаторна такса, но
последният отказал. Г. заплатил максималната такава по чл.10б, ал.5 от ЗП в размер на
245,00 лева, за което му била издадена квитанция за платени пътни такси в Република
България №22BG005731X44897445 от 17.03.2022 г.
При тази фактология свид. Д. А. преценил, че е налице извършено нарушение на
правилата за движение по пътищата, поради което съставил акт за установяване на
административно нарушение № BG17032022/5800/Р8-386 от 17.03.2022 г. срещу Г., в
присъствието на своя колега Б С З, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Актът бил
подписан лично от въззивника и копие от него му било връчено на място. Жалбоподателят
не изложил възражения в съставения АУАН. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили
възражения, в които М. Г. посочил, че в товарния автомобил било монтирано бордово
устройство, което предавало необходимите данни на 28.02.2022 г.
Въз основа на съставения АУАН Директорът на Национално тол управление (НТУ)
към Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), гр. София издал атакуваното наказателно
постановление № BG17032022/5800/Р8-386 от 09.08.2022 г., с което при възпроизвеждане на
фактическите констатации от АУАН и допълнението им с данни относно наличието на
ремарке към влекача, броя на осите и общата технически допустима максимална маса на
ППС, на Г. било наложено наказание “Глоба” в размер на 1800,00 /хиляда и осемстотин/
лева за неизпълнение на правно задължение за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. НП е
връчено на наказаното лице на 30.09.2022г., видно от приложеното известие за доставяне.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: показанията на разпитания по делото свидетел Д. А., писмените
доказателства по делото: справка за генерирани тол такси на горепосоченото ППС за
28.02.2022 г., разпечатка от GPS Frotcom проследяваща система за маршрута на ППС на
28.02.2022 г., квитанция за платени пътни такси от 17.03.2022 г., разписка “покупка” за
изплатени пътни такси, справки от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел за търговските дружества “Х” ЕООД, с ЕИК ********* и дружеството
“Джиджитол смарт инфраструктура” АД, с ЕИК *********, доклад от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, ведно с генериран снимков материал,
трудов договор, писмо от “Джиджитол смарт инфраструктура” АД с приложение - справка за
3
предавани данни, общи условия на “Конкорд смарт инфраструктура” АД за предоставяне на
услуга за електронно събиране на такси за изминато разстояние, договор за предоставяне на
услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с предплащане, копия
на документ за самоличност и свидетелство за управление на МПС, копия на малки талони
на влекач и ремарке, писмо от ОПП – СДВР, рег.№433200-123368/2022г. с приложение –
справка от Централна база на АИС – КАТ, справка за първоначална регистрация на влекач и
справка за първоначална регистрация за полуремарке, писмо от АПИ, с изх. № 11-50-
3577/09.12.2022 г., с приложение - справка за географските координати на пътна отсечка км
50+427, пътен участък А-6, Решение № 101/20.02.2020 г. на МС за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира тол такса за изминато разстояние - тол такса,
Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол
такса, заповед № Зам-332/32-66544/28.02.2020 г. на директора на Агенция „Митници”,
заповед № РД-11-167/08.02.2021 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция
“Пътна инфраструктура”, заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г. на председателя на
Управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура”, заповед № РД-11-760/19.08.2022
г. на председателя на Управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура”,
пълномощни за процесуално представителство, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК.
Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетеля А., които намира за
логични, достоверни, обективни относно констатирането на нарушението и съставянето на
АУАН. Свидетелят е категоричен, че спрямо процесното ППС електронната система за
събиране на пътни такси е отразила наличието на нарушение поради заплатена пътна такса,
по- ниска от дължимата. В показанията на митническия служител се съдържат данни за
датата и часа на извършване на нарушението, както и номер на същото, съобразно
генерирания доклад по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, респ. ползваните източниците, от които е
придобил тази информация. Не се разкриват противоречия в сведенията на А. по отношение
обстоятелството дали е отразено мястото на извършване на нарушението, доколкото същият
заявява, че те се “набавят от мобилния екип на БГ-тол”, като се извършва подробна справка.
Липсата на подробни спомени в показанията на свидетеля относно реда за провеждане на
контролната дейност съдът отдава на изминалия период от време и естеството на работата
му (установяване на множество нарушения почти ежедневно, попълване на документация и
т. н.). Те не са от естество да препятстват установяването на фактите относно реда за
съставянето на АУАН, ползваните в тази насока документи и установените обстоятелства,
доколкото намират потвърждение и в другите приобщени писмени материали по делото.
Справката от информационната система за събиране на пътни такси от контролно
устройство с идентификатор № 10182 представлява информационен носител що се касае до
номера на ППС, пътя, областта, града и тол секцията, в които е засечено нарушението, дата
и час на последното, включително типа на нарушението, изразило се в подадена декларация
за преминаване на превозното средство с по-ниска от заплатена категория спрямо реално
измерената. Касателно датата, часа и типа на записващото устройство информация е
изводима и от снимковия материал, приложен по делото. Той е заснет към доклада за
4
установяване на нарушение и допълнително очертава подлежащите на доказване факти.
Като съобрази разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП по повод изготвените доклад и
статични изображения във вид на снимков материал, съдът основава фактическите си
констатации и върху тях.
Съдът даде вяра на приобщената по делото разпечатка от GPS - Frotcom, видно от
която водач на горецитираното ППС на 28.02.2022 г. е бил именно жалбоподателят. Данни
за трудовото правоотношение на Г. с “Х” ЕООД се съдържат в трудов договор от 04.06.2009
г. и писмо от 13.01.2023 г. от дружеството, че към 28.02.2022 г. той е служител в
търговското дружество, ангажиран на длъжност „шофьор“. Справката от GPS Frotcom за
товарния автомобил носи информация и за изминатия от ППС маршрут на 28.02.2022 г.,
през с. Долни Богров до ГКПП Калотина. В подкрепа на изложеното се явява и справката за
предавани данни от бордовото устройство, монтирано в товарния автомобил, видно от която
са подадени тол- декларации за ППС с марка “ХХ”, модел “480 ФТ” за периода 21:00 часа -
22:04 часа на 28.02.2022 г. По косвен начин изминатото разстояние от превозното средство
следва да се прецени с оглед справката от АПИ за географски координати на пътен участък
А-6, отсечка км 50+427, доколкото от нея се установяват номерът на устройството и на тол -
сегмента, както и местоположението на контролната точка.
Собствеността на процесния състав на превозното средство - влекач и ремарке, се
изяснява чрез справката от Централна база АИС - КАТ. Във връзка със задължението за
предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси в хода на настоящото
производство са депозирани договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на
такси на база изминато разстояние с предплащане, сключен между “Х” ЕООД и
“Джиджитол смарт инфраструктура” АД, и общи условия към него, позволяващ да се
придобие представа за конкретно подтигнатите договорки между дружествата.
Квитанцията за платени пътни такси от 17.03.2022 г. и разписката от пос-терминално
устройство изясняват сумата, заплатена от жалбоподателя след извършената проверка, в
конкретика 254,00 (двеста петдесет и четири) лева, както са пояснени и категориите, за
които се дължи - превишаване на допустима максимална маса и допустимо максимално
натоварване на ос.
От Решение № 101/20.02.2020 г. на МС за приемане на Списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса и Списъка се правят
изводи за класа и номера на пътя, номера на тол -сегмента и координатите за начало и край
на последния. Тези писмени доказателства позволяват да се съпоставят посочените в акта за
установяване на административното нарушение и наказателното постановление белези на
пътния участък и тол –сегмента, включен в Списъка.
Материалната и териториалната компетентност на актосъставителя и
административно-наказващия орган (АНО) се извличат от приложените към делото заповед
№ Зам-332/32-66544/28.02.2020 г. на Директора на Агенция “Митници” и заповеди № РД-11-
167/08.02.2021 г., № ЧР-СП-622/11.08.2022 г. и заповед № РД-11-760/19.08.2022 г. на
Председателя на АПИ.
5
Събраните по делото доказателствени материали, доколкото формират устойчива и
вътрешнонепротиворечива съвкупност, позволяват на съда изграждането на еднозначни и
категорични фактически изводи по процесното събитие.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
Съдът след извършена проверка на издаденото НП и противно на възраженията на
жалбоподателя прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на
наказващия орган. Съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП, оправомощени да съставят АУАН за
нарушения по републиканските пътища са длъжностните лица на Агенция ”Митници”.
Според чл. 56, ал. 3, т. 1 от същия нормативен акт наказателни постановления се издават от
председателя на управителния съвет на Агенцията или от упълномощено от него
длъжностно лице. В заповед № ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020 г. са посочени
митническите бюра и митническите пунктове, чиито служители са оторизирани да установят
административните нарушения и да издадат съответните актове, в които да закрепят
констатациите си. В цитираната заповед не е спомената териториална дирекция “Митница -
София”, в която структура актосъставителят Д. Д. А. полага труд. Следва обаче да се
отбележи, че към датата на издаване на заповедта, а именно 2020 г., е функционирала
териториална дирекция “Югозападна”, създадена на 07.01.2019 г., която е обхващала
териториите на следните митници: Югозападна, Столична и Аерогара София съгласно
Устройствения правилник на Агенция “Митници”, приет с ПМС № 57/14.03.2014 г.
Последният акт е отменен през 2021 г., като през същата година е приет нов Устройствен
правилник на Агенция “Митници” с ПМС № 227/13.07.2021 г., съобразно чиято разпоредба
на чл. 7, ал. 1 Агенция “Митници” се подразделя на нови структури, а именно - Централно
митническо управление и териториални дирекции: Митница Пловдив, Митница София,
Митница Русе, Митница Варна и Митница Бургас. Последваща заповед, която да урежда
материалната и териториалната компетентност за съставяне на АУАН обаче е приета едва
през 2022 г. - заповед № ЗАМ-1434/32-263874 от 08.08.2022 г., ерго към момента на
установяване на процесното нарушение не е била мълчаливо или изрично отменена заповед
№ ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020 г. на Директора на Агенция “Митници”, която следва да
6
намери приложение, като се приеме, че същата регламентира и правомощията на
служителите на Дирекция „Митница – София“, в качеството й на правоприемник на
Митница Столична. По отношение компетентността на АНО съдът взе предвид т. I.1. от
заповед № РД-11-167/08.02.2021 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция
“Пътна инфраструктура”, видно от която Г А Т е оправомощен да издава наказателни
постановления, а съобразно датирана от 11.08.2022 г. заповед № ЧР-СП-622 на
Председателя на Управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура” същият заема
длъжността директор в отдел “Национално тол управление” към Агенция “Пътна
инфраструктура”. В тази връзка, разпоредбата на чл.189е, ал.12 от ЗДвП е императивна и
ясно сочи органа, който е оправомощен да издаде процесния санкционен акт.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от
откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 - месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ
елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество,
от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен
ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно
наказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административно
наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се
произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено
административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е и в акта за
установяване на административно нарушение, и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е
санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния
нормативен акт.
Съставеният в конкретния случай АУАН и издаденото НП не отговарят на
императивните изисквания на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
доколкото обстоятелствата, при които нарушението е извършено, не са формулирани
изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на
обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на
лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда. Констатира се и
наличието на несъответствие между фактическо и правно обвинение, формулирано, както в
АУАН, така и в НП, насочващо и към допуснато нарушение на нормите на чл.42, ал.1, т.5 от
ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН
Административнонаказателната отговорност на водача Г. е ангажирана за
неизпълнение на задължението му да заплати дължимата по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
7
пътищата (ЗП) такса, преди да пристъпи към управление на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа. В АУАН и НП обаче не е включена, нито
величината на съответно дължимата от водача сума, нито е описана формулата, съобразно
която тя е била изчислена. Не става ясно и дали се касае за отсъствие на плащане въобще
или за заплащане на по- ниска стойност в резултат на неправилно изчисление поради
некоректно подадени съществени данни, съответно кои са те, още повече когато от
доказателствата по делото става ясно, че се касае именно за втората хипотеза. Както в
АУАН, така и в НП не са възведени данни и за това какво е било конкретно изминатото
разстояние, ТОЛ-сегменти, в които процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на
изчислените за съответните ТОЛ -сегменти такси. В допълнение следва да се посочи, че в
санкционния акт е отразено, че в хода на проверката водачът заплатил дължимата такса по
чл.10б, ал. 5 от ЗП в размер на 119,00 /сто и деветнадесет/ лева. Цитираната разпоредба
регламентира начина за определяне на дължимата такса, когато не е възможно установяване
на действително изминатото разстояние, поради причини, които не се дължат на
техническата неизправност на поддържаната от АПИ електронна система, без да се посочва
позоваване на броя оси, екологичните характеристики и други белези. Същевременно, чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП определя, че таксата за изминатото разстояние се изчислява на база
техническите характеристики на пътя или пътния участък, изминатото разстояние,
категорията пътно превозно средство, брой оси и екологични характеристики. При
посочването на платените 119,00 лева, без допълнително пояснение спрямо какви параметри
те са били изчислени, наказаното лице допълнително е поставено в невъзможност да разбере
коя характеристика е взета предвид, доколкото тази сума отговаря на два критерия,
посочени в квитанцията - както превишаване на допустимата максимална маса, така и
допустимото максимално натоварване на осите. Освен това не става ясно защо наказващият
орган се позовава на заплатени 119,00 лева, а видно от приобщените по надлежния ред на
чл. 283 от НПК квитанция и бележка от пос-терминално устройство Г. е заплатил сума,
равняваща се на 254,00 лв. Не е посочена и екологичната категория, която също е отчетена
при пресмятане на изминатото разстояние, респективно включена в крайната цена на
заплатената такса. Поради това СРС приема, че в АУАН и НП не се съдържа подробно
описание на нарушението, включващо всички изискуеми признаци на фактическия състав
на деянието, поради което административно – наказателното обвинение е останало неясно.
Допуснатото нарушение е съществено, което обуславя отмяната на процесното наказателно
постановление, доколкото е ограничило правото на защита на жалбоподателя.
Съдът при преценката за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление установява и включени в мотивната му част факти, относими към
съществени признаци на административното нарушение, които обаче отсъстват от
съдържанието на иницииращия административнонаказателната процедура АУАН –
пропуски, за чието отстраняване наказващият орган не може да се позове на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН. Така в санкционния акт за първи път е обсъдено действителното наличие на 5 оси на
процесното пътно превозно средство – състав от влекач и ремарке, а не подадените по
декларация 2 оси, както и общата техническа допустима маса, които обстоятелства не са
8
обсъждани в съставения от Д. А. акт, въпреки че именно те са основа за изводите относно
отсъствието на заплащане на правилно изчислена дължима тол - такса. Видно от
констативно- съобразителната част на АУАН, специално обозначеното място за посочване
на тези белези е останало празно, непопълнено. Вярно е, че при разпита си в хода на
съдебното следствие актосъставителят акцентира, че виждал единствено номера и датата на
нарушението, като не разполагал с останалите визуализирани данни, но сам посочва, че е
посетил екип на БГ-тол преди съставянето на АУАН, за да получи информация за
нарушението. Т.е., за него е съществувала обективната възможност да се запознае с
констатациите от доклада по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и изготвения снимков материал, преди да
предприеме съставянето на акта, като опише в пълнота всички обстоятелства от значение за
конкретизиране на обстоятелствата около нарушението. Актосъставителят не е намерил за
удачно да спомене и бордовото устройство, което се е намирало на превозното средство и
именно е подавало сгрешената информация за броя на осите на движещия се състав,
пропуснал е да отбележи и наличието на ремарке към влекача. Така маркираните
обстоятелства за първи път са намерили място във фактологията, описана в наказателното
постановление. Въвеждането на непредявени до момента с АУАН фактически обстоятелства
в санкционния акт, свързани с проявната форма на нарушението, като подход, представлява
по своята същност изменение на обвинението. Последното е недопустимо, доколкото
лишава санкционираното лице от възможността да съобрази и да изгради своята защита
съобразно предявеното му изначално административно обвинение, чиито параметри се
детерминират именно със съставения АУАН. Доколкото се касае за различие в релевантните
към отговорността факти, нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН се явява неприложима.
Последната е относима към хипотези, в които при запазване рамката на установените
обстоятелства, се отстраняват допуснати противоречия, които обаче не накърняват
последователното и еднозначно възприемане на фактите. Описаните пропуски в дейността
по ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника, предпоставя
условия за непълноценно и неефективно упражняване на правото му на защита.
Изложените по- горе пороци кореспондират с нарушения на чл. 42, т. 4 и на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В настоящото производство не се допуска тълкуване или допълване на
възведеното обвинение въз основа приобщения по делото доказателствен материал.
Невъзможно е и изменение на „административното обвинение”, доколкото съдът не
разполага с подобни правомощия. Пропуските при описанието на фактически обстоятелства
в АУАН и НП водят до неопределеност на предмета на доказване и невъзможност за
проверка наличието на материално правните предпоставки за налагане на наказание.
Съгласно нормите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН в двата основни
процесуални акта, издавани в хода на административнонаказателното производство, следва
да бъдат отразени разпоредбите, които са били нарушени. Този регламент имплицитно
съдържа в себе си задължение за съобразяване на корелация между фактическия състав на
„административното обвинение“ и неговото цифрово изражение. Последното пряко
кореспондира с правото на нарушителя да разбере фактическите и правни параметри на
9
вменената му отговорност и адекватно да изгради защитната си теза, съобразявайки техните
рамки. В конкретния случай се установява, че като нарушена в НП е ангажирана нормата на
чл.179, ал.3а от ЗДвП. Последната обаче по своя характер е санкционна, доколкото
предвижда административно наказание за водачите на пътни превозни средства от категория
по чл.10б, ал.3 от ЗДвП, неизпълнили задължението си да заплатят пътни такси при
изминато разстояние по път, включен в платената пътна мрежа. Материалното правило,
което се свързва с цитираната норма на чл.179, ал.3а от ЗДвП е установено с разпоредбата
на чл.139, ал.7 от ЗДвП. Същата предвижда, че водачът на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Следвайки
фактологията, отразена в АУАН и НП, се налага извод, че е въведено твърдение за
накърняване именно на така установеното правило, неизпълнението на което е скрепено със
санкцията, предвидена в нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Като не е подбрал коректно
накърнената материалноправна норма, административнонаказащият орган е допуснал
съществен пропуск, който се изразява в несъответствие между словесна и цифрова
квалификация на деянието. (в този смисъл и Р №18/31.01.2023 г. по к.а.н.д.№4/2023 г. по
описа на АдмС – Къстендил, Р№615/24.06.2021 г., по к.а.н.д.№357/2021 г. по описа на АдмС
– София област, Р №60/18.04.2022 г. по к.а.н.д.№10043/2022 г. по описа на АдмС- Велико
Търново, Р№498/21.03.2022 г. по к.а.н.д.№164/2022 г. по описа на АдмС – Пловдив, Р
№1919/2.12.2021 г. по к.а.н.д.№2549/2022 г. по описа на АдмС- Бургас).
Правилото на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН е съобразено в своята цялост при наличието на
корелация между фактическия състав на „административното обвинение“ и неговото
цифрово изражение, разглеждано като единство от нарушена материалноправна норма и
съответстващата й санкционна разпоредба. Съставът на съответното нарушение се изпълва
от диспозицията на нарушената материалноправна норма и привръзка към изрично
установена санкционна норма в съответния нормативен акт. Така констатираният пропуск е
съществен, доколкото кореспондира с непълнота на правната квалификация на деянието -
задължителен реквизит на всеки санкционен акт. Последният повлиява пряко върху правото
на защита на нарушителя, като отнема възможността му да се ориентира относно вида и
обема на отговорността, която му бива предявена. Така констатираното нарушение не може
да бъде отстранено от съда, като единствено обуславя наличието на формално основание за
отмяна на издадения санкционен акт. Подходът на административните органи е
незаконосъобразен, тъй като на практика е лишил въззивника от възможността да узнае
детерминираното административно „обвинение“ не само от фактическа, но и от корелативно
изискуемата правна страна, а това е довело до накърняване на гарантираното му от закона
право на защита. Констатираният порок е неотстраним в съдебната фаза на
административнонаказателния процес, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отмененото.
10
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за невъзможност да разбере кое е
мястото на извършване на нарушението. Освен посоченият километър от автомагистрала А-
6 – км 50+427, безспорно включена в Списък на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние – тол такса, е индивидуализирано устройството, е
установило нарушението, вписано под № 10182, съответстващо на сегмента, за който са
били относими данните. Отбелязано е, че стационарната контролна точка е разположена
между път 18 и пътен възел Илиянци, Столична община. Тези данни са напълно достатъчни,
за да се установи волята на органите за определеното място на нарушението. Съпоставени с
доказателствата по делото, те указват и пълно съвпадение с участъка от пътната мрежа,
попадащ в обхвата на тол сегмент **********, в който е засечена простъпката. При справка
в списъка на републиканските пътища се установява, че този сегмент отговаря на
географски координати 42.75905, 23.31812, 42.767, 23.29258.
Независимо от съществуващите формални основания за отмяна на издадения
санкционен акт, съдът намира с оглед пълнота на изложението, че следва да изложи кратки
мотиви и по съществото на настоящия казус. В указаната насока тази инстанция застъпва
становище, че доказателствените материали, събрани по делото, мотивират извод за
проявено от въззивника бездействие в насока изпълнение на регламентирано от нормата на
чл.139, ал.7 от ЗДвП задължение, която подлежи на санкция по силата на чл.179, ал.3а от
ЗДвП. Безспорно доказано е, че жалбоподателят е обладавал особеното качество на водач на
ППС, за чиято категория и с оглед установения действителен брой оси на автомобила, е
била дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП. Доколкото от бордовото устройство, с което
е бил оборудван влекачът, са били подадени некоректни данни относно част от техническите
характеристикит на състава, то и таксата, която е била заплатена за тол- сегмента, през
който на 28.02.2022 г. е преминало ППС, е била по- ниска от действително дължимата
такава. Налага се извод, че нарушението е било извършено. Не следва да се подкрепи
възражението на жалбоподателя за липсата му на вина за недекларирането на данните за
изминатото разстояние и изтъкването, че е било правилно да се ангажира отговорността на
доставчика на услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние, защото не
е уведомил своевременно ползвателя на ППС. Съблюдавайки доказателствената съвкупност,
събрана и анализирана по настоящото административнонаказателно производство съдът
констатира, че от 28.05.2020 г. между дружествата “Конкорд смарт инфраструктура” АД и
“Х” ЕООД е сключен договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на
база изминато разстояние с предплащане, като са подписани и общи условия към
съглашението. Видно от справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел търговското дружество, с което ползвателят на ППС е влязъл в договорни
отношения, се е преобразувало, а на негово място търговска дейност осъществява
“Джиджитол смарт инфраструктура” АД. Трябва да се спомене, че дружеството ползвател и
дружеството, предоставящо услуги за електронно събиране на пътни такси, са постигнали
съгласие в т. 2.15 “Х” да предоставя актуални данни за превозното средство като брой оси и
максимална маса преди всяко ползване на платената пътна мрежа. Без наличието на подобни
данни би се стигнало до неточно деклариране на изминатото разстояние, какъвто е и
11
процесният случай. Следва да се изтъкне, че противоречи на житейската логика доставчикът
на услугата сам, по свое усмотрение да преценява какви данни да подаде към електронната
система за отчитане. Напротив, това е задължение на ползвателя или собственика на
превозното средство. Тук е мястото да се допълни, че от справка за предавани данни е
изводимо подаването на тол декларации за времето и мястото, посочени в АУАН и НП, но
не и причината, поради която информацията е била неправилна, ерго дали се е дължала на
неточното подаване от доставчика на електронни услуги или неточно посочване на
характеристики за превозното средство от ползвателя му. Не става ясно дали “Джиджитол
смарт инфраструктура”АД е било запознато с обстоятелството за неправилно декларирани
данни и ако се отговори положително на този въпрос, в кой момент е установено
последното, доколкото видно от АУАН и НП нарушението е констатирано от компетентен
орган на 17.03.2022 г., но не е ясно дали на предходна дата е имало известяване на
доставчика на електронни услуги. По повод изложеното съдът достигна до извод, че
въпросът дали жалбоподателят е бил своевременно уведомен от доставчика за установената
нередовност не попада в предмета на делото, тъй като е предвиден друг ред, съгласно
общите условия, за уреждане на спорове във връзка с техническата изправност и
експлоатацията на монтираното бордово устройство. Още повече, че не е ясна и причината
за неправилното деклариране. Наличието обаче на допуснати съществени процесуални
нарушения в процедурата по установяване и санкциониране на проявата на Г., накърняваща
правилото на чл.139, ал.7 от ЗДвП, за което е предвидена санкция в нормата на чл.179, ал.3б
от ЗДвП, препятства реализирането на отговорността на виновния водач.
Съобразно изложените по- горе фактически и правни доводи, този съд намира, че
така протеклата фаза на административно наказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание за това деяние е
опорочена поради допуснати нарушения на процесуалните правила, съществено засегнали
правото на защита на наказаното лице и поставили го в невъзможност да разбере, в какво
конкретно нарушение е обвинено. Последното налага извод, че постановлението следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на делото и съобразявайки нормата на чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на разноските, сторени от страните в
производството. В конкретния случай на тази съдебна инстанция спорът е разрешен
благоприятно за М. С. Г., доколкото се отменя издаденото наказателно постановление, като
се уважава претенцията на жалбоподателя. Въззивникът е представляван от упълномощен
адвокат в производството, поради което и с оглед определяне на дължимия размер на
разноските следва да намери приложение разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
препращаща към чл. 143, ал. 1 от АПК. Съобразно последната, при отмяна на издадения акт,
подателят на жалбата има право да получи разноските, сторени във връзка със заплащането
на адвокатското възнаграждение, които следва да се възстановят от бюджета на органа,
издал отменения акт. Видно от представените в съдебното заседание документи на адвоката,
представлявал въззивника, не е уговорена изрична сума, която да се заплати, а се препраща
12
към разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т, 3 от ЗАдв, съгласно която за адвоката е предвидена
възможността да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или
друг юрист. Тази разпоредба следва да се тълкува систематически с разпоредбата на ал. 2,
съобразно чието съдържание, ако насрещната страна в процеса е осъдена за разноски, да се
заплати адвокатско възнаграждение в не по-нисък размер от предвидения в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Нормата на чл. 18,
ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от цорепосочената Наредба предвижда, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1000 до 10 000 лева
възнаграждението е 400 лева.
Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност по процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция, както и предмета на делото, този съд
приема, че фактическата и правна сложност на процесния казус е обичайна и не се отличава
съществено от останалите дела от този вид. Въззивното производство е приключило в две
съдебни заседания, без процедурни усложнения, в това число и със събирането на
допълнителни писмени доказателства, извън разпита в качеството на свидетел на
актосъставителя, като за изготвянето на жалбата и подготовката за участието в съдебно
заседание не е било нужно полагането на прекомерни усилия, нито изразходването на
съществен времеви и технически ресурс. При тази фактология съдът намира, че следва да се
присъди минимално предвидения съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. размер, съобразен с
размера на глобата, наложена с ревизирания санкционен акт, който именно в случая ще се
яви съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата -
“справедлив и обоснован”. жалбоподателят - физическо лице, е санкциониран с глоба в
размер на 1800,00 лева. Следвайки методиката за изчисление на минималния дължим
хонорар, установена в правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г., в конкретния случай минималният размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на 480,00 лева, което следва да бъде изплатено от бюджета на Национално тол
управление към Агенция “Пътна Инфраструктура”, гр. София по сметка на М. С. Г..
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG17032022/5800/Р8-386 от 09.08.2022г.,
издадено от Г А Т – Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция “Пътна
инфраструктура” (АПИ), гр. София, с което на М. С. Г., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1800,00 /хиляда и осемстотин/ лева за
нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, като незаконосъобразно и неправилно.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна Инфраструктура”, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, да заплати по сметка на М. С. Г., ЕГН **********, разноски в размер на
480,00 (четиристотин и осемдесет) лева, представляващи възнаграждение за предоставена от
13
представлявалия го в производството адвокат безплатна правна помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14