Р Е Ш
Е Н И Е № 475
гр.Видин, 16.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видински районен съд, гражданска колегия, 3-ти състав в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав :
Председател : Милена Стоянова
при секретаря Милена
Евтимова като разгледа докладваното от съдията
Стоянова гр. дело № 906 по описа за 2019
год., и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по искова
молба на „ЕУРОБИЛДИНГ“ АД – София, представлявано от адв. Цветелина Маринова против
„ВИНТАЖ 2007“ ЕООД – с. Неговановци, общ. Ново село, обл. Видин, с която е
предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че през 2015г.
ищцовото дружество е извършило три парични превода на ответното дружество,
както следва:
на 12.06.2015г. е превело сумата
от 1286.00 лева,
на 18.06.2015г. е превело сумата
от 10000.00 лева,
на 29.06.2015г. е превело сумата
от 1000.00 лева.
Посочва се, че към момента на извършване на
преводите, представляващ и двете дружества е едно и също лице, а именно Петко И.
Мичев, като са осчетоводени под негово ръководство. Поддържа се, че в
счетоводството и в търговските книжа на ищцовото дружество не са налице какъвто
и да било договор или друго основание за извършване на преводите към ответното
дружество. Двете дружества не са имали търговски отношения помежду си.
Преводите са извършени без основание и ответното дружество се е обогатило с
исковата сума за сметка на ищцовото
дружество.
Посочва се също, че с Решение на
ОС на акционерите на ищцовото дружество, взето на 09.02.2016г. и вписано в ТР
на 23.02.2016г. Петко Мичев е освободен от длъжността член на СД и изпълнителен
директор на „Еуробилдинг“АД.
Иска се от съда да постанови решение,
с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата в
общ размер от 12 286.00 лева, преведени без основание, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на делото до окончателното плащане.
Ответното дружество, редовно уведомени,
са подали отговор на исковата молба в законния месечен срок, с който са
оспорили исковата претенция като неоснователна. Навели са доводи, че сумите са
предоставени по три договора за заем, като и трите договора са с падеж
30.12.2020г., а една от датите е анкесирана. Не е оспорена дължимостта на
сумите, но според ответника падежът не е
настъпил.
По делото са събрани писмени
доказателства, назначена и изслушана е съдебно- счетоводна експертиза.
Видинският районен съд след
преценка на становищата на страните и на събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени три броя
преводни нареждания, от които е видно, че на 12.06.2015г. ищцовото дружество
„Еуробилдинг“ АД е превело на ответното дружество „Винтаж 2007“ЕООД сумата от
1286.00 лева с посочено основание – временна финансова помощ, на 18.06.2015г. е
извършен втори превод на сумата от 10000.00 лева с посочено основание – по
договор, а на 29.06.2015г. е извършен превод на сумата от 1000.00 лева с
посочено основание – временна финансова помощ.
Представени са и три броя
договори за паричен заем, сключени между страните по делото, по силата на които
ищцовото дружество е дало в заем на ответното дружество процесните суми, както
следва:
на 08.06.2015г. е сключен договор
за заем за сумата от 1286.00 лева с
падеж на плащане не по-късно от 30.12.2020г.
на 15.06.2015г. е сключен договор
за заем за сумата от 10000.00 лева с падеж на плащане не по-късно от
30.12.2020г.
на 22.06.2015г. е сключен договор за заем за сумата от 1000.00
лева с падеж на плащане не по-късно от 30.12.2020г.
Представен е и анекс № 1 от
15.12.2015г. към договора за паричен заем от 15.06.2015г., с който страните са
удължили срока на договора до 30.12.2022г.
Вещото лице по назначената и
приета по делото съдебно-счетоводна експертиза в заключението си е потвърдило извършените три
превода на процесните суми от сметка на ищцовото дружество по сметка на
ответното дружество с посочените основания – временна финансова помощ и по
договор.
Вещото лице е посочило също, че
получените суми по извършените преводи от ищеца са осчетоводени при ответника по
счетоводна сметка 499 „Други кредитори“,
партида 113 – „Еуробилдинг“ АД, по която партида са отразени по дати получените
преводи с посочените основания.
Вещото лице е констатирало от
движението на сумите, отразени в партидата на ищеца през отчетната 2015г., че е
имало и други преводи между страните, които не са предмет на настоящото дело,
не платеното салдо към 31.12.2015г. е в размер на 12 286.00 лева и няма
друго движение до 01.08.2019г.
Според заключението на вещото
лице, в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2015г. не са отразени
получените суми от ответника. Няма декларирани суми от получена временна
финансова помощ от други дружества.
В с.з. вещото лице е уточнило, че
заемните суми не са отразени в ГДД на дружествата, но по ЗСч те не са длъжни да декларират заемната сума.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
От представените справки за
актуално състояние на двете дружества, се установява, че към 11.05.2015г.
ищцовото дружество се е представлявало
от Съвет на директорите, сред които е бил и Петко И. Мичев, който е бил и изпълнителен директор на дружество и е
имал самостоятелни права за сделки до 10000.00 лева.
Установява се, че към същата дата
11.05.2015г. управител и едноличен собственик на капитала на ответното
дружество е лицето Петко И. Мичев.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна :
Съгласно разпоредбата на чл. 55,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите, който е получил нещо без основание
или с оглед неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. С
оглед твърденията, изложени в исковата молба, ищцовото дружество твърди, че е налице
начална липса на основание, тъй като поддържа, че двете дружества не са имали
търговски отношения, които да обосновават извършените преводи, а единствената
връзка помежду им е представляващия ги Петко И. Мичев.
Основателността на предявения иск
е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че исковата сума е
платена от ищеца, че ответникът е получил тази сума, както и че това плащане е
извършено без правно основание. Съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест ищцовото дружество следва да установи, че е извършило
плащане на исковите суми, а ответникът - да установи, че е налице основание за
получаване на сумите.
Пленумът на Върховния съд е дал
задължителни указания с т. 1, абзац 2, последно изречение от ППлВС № 1/79 г.
При съдебен спор на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът носи
доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал имуществено
благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че полученото от него
имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно
призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи
полученото.
По делото няма спор, че ищцовото
дружество е превело на ответното дружество по банков път общо сумата от 12 286.00 лева, чрез три банкови превода като за два от
тях е посочено основание „временна финансова помощ“, а за един „по договор“. Тези
обстоятелства ответното
дружество е признало по делото още с
отговора си по чл. 131, ал. 1 ГПК с твърдението, че това не е станало без
основание и в негова
доказателствената тежест е да установи чрез пълно и главно доказване
твърдението си, а именно, че е получило сумата на правно основание. В тази връзка са ангажирани
доказателства за наличието на облигационна връзка между страните по делото –
три договора за паричен заем. Налице е пълно съответствие на платежните нареждания и
представените договори за заем, както по отношение на сумите, така и по
отношение на основанието за превеждането им. Тези обстоятелства се установяват
по безспорен начин и от заключението на вещото лице, което е посочило, че
извършените преводи от ищеца са осчетоводени при ответника по счетоводна
сметка 499 „Други кредитори“, партида
113 – „Еуробилдинг“ АД, по която партида са отразени по дати получените преводи
с посочените основания. При това положение, настоящият съдебен състав намира,
че имущественото
благо е дадено от ищеца и е получено от ответника на правно основание – договори за
заем, чийто падеж към момента на предявяване на иска не е настъпил.
Фактът, че към момента на
сключване на договорите за заем и на превод на заемните суми, като представител
на двете дружества е действало едно и също лице Петко И. Мичев, не може да бъде
основание да се приеме, че процесните суми са дадени без основание поради
нарушение на закона. Действително, представителят и на двете дружества е било
едно и също физическо лице, но съгласно ТР № 3/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, в този
случай забраната на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД не се прилага, защото органният
представител извършва действия съобразно дадената по закон компетентност,
упражнява представителни функции, като част от правомощията си на орган на
юридическото лице. Той прави не свое волеизявление, като отделен правен субект,
а волеизявление, принадлежащо на ЮЛ. Във външните действия органният представител
представлява ЮЛ, но волята, която изразява, не е собствена, на субект, различен
от ЮЛ, а е волята на самото ЮЛ.
В цитираното тълкувателно решение
е посочено „Когато едно лице действа като органен представител на две юридически
лица, няма лице - правен субект, различно от тях, което да изявява своя воля
като представител. Договарящи са юридическите лица.“
В конкретния случай, видно от
представените справки за актуално състояние на страните по делото, органният
представител е действал в обхвата на делегираните му правомощия.
Позоваването на ищеца на Решение
№ 189 от 04.02.2004г. по т.д. № 141/2012г. на ВКС и на Решение № 89 от
20.06.2013г. по гр.д. № 1184/2012г. на ВКС не променят правния извод за наличие
на облигационни отношения между дружествата по отношение на процесните суми. Това е така, защото в Решение № 189 от
04.02.2004г. по т.д. № 141/2012г. на ВКС е разгледан въпросът за изготвяне
на доклад от съда по чл. 146 от ГПК, задължението
му да разпредели доказателстваната
тежест за страните, както и да даде указание в тази връзка, каквито изисквания
на закона са спазени в настоящото производство.
В решение № 89 от 20.06.2013г. по
гр.д. № 1184/2012г. на ВКС пък е
разяснено задължението на всяка от страните да извърши главно и пълно
доказване на твърденията си. При съдебен спор на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото факта,
че е дал имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже,
че полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че
съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава
право да задържи полученото. В настоящият случай, съдът приема, че ответникът е
доказал по безспорен начин основанието за получените суми по договорите за
заем. В две от преводните нареждания е посочено „временна финансова помощ“,
което съпоставяйки с представените договори съответства именно на предоставяне
на паричен заем.
Предвид изложеното исковата претенция ще следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, ищцовото
дружество ще следва да заплати на ответното дружество разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 450.00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕУРОБИЛДИНГ“ АД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. Сливница № 188, представлявано от Мария Фатима
Гутиерес Гарсия, чрез адв. Цветелина Маринова със съдебен адрес:*** против „ВИНТАЖ
2007“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: с. Неговановци, общ. Ново село, обл. Видин – Винарска
изба – Неговановци, представлявано от Петко И. Мичев иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата в общ размер от 12 286.00 лева, преведена
без основание, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до
окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕУРОБИЛДИНГ“
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Оборище, бул. Сливница № 188,
представлявано от Мария Фатима Гутиерес Гарсия, чрез адв. Цветелина Маринова
със съдебен адрес:*** да заплати на
„ВИНТАЖ 2007“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: с. Неговановци, общ. Ново село, обл. Видин
– Винарска изба – Неговановци, представлявано от Петко И. Мичев разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му до
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :