Р Е Ш Е Н И Е № 417
гр.Стара
Загора, 18.11.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на двадесет и седми септември
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Николина Николова
и
в присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 100 по описа за 2021 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание
чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба от „ЕРХОУМ 2“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Ястребово обл.Стара Загора, подадена чрез пълномощника адвокат Н.К., против Ревизионен акт № Р-16002420001820-091-001/ 14.10.2020г, издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 3/ 04.01.2021г на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, в частта за отказан данъчен кредит в размер на 34 438.00 лв. по фактури, издадени от „АА 2018“ДЗЗД, „КА-66“ ДЗЗД, „СГХ-ЛОГИС“ ЕООД и “ВИТА ФРУКТ ЛОГИСТИК“ ЕООД с прилежащи лихви в размер на 4 417.16 лв. и лихви в размер на 67.69 лв. за невнесен или невнесен в срок деклариран ДДС по СД по ЗДДС за периода м.02-м.11.2019г. В жалбата са изложени оплаквания за нeзаконосъобразност на ревизионния акт поради нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Според жалбоподателя не е взето предвид възражението му против съставения ревизионен доклад и са игнорирани приложените с него доказателства. Не е отчетен описаният механизъм на доставките, неправилно е приета нереалността им и неправилно е отказан данъчният кредит за тях. По подробно изложени в жалбата и в представена писмена защита съображения е направено искане за отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че органите по приходите обосновано са отказали данъчния кредит с оглед разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 във връзка с чл.25, ал.2 от ЗДДС на база потвърдения в хода на ревизията доказателствен материал. Излага подробни аргументи, че по фактурите, издадени от „АА 2018“ДЗЗД, „КА-66“ ДЗЗД, „СГХ-ЛОГИС“ ЕООД и “ВИТА ФРУКТ ЛОГИСТИК“ ЕООД, няма доказателства за реално получаване на стоките. Отбелязва противоречивото отразяване на плащанията по тях в счетоводството на жалбоподателя и неговите доставчици. Счита, че представените фактури, касови бележки и приемо-предавателни протоколи с недостоверна дата не са годни да установят факта на получаване. Моли съда да постанови решение, с което РА да бъде потвърден изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че РА бъде отменен, моли за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя до минимума по Наредба № 1/ 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № № Р-16002420001820-020-001 / 30.03.2020 г. на началник сектор при ТД на НАП Т. П.е възложена ревизия с ръководител П.Д. /главен инспектор по приходите/ и И.Х. /главен инспектор по приходите/ на „ЕРХОУМ 2“ ЕООД с обхват ДДС за периода от 01.02.2019г. до 30.11.2019г /т.3, л.677/. Срокът на ревизията е определен на три месеца от връчване на заповедта. Тази заповед е изменяна със Заповеди № Р-16002420001820-020-002 / 29.06.2020 г. и № Р-16002420001820-020-003 / 31.07.2020 г. като обхватът на ревизията е останал в същите параметри и със същите ревизиращи лица и е определен срок на завършването й до 01.09.2020г /т.3, л.672-678/. Връчени са на ревизираното лице по електронен път.
В хода на ревизията са изискани за представяне документи и писмени обяснения, извършени са насрещни проверки и са присъединени доказателства.
Въз основа на извършената ревизия от определения със ЗВР ревизиращ екип, е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002420001820-092-001/ 15.09.2020 г.., с който по отношение на ревизираното лице „ЕРХОУМ 2” ЕООД се предлага да бъдат установени задължения за ДДС от непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от „АА 2018“ДЗЗД, „КА-66“ ДЗЗД, „СГХ-ЛОГИС“ ЕООД и “ВИТА ФРУКТ ЛОГИСТИК“ ЕООД, в общ размер на 34438,00лв, прилежащи лихви в размер на 4 417.16 лв. и лихви в размер на 67.69 лв. за невнесен в срок деклариран ДДС по СД по ЗДДС за всеки от данъчните периоди за времето от м.02.2019г до м.11.2019г включително /т., л.144-162/. РД е подписан електронно от П.Д. и И.Х.. Връчен е на жалбоподателя по електронен път на 16.09.2020г /т.2.л.142/.
При извършване на ревизията е установено, че през ревизирания период дружеството е извършвало дейност търговия с палети и европалети. За дейността се ползва наета производствена и складова база, находяща се на адрес с.Ястребово, общ.Опан, Бивша агроаптека. За ревизирания период няма наети на трудов договор лица. Дейността се извършва с товарни автомобили.
Представен е договор за отдаване под наем на МПС от 01.11.2018г., съгласно който Ерхоум 2 ЕООД наема товарен автомобил Ивеко модел 35.10 с рег.№СТ6508АК от „В Вастон“ ООД при месечна наемна цена от 360,00лв. с ДДС за срок от 6 месеца, т.е. до 30.04.2019г. За товарен автомобил Пежо Боксер с рег.№ ЕВ9552ВК се твърди, че е ползван под наем, но не е представен договор. При извършена справка в ПП УИС на НАП е установено, че автомобилът е собственост на „Ем Енд Ти Комфорт“ ООД.
Ревизираното дружество е включило в дневниците за покупки с право на пълен данъчен кредит и в справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди следните фактури, издадени от :
1„ВИТА ФРУКТ ЛОГИСТИК“ ЕООД
Ф-ра № Дата Предмет на доставка Данъчна основа ДДС лв
м.02.2019 ********** 04.02.2019 Палети 6975,00 1395,00
м.02.2019 ********** 08.02.2019 Европалети 5850,00 1170,00
м.02.2019 ********** 11.02.2019 Европалети 4950,00 990,00
2. АА-2018 ДЗЗД
м.03.2019 ********** 08.03.2019 Европалети 6615,00 1323,00
м.03.2019 ********** 26.03.2019 Европалети 8235,00 1647,00
м.03.2019 ********** 29.03.2019 Европалети 6408,00 1281,60
м.03.2019 ********** 30.03.2019 Европалети 7992,00 1598,40
м.03.2019 ********** 30.03.2019 Палети 4800,00 960,00
м.03.2019 ********** 30.03.2019 Палети 4080,00 816,00
м.06.2019 ********** 03.06.2019 Европалети 6030,00 1206,00
м.06.2019 ********** 09.06.2019 Палети 3375,00 675,00
м.06.2019 ********** 12.06.2019 Усл.по д-р 4500,00 900,00
3. СГХ Логис ЕООД
м.04.2019 ********** 04.04.2019 Европалети 6480,00 1296,00
м.04.2019 ********** 09.04.2019 Палети 7222,50 1444,50
м.05.2019 ********** 17.05.2019 Палети 5175,00 1035,00
м.05.2019 ********** 20.05.2019 Палети 4500,00 900,00
м.05.2019 ********** 21.05.2019 Европалети 6480,00 1296,00
м.11.2019 ********** 04.11.2019 Палети 6600,00 1320,00
м.11.2019 ********** 06.11.2019 Европалети 4860,00 972,00
м.11.2019 ********** 07.11.2019 Европалети 4860,00 972,00
4. ДЗЗД КА-66
м.06.2019 ********** 28.06.2019 Усл.по д-р 3250,00 650,00
м.07.2019 ********** 09.07.2019 Палети 4410,00 882,00
м.07.2019 ********** 15.07.2019 Европалети 1495,00 299,00
м.07.2019 ********** 19.07.2019 Европалети 6480,00 1296,00
м.08.2019 ********** 29.08.2019 Европалети 6480,00 1296,00
м.08.2019 ********** 30.08.2019 Палети 4725,00 945,00
м.08.2019 ********** 31.08.2019 Палети 4500,00 900,00
м.09.2019 ********** 29.09.2019 Европалети 3960,00 792,00
м.09.2019 ********** 30.09.2019 Палети 7897,50 1579,50
м.10.2019 ********** 23.10.2019 Европалети 3240,00 648,00
м.10.2019 ********** 28.10.2019 Палети 4950,00 990,00
м.10.2019 ********** 31.10.2019 Палети 4815,00 963,00
По отношение на „ВИТА ФРУКТ ЛОГИСТИК“ ЕООД е установено, че има регистрирано на 11.01.2019г. фискално устройство с дистанционна връзка с НАП с инд.№ ZI008192 и ФП с инд.№64020797 за обект за търговия на едро с хранителни стоки, но няма данни за записани Z-отчети за продажби през данъчния период м.02.2019г. Представените фискални бонове, съпътстващи издадените фактури по дати и стойности са както следва: 09.02.2019г. - 5355,00лв. и 16.03.2019г. -585,00лв., общо 5940,00 към ф/ра №**********/ 11.02.2019г.; 14.03.2019г. - 8370,00лв. към ф/ра №**********/ 04.02.2019г. и 15.03.2019г. - 7020,00лв.към ф/ра №**********/ 08.02.2019г. Има налично едно уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за действащ трудов договор с дата на сключване 28.02.2006г., с код по НКПД /стар класификатор/: 52202005 - продавач-консултант. Дружеството не е намерено на адреса на управление, поради което не са представени документи за обоснованост на стопанските операции по фактическото и действително движение на стоките, предмет на доставка.
По отношение на ДЗЗД АА-2018 е установено, че има регистрирано на 16.10.2018г. фискално устройство с дистанционна връзка с НАП с инд.№ ZI008660 и ФП с инд.№64008660. Има данни за записан един Z- отчет за продажби от 06.03.2019г. с регистриран дневен оборот в размер на 1548488,64лв., който предшества издадените фактури от дружеството към Ерхоум 2 ЕООД. По отношение на фактура №**********/12.06.2019г. с предмет на доставката „услуги по договор" в хода на ревизията не е представен от която и да е от страните договор, приемо-предавателен протокол или друг документ, удостоверяващ вида и етапа на завършеност на услугите. За периода, през който са издадени процесните фактури, има налични две уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за действащи трудови договори, сключени на 19.09.2018г. с код по НКПД 71142001 – арматурист и на 17.04.2019г. с код по НКПД 73222006 – монтажник. Дружеството не е намерено на адреса на управление, поради което не са представени документи за обоснованост на стопанските операции по фактическото и действително движение на стоките, предмет на доставка.
По отношение на СГХ Логис ЕООД е установено, че фактура с №**********/ 21.05.2019г. не е включена в дневника за продажби и в справка-декларация за данъчния период м.05.2019г., както и в следващите данъчни периоди. През периода на издаване на фактурите в дружеството е имало 3 лица, назначени по трудови правоотношения. Представени са копия от процесните фактури, с изключение на ф/ра №**********/17.05.2019г., която не е представена. Всички фактури са с начин на плащане „в брой". Представени са копия от Приемо-предавателни протоколи към всяка фактура с дата, съотвестваща на датата на фактурата. В протоколите е отбелязано местонатоварване - гр.София. Подписани са двустранно, без поименна идентификация на лицата, положили подписите. За удостоверяване на предходния доставчик са приложени 3 броя фактури, ведно със стокови разписки за получени СМЗ с доставчик АСБЕ Груп ЕООД. Фактурата от 04.04.2019г. и протоколът към нея съответстват на фактурираните от СГХ Логис ЕООД към Ерхоум 2 ЕООД количества по ф/ри с №**********/04.04.2019г. и № **********/09.04.2019г.; фактурата от 17.05.2019г. и протоколът към нея съотвестват на фактурираните от СГХ Логис ЕООД към Ерхоум 2 ЕООД количества по ф/ри с № **********/17.54.2019г., №**********/20.05.2019г. и №**********/21.05.2019г. и фактурата от 04.11.2019г. и протоколът към нея съотвестват на фактурираните от СГХ Логис ЕООД към Ерхоум 2 ЕООД количества по ф/ри с №**********/04.11.2019г., №**********/06.11.2019г. и № **********/07.11.2019г. Регистрирано е фискално устройство на 22.07.2019г., без стационарен обект с инд.№ инд.№ДУ518770 и ФП с инд.№36677243. Има данни за записани Z-отчети за продажби, най-ранният от които е от 21.08.2019г., т.е. след периода на издаване на фактурите от м.04.2019г. и от м.05.2019г. По фактура № **********/ 17.05.2019г липсва фискален бон, а по фактури № **********/ 04.04.2019г и № **********/ 07.11.2019г няма съвпадение между стойността на издадената фактура с фискалния бон към нея.
По отношение на ДЗЗД КА-66 е установено, че касовият апарат е регистриран на 22.04.2019г. за обект за търговия на дребно с нехранителни стоки като за датите на фактурите от 28.06.2019г.; 09.07.2019г.; 31.08.2019г.; 30.09.2019г. и 28.10.2019г. липсват отчетени данни за продажби. За ревизирания период има подадено едно уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за действащ трудов договор, с дата на сключване 12.11.2018г. и с код по НКПД 96220001 - общ работник. Представени са копия от издадените от ДЗЗД КА-66 фактури през ревизирания период, с изключение на фактура №**********/ 09.07.2019г. Представени са копия от приемо-предавателни протоколи към всяка фактура с дати, съответстващи на датите на фактурите. Липсва приемо-предавателен протокол към ф/ра №**********/ 31.08.2019г. Само по фактура № **********/ 09.07.2019г има съвпадение по стойност с фискалния бон към нея. Представени са фактури от предходния доставчик Пивилес ЕООД, ведно с приемо-предавателни протоколи, за придобиване на европалети и палети. Декларирано е, че транспортът е за сметка на получателя Ерхоум 2 ЕООД.
За всички доставчици ревизиращият екип
приема, че липсват доказателства за материален, технически и трудов ресурс за
извършване на фактурираните доставки; че не са предоставени годни доказателства относно ефективното движение на стоките
по процесните фактури с оглед липсата на
данни за местонатоварване на същите и лица, извършили товаро-разтоварни
работи и че липсва документална
обоснованост на стопанските операции по фактическото и действително движение на
стоките, предмет на доставка, при която да има съответствие на първичните и
вторични документи, отразяващи хронологията на стопанските операции. Обоснован е и извод, че с наличния товарен транспорт на жалбоподателя
Ерхоум 2 ЕООД - товарен автомобил Ивеко 3510 и товарен автомобил Пежо Боксер, закупените
палети/европалети предвид европейския
стандарт за размерите им не биха могли да се превозят реално с оглед броя им,
разстоянието, времето за товарене и разтоварване и неяснотата по отношение на
кадровата обезпеченост за извършване на товаро-разтоварни дейности както от
доставчика, така и от получателя. В тази насока са ценени и приемо-предавателните
протоколи, представени от доставчиците ДЗЗД КА-66 и СГХ Логис ЕООД.
Въз основа констатациите в доклада е обосновано недоказано извършване на доставка на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и чл.14, т.1 от Директива 2006/112/ЕО, неправомерно начисляване на данък по процесните фактури и неформиран данъчен кредит. Затова на основание чл.68, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал.1, т.1, във връзка с чл. 25, ал. 6 от ЗДДС ревизиращият екип отказва правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 34438,00лв по процесните фактури. При начисляване на лихви за забава е взет предвид декларираният, но невнесен в срок ДДС по справки-декларации за ревизираните периоди от м.02 до м.11 2018г.
РД е връчен електронно на 16.09.2020г /т.1 л.142/. Срещу него е подадено възражение на 30.09.2020г с приложени 30бр приемо-предавателни протоколи /т.1, л.120-140/.
Въз основа на РД е изготвен РА № Р-16002420001820-091-001 / 14.10.2020г, издаден и подписан с квалифициран електронен подпис от Т. П.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и П.Д. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен носител /т.2, л.693/. С РА, неразделна част от който е РД, са установени задължения на стойност 35030,53 лв. в резултат на констатации, свързани с отказан данъчен кредит и несвоевременно разчитане с бюджета на декларирания от дружеството „ДДС за внасяне“, както и начислени от органа по приходите прилежащи лихви в размер общо на 4484,85 лв. РА е връчен електронно на 15.10.2020г /т.1 л.112/. Обсъдени са приложените към възражението приемо-предавателните протоколи само за доставчиците ДЗЗД КА-66 и СГХ Логис ЕООД, като са счетени за такива с невярно съдържание /поради разлики в подписите в сравнение с представените от самите доставчици/, съставени за целите на ревизионното производство и не са кредитирани като достоверни доказателствени средства. Приемо-предавателните протоколи, касаещи предаване на стоки от „АА-2018“ ДЗЗД и „Вита фрукт логистик“ ЕООД, не са коментирани.
РА е обжалван по административен ред на 29.10.2020г пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив и на основание чл.155, ал.2 от ДОПК с Решение № 3/ 04.01.2021г е потвърден /т.1, л.13-22/.
По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
Допусната е и изпълнена съдебна автотехническа експертиза, чието заключение е прието без оспорване от страните. От него и обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че товарен автомобил Ивеко 3510 не е бил осигурен за оглед. Както той, така и товарен автомобил Пежо Боксер, при определен начин на подреждане е възможно да бъдат натоварени с повече от броя палети/европалети от товароносимостта им – съответно 150бр палети или 100 бр европалети и 200бр палети или 150бр европалети, но превишението е над допустимото по спесификация. Автомобилите ще се движат с по-ниска скорост и ще бъдат неустойчиви.
Заключението на допуснатата и изпълнена съдебно-икономическа експертиза сочи, че при водене на счетоводната отчетност на жалбоподателя частично не са спазени някои принципи на счетоводното законодателство – счетоводните статии не са заведени в хронологичен ред в зависимост от датата на постъпване на първичните и вторични документи, а фактури № **********/ 12.06.2019г на АА-2018 ДЗЗД и № **********/ 28.06.2019г на КА-66 ДЗЗД за извършени услуги не са придружени със списък на фактурираните услуги или копие на договорите. След преглед на оригиналите на процесните фактури и приложените към тях фискални бонове експертът констатира пълно съответствие между дата и стойност само за фактура № 000604/ 09.07.2019г на КА-66 ДЗЗД, за 11 фактури на различни доставчици няма представени фискални бонове, а 3 фискални бона не се четат. Вещото лице е представило в табличен вид съответствието между процесните фактури, ППП и пътни листове. При сравнение между фактурите и представените приемо-предавателни протоколи са установени несъответствия по дата - фактура № 000218/ 17.05.2019г на „СГХ Логис“ ЕООД и ППП от 17.06.2019; по вид на стоката – фактура № 0004118/ 28.10.2019г на КА-66 ДЗЗД и ППП от 28.10.2018г и фактура № 0000116/ 06.11.2019г на СГХ-ЛОГИС и ППП от 06.11.2019г; по количество на стоката и по стойност - фактура № 000558/ 26.03.2019г на АА-2018 ДЗЗД и ППП от 26.03.2019г и фактура № 591/ 30.03.2019г на АА-2018 ДЗЗД и ППП от 30.03.2019г. Изплатените средства са осчетоводени само от доставчиците „КА-66“ ДЗЗД и „СГХ Логис“ ЕООД по дебита на сметка 501“Каса“, а за останалите доставчици липсва информация. За последващи доставки на стоките са издадени фактури от жалбоподателя „Ерхоум 2“ ЕООД с начислен ДДС, които са надлежно осчетоводени. Между тези фактури и издадените от доставчиците на жалбоподателя е налице съответствие по отношение количеството на стоките. Поради липса на аналитичност на счетоводна сметка 304 “Стоки по партиди:Палети и европалети“ не може да се определи последващата реализация за кои клиенти е извършена и да се направи съпоставка по вид на стоките. При последваща реализация на стоките към издадените фактури са налице съпътстващи ги ППП и пътни листи с изключение на получателите „Биосиди 2012“ ЕООД, „Слънчо“ ЕООД и „Брикел“ ЕАД /т.1, л.29-109/.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорването на РА № Р-16002420001820-091-001
/ 14.10.2020г, потвърден с Решение № 3/ 04.01.2021г. на Директора на дирекция
„ОДОП“ - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е
образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от компетентни органи в
рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като
доказателство по делото Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на
НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК,
като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно
чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди
за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени
началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с
изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик,
Смолян и Кърджали /т.1, л.8-12/. В случая издателят на заповедта за възлагане
на ревизия – В.А., с оглед заеманата длъжност /Началник сектор в отдел
„Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед
№РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като
компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според правилото
чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя
на същата. В конкретния случай автори на обжалваното произнасяне са Т. П.–
възложител на ревизията и П.Д. – ръководител на ревизията, с оглед на което
посоченото нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения акт са
разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата, посочени като
негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените
правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в
срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока
по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК
реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство
доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на РА. В
него са обсъдени възраженията и представените доказателства от
жалбоподателя, а субективното му мнение
за направената от данъчните органи преценка на събраните доказателства не може
се квалифицира като съществено процесуално нарушение.
При извършената преценка на
материалната законосъобразност на РА съдът взе предвид, че правото на
приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС поради
липса на реално извършени доставки на стоки чрез прехвърляне собствеността по
смисъла на чл.6 от ЗДДС.
По делото не е
спорно, че предмет на по-голямата част от процесните фактури, са доставки на
палети и европалети като само две фактури касаят предоставяне на услуги. Реалността на доставката на стоки и/ или услуги е основополагаща за
законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото
на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит.
Съобразно нормата на чл. 154 ал. 1 от ГПК и чл. 170 ал. 1 от АПК получателят по
доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдените от него
положителни факти, т.е. наличието на облагаеми доставки. Съгласно националния
данъчен закон и константната практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване
на чл. 167 чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и
надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква
установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми
доставки на стоки и услуги. В практиката на СЕС трайно е възприето разбирането,
че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради
вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само
до действително дължимите данъци. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от
решението по дело С-285/09 на СЕС. От приетото по т. 33 от Решение от 6
декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11 следва, че по принцип правото на
приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че доставките на
стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от
получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Съобразно направеното
тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на
условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени
доставките и използван ли е техният предмет в извършваната от лицето дейност)
се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по
националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и
фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по
дело 285/11).
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл.
69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото
на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на
стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По
силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС,
данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват
когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, т.е. при реално
предаване на стоките в разпореждане на получателя.
По отношение доставките на стоки
от „ВИТА ФРУКТ ЛОГИСТИК“ ЕООД, „АА-2018“
ДЗЗД и „СГХ Логис“ ЕООД събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност не
сочат реалност. Действително всяка от фактурите е придружена с ППП за предаване
на стоките от доставчиците на получателя, но не е установена разполагаемостта
на продавачите със стоки от същия вид и количество, както и натоварването им от
доставчика и транспортирането им. Следва да се има предвид, че протоколите не
съдържат данни за място на предаване и приемане и извършилите го лица, както и
че са представени с възражението против РД, т.е. не
доказват разпореждане със стоките като собственик от издателя на фактурите към
получателя и нямат достоверна дата. Пътните листове
са представени едва с жалбата против РА. Независимо от това, дори тези документи
да не са съставени единствено и само за нуждите на процеса, те отново не
доказват реалност на доставките. Пътните листове не съдържат всички задължителни
реквизити съгласно образеца, утвърден в приложение № 11 към чл. 66, т. 2 от
Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, тъй като не са посочени видът на превоза и документа за
превоз. Жалбоподателят не е дал
обяснения за механизма на доставките и не е ангажирал доказателства в тази
насока. Съдът намира отразената в пътните листове информация за недостоверна,
тъй като касае нереално много изминати километри на ден с едно превозно
средство за кратко време при необходимост на товарене и разтоварване на тежки
предмети само от управителя на дружеството-жалбоподател /по твърденията му в
жалбата до съда/. Липсват и доказателства за евентуално претоварване на
превозните средства, които според заключението на съдебната автотехническа
експертиза не биха направили напълно невъзможно движението им. Видно от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, приложените касови бонове не кореспондират
с издадените фактури по дата и стойност, а за някои фактури липсват или са
нечетливи. Дори да се възприеме съвпадението им по стойност, плащането
е само индиция за реалното извършване на доставките, но не е достатъчно да
установи главно и пълно предаването на стоките от доставчика на получателя. Осчетоводяването на фактурите по сметка 501 „Каса“ на
доставчика „СГХ
Логис“ ЕООД е само една неубедителна индиция за реалност на
доставките. Съдът не я възприема и защото в счетоводството му, видно от
представената хронологична ведомост на сметка 4532, дебитният оборот на сметка
501 с аналитична партида „Ерхоум 2“ ЕООД и сметка 411 Клиенти с аналитична
партида „Ерхоум 2“ ЕООД, плащането по фактурите в брой е отразявано текущо на
датата на съответната фактура, т.е би следвало касовите бонове да съответстват
по дата на фактурите. Последващата
реализация на стоките не може да бъде категорично установена поради липса на
аналитичност по сметка 304 от счетоводството на жалбоподателя, а и сама по себе
си не е доказателство, че тези стоки са му били доставени именно от тези два
доставчика. При липса на други доказателства относно договаряне,
получаване и приемане на стоките и последващата им реализация, включително в
съдебната фаза на производството и след дадени изрични указания на
жалбоподателя, реалността на доставките по процесните фактури, издадени от „ВИТА ФРУКТ ЛОГИСТИК“ ЕООД, „АА-2018“ ДЗЗД и „СГХ Логис“ ЕООД за доставка
на стоки, не може да се приеме за доказана.
По отношение доставките на стоки от „КА-66“ ДЗЗД е деклариран транспорт за сметка на жалбоподателя. От доставчика в хода на ревизионното производство са представени ППП, по които има съвпадение с издадените фактури по количество, вид и стойност на стоката /разминаването във вида на стоката по фактура № 4118/ 28.10.2019г съдът приема за незначително/. Представени са фактури и ППП от предходните доставчици, което означава, че „КА-66“ ДЗЗД е разполагало с тези стоки. Пътните листове са представени от „Ерхоум 2“ ЕООД с жалбата против РА, но по гореизложените съображения за липса на реквизити и невярно отразена информация съдът не ги кредитира. Ниско е убеждаващото въздействие и на представените като косвено доказателствено средство фискални бонове, които са издадени от регистриран на името на доставчика ЕКАФП, но без данни за отчетени данни за продажби на датите на издаване на фактурите от 28.06.2019г.; 09.07.2019г.; 31.08.2019г.; 30.09.2019г. и 28.10.2019г. В счетоводството на КА - 66 ДЗЗД, видно от представената хронологична ведомост на сметка 4532, дебитният оборот на сметкка 501 с аналитична партида „Ерхоум 2“ ЕООД е отразяван текущо на датата на съответната фактура, а в представените хронологични ведомости по всички фактури са отразени плащания в брой. Доколкото при действащия ЗДДС дължимата преценка относно претендираното данъчно предимство се ограничава в рамките на реалността на пряката доставка, но не и на предходните доставки по веригата и на произхода на стоките, съдът счита, че въпреки представянето на повече доказателства за този доставчик, те не обосновават безпротиворечив извод за твърдените от задълженото лице благоприятни за него факти - наличие на реалност на доставките на стоките по издадените фактури като материална предпоставка за ползване на данъчното предимство.
Фактура № **********/12.06.2019г,
издадена от „АА-2018“ ДЗЗД /т.1, л.309/, както и фактура № **********/ 28.06.2019г,
издадена от „КА 66“ ДЗЗД /т.1 л.256/, са с предмет „Услуга по договор“, като
последната не е представена от ревизираното лице, което е основание по чл. 71,
т. 1 ЗДДС за отказ на правото на данъчен кредит по нея. Независимо от това, във фактурите няма точна информация за фактурираната услуга - няма
посочен договор, протокол и др., поради което липсва проследимост и
документална обоснованост. Липсата на означение на количеството и вида на
услугите във фактурите /арг. чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС/ и липсата на други
безспорни доказателства за индивидуализацията на фактурираните услуги поставя
под съмнение достоверността и целта на съставянето им. В ППП към фактура №
**********/ 28.06.2019г, представен от „КА
66“ ДЗЗД, е посочено само „ПТоварене и разтоварване“ без яснота къде, какво и
от кого се товари и разтоварва. Това
дисквалифицира доказателствената стойност на документите. Доставката на услуги
подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува
реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което
се разменят конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика
възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената
услуга (т. 29 от решение от 27.03.2014 г. по дело С-151/13 Le Rayon d`Or) и
само ако е налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна
престация. Ето защо при доставките на услуги е необходимо страните да са
договорили по достатъчно конкретен начин вида, количеството, качеството, единичната
и обща цена на услугата и какви отделни компоненти формират договорната цена,
за да е възможно съдът да прецени дали полученото възнаграждение от доставчика
представлява действителната й равностойност с оглед изпълнение изискването на
Директивата ДДС за възмездност. В случая не се установяват материалноправните
предпоставки за възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по
цитираните две фактури, тъй като не се доказват реално извършени доставки на
услуга по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС.
По силата на правилото на чл.170, ал.1 от АПК във вр. §2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест в случая е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените от доставчиците му фактури обективират действителни стопански операции, а не само документално оформени сделки. Жалбоподателят при условията на пълно доказване не обори извода на органите по приходите за липса на реално извършени доставки по процесните фактури, а от там и за наличие на предпоставки да ползва право на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от „АА 2018“ДЗЗД, „КА-66“ ДЗЗД, „СГХ-ЛОГИС“ ЕООД и “ВИТА ФРУКТ ЛОГИСТИК“ ЕООД.
В частта, с която РА за начислени лихви за деклариран, но невнесен в срок ДДС за данъчни периоди м.02.2019г –м.11.2019г в размер на 67.69лв, е потвърден с Решение № 3/ 04.01.2021г, не са установени резултати, различни от декларираните от жалбоподателя, не са изложени аргументи и не са ангажирани доказателства за своевременно заплащане на данъчното задължение. Затова в тази част РА също следва да бъде потвърден.
По тези съображения съдът намира оспорения ревизионен акт № Р-16002420001820-091-001 / 14.10.2020, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 3/ 03.01.2021г на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив в частта за отказан данъчен кредит и , за законосъобразен. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1697.69лв лева на основание чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ЕРХОУМ 2“ ЕООД със седалище и адрес
на управление с.Ястребово обл.Стара Загора, против Ревизионен акт №
Р-16002420001820-091-001/ 14.10.2020г, издаден от органи по приходите,
потвърден с Решение № 3/ 04.01.2021г на Директора на дирекция „ОДОП“
Пловдив, в частта за отказан данъчен
кредит в размер на 34 438.00 лв. по фактури, издадени от „АА 2018“ДЗЗД, „КА-66“
ДЗЗД, „СГХ-ЛОГИС“ ЕООД и “ВИТА ФРУКТ ЛОГИСТИК“ ЕООД с прилежащи лихви в размер
на 4 417.16 лв. и лихви в размер на 67.69 лв. за невнесен или невнесен в срок
деклариран ДДС по СД по ЗДДС за периода м.02-м.11.2019г., като неоснователна.
ОСЪЖДА „ЕРХОУМ
2“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Ястребово обл.Стара Загора да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ
на НАП сумата 1697.69лв / хиляда шестстотин
деветдесет и седем лв шестдесет и девет ст/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: