Р Е Ш Е Н И Е
№ 4204/ 19.10.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 14 – ти състав в
открито заседание на 19.9.2017 година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5295 по описа
за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е брачен иск с правно основание чл.49 от СК за прекратяване с развод на сключения на
09.01.2013 г. между страните граждански брак
и кумулативно съединен небрачен иск за фамилното име на съпругата. В исковата молба ищецът Л.Д.Т. с
ЕГН ********** *** твърди, че с
ответницата Р.С.Т. с ЕГН ********** *** са сключили граждански брак на 09.01.2013 г.
в гр.Д., който е първи поред и за
двамата. От брака си имат едно дете Д. Л. Т., родено на *** г. в Англия. Първоначално
съпрузите са живяли в разбирателство, но след
раждането на детето отношенията им станали нетърпими. Повече от две години
съпрузите живеят във фактическа раздяла, не поддържат никакви контакти,
ответницата му отказва контакти с детето. Твърденията
са, че преди подаването на молбата страните и роденото от брака им малолетно дете
са живяли в А. По отношение на родителските права за детето е
налице произнасяне на английския съд като
същите са предоставени на майката и е определено местоживеенето му при нея. Ищецът
моли за прекратяване на брака без съдът да се
произнася по въпроса за вината
В срока за отговор е постъпил такъв от ответницата. Не оспорва
твърденията, че страните са във фактическа раздяла и че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен и също желае прекратяване на брака, но счита, че вина за неговото
дълбоко и непоправимо разстройство има съпруга.
Релевира, че след пристигането й в Англия,
където се бил установил съпруга й, тя не получила никаква подкрепа от него,
обвинявал съпругата си, че тя има вина
за проблемите му на работното място и намаляване на доходите им, за това, че
той е напуснал работа. След раждането на детето тя получила инфекция и се
наложило оперативно лечение. Заплашвал я е, че ще й вземе детето, започнал да
упражнява домашно насилие над нея. На 02.12.2015 г. ищцата с детето е напуснала
семейното жилище и е потърсила закрила от английските власти, които са я
настанили в защитено жилище в специален център за защита от домашно насилие в
окръг Д. Образувано е дело № * в семейния съд в Б. и П. по което на
15.12.2016 г. е издадена разпоредителна заповед за дете с която е определено
детето на страните да живее с майката, а искането на бащата е отхвърлено. Моли
за постановяване на решение за прекратяване на брака по вина на съпруга като
съпругата запази брачното си фамилно име.
Твърди, че детето е английски гражданин и по отношение на родителските
права е налице произнасяне от английски
съд.
Ответницата
е предявила насрещен иск за
прекратяване на брака по вина на ищеца на изложените основания.
В съдебно
заседание страните чрез процесуални представители поддържат молбата и отговора.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор по
насрещната молба от ищеца. Оспорва твърденията в молбата. В
случай, че съдът се произнесе по въпроса за вината, моли за постановяване на решение с което се
приеме, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи. Твърди, че изложеното
в насрещния иск не може да се определи като
причина довела до виновното поведение на ищеца за разстройството на брака. Желае да се вижда със сина си, но майката
възпрепятства контактите му с детето, като има опасения, че това ще доведе до отчуждаването на сина му.
Д „СП” В.
редовно призовани не са изразили становище относно интересите на детето.
Съдът, след преценка на събраните в производството доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното по делото удостоверение
за граждански брак, издадено от Община Д. въз основа на акт за граждански брак № * г. е, че страните са сключили граждански брак в гр.Д. и съпругата
е приела да носи фамилно име след брака Т..
От удостоверение за раждане на Д.Л. Т., роден на *** г. се установява, че детето е
родено в гр.Л., А.и негови родители са страните по делото. От паспорт на детето, издаден от Паспортна
служба на Обединено Кралство В. и С. И. се установява, че детето на страните Д. е британски гражданин.
От представените от страните писменни доказателства
за доходите на съпрузите се установява,
че ищецът е бил трудово ангажиран и е получавал доходи с които да издържа съпругата
и детето и е заплащал разходи за ел.енергия,
вода и други консумативи. Приложените доказателства от л.73 до л.101
представляват лична кореспонденция и същите са неотносими
към предмета на спора, поради което съдът
не ги обсъжда.
От решение по дело № * на Семейния съд в Б.
и П. се установява, че на 15.12.2016 г. е издадена разпоредителна
заповед за дете с която е определено детето на страните да живее с майката, а
искането на бащата детето да живее с него е отхвърлено. Няма данни, че представеното в настоящото
производство решение е влязло в сила и че
същото е окончателно.
От събраните в производството гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите Д. – баща на
ищеца и С. – майка на ответницата
се установява, че в отношенията на съпрузите
има напрежение. Докато са живяли заедно те са имали
конфликти, които са свързани с
излизанията им, трудовата им заетост, грижата за семейството и детето, домакинството, както и с намеса на родителите им в техните
отношения. Двамата родители са привързани към малолетния им син,
детето също е привързано към двамата си
родители.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
От събраните в производството доказателства,
съдът намира за установено по категоричен начин, че в брачните отношения на
съпрузите е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Фактическата раздяла
между съпрузите е основание съдът да приеме, че бракът съществува формално, без
да е налице възможност за възстановяване на нормални брачни отношения. Липсата
на физическа и духовна взаимност между страните е довела до прекъсване на
връзката между съпрузите и разпадане на семейната общност по необратим и
непреодолим начин. От събраните в
производството доказателства съдът намира за установено по безспорен начин, че
брачните отношения между
съпрузите са дълбоко
и непоправимо разстроени. Помежду им
е изчезнало взаимното
доверие и уважение, връзката между тях е лишена от чувство
за близост, общност и
единство, както и желание
за полагане на
общи грижи за семейството и
дома. Съдът основава изводите
си в тази
насока от събраните в
хода на производството писмени
и гласни доказателства. По категоричен
и убедителен начин
последните установяват, че между
съпрузите не съществува
физическа и духовна
близост, между тях са изчезнали
чувствата на обич, взаимност и
привързаност, създало се е
отчуждение в брачните отношения, брака
съществува формално и не изпълняна социалната си функция. Предвид
изложено, съдът намира, че запазването
на брака не е в интерес както на съпрузите и роденото
от брака дете, така и на обществото поради
което същият следва
да се прекрати, на
основание чл.49, ал.1 от СК.
По въпроса
за вината:
Законовата
уредба не дефинира
понятието ”вина за
дълбокото и непоправимо
разстройство на брака”. Съдът
приема, че в това понятие
се включва обективното и
субективно отношение на
всеки от съпрузите
към брачната връзка, неизпълнение на
поетите брачни задължения
за взаимност, съвместно живеене
на съпрузите и
грижи за семейството. Безспорно се установи от
събраните в хода на производството гласни доказателства, че и двамата съпрузи са имали постъпки, които
са довели до разстройството на брачните
отношения. Към момента съпрузите живеят разделени като раздялата е непрекъсната
и не са направени опити за съхраняването на брака. Всеки е заживял
самостоятелен начин на живот, никой от тях не е проявил активност и
последователност в поведението си за предприемане на действия за запазване на
брака. Негативното отношение и поведение
на всеки от съпрузите към партньора води до извод за неглижиране
на брачните им задължения по смисъла на Семейния кодекс.
По въпроса за брачната вина:
Ищецът е заявил в молбата,
че не желае съдът да изследва виновно поведение на съпругата.
Последната е направила искане в
насрещната молба за прекратяване на брака по вина на съпруга. Преценявайки
събраните писмени доказателства и конкретно представеното решение на Семейния съд в Б. и П. и след като
анализира мотивите на същото, настоящият
съдебен състав достигна до извод, че
описаните факти и обстоятелства следва да се тълкуват като брачни провинения
както на съпруга, така и
на съпругата. Както бе изложено по-горе не са налице доказателства, че решението е
влязло в сила и че същото е окончателно. Показанията на разпитаните свидетели,
които са родители на страните се преценяват от съда като
заинтересовани в тяхна полза и като необективни.
Предвид горното съдът намира, че
и двамата съпрузи имат вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака.
Съгласно разпоредбата на чл.322,
ал.2 ГПК с брачния иск задължително се предявяват и разглеждат исковете за
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Решение на друг съд по тези въпроси, което да е
окончателно не е представено в
настоящото производство, а представеното решение на Семейния съд в Б. и П. е такова за
определяне на мерки за защита от домашно насилие, които са аналогични с мерките
по чл.5 ЗЗДН. С оглед изложеното, съдът
следва да се произнесе по реда на чл.322, ал.2 ГПК
и относно родителските права, личните
отношения и издръжката на детето.
Ответницата е заявила, че след прекратяване на брака
желае да продължи да носи брачното си
фамилно име Т.. Доколкото искането е допустимо и не се изисква съгласие на
съпруга, на осн.чл.53
от СК съдът следва да се произнесе по
въпроса за фамилното име в същия смисъл.
Семейното жилище на страните е
представлявало квартира в А., което е напуснато от съпругата, поради което настоящият съд не е
компетентен да се произнася по въпроса за неговото ползване.
Съдът в производството за прекратяване на брака е задължен служебно да следи за международната
си компетентност във връзка с родителската
отговорност, като в настоящият случай същата се определя от Регламент № * на Съвета на ЕС, доколкото е налице международен
елемент в отношенията между родителите и детето, предвид, че родителите и
детето са граждани на различни държави - членки на ЕС.
Детето на
страните Д. е гражданин на Обединено Кралство
В. и С. И., но от 10 месеца живее в Б.
с неговата майка Р.Т.. Настоящият състав приема, че
обичайното местопребиваване на детето е именно в Република Б. към датата на депозиране
на исковата молба. В чл.12 на преамбюла на
Регламент № 2201/2003 са уредени правилата
за компетентност, като същите са съобразени
на първо място с интереса на
детето и особено на критерия близост, което означава, че компетентността на
първо място трябва да се отнася към държавата - членка на обичайното
пребиваване на детето. След като прецени отсъствието на предпоставки за
прилагане на чл. 9, чл. 10 и чл. 12 от Регламент Регламент № 2201/2003 съдът намира, че е компетентен да
се произнесе по исковете, квалифицирани по националното право на сезирания съд като такива
за родителски права и местоживеене на
детето, режим на лични отношения на детето с неговия баща и дължимата от бащата
издръжка в полза на детето. Както се посочи по-горе не е налице произнасяне на
английски съд по тези въпроси, а същите подлежат на разглеждане в съответствие със задължението на съда по прилагане както на общностното,
така и
на националното право.
Съдът като взе предвид, че детето Д. се отглежда от неговата майка в Б., неговата възраст и че бащата не се противопоставя родителските права
да се упражняват от майката, както и
останалите обстоятелства касаещи въпроса за родителските права, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.4 СК
намира, че родителските права по отношение малолетното дете на
страните следва да се предоставят
на майката като се определи и местоживеенето на детето при нея. На бащата
следва да се определи режим на лични отношения с детето. В конкретния случай и
като взе предвид изразеното съгласие на майката пред Семейния съд Б. – лист 120 от делото, че е в интерес на Д. да има редовен
контакт с неговия баща през почивните дни и за по-дълго време ако бащата желае
да го заведе на почивка в Б., съдът
намира, че подходящ такъв режим е всяка първа и трета и пета събота и неделя от
месеца от 09.00 ч. в събота до 20.00 ч. в неделя с преспиване на детето при
бащата, както и един месец през лятото, когато
майката не ползва платен годишен
отпуск. Съдът намира, че и извън този режим при постигнато разбирателство между
родителите и възможности за пътуване на бащата до Б., те ще имат възможност да контактуват
пълноценно. При определяне на режима,
съдът отчита факта, че доколкото бащата и детето живеят в различни държави –
членки е налице вероятност при осъществяване на срещите да възникнат затруднения като съществува реална
опасност да се наруши емоционалната
връзка детето и неговия баща, което не е
в интерес на детето.
Предвид
възрастта на детето и доходите на бащата, последният следва да заплаща месечна
издръжка в полза на сина си чрез неговата майка и законен представител в размер
на 150 лева, считано от влизане в сила на решението на падеж 5-то число на
месеца, ведно със законната лихва върху всяка вноска до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката.
Страните нямат претенции за
издръжка един към друг след прекратяването на брака.
С оглед характера на
производството, разноските следва да
останат за страните, така както са направени.
Относно дължимата държавна
такса за производството:
При този изход на спора окончателната държавна такса по молбата за развод,
която съдът определя в размер на 50 лева
следва да се заплати от страните
поравно, а ищецът следва да заплати и държавна
такса по иска за издръжка в размер на 216
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод брака на
Л.Д.Т. с ЕГН ********** и Р.С.Т. с ЕГН **********, сключен на
* г. в гр.Д., за което обстоятелство е съставен акт за гр.брак № * г. в Община Д., като дълбоко и непоправимо разстроен, на осн.чл.49, ал.1 СК.
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права за детето Д. Л. Т., родено на *** г., гражданин на Обединено
Кралство В. и С. И. на майката Р.С.Т. с ЕГН **********
и определя местоживеенето на детето при нея.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Л.Д.Т. с ЕГН ********** режим на лични отношения с детето Д. Л. Т., родено на *** г., гражданин на Обединено Кралство В. и С. И. всяка първа, трета и пета събота и неделя от месеца
от 09.00 ч. в събота до 20.00 ч. в неделя с преспиване на детето при
бащата, както и един месец през лятото, когато
майката не ползва платен годишен
отпуск.
ОСЪЖДА Л.Д.Т. с ЕГН ********** да заплаща
в полза на детето Д.Л. Т., родено на *** г., гражданин на Обединено
Кралство В. и С.И. чрез неговата майка и законен представител Р.С.Т. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/ лева,
считано от влизане в сила на решението, на падеж 5-то число на месеца за който
се дължи издръжката ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законово основание за
изменение или прекратяване на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да носи брачното фамилно
име Т..
ОСЪЖДА Р.С.Т. с ЕГН ********** да плати
по сметка на РС В. окончателна държавна такса
по иска за развод в размер на 25 /двадесет
и пет/ лева, на осн.чл.329 ГПК.
ОСЪЖДА Л.Д.Т. с ЕГН ********** да плати
по сметка на РС В. окончателна
държавна такса по иска за развод в размер на 25 лева и по иска за
издръжка в размер на 216 лева – общо 241
/двеста четиридесет и един/ лева, на
осн.чл.329 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: