Р Е Ш Е Н И Е
№ 319 31.08.2018
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Единадесети наказателен състав,
на двадесет и осми август две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Велислава Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 858 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Стройснаб“ ООД, град Варна против Наказателно постановление № Х-9-ДНСК-66/11.05.2018 г. на Заместник - началника на ДНСК София, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.237, ал.1, т. 15 от ЗУТ, във връзка с чл. 239, ал. 1, т.2, във вр.с чл. 222, ал.1, т.15 от ЗУТ на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, за нарушение на чл.163, ал. 2, т. 1, вр. чл. 169, ал. 3, т. 3 от ЗУТ. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушен ие на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че същото било издадено в нарушение на процесуалните правила, като при издаване на санкционният акт, наказващият орган,не бил проверил съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, законосъобразността и обосноваността на съставения акт за установяване на административно нарушение, липсвали мотиви за издаване на атакуваното НП и не били събрани доказателства за вината. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят – „Стройснаб“ ООД, град Варна, чрез оправомощения процесуален представител - адв. П.П. ***, поддържа жалбата и в хода по същество се развиват конкретни съображения в подкрепа наведените доводи за нейната основателност, обстойно аргументирани в представено преди това писмено допълнение към жалбата.
Административнонаказващият орган – Заместник - началника на ДНСК София, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – юриск. У. подадената жалба се оспорва, а в хода по същество се пледира за нейната неоснователност с искане да бъде оставена без уважение, респ. наказателното постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Договор за възлагане на обществена поръчка от 16.03.2017 г. с предмет: „Изпълнение на СМР на сгради в гр. Хасково, за които са извършени дейности по ОП „Регионално развитие“ 2007-2013, по обособени позиции“ Обособена позиция № 1 с peг. № 116/16.03.2017 г. на община Хасково, на „Стройснаб“ ООД, град Варна, представлявано от А.Д.Й. и Н.Ш.Й., е възложено изпълнението на строеж: „Енергийно обновяване на многофамилна жилищна сграда в гр. Хасково, ул. „*********“ № 7“, находящ се в УПИ I, кв. 408 по плана на гр. Хасково.
На 08.02.2018 г. била извършена проверка на строежа от служители на РОНСК Хасково при РДНСК - ЮЦР, в лицето на свид. М.Н.М. на длъжност „гл. инспектор“ в РО „Национален строителен контрол“ – Хасково при РДНСК – Южен централен район и Н.В.Т. на длъжност „инспектор“ в РО „НСК“ – Хасково при РДНСК – Южен централен район. В хода на проверката било представено Разрешение за строеж № 472/09.12.2017 г., издадено от Главен архитект с допуснато предварително изпълнение на строеж IV категория „Енергийно обновяване на многофамилна жилищна сграда в гр. Хасково, ул. „*********“ № 7“, находящ се в УПИ I, кв. 408 по плана на гр. Хасково, ПИ с идентификатор 77195.721.209 по Кадастралната карта на град Хасково и вписан строител „Стройснаб“ ООД, град Варна, притежаващ Удостоверение № I – TV016860, с технически ръководител Й.К.К. и координатор по безопасност и здраве: А.Д.Й.. На място бил осъществен контрол за изпълнения на мероприятията, предвидени в Плана за безопасност и здраве и съответствието му с основаните изисквания към строежите по смисъла на чл. 169, ал. 1 и ал. 3, т. 1, 2 и 3 от ЗУТ. Констатирано било, че към момента на проверката се извършвали СМР на обекта, но липсвали предпазната ограда, предпазните мрежи, сигнална лента, информационна табела, както и част от предпазните парапети на монтираното скеле, разписани като мерки в инвестиционния проект по част ПБЗ, одобрен на 08.12.2015 г. от Главен архитект на Община Хасково. Съставен бил Констативен протокол № 112/08.02.2018 г., в който горните констатации били обективирани, а въз основа на тях и след като контролните органи от РОНСК - Хасково достигнали до извод за извършено нарушение, срещу дружеството – жалбоподател „Стройснаб“ ООД, град Варна, в качеството му на строител, бил съставен на 07.03.2018 г. от свид. М.Н.М. Акт за установяване на административно нарушение № Х-9/07.03.2018 г. за допускане извършване на ЦМР в нарушение на чл. 163, ал. 2, т. 1, вр. чл. 169, ал. 3, т. 3 от ЗУТ. Актът бил съставен в отсъствието на представляващия по закон дружеството или изрично овластено лице, след като въпреки изпратено Писмо - покана изх. № ДК-17/972-00-057/13.02.2018 г. не бил изпратен представител. Екземпляр от процесния АУАН бил връчен на А.Й.- управител на „Стройснаб“ ООД на 23.03.2018 г.
Срещу съставения акт за установяване на административно нарушение, видно от Протокол № 258/11.04.2018 г., е постъпило Възражение с вх. № ДК-17/972-00-428/11.04.2018 г. от „Стройснаб“ ООД, представлявано от А.Д.Й. и Н.Ш.Й., управители, заедно и поотделно, в което се твърди, че предпазните мрежи и информационната табела ги нямало посредством метеорологичните условия. Заявява се, че след получаване на Констативен протокол № 112/08.02.2018 г. били предприети мерки и всичко на обекта било възстановено.
При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетеля М.Н.М. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, касаещи извършената проверка и предприетите действия от контролните органи, както и тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при очертаване на осъществената фактическа обстановка.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 163, ал.2, т. 1 от Закона за устройство на територията строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка, а според нормата на чл. 169, ал. 3, т. 3 от ЗУТ, строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на нормативните актове за физическа защита на строежите. По силата на чл. 237, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец на строител на строеж, неизпълнил задължение по чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5 - в размер от 5000 до 30 000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на представляващия по закон дружеството – жалбоподател, след като са установени предпоставките за това, а с изпълнение на последващото действие по връчване на съставения АУАН, имащо самостоятелно значение, е обезпечено правото на защита към привлечения към отговорност субект в аспекта да подаде възражения, от която дружеството – жалбоподател, чрез съответните физически лица се е възползвало. Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, които следва да съдържа и конкретно на т. 4 на цитираната норма - да се впишат освен датата и мястото на извършване на нарушението – т. 3, така също и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Тези изисквания не са самоцел, а са предвидени от законодателя да обезпечат и са определящи за преценката налице ли е надлежно описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване. Конкретно по отношение на датата на нарушението е уместно на това място да се отбележи, че датата на неговото извършване, респ. довършване и датата на установяването му, макар да е възможно да съвпадат, се различават една от друга по своята същност и за тези различия следва да се държи сметка, както от актосъставителя, така и от съда. Твърдения в тази насока е необходимо да се съдържат всякога и в акта, и в НП, като техни задължителни реквизити по чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и това изискване е изпълнено, посочено е и мястото на изпълнение на строежа. В случая в съставения акт за установяване на административно нарушение ясно е посочено, че деянието се осъществява в момента на проверката на място. Съвсем отделен е въпросът за допустителството, въведено като форма на изпълнителното деяние при описание на нарушението, което обаче се явява наказуемо само в предвидените от закона случаи. Особености, които в случая не са били съобразени при описание на нарушението от обективна страна, доколкото се твърди, че строителят, каквото качество е вменено на дружеството – жалбоподател, бил „допуснал извършване на СМР при липсващи „предпазна ограда, предпазна мрежа, сигнална лента, информационна табела, както и част от предпазните парапети на монтираното скеле“, а съобразно разпоредбата, под която е подведено нарушението – чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, в това си качество строителят е отговорен не за допускане, а за прякото неизпълнение на задължението, чийто адресат се явява, изпълнението на строежа да става в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка. Следователно, именно прякото неизпълнение на това задължение на субекта, подведен под отговорност би се явявало основанието за нейното реализиране по посочения текст, а не допускането на СМР. В случая не става въпрос за непрецизен подбор на начина на изразяване в съставения АУАН и издаденото НП, а за неправилно разбиране от контролните органи на формата на изпълнителното деяние по приложените санкционни текстове, която е винаги единствено възможна и за нейните специфики следва всякога да се държи смета, за да се обезпечи описание на нарушението по начин, способстващ узнаването от страна на санкционираното лице за какви факти се цели, респ. се ангажира отговорността му от гледна точка вменените му законови задължения. В обобщение, допуснато е нарушение от категорията на съществените, довело както до ограничаване на процесуални права на жалбоподателя в посочения по – горе аспект, така и принципно на възможността за съдебен контрол. Актосъставителят всякога е необходимо да се ангажира с конкретни твърдения не само относно датата, мястото, което изпълнено, но и с начина на извършване и авторството на описаното нарушение, които да бъдат предмет на проверка по същество от контролиращия съд, като тези твърдения не може да бъдат определяеми или да бъдат извличани по логически или тълкувателен път от съда, чрез заместване по недопустим начин волята на контролните органи от съответната администрация, предвид обвинителната функция на акта, а точни и съответни на предвидените в закона възможни форми на изпълнителното деяние. Липсата на което и да е от тях води до извода за допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените. Подходът на наказващия орган да възприеме изцяло описаното в съставения АУАН, вместо при издаване на обжалваното наказателно постановление да отстрани по съответния ред тези пропуски е довел сам по себе си до възпроизвеждане на на процесуалното нарушение и до несъответствие на санкционния акт по чл. 57, т. 5 ЗАНН, както се твърди и в допълнението към подадената жалба. В случая недопустимо е извличане на друго различно съдържание на употребените от наказващия орган изразни средства при описание на деянието, а още по – малко, при непосредственото им възприемане – на разширително тълкуване на правни норми, които имат за предмет на регулиране административнонаказателната отговорност на правните субекти като вид юридическа отговорност по аргумент на чл. 46, ал.3 от ЗНА относно вида и формата на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 163, ал. 2, т. 1 ЗУТ, наказуемо по 237, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, доколкото инвестиционният проект е основание за издаването на разрешение за строеж предвид чл. 142 от ЗУТ и поради си функция действително е част от строителните книжа. На това място логически би следвало да се постави и друг въпрос – за вида и броя на деянията, описани в НП, но настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза нарушението би било едно и подходът на контролните органи за налагане на една санкция би се явявал правилен с оглед изискванията по чл. 18 ЗАНН, без значение колко от изискванията и мерките по строителните книжа не са изпълнени – последното би съставлявало основание за преценка степента на обществена опасност в рамките на индивидуализация на санкцията в предвидените в санкциониращата норма граници. Пропускът при описание на нарушение в съответствие с изискванията на процесуалните правила обаче, прави лишен от необходимост, а и от основание анализът по същество за осъществяване от обективна страна на признаците при така събраните доказателства.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно – отменено.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Х-9-ДНСК-66/11.05.2018 г. на Заместник - началника на ДНСК София.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.