МОТИВИ към присъда по НОХД № 5109 по описа за 2019
г. на Районен Съд –Варна, тридесет и седми наказателен състав.
На 07.11.2019
г. от Варненска Районна прокуратура е внесен в РС – Варна обвинителен акт по ПД № 540/2019 г., по който
на 11.11.2019 г. е образувано производство пред първа
инстанция срещу Д.Т.И. с ЕГН **********, за извършени от него престъпления от
общ характер наказуеми по чл. 296, ал. 1, вр. чл.26 ал.1 от НК, по чл.131 ал.1,
т.5а., вр. чл.130 ал.1 от НК, по чл.131, ал.1, т.5а., вр. чл.130, ал.2 от НК,
по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че
В периода от 20.12.2018 г. до 10.04.2019 г. в
гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, не изпълнил заповед за
защита по ЗЗДН № 113/16.07.2015 г., издадена въз основа на Решение №
3176/16.07.2015 г., по гр.д. № 6868/2015 г.по описа на РС-Варна, влязло в
законна сила на 19.09.2015 г., за защита на Т.А.И. и Т.И.И.
от домашно насилие, по силата на която е бил задължен на основание чл.5 ал.1 т.
1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т.А.И. и Т.И.И..
Престъпление по чл. 296 ал. 1 вр. чл. 26 ал.
1 от НК
На 03.04.2019 г. в гр. Варна, причинил на Т.И.И. в условията на домашно насилие леки телесни повреди,
изразяващи се в контузия на левия лакът, травматичен оток, кръвонасядане и
ожулване по страничната повърхност на левия лакът, травматични отоци и
ожулвания в областта на лявата предмишница, които в своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Престъпление по чл. 131 ал. 1 т.5а вр. чл.
130 ал. 1 от НК
На 10.04.2019 г. в гр. Варна, причинил на Т.А.И.
в условията на домашно насилие леки телесни повреди, изразяващи се в
кръвонасядания в областта на дясната буза, които са обусловили чувство на болка
и страдание.
Престъпление по чл. 131 ал. 1 т.5а., вр. чл. 130 ал. 2 от НК
В периода от 20.12.2018 г. до 10.04.2019 г. в
гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство по
отношение на Т.А.И. и това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му.
Престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 вр.
чл. 26 ал. 1 от НК
В периода от 20.12.2018 г. до 10.04.2019 г. в
гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство по
отношение на Т.И.И. и това заканване би могло да
възбуди основателен страх от осъществяването му.
Престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 вр.
чл. 26 ал. 1 от НК .
Преди
началото на разпоредителното заседание пострадалите от престъпленията Т.И. и Т.И.
– не са направили искане да бъдат конституирани като граждански ищци и части обвинители.
В хода на
разпоредителното заседание от страна подсъдимия и неговия защитник е направено
искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27
от НПК, поради което след разпоредителното заседание съдът е преминал към
разглеждане на производство по реда на глава 27
от НПК. В съдебно заседание подсъдимият на основание чл.
371, т. 2 от НПК призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези
факти. Съдът като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.
371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства
с определение от 12.02.2020 год. обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на
съдебното следствие на основание чл.
373, ал. 2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в
обвинителния акт.
В съдебно
заседание представителят на ВРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на
съда на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 58а
от НК, а именно девет месеца "лишаване от свобода", което да бъде
редуцирано с 1/3 и изтърпяно ефективно.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се
признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. Изразява съжаление за извършеното. В последната
си дума моли за минимално наказание. Защитникът в хода на съдебните прения
пледира за налагане на наказание в минимален размер.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. Т. И. е неосъждан, /реабилитиран по право/.
Свидетелите Т.А.И.
и Т.И.И. били родители на подсъдимия Д.Т.И. и живеели
в къща, находяща се на ул.“Панорамна“ № 23, в кв.“Галата“, гр.Варна. Синът им
преди години заминал да работи в
Обединено кралство Великобритания, но извършил престъпление, за което на
06.05.2011 г. бил осъден на 4,5 год. лишаване от свобода. След изтърпяване на
наложеното му наказание, в началото на м.януари 2015 год. той се завърнал в
Република България и заживял в домът на своите родители на горепосочения адрес.Той
обитавал първия етаж на къщата, а Т. и Т. И. живеели на приземния етаж. Първоначално
всички съжителствали мирно и спокойно. Около два месеца след завръщането си в
страната подсъдимия започнал да проявява агресия и нетърпимост към родителите
си. Започнал да ги обижда, да им вика и все по-често да ги бие. Агресията му се
проявявала спонтанно без повод. След като подсъдимия И. започнал системно да
малтретира не само физически, но и психически своите родители, те подали молба
до Районен съд – Варна, с искане за защита по ЗЗДН. Било образувано гр.д. № 6868/2015 г. по описа
на ВРС, ХХ-и с-в. С Решение №
3176/16.07.2015 г., съдът приел, че молбата е основателна и задължил на
основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН – Д.Т.И. да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо своите родители – Т.И. и Т.И., отстранил го на основание
чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН от съвместно обитаваното от тях жилище, находящо се на ***гр.Варна
за срок от – 10 месеца, забранил му на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН да
доближава на по-малко от 100 м. обитаваното от Т. и Т. И. жилище, находящо се
на ***, гр.Варна, както и лозето им в с.Константиново, област Варна за срок от
10 месеца и го задължил на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН да посещава
специализирана програма за извършители на домашно насилие. Решението влязло в
законна сила на 19.09.2015 г., като въз основа на него била издадена Заповед за
защита № 113/16.07.2015 г., в която били описани всички горепосочени мерки по
ЗЗДН. Подсъдимият не напуснал домът на родителите си, независимо, че бил
запознат със заповедта за защита. Това принудило неговите родители – Т. и Т. И.
да започнат да заключват етажа, на който живеят, когато влизат в къщата и
когато излизат от нея, тъй като се страхували синът им да не ги нападне и да ги
удари. Родителите на подсъдимия живеели в постоянен страх от това, че
собствения им син /подсъдимия/ може да ги нарани, да ги набие и дори да ги
убие. Подсъдимия нямал постоянна работа и разчитал изцяло на пенсиите на своите
родители – те го хранели, купували му дрехи, плащали му сметките, те му давали
и пари когато могат. На всичко това той отговарял с насилие.
През
годините свидетелите – Т. и Т. И. са подавали много жалби както до ВРП, така и
до ВРС. Било образувано и водено ДП № 236/2015 г. по описа на Четвърто РУ при
ОД МВР – Варна за престъпление по чл.296, ал.1 от НК, извършено от подсъдимия И..
Същото било прекратено с постановление на ВРП от 12.03.2016 г. на основание
чл.9, ал.2 от НК. Образувани били и дела по Закона за здравето / ЧНД №2954/2015
г. и ЧНД № 358/2017 г. по описа на ВРС / но делата били прекратявани. От
приложената по делото – епикриза от психиатрична клиника при УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД – Варна е видно, че подсъдимия И. е бил настанен в лечебното
заведение след като е нанесъл побой на родителите си.
На
20.12.2018 г. около 11.40 часа св.И. отишъл да нацепи дърва в двора на къщата
си, находяща се на ул.“Панорамна“ № 23, в кв.“Галата“, гр.Варна. Подсъдимият го
видял и тръгнал след него, като искал от баща си да му даде брадвата. Тази брадва
св.И. скрил от синът си, защото го било страх да не я използва срещу него и
съпругата му и да не ги убие. Всеки път, когато се налагало, свидетеля вземал
брадвата със себе си и излизал да цепи дърва. На 20.12.2018 г. когато
подсъдимия поискал брадвата от баща си, последния отказал да му я даде. Тогава,
в нарушение на Заповед № 113/16.07.2015 г. издадена въз основа на Решение №
3176/16.07.2015 г. по гр.д. № 6868/2015 г. по описа на ВРС, подсъдимия – И.
взел от ръцете на баща си – св.И., брадвата, вдигнал я над главата му и
извикал: „Ще те убия! Ще ти отрежа главата!“. Майка му – св.И., чула, че нещо
става на двора и излязла навън. Когато я видял подсъдимия започнал да крещи, че
ще я убие. Св.И. и св.И. се изплашили от поведението на сина си, страхували се
за живота си и били уведени, че той ще изпълни заканите си. Те се обадили на
органите на полицията и на место пристигнали св.Е.П.и св.А.К.– полицейски
служители при Четвърто РУ – ОД МВР – Варна. Бил повикан и екип на Спешна помощ.
Подсъдимият бил отведен в психиатрична клиника на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД –
Варна, където бил прегледан от дежурен лекар, но освободен, тъй като отказал да
бъде настанен на лечение. След като се върнал подсъдимия отишъл при родителите
си и им казал: „Какво стана, нищо не ми направиха, обаче вие ще видите сега
какво ще стане! Ще Ви убия“.
На
18.01.2019 г.
свидетелите Т. и Т. И. си били легнали в домът си да спят и както всяка вечер
се били заключили отвътре. Около 23.30 часа подсъдимият слязъл до етажа на
родителите си и се опитал да влезе вътре, но не могъл. Тогава в нарушение на
Заповед № 113/16.07.2015 г., издадена по гр.д.№ 6868/2015 г. по описа на ВРС,
той започнал да блъска силно по вратата, а след това и по прозорците на спалнята
им и да крещи: „Отворете! Ще Ви убия!, „Още ли сте живи бе“!, “Отворете, че ще
вляза вътре и ще Ви насека!“. Родителите му се изплашили за живота си и веднага
се обадили на органите на МВР. На място били изпратени А.К.и З.К.– полицаи при
Четвърто РУ, ОД МВР – Варна, като и в тяхно присъствие подсъдимия продължил да
заплашва родителите си с убийство. Бил повикан екип на Спешна помощ, като
лекарите отвели подсъдимия в психиатрична клиника на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД –
Варна. Там той бил настанен за лечение, изписан от там след три дни.
На
03.04.2019 г. около 18.00 часа, св.И. излязъл на двора на къщата си и се
запътил да нахрани кокошките. Отстрани до кокошарника се намирало помещение,
където се съхранявали дърва за зимата. Свидетелят бил спокоен, докато вървял на
там, тъй като подсъдимия обичайно ходел за дърва около 16.00 часа. В момента, в
който свидетеля доближил до помещението, в което отглеждал кокошките си,
подсъдимия изскочил от бараката за дърва и без да каже нещо, нарушавайки
Заповед за защита № 113/16.07.2015 г., издадена по гр.д. № 6868/2015 г. по
описа на ВРС, с която е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо родителите си, ударил баща си с юмрук в главата, от ляво. Свидетелят
паднал по очи на земята, а подсъдимият продължил да го рита и удря в лявата
част по тялото и по гърба. Свидетелката И. чула виковете на своя съпруг и
излязла да му помогне. Тя видяла, че по лицето на мъжа й има кръв и разбрала,
че синът и отново е набил баща си. Тя подала сигнал до Четвърто РУ при ОД МВР –
Варна и на място пристигнали свидетелите – Д.Н.и П. П., полицейски служители в
посоченото районно управление. За нанесените на 03.04.2019 г. телесни
увреждания на св.И. е било издадено медицинско удостоверение № 284/2019 г. от
отделение по „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, а в последствие
били назначени и изготвени две съдебно-медицински експертизи /СМЕ/ - СМЕ № 146/2019
г. и СМЕ № 204/2019 г. на отделение по „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Света
Анна-Варна“ АД /том.ІІ, л.2-3 и л.6-8 от ДП/.
Видно от
изготвените заключения по СМЕ, св.Т.И. е получил контузия на левия лакът,
травматичен оток, кръвонасядане и ожулване по страничната повърхност на левия
лакът, травматични отоци и ожулвания в областта на лявата предмишница, които са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и
кръвонасядане /зачервяване/ в областта на лявата скула и към лявата буза, което
е обусловило чувство на болка и страдание. Според вещото лице описаните
травматични увреждания били получени в резултат на удари с или върху твърди,
тъпи предмети, които биха могли да бъдат получени при удари с юмруци, стискане
с ръце, падане и удар в подлежащата повърхност, в порядък не по-малко от три удара.
На
10.04.2019 г. около 07.30 часа св.Т.И. решила да излезе на двора на къщата,
където имала работа, докато синът й още спи. Обикновено той ставал от сън около
– 09.30 часа, като тя и съпругът и били наясно с графика му. На входа на къщата
внезапно изскочил подсъдимия, който отново не изпълнил Заповед за защита №
113/16.07.2015 г. издадена по гр.д. № 6868/2015 г. по описа на ВРС, с която е
бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо майка си.
Подсъдимият я ударил с юмрук в главата, в областта на дясната скула, след което
я заплашил: „Ще ви убия като кучета! Няма да живеете!“. От удара св.И. изгубила равновесие и залитнала, но се
подпряла на стената на къщата и не паднала. Подсъдимият я ударил още няколко
пъти по главата. Свидетелката започнала да вика за помощ, като съпругът и чул
виковете и се показал на вратата, но не посмял да излезе от къщата, защото го
било страх, че синът му отново ще го бие. Св.И. също започнал да вика за помощ,
като виковете му стреснали подсъдимия и той се прибрал на неговия етаж. Отново
били уведомени органите на полицията, като на място пристигнали свидетелите – М.Ц.
и И. Д., които задържали подсъдимия и го отвели в сградата на Четвърта РУ при
ОД МВР – Варна.
От заключението
от назначената и изготвена СМЕ № 303/2019 г. на отделение „“Съдебна медицина“
при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД /том. ІІ, л.10-11 от ДП/ е видно, че св.Т.И. е
получила в резултат от нанесените и удари от подсъдимия кръвонасядания в
областта на дясната буза, които обусловили чувство на болка.
На
свидетелите – Т.И. и Т.И. в хода на разследването по ДП били назначени и
изготвени комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи /СППЕ/.
От
изготвената СППЕ на св.И. /том ІІ, л. 13-19 ДП/ е видно, че той не страда от
психично заболяване, няма данни за психични отклонения и може да дава
достоверни показания. Случилото се в периода м.декември 2018 г. – 10.04.2019 г.
било формирало трайна доминанта в съзнанието му, свързана с отправените заплахи
и претърпения инцидент през месец април 2019 г., като били регистрирани
нарушения на съня,тревожност и безпокойство. Заканите за убийство, отправяни от
подсъдимия спрямо него, биха могли да възбудят и са възбудили основателен страх
от осъществяването им.
От
изготвената СППЕ на св.И. /том ІІ, л. 21-27 ДП/ е видно, че тя не страда от
психично заболяване в тесния смисъл на думата и може да дава достоверни
показания. Вследствие на заканите за убийство и физическото насилие над нея от
страна на подсъдимия при нея са били
установени данни за реакция на тежък стрес и разстройство на адаптацията,
смесена тревожно-депресивна реакция. Било е налице умерено към високо ниво на
тревожност като болшинството от представените симптоми били причинени от
отправените заплахи и физическата агресия от страна на подсъдимия. Случилото се
в периода м.декември 2018 г. до 10.04.2019 г. било провокирало трайно негативно
преживяване, стигащо до психотравма, свързана с отправените заплахи за живота и
здравето на св.И. и с упражнената физическа агресия върху нея от сина й.
Заканите за убийство и извършените спрямо нея действия от страна на подсъдимия,
според вещото лице, биха могли да възбудят и са възбудили основателен страх от
осъществяването им.
На подсъдимия
Д.И. на ДП била изготвена съдебно-психиатрична експертиза /СПЕ/, /том.ІІ,
л.29-32 ДП/ и комплексна СППЕ /том.ІІ, л.34-41 ДП/. От заключението на
последната е видно, че той в периода м.декември 2018 г. – 10.04.2019 г. не е
бил в състояние на психоза. При него било установено разстройство на личността
и поведението в частност – „Диссоциално личностово разстройство“. Бил характерен ригидния
начин на отреагиране
спрямо широк диапазон от лични и социални ситуации. Реагирането било
екстремно със значително отклонение от нормата. Това били тежки нарушения в
структурата на характера и поведението на индивида, обхващащи няколко сфери на
личността и почти винаги свързани със значителен срив на личностовото
и социално функциониране. Диссоциалното личностово разстройство се изразявало клинически в грубо
безразличие към социалните изисквания и норми, към чуждото страдание и към
това, което изпитвали другите /неспособност за емпатия/. Без задръжки са
нарушавали социалните норми, налице е бил нисък праг на фрустрация
/към забрани и отблъскване/, като веднага се реагирало с агресия, насилие и
мъст. Лицата с това разстройство не били способни да изпитват разкаяние и да
почувстват вина, като за проявите си обвинявали другите. Нямали трайни
приятелства. Личностовото разстройство не било
психично заболяване в тесния смисъл на това понятие и с оглед на това, вещите
лица били категорични, че подсъдимия И. е можел да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В експертизата е посочено,
че при подсъдимия Д.И., предвид начина на осмисляне на ситуациите /в контекста
на промененото мислене – повишена мнителност, обидчивост, агресивна
готовност и лесна раздразнителност/,
било възможно да се проявят аналогични начини на реагиране както в ежедневни,
така и в ситуации на фрустрация. Приоритетни фрустратори за него били родителите му - майка му Т.И. и баща му Т.И.. Отношението
към тях било свръхценностово, което на моменти
достигало и до налудни идеи за отношение на вреда от
тяхна страна. Така подсъдимият ставал лесно възбудим, раздразнителен, избухлив,
стигащ до физическа агресия. Личностовата структура
на подсъдимия би могла да представлява реална опасност, а отправените заплахи и
закани да бъдат реализирани спрямо Т.И. и Т.И.. Агресивността на подсъдимия
била наднормено повишена, като най-информативни били скалите: агресивна
раздразнителност, обида, негативизъм и физическа агресия.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията
на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на
основание чл.
371, т. 2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти. Освен това съдът намира, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.
371, т. 2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл. 283
от НПК. Съдът намира, че събраните доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
При
така установеното от фактическа страна е видно, че с действията си подсъдимият Д.И.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.131, ал.1, т.5а., вр. чл.130 ал.1 и по чл. 131 ал.1 т.5а вр. чл. 130 ал.2 от НК.
От обективна страна на 03.04.2019 г. в гр. Варна, причинил на Т.И.И. в условията на домашно насилие леки телесни повреди,
изразяващи се в контузия на левия лакът, травматичен оток, кръвонасядане и
ожулване по страничната повърхност на левия лакът, травматични отоци и
ожулвания в областта на лявата предмишница, които в своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Престъпление
по чл. 131 ал. 1 т.5а вр. чл. 130 ал. 1 от НК и на 10.04.2019 г. в гр. Варна,
причинил на Т.А.И. в условията на домашно насилие леки телесни повреди,
изразяващи се в кръвонасядания в областта на дясната буза, които са обусловили
чувство на болка и страдание. Престъпление по
чл. 131 ал. 1 т.5а., вр. чл. 130 ал. 2
от НК.
Престъплението е извършено "в
условията на домашно насилие", защото е предшествано от системно
упражняване на физическо и психическо насилие и е осъществено спрямо лица, които са родители на
подсъдимия . В този смисъл е чл.93, т.31 НК, според
който престъплението е извършено "в условията на домашно насилие",
ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или
психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено
спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете,
лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или
лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия Д.И. при форма
на вина – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като обвиняемият е
съзнавал общественоопасния характер на извършваното,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване. Подсъдимият И. е извършил деянието, съзнавайки, че
това е забранено от закона, че поведението му е противоправно и е в разрез с
установените в обществото норми и правила, но въпреки това е извършил
процесните деяния. Извършване на последното е предшествано от упражнено
системно домашно насилие от подсъдимия Д.И. спрямо Т.А.И. и Т.И.И..
С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият Д.И. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци
на състава на престъпленията по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1,
вр. чл.26, ал.1 от НК спрямо пострадалите Т.А.И. и Т.И.И.
.
.
От обективна страна се установи, че в периода
от 20.12.2018 г. до 10.04.2019 г. в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление, се заканил с убийство по отношение на Т.А.И. и това заканване би
могло да възбуди основателен страх от осъществяването му и
В периода от 20.12.2018 г. до 10.04.2019 г. в
гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство по
отношение на Т.И.И. и това заканване би могло да
възбуди основателен страх от осъществяването му – и двете деяния представляват
престъпления с правна квалификация по чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1, вр. чл.26 ал.1 от НК.
Заканата с
престъпление е особена форма на неправомерно въздействие върху свободното
протичане на психичните процеси, при които се формира волята на човека и
изпълнителното й деяние се изразява в обективиране на
намерение за извършване на посегателство срещу човешката личност или
имуществото на пострадалия и негови ближни, от естество да възбуди основателен
страх за реализирането му.
За
осъществяване на престъпление по чл. 144, ал. 3 НК от обективна страна се
изисква: 1/ обективиране с думи и/или действия на
закана с убийство спрямо определено лице, 2/ която да е възприета от него и 3/
би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Не е необходимо
лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че
заканата би могла да се осъществи. Във връзка със заканата за убийство, нейното
възприемане и основателния страх, която може да възбуди, законодателят е
възприел обективни, общоприети критерии, а не субективни, свързани с
индивидуални особености на пострадалия като физическо или психическо развитие,
специална подготовка, упражняване на професия в рискови ситуации и др.
Необходимо е единствено да е в състояние да възприеме заканата. По - нататък,
за извършване на престъплението не се изисква в момента на заканата у
извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с
годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. Без
значение е продължителността на действието, обстановката, предходно познанство
между участниците или отношенията между тях, законно ли е оръжието, послужило
за извършване на деянието, или какви други действия или реплики са извършени
или изречени /Решение № 421 от 18.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 1970/2011 г.,
III Н.О., НК и Решение № 118 от
14.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 95/2015 г., III Н.О., НК/.
При
установената по-горе фактология законосъобразно е лимитирана квалификацията на неправомерната дейност по чл. 144, ал. 3 НК спрямо Т.И. и Т.И..
На първо
място, в тази връзка безспорно се установява, че подсъдимият И. е обективирал с думи закана с убийство спрямо двамата, като
същите се изразяват в отправяне към свид. Т.И. и Т.И. реплики със следното
съдържание: "Ще те убия", "Ще ти отрежа главата",
„Отворете. Ще ви убия“,“Ще ви убия като кучета. Няма да живеете“. Те са
възприели отправените към тях реплики пряко. Освен това, отправените реплики
съобразно конкретната обстановка /отправени са докато едновременно с това
подсъдимият е държал и брадва и я е размахвал срещу св.И., като ги е гонил и
събарял на земята и им е нанасял удари с ръце и крака/ са от такова естество,
че биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването на заканите.
Свидетелите действително са се уплашили подс. И. да не осъществи заканите си,
тъй като брадвата действително е средство, посредством което може да ги
реализира.Горното обосновава
квалификацията на престъпната деятелност като такава именно по ал. 3, на чл. 144 НК.
От
субективна страна деянията по чл. 144, ал. 3, вр. с ал.
1 от НК са извършени от подсъдимия при форма на вината "пряк
умисъл" по смисъла на чл.
11, ал. 2 от НК, тъй като И. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването им, което е обективирано
в неговото поведение. Той е съзнавал, че ще възбуди основателен страх у
свидетелите Т.И. и Т.И. от евентуално изпълнение на заканата му, но въпреки
това е отправил такава.
Квалификацията
по чл.26, ал.1 от НК за престъплението по чл.144, ал.3 от НК се определя от
обстоятелството, че подсъдимият И. е извършил три деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна, продължение на предшестващите.
По отношение
на деянието по чл.
296 НК:
Съдът
намери, че от събраните по делото доказателства се установява, че подс. Д.И. е
осъществил състава и на това престъпление.
От наличните
по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със
средствата, предвидени в НПК съдът намира, че по безсъмнен начин се установи
осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство,
неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.
Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат
следните изводи:
При така
възприетата фактическа обстановка съдът намери, че подс.И. е осъществил състава
на престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК. Обект на
престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК са обществените
отношения свързани с правосъдието.
Субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна
страна престъплението е осъществено от подсъдимия чрез действия по неизпълнение
именно на Заповед № 113 от 16.07.2015 г., издадена въз основа на решение № 3176/16.07.2015
г. по гр. д. № 6868/2015 г. по описа на ВРС, 20-ти състав, влязло в законна
сила на 19.09.2015 г., която заповед подлежи на незабавно изпълнение. С
действията си, а именно отиване до жилището на И. и блъскане по входната врата,
подсъдимия е нарушил издадената от съда заповед и не я е изпълнил, с което е
осъществил състава на престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК от обективна страна.
Разпоредбата предвижда наказание до три години лишаване от свобода или глоба до
5000. 00 лева, за този който не изпълни заповед за защита от домашното насилие.
От
субективна страна престъплението е извършено от подс. И. с пряк умисъл - същият
е запознат със съдържанието на решението и на заповедта, тъй като преписи от
същите са му редовно връчени. Обвиняемият е пренебрегнал съдебната заповед и е
решил, че не следва да я изпълнява. С оглед горното и тъй като прие, че
обвинението против подс.И. е доказано по несъмнен начин със събраните по делото
гласни и писмени доказателства, съдът призна подс.И. за виновен по обвинението
по чл. 296, ал. 1 от НК.
Обект на
престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК са обществените
отношения, свързани с правосъдието. Предмет на престъплението са именно тези
отношения. Изпълнителното деяние съставлява система от действия по нарушаване
на законодателството в страната, конкретно неизпълнение на издадена заповед за
домашно насилие. Изпълнителното деяние на това престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК е довършено. Това
престъпление е формално и не се изисква за осъществяването му настъпването на
определен противоправен резултат, т.е. то не е
резултатно престъпление. Изпълнителното деяние е осъществено и престъплението е
довършено.
Действително
в разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от НК е предвидена наказателна
отговорност за лице, което не изпълни Заповед за защита от домашно насилие.
Последната, както и Заповедта за незабавна защита са различни съдебни актове,
издадени на различно основание и по различен ред. Същевременно и двата акта се
издават от съд по реда, предвиден в ЗЗДН, като със същите се налагат идентични
по своя характер и естество ограничителни мерки - тези предвидени в
разпоредбата на чл.
5 от ЗЗДН. Тази констатации следват от посочените в ЗЗДН основания за
издаването на Заповедите, съответно предназначението им. В този смисъл в
разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от НК законодателят използва
термина "Заповед за защита от домашно насилие" по-общо, като няма
предвид единствено съдебния акт, издаден по реда на чл. 15
от ЗЗДН. Под "Заповед за защита от домашно насилие" следва да се
разбира всеки акт на съда, издаден на основание определена разпоредба на ЗЗДН,
с който на дадено лице се налагат някои от предвидените в този закон мерки за
защита независимо от правното основание, реда на издаване, възможност за
обжалване и т.н. В противен случай би се стигнало до неизпълнението на съдебен
акт, с който се налагат мерки за защита по ЗЗДН, да остане несанкционирано
особено като се има предвид хипотезата по чл.
18, ал. 1 от ЗЗДН - при наличие на данни за пряка, непосредствена или
последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице. В този смисъл
Заповедта за незабавна защита е напълно годен за изпълнение съдебен акт, който
подсъдимият не изпълнява, след като му е известно съществуването му и
предписаните в същия мерки за защита.
Квалификацията
по чл.26 ал.1 от НК за престъплението по чл.296, ал.1 от НК се определя от
обстоятелството, че подсъдимият И. е извършил четири деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
При
индивидуализация на наказанието съдът взе предвид, че за извършените от
подсъдимия престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1 НК се предвижда наказание "лишаване от свобода" до 6 години. За
престъплението по чл.131, ал.1, т.5а., вр. 1,
вр. чл.130, ал.
1 НК се предвижда наказание до три години "лишаване от свобода". За
престъплението по чл. 131, ал.1, т.5а., вр. 1,
вр. чл.130, ал.
2 НК се предвижда наказание до една година "лишаване от свобода".
За престъплението по чл.296, ал.
1 НК се предвижда наказание от две до три години "лишаване от
свобода" или глоба до пет хиляди лева.
В случаите
на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл.
372, ал. 4, вр. чл.
371, т. 2 от НПК съдът следва съгласно чл.
373, ал. 2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а
от НК. Съгласно чл.
58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.
373, ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. В чл.
58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице
условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е
по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно
подсъдимия, които да оправдаят приложението на чл. 55 от НК, поради което размерът на наказанията "лишаване от свобода" са
определени съобразно чл.
58а, ал. 1 НК. Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете и необремененото
съдебно минало на подсъдимия, който е бил реабилитиран по право на основание чл. 86 от НК. Други смекчаващи вината обстоятелства не бяха отчетени от съда.
Направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание се отразява в
задължителното намаляване на определеното наказание, с оглед проведената
диференцирана процедура по глава двадесет и седма, поради което не може да бъде
взето предвид повторно като смекчаващо обстоятелство. По делото няма данни за
наличие на отегчаващи вината обстоятелства.
При отчитане
наличието на смекчаващите вината обстоятелства, посочени по-горе в изложението,
съдът наложи на подсъдимия за извършените престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1, вр. чл.26 ал.1 НК наказания
"лишаване от свобода" за срок от по 2 години, като на основание чл.
58а, ал. 1 от НК намали наказанията с 1/3 на една година и четири месеца
"лишаване от свобода".
За
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.131, ал.1, т.5а., вр. чл.130, ал.1
от НК, съдът му наложи наказание "лишаване от свобода" за срок от
девет месеца, като на основание чл.
58а, ал. 1 НК намали наказанието с 1/3 на шест месеца "лишаване от
свобода".
За
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.131, ал.1, т.5а., вр. чл.130, ал.2
от НК, съдът му наложи наказание "лишаване от свобода" за срок от
шест месеца, като на основание чл.
58а, ал. 1 НК намали наказанието с 1/3 на четири месеца "лишаване от
свобода".
За
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.296 , ал.1, НК съдът му наложи наказание "лишаване
от свобода" за срок от девет месеца, като на основание чл.
58а, ал. 1 НК намали наказанието с 1/3 на
шест месеца "лишаване от свобода".
На основание
чл.
23, ал. 1 НК съдът определи и наложи на подсъдимия Д.Т.И. едно общо
наказание измежду наказанията, наложени му по настоящото дело в размер на
най-тежкото от тях, а именно "лишаване от свобода" за срок от една
година и четири месеца, тъй като деянията са били осъществени преди да има
влязла в сила присъда, за което и да е от тях. На основание чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съдът определи общото наказание да се търпи от
подсъдимия при първоначален общ режим. Настоящият състав намери, че условно
осъждане спрямо подсъдимия би представлявало акт на снизхождение, който няма да
окаже необходимото превъзпитателно въздействие върху личността на подсъдимия да
се поправи към спазване на законите и добрите нрави. Отделно от това не би се
постигнала и генералната превенция спрямо обществото, която също е цел на
наказанието. Извършените от подсъдимия престъпления са изключително морално укорими, поради което за извършването им следва да се
понесе съответна справедлива санкция, като това не би се случило според
настоящия състав, ако се отложи изтърпяването на наказанието при условията на чл.
66, ал. 1 от НК. Съдът не споделя доводите на защитата, че подсъдимият е
личност с ниска степен на обществена опасност и няма други подобни прояви към
настоящия момент. От събраните доказателства и в частност от разпитите на
ангажираните със случая свидетели очевидци, се налага безспорен извод, че
подсъдимият е проявил жестока агресия към пострадалите /неговите родители/,
която по-скоро го определя като личност с висока степен на обществена опасност.
Извършил е нападение с оръжие спрямо две лица в рамките на кратък период от
време, като е нанасял удари с висока интензивност, в различни области на тялото
на лицата. Отделно от това от показанията на свидетелите – Т.И. и Т.И. се
установява, че подсъдимият не е изпитал съжаление за стореното. Следователно
подсъдимият не е проявил критичност към извършеното от него и поведението му не
свидетелства да е преосмислил стореното и да е оценил обществената му укоримост.
Освен за
високата обществена опасност на дееца, съдът достигна до извод и за
изключително висока степен на обществена опасност на деянията, която е обективирана в инкриминираната дейност на подсъдимия.
Подсъдимият е отправял закани с убийство.
По въпроса
за приложението на чл.
66, ал. 1 НК:
Съдът
намира, че целите на наказанието в конкретния случай не биха могли да бъдат
изпълнени с прилагането на института на условното осъждане, предвид изложените
по-горе съображения, касаещи неприложението на този институт по отношение на
престъпленията по чл.
144, ал. 3, вр. ал.
1 НК, чл.296 ал.1 и чл.131, т.5а. вр. чл.130, ал.1, вр. чл.130, ал.2 от НК.
Ето защо съдът намира, че така определеното едно общо най-тежко наказание в
размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, следва да се изтърпи
ефективно.
Съдът прие,
че целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и по-конкретно поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, не биха
могли да бъдат постигнати без изолирането на същия. Касае се за личност с изключително
висока степен на обществена опасност, която макар до настоящия
момент да не е бил осъждан, в изключително кратък период от време е извършил
четири умишлени престъпни деяния, две от които тежки
по смисъла на чл.
93, т. 7 НК, две от които отличаващи се с изключителност, предвид
интензитета им - гранични с опит за убийство и насочеността им - към хора с
ограничени способности за защита, които го характеризират като изключително жестока
личност, склонна да проявява непредизвикано безгранична агресия. Имайки предвид
целите на наказанието, съдът прецени, че постановяване на ефективно изтърпяване
на наказанието би способствало за реализиране целите на наказанието и би имало
поправителен ефект върху подсъдимия.
На основание
чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи така определеното едно общо най-тежко наказание на подсъдимия И.
в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода да се изтърпи при
първоначален "ОБЩ" режим.
Така
определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.
На основание
чл.59 ал.1 от НК зачита времето през което подсъдимият Д.Т.И. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, считано от 12.04.2019 год.
На основание
чл.
189, ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимия да заплати направените
разноски по делото в размер на 1554.18 лева в полза на ОД МВР - Варна.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: