РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 16.12.2021 г. в състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 4586 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба с вх. № 25135143/28.09.2020 г. от А.Л.В. срещу Решение от
05.08.2020 г. по гр. д. № 7435/2020г. по описа на СРС, ГО, 175-ти състав, с
което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Ю.Б.“АД (правоприемник на
заличения търговец „Б.П.Б.“АД) иск за прогласяване на нищожност на решение на
Плевенски окръжен съд по гр.д. 511/2017г., с което решение в производство по
чл. 435 и сл. от ГПК е била оставена без уважение подадена от В. жалба срещу
действия на ЧСИ Ц.Н., с район на действие - Окръжен съд-Плевен, по изпълнително
дело № 20137560400483 по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК и ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски в производството.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на
решението. Посочва, че към момента на извършване на действията на ЧСИ е било
настъпило прекратяване по чл. 433, т. 8 от ГПК на изпълнителния процес и съдът
не имал юрисдикция да разглежда такова дело, съответно решението му било
нищожно. Позовава се на практика на ВКС, като счита, че неправилно е виждането
на СРС, че тази практика се отнася за специфичен казус и е неприложима в
настоящият случай. Счита, че няма значение на кое от посочените в чл. 433, ал.
1 от ГПК основания е било прекратено изпълнителното дело.
Ответника оспорва жалбата и иска потвърждаване на
решението.
СГС след
служебна проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и
допустимо като постановено от надлежен съдебен състав и в изискуемата форма и
по допустим иск.
Относно неговата правилност СГС е ограничен до
оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед на събраните по делото доказателства настоящият въззивен
състав намира жалбата за неоснователна, а решението за правилно по следните
съображения:
Предявен е иск за нищожност на съдебно решение. Изведените
от съдебната практика основания за нищожност на съдебния акт се изразяват в
постановяване от орган, който не е на длъжност, даваща му право да го издаде;
извън правораздавателната власт на съда; когато има отказ да бъде подписано от
болшинството на съдебния състав или не е съставен в писмена форма: при абсолютна
неразбираемост волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на
тълкуването; когато повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед
научните и технически постижения на съвременната цивилизация или изпълнение на
действие, което съставлява престъпление и изобщо, ако е несъвместимо с основите
на нашия правопорядък (в този смисъл са разясненията, дадени с т. 8 от
Постановление № 1 от 10.XI.1985 г., Пленум на ВС, Решение № 880 от 16.12.2009
г. на ВКС по гр. д. № 2697/2008 г.. IV г. о„ ГК, Решение № 361 от 7.05.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 706/2008 г., I г. о.. ГК, Решение № 1188 от 19.11.2008 г. на
ВКС по гр. д. № 4694/2007 г.. I г. о.. ГК, мотивите към Тълкувателно решение
1/2011 г. на ОСГК на ВКС
В случая се твърди, че с атакуваното като нищожно
решение съдът е излязъл извън пределите на своята правораздавателна власт,
защото към момента на извършване на атакуваните пред съда действия на ЧСИ,
подаване на жалбата срещу тях и постановяване на решението е била налице
перемпция на изпълнителното дело и липсвал изпълнителен процес, при което съдът
не разполагал с юрисдикция да разглежда такова дело.
СГС не споделя това становище-в случая и не е налице
липсващ изпълнителен процес.
От фактическа страна от преписа от изп.д. №
20137560400483 по описа на ЧСИ Ц.Н., per. № 756 в КЧСИ се установява, че то е
образувано на 31.05.2013г. по молба на ..Б.П.Б." АД (с правоприемник
въззиваемия) срещу А.Л.В. и М.П.В.след проведено заповедно производство по чл.
417 ГПК. (ч.гр.д. № 1574/2013г. PC - гр. Плевен) във връзка с вземания по
договор за банков кредит.
Няма спор и се установява от нотариалния акт приложен
по изпълнителното дело, че ищецът В. е учредил ипотека върху собствени
недвижими имоти за обезпечаване на банковия кредит.
На 05.06.2013г. е вписана възбрана върху ипотекираните
от ищеца недвижими имоти, а именно Апартамент № 6 и Гараж № 2, находящи се в
гр. Плевен, ул. ..*********. На 22.08.2013г. е изпратено запорно съобщение до
ЧСИ Н.М.за вземанията по водено от него изпълнително дело. На 10.12.2013г. са
изпратени запорни съобщения до всички банки, с които е наложен запор върху
вземанията на М.П.В.. На 16.12.2013г. наложен и запор на вземането на М.П.В.по
договор за наем с трето лице. С определение от 15.11.2013г.. постановено по
ч.гр.д. № 924/2013г. по описа на Окръжен съд - гр. Плевен, е прието възражение
на А.Л.В. по реда на чл. 423 ГПК срещу заповедта за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. № 1574/2013г. на PC - гр. Плевен, и са обезсилени спрямо В. заповедта
за изпълнение и изпълнителни лист.
Препис от определението е връчен на съдебния
изпълнител с молба от 19.03.2014г.
С постановление на съдебния изпълнител от 20.03.2014г.
изпълнителното производство по отношение на А.Л.В. е прекратено. Наложената
възбрана върху имотите на този длъжник не е вдигната.
Междувременно на 13.02.2014г. е вписана възбрана върху
собствени на М.П.В.2 бр. ниви в землището на гр. Исперих.
С определение № 3898 от 15.10.2014г. . постановено по
ч.гр.д. № 1574/201 Зг. по описа на PC - гр. Плевен, XII състав, са дадени
указания на кредитора „Б.П.Б." АД да предяви иск за установяване на
вземанията по заповедта за изпълнение срещу длъжника М.П.В.. Със същото
определение е спряно на основание чл. 420, ал. 2 ГПК изпълнението на заповедта
за изпълнение спрямо длъжника М.В.. Препис от определението е постъпил по
изпълнителното дело и същото е спряно по отношение на М.В. с постановление от
22.10.2014г.
С определение № 1685 от 11.12.2014г., постановено по
ч.гр.д. № 1058/2014г. по описа на Окръжен съд - гр. Плевен е отменено определение
№ 3898 от 15.10.2014г, постановено по ч.гр.д. № 1574/2013г. по описа на PC -
гр. Плевен, в частта, с която е постановено спиране на основание чл. 420, ал. 2 ГПК на изпълнителното дело спрямо длъжника М.В. и искането за спиране е
оставено без уважение.
И в двете определения съдът е посочил неправилен номер
на изпълнителното дело - № 20137560400486 вместо правилния № 20137560400483. Но
е постановил спиране на изпълнението именно на заповедта за изпълнение по чл.
417 ГПК от 29.03.2013г.,издадена по ч.гр.д. № 1574/2013г. по описа на PC - гр.
Плевен въз основа на която е образувано изп. д. № 20137560400483 по описа на
ЧСИ Ц.Н., при което допуснатата фактическа грешка в номера на изпълнителното
дело е без значение.
Препис от определението за отмяна на спирането не е
постъпил по изпълнителното дело.
На 07.03.2017г. взискателят ..Б.П.Б." АД е подал
молба за възобновяване на изпълнението с приложени към нея съдебни решения и приложен нов изпълнителен лист от
17.01.2017г, издаден по т.д. 215/2014г. на ОС Плевен срещу М.В. в полза на
взискателя за съдебни разноски. От Решение № 106 от 03.07.2015г. постановено по
т.д. № 215/2014г. по описа на ОС - гр. Плевен се установява, че предявените от
„Б.П.Б.“ АД срещу М.П.В.установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение и обезпечени с ипотека учредена
от настоящият ищец са частично уважени. Решението е влязло в сила.
С постановление от 13.03.2017г. съдебният изпълнител е
възобновил изпълнението по делото и е присъединил представения от взискателя
изпълнителен лист от 17.01.2017г. за присъдените разноски в съдебното
производство.
На 14.03.2017г. е изпратена ПДИ до длъжника по изпълнителното
дело М.В.. В ПДИ е поканена да изпълни задълженията по изпълнителния лист от
2017г., представен с молбата на банката за възобновяване и е уведомена за опис
и оценка на ипотекираните имоти..
На 21.04.2017г. ЧСИ е изпратил на А.Л.В. съобщение за
възобновяване на изпълнението, като го е уведомил, че насрочва опис и оценка на
11.05.2017г. от 11,00ч. на недвижимите имоти, а именно Апартамент № 6 и Гараж №
2, находящи се в гр. Плевен, ул. „*********. Съобщението е връчено на
11.05.2017г., връчено на М.В. в деня на описа,
На 11.05.2017г. е съставен протокол за опис на
недвижимо имущество по отношение на посочените имоти, в който е посочено, че
същите са ипотекирани от А.Л.В.. Изготвена е оценка на имотите.
На 18.05.2017г. А.Л.В. е подал жалба до ОС - гр.
Плевен срещу действията на съдебния изпълнител по налагане на възбрана,
насрочване на опис и оценка на недвижимите имоти. В жалбата си е посочил, че
изпълнението по отношение на него е било прекратено е постановление от
20.03.2014г. на ЧСИ след обезсилване на заповедта за изпълнение, както и че се
явява трето лице, засегнато от изпълнението, намиращо се във владение на имота.
Освен това е навел съображения, че постановеното спиране на изпълнителното дело
е отменено на 11.12.2014г., от който момент започвал да тече двугодишният срок
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и същият е изтекъл на 11.12.2016г. без взискателят
да е поискал предприемане на действия по изпълнение. Позовал се е на настъпила
по силата на закона перемпция на изпълнението на 11.12.2016г., поради което е
посочил, че счита изпълнението за незаконосъобразно поради прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Развил е съображения,
че заповедта за изпълнение не била издадена въз основа на ипотечния акт, поради
което не са налице предпоставките на чл. 429, ал. 3 ГПК да се приеме, че ищецът
е длъжник по изпълнението.
По жалбата е
образувано гр.д. № 511/2017г. по описа на Окръжен съд - гр. Плевен, по което
дело е постановено атакуваното в настоящото производство съдебно решение. Съобразно мотивите на атакуваното Решение № 290 от
17.07.2017г., постановено по гр.д. № 511 /2017г. по описа на Окръжен съд - гр.
Плевен, IV граждански въззивен състав, съдът е отчел обстоятелството, че
заповедта за изпълнение по отношение на А.Л.В. е била обезсилена и изпълнението
спрямо този длъжник е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, но
е приел, че макар същият да е престанал да бъде длъжник по изпълнителния лист,
неговата отговорност произтича от учредената ипотека в полза на банката върху
имотите, срещу които се изпълнява, поради което жалбоподателят има качеството
на ипотекарен длъжник, търпящ изпълнението на основание чл. 429, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран съдът е приел, че А.Л.В. не е трето лице по отношение на
изпълнението, на което основание е отхвърлил доводите му относно владението на
имотите. Съдът е счел съображенията за настъпила перемпция за неоснователни
като е приел, че за периода от 15.10.2014г. до 21.04.2017г. изпълнителни
действия не са били предприемани не поради бездействие на взискателя, а поради
спирането на изпълнителното производство на основание чл. 420. ал. 2 ГПК по
отношение на длъжника М.В..
При така
установените факти СГС намира, че не е налице хипотеза на липсващ изпълнителен
процес, доколкото с молба на 07.03.2017г. взискателят ..Б.П.Б." АД е поискал
възобновяване на изпълнението с приложени към нея съдебни решения и приложен нов
изпълнителен лист от 17.01.2017г, издаден по т.д. 215/2014г. на ОС Плевен
срещу М.В. в полза на взискателя за съдебни разноски. По отношение на вземането по втория изпълнителен лист изпълнителния
процес е започнал именно с представянето му пред ЧСИ и извършените след
това действия са насочени и към удовлетворяване вземането и по този втори изпълнителен
лист, защото ипотеката обезпечава и съдебните разноски по събиране на вземането
по изричната разпоредба на чл. 174, изр. последно ЗЗД. Това, че не е образувано
ново (с нов номер) изпълнително дело не означава липса на изпълнителен процес
относно вземането по този изпълнителен лист.
Отделно решението на ВКС на което се позовава ищецът е
постановено по казус отпреди изменението на ГПК от 2017г., с което се въведе
възможност на длъжника да обжалва отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението.
СГС споделя становището на СРС, че след изменението на закона за съда
съществува правораздавателна власт да се произнася по жалба срещу действия на
СИ в нарушение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото това е законово уредено
право на длъжника съответно, законово учредена правораздавателна власт за съда
да се произнесе по такава жалба. Противното означава да се допусне възможност
да се извършват фактически и формално действия на съдебен изпълнител по едно
перимирано дело без възможност да бъдат контролирани за законосъобразност
(включително по въпроса дали има перемпция), тъй като жалбата би била
недопустима. Дали произнасянето ще е правилно по същество е извън предмета на
разглеждане по иск за нищожност на съдебно решение по чл. 437 ГПК постановено
при перимирано изпълнително дело. Още повече, че както е посочил и СРС в казуса
разгледан от ВКС е била налице коренно различна фактическа обстановка-обезсилен
изпълнителен лист и липса на възможност да се обжалва според закона конкретното
действие (отказ на ЧСИ).
По изложените съображения решението на СРС е правилно
и следва да се потвърди, тъй като не се
констатират, а и не се твърдят други пороци на решението атакувано с исковата
молба.
По разноските:
При този изход на спора във въззивното производство
право на разноски има само въззиваемото дружество за юрисконсултско
възнаграждение, което СГС счита, че следва да се определи в размер на 100,00
лева.
Водим от горното СГС, II-А състав:
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 05.08.2020 г.
по гр. д. № 7435/2020г. по описа на СРС, ГО, 175-ри състав
ОСЪЖДА А.Л.В. с ЕГН ********** да заплати на „Ю.Б.“АД
с ЕИК ******** сумата от 100,00 лева- разноски за юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:
1. 2.