№ 565
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря Ц.С.К.
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20221110200069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на член 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. Л. Г. срещу наказателно постановление № 21-4332-024498 от
30.11.2021 година на Началника на група към ОПП-СДВР, с което на Я. Л. Г. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200,00 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на член 140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят посочва, че не е съобразил, че разрешението за временно движение е
изтекло, тъй като автомобилът бил дълго време на ремонт.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно уведомена, не изпраща представител.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са
налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
На 05.07.2021 година при извършена проверка в град София, около 16.54 часа на ул.Свето
Преображение“ с посока на движение от ул.“Бъднина“ към ул. „Филип Аврамов“ се
установява, че Я. Л. Г. управлява МПС „Ситроен Ц 4“ с рег. № НОМЕР, собственост на
„БГТЕЛ“ ООД, чието разрешение за временно движение е изтекло на 01.07.2021 година и
водачът управлява МПС с изтекли временни табели. На водача е съставен АУАН серия GA
№ 363580 от 05.07.2019 година за нарушение на член 140, ал.1 от ЗДвП от свидетеля В. Х..
Въз основа на него е било издадено обжалваното НП след като с постановление от
05.10.2021 година прокурор от СРП е постановил отказ за образуване на досъдебно
производство по член 345, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на св.Х., постановление на СРП
1
от 05.10.2021 година за отказ за образуване на досъдебно производство, разрешение за
временно движение, свидетелство за регистрация част I и IIкакто и АУАН.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията
АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се
отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен
документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година
на Министъра на вътрешните работи.
В настоящия случай АУАН е съставен при спазване на срока по член 34, ал.1 от ЗАНН в
деня на установяване на административното нарушение, а обжалваното НП в срока по член
34, ал.3 от ЗАНН, тъй като НП от 30.11.2021 година е в рамките на 6-месечния срок по член
34, ал.3 от ЗАНН, поради което доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Съгласно член 140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Процедурата за това е
регламентирана в НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно член 33а, ал.1
от цитираната наредба разрешение за временно движение се издава при издаване на
транзитни табели с регистрационен номер, издаване на временни табели с регистрационен
номер и за временно придвижване на спряно от движение превозно средство. Съгласно член
33а, ал.3 от Наредбата разрешението за временно движение при издаване на временни
табели с регистрационен номер е със срок на валидност една година. Разрешението за
временно движение, чийто образец е посочен в Приложение № 8 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., в унифицирания съгласно Директива на Съвета на ЕС 1999/37 от 29.04.1999 г.
код (H) е посочен срокът на валидност на разрешението за временно движение. В
приложеното разрешение за временно движение на лист 5 от приобщената прокурорска
преписка е видно, че срокът му на валидност е до 01.07.2021 година. Тъй като това
разрешение за временно движение се е намирало у водача Я. Г., той е знаел, че към датата на
извършеното нарушение няма право да управлява автомобила преди да бъде регистриран по
надлежния ред, откъдето се извежда и субективната съставомерност на деянието, а именно,
че нарушението е извършено умишлено като деецът е съзнавал общественоопасния му
характер и е целял настъпването на общественоопасните му последици.
Не следва да се споделят доводите на жалбоподателя, че причина извършването на
нарушението е обстоятелството, че автомобилът е бил на ремонт поради техническа
неизправност и това е наложило Г. да управлява с изтекло разрешение за временно
движение. Като нов собственик на автомобил жалбоподателят е могъл да заяви регистрация
в компетентните служби на ОПП-СДВР, което е сторил след установяване на нарушението и
2
едва след това да управлява автомобила по пътищата, отворени за обществено ползване.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, предвид вида на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и характера на защитените
обществени отношения, свързани с правата и задълженията на участниците в движението и
опазване на живота и здравето на другите участници в движението. По силата на
препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, преценката за маловажност се извършва въз
основа на критериите, дефинирани в чл. 93, т. 9 от НК, т. е. маловажно е онова
административно нарушение, което с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния
вид. Нарушението не разкрива отлика от другите, обикновени, случаи на нарушения от този
вид. Липсата на вредни последици е взета предвид при определяне на минимален размер на
наказанията, но сама по себе си не е основание за приложение чл. 28 ЗАНН.
Административното нарушение е формално и от обективна страна не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други идентични нарушения от същия вид,
нито обществената му опасност е явно незначителна, нито са налице многобройни и
смекчаващи обстоятелства при извършването му.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-024498 от 30.11.2021 година на
Началника на група към ОПП-СДВР, с което на Я. Л. Г. е наложено административно
наказание глоба в размер на 200,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца за нарушение на член 140, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3