Р
Е Ш Е
Н И Е
№19, 10.02.2020г.,
гр.Разград
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
състав
на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Сребрена Русева
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.дело № 373 по описа за 2019г.
на РРС:
Предявени са обективно съединени
искове с условията на евентуалност по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД и чл.29 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от съпрузите А.С.Х.
и А.Н.Х., с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответника,
че сключеният на 07.06.17г. договор за покупко-продажба на 1/2идч. От
съсобствен недвижим имот в с.Я., обективиран в нотариален акт №* том * рег.№*
дело №* на нотариус Р. И. за нищожен, като абсолютно
симулативен. В условията на евентуалност
моли съда да унищожи същия договор до размера на 1/2ид.ч. поради измама.
Първата ищца и ответника са наследници на С. И. Ч., а вторият ищец е съпруг на
първата ищца. Наследодателят С. Ив.Ч. е починал през 2008г. като е оставил
наследници по закон преживяла съпруга Х. и три деца-А., С.СЧ. и С.. Последният
е починал през 2009г. и е оставил наследници по закон съпруга А.и две деца-С. С.Ч.
и Д.. С. С. Ч. е имал още едно дете-З., която е починала дни след раждането си.
През 2016г. ищцата, майка й Х. и брат
й С.СЧ. са предявили иск за делба на имота в с.Я., като делбата е допусната при
равни права, между четирима съделители: ищцата, нейната майка Х., нейният брат С.Си
отв.Д.С.Ч.,съответно техен племенник и внук. В делбата фигурира само той, тъй
като неговите майка и брат са му прехвърлили собствените си ид.ч.
Междувременно преживялата съпруга на третия
син С., А.и двете и деца също са предявили иск за делба на имот в гр.О.срещу
ищцата, нейната майка Х. и брат й С.СЧ., за имот в който живее ищцата и съпруга
й, и в който според нея право на собственост имат и дъщеря й М. и съпругът й Х..
Предвид на това същите са конституирани като страни в делбата пред РС-Несебър.
Според
ищцата съпругата и децата на покойният й брат С. държали имота в с.Я.да остане
в изключителна собственост на ответника, а имота в гр.О.да остане за ищцата, нейната дъщеря и
зет, като част от дворното място остане и за брата на ищцата С.СЧ.. Двете
страни започнали преговори да приключат двете делби със спогодба, без парично
уравнение. Съставили предварителен договор от 06.06.17г., подписан от
наследниците. На 16.09.17г. починала съпругата на наследодателя Х., но преди
смъртта си същата продала дела си от къщата в с.Я.на ищцата и нейния съпруг.
Двете дела били спрени по молба на страните. Уговорката била ищците, С. С.,
ответника лично и като пълномощник на майка си и брат си да изповядат в един и
същи ден-07.06.17г. две сделки:продажба на 3/4ид.ч. от имота в с.Я.на
ответника, който да стане едноличен собственик на имота в с.Я., като в същия
ден или най-късно в едномесечен срок ответника,неговата майка и брат следва да
продадат собствените си ид.ч. от имота в О., по следния начин-ид.ч. от къщата
да се продадат на ищцата, а брат й С.СЧ. получи ид.части от мястото, тъй като в
него има изградена собствена сграда. Ищците твърдят, че всички наследници били
съгласни с това разпределение на наследството,без да се заплаща упоменатата
цена по договорите, обективирани в нот.актове. Според ищците ответникът
настоявал да мине първо неговата сделка. На 07.06.17г. била изповядана сделката
за имота в с.Я., с който била прехвърлена собствеността върху ответника.
Продажбата в гр.О.не се извършила, тъй като една от декларациите на ответника
като пълномощник на своя брат била с изтекъл срок. Ответникът им обещал да
изповядат сделката в месечния срок, но поС.но намирал причини, това да не се
случи. Роднините на ответника отказват да контактуват с тях. Делбеното
производство по отношение на имота в гр.О.е възобновено. .
Ищците представят електронна
кореспонденция от 06.06.17г.,вкл. проектите за нотариални актове, между
адвокатите на страните и нотариуса, от които се установява действителната воля
на страните за уреждането на съсобствеността. Представят и решение от
09.08.16г. по гр.д.№213/16г. на РРС за делбата на имота в с.Я., определение по
чл.140 ГПК по гр.д№343/17г.. на РС-несебър, проект за предв.договор от
31.01.17г., предв.договор от 06.06.17г., нот.акт №159,проекти за нотариални
актове, 2бр.нотариални покани, пълномощно , протокол от с.з., жалба до
РП-Разград, удостоверения за наследници. Имат искане за прилагане на нот.дело
по н.а.№* на нотариус Р.И., преписката в РП-Разград по повод жалба
вх.№1266/26.09.17г., както и разпит на трима свидетели с оглед наличието на
начало на писмено доказателство.
Ответникът Д.С.Ч. е призован при
условията на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният му особен представител е освободен,
тъй като същият си е упълномощил представител. Счита исковете за допустими, но
неоснователни. По делото не са събрани доказателства за наличието на симулация
или друг вид недействителност на сделката. Същата не страда от пороци. Не се
установява и измама, подвеждане на ищците от страна на ответника, а става дума
за изпълняване на морален дълг. Дори и да е имало преговори между страните за
уреждане на наследството, то липсват доказателства за конкретно постигнати
договорки. Липсват доказателства братът
на ответника да е бил известен за водените преговори и да е давал съгласие за
извършването им. Не са налице условията за прогласяване на нейната нищожност,
респ. унищожаемост. Ответникът не е ставал причина на неизповядването на
сделката в О.. От представените по делото доказателства не се установява
твърдяната абсолютна симулация.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:Ищцата и ответника са роднини, наследници на С. И. Ч., починал на
26.08.2008г. Към момента на смъртта си същият е оставил наследници по закон:
преживяла съпруга Х. и три деца:С., С. и А.. През 2009г. синът С. е починал и
от своя страна е оставил наследници съпругата А.и две деца С. Ст.Ч. и Д. Ст.Ч..
Към момента на смъртта си С. Ч. е имал два недвижими имота, по един в с.Я.и в О..
За имота в с.Я.през 2011г. наследниците на С.СЧ. се сдобиват с нотариален акт
за собственост, въз основа на обстоятелствена проверка, по наследство и
давностно владение, н.а.* т.* рег.№* д.№*г. на нотариус Р.И.. През м.февруари 2015г.
А.и С. Ст.Ч. прехвърлят на ответника собствените си ид.ч. /А.чрез договор за
издръжка и гледане, а С. чрез покупко-продажба/ от имота в с.Я., съставляващ
парцел съставляващ парцел XIV-639 в кв.32. Ответникът от своя страна през м.ноември 2015г.
продава имота на Р. Р. А. С решение № I/09.08.16г. по гр.д.№213/16г. на РРС нот.акт № * т.*
рег.№* д.*г. на нотариус Р.И. е отменен
до размера на 1/4ид.ч., а сделката с третото лице Р. А. е обявена за
относително недействителна спрямо Х. Ч., А.Х. и С.СЧ.. Съдът е присъдил по
1/4ид.ч. от имота на Х. Ч., А.Х., С.СЧ. и Д.С.Ч.. Ответникът е собственик на
1/2ид.ч. от имота, чичо му и леля му на ¼ ид.ч. от него.
В
отговор за това делбено производство ответника, заедно със А.Ч. и С. Ст.Ч. са
предявили иск за делба на имот с идентификатор 53045.501.100 по КККР на О.,
ведно с построените в имота сгради с идентификатори 53045.501.100.1-двуетажна
жил.сграда и 53045.501.100.2-постройка за допълващо застояване. Образувано е
гр.д.№434/16г. по описа на РС-Несебър.
Двете
делбени производства са били спрени по желание на страните.
На 07.06.17г. ищците и С.СЧ. са
продали на Д.С.Ч. първите двама собствената си 1/2ид.ч., а третия собствената
си 1/4ид.ч. или общо 3/4ид.ч. от УПИ
XIV-639 в кв.32, ведно с построените в него двуетажна масивна
жилищна сграда, едноетажен навес общо за сумата от 9000лв. След извършването на
покупко-продажбата на имота в с.Я., гр.д.№213/16г. на РРС е прекратено във
втората си фаза. Другото делбено производство е било възобновено, като по него
има постановено съдебно решение №175/19.09.19г., с което е имота в гр.О.е
допуснат до делба.
По делото е приложен предварителен
договор от 06.06.17г. между ищцата, нейния брат С., А.Ч., ответника и С. Ст.Ч.,
съгласно който последните трима се съгласяват в 1-месечен срок от подписването
на договора да продадат на А.С.Х. 1/8ид.ч. от самостоятелен обект с
идентификатор 53045.501.100.1.1, от самостоятелен обект с идентификатор
53045.501.100.1.2 и от самостоятелен обект с идентификатор 53045.501.100.1.3,
както и 1/16ид.ч. от дворното място съставляващо имот с идентификатор 53045.501.100.
В договора страните приемат, че с посочените правни действия, ликвидират
съсобствеността помежду си относно имотите, предмет на делба по гр.д.№343/16г.
на РС Несебър и гр.д.№213/16г на РС Разград. Договорът е подписан от страните,
като ответникът се е подписал освен като пълномощник на своя брат, и вместо
майка си. Този договор страните са подписали непосредствено след изповядването
на продажбата на имота в с.Я..
На стр.23-24 от делото е приложен
проект за нот.акт за покупко-продажба на ид.ч. от имота в гр.О.с дата,
07.06.17г. за сумата от 3000лв.
По делото като свидетел е разпитана
адв.Й.К., която е подготвила сделката и е контактувала лично със страните по
нея /без С. Ч., който е с пълномощник./ През 2016г. ищците отишли при нея, като
казали, че А. има наследствен имот в с.Я.от баща й, но разбрала, че А.- майката
на Д., Д. и брат му С. са се снабдили с нотариален акт по давност за целия имот
и тя й казала, че тя и брат й считат, че имат дял. Свидетелката се съгласила да
заведе делбено дело, като същевременно искали и този нотариален акт по давност
съдът да го отмени. По разградското дело Д. бил прехвърлил имота на друго лице,
Р.. Според тях това прехвърляне било фиктивно, за да бъдат затруднени
наследниците, ако решат по съдебен ред да дирят правата си. Първата фаза на
делбеното дело приключила с решение, че такава давностно владение не е имало и
допуснал делбата при равни квоти, по 1/4
за Д., А., майка й Х. и брат й С.. Решението било обжалвано от
ответниците, но потвърдено от ОС Разград. Междувременно Д., неговия брат и
майка му завели срещу другите сънаследници делбено дело в гр.Несебър за делба
на имот в О.. Когато А. дошла първия път при свидетелката, тя не я е питала
дали имат друг наследствен имот. Когато получила исковата молба разбрала, че
има друг имот, който очевидно е съсобствен, намира се в гр.О.и в него живеят А.,
съпругът й А. и дъщеря й, и св.Х. П.. Доста време делата вървели паралелно. След
като решението по разградското дело влязло в сила, страните се притеснили, че
имота в с.Я.ще отиде на публична продан, още повече, че беше прехвърлен от Д.
на Р.. Имота в гр.О.също бил проблемен, със сложен статут– една двуетажна къща,
тя има парцел и в този парцел идеални част от правото на собственост си е
запазил брата на А., С.. Навремето братът на А. е прехвърлил дяловете си от
къщата, за да я остави на нея, но си запазил идеални части от дворното място. С
оглед на тези усложнения по делата страните по делата преценили, че е добре да
се направи някакъв вид споразумение. Общо взето те се разбрали, след
многократни разговори доброволно да уредят отношенията си. Ответникът през
цялото време твърдял, че няма да има проблем да има пълномощно от страна на
брат си, че той няма претенции. Свидетелката е категорична, че при нея
нееднократно са ходили Д., А., Х., А., А., брата на А.. Най-накрая имало
предварителен договор, който свидетелката направила в началото на 2017г., който
останал неподписан, тъй като ответникът
настоявал първо да мине сделката н с.Я.. По предварителния договор уговорката била
първо да мине сделката в гр. Несебър, а след това ищците да се откажат от
претенциите си на имота в с.Я., заявят това пред съда по разградското делбено
дело. Страните изрично се уговорили пред нея да не се плащат реални пари. Във
връзка с тези преговори се наложило да подготви ново пълномощно за брата на Д..
Затова адвокат С. и тя подали молби да
съответните съдилища да бъдат спрени тези дела. Адвокат С. също знаела за
уговорката, адвокат К. също, защото Д. ходил и при него за консултация. Според
свидетелката тя пращала тези проекти на документи, които изготвяла по имейла на адвокат С.. Първият
вариант на предварителния договор не бил одобрен с категоричното становище на Д.,
че той държи първо да мине сделката в Разграду като не искал споразумение по
делбеното дело пред РС Разград. Настоявал да бъдат нотариални сделки продажби и
първата да бъде в Разград. Преговорите не били за цени, те били посочени формално.
Смисъла бил да не се плащат високи нотариални такси и цените реално нямало да
бъдат заплащани, да се доближават 10000лв., заради забрана за плащане в брой, за
да се избегне плащане. Не е имало договорки да се плащат цени. Страните по
делото и свидетелката считали, че това е добър начин да приключат делата. Свидетелката
твърди, че писала проектите за нотариални актове няколко пъти, докато страните
се съгласят. Окончателните проекти били тези от 6 юни 2017г.. Свидетелката ги изпратила
по имейла на Нотариус Р. И. и Нотариус А. в О.. На 6-ти юни следобед в
кантората й били А., Д., А., брат й С. и тя трябвало всичко да приготви в един
ден. С оригинала на пълномощното от С. Ст.Ч. и декларациите никога не е
разполагала. Ответникът й ги показал тогава, като тя им обърнала внимание,
доколкото да запиша идентификационните им белези в имейла, който изпратила на
Нотариус А.. Оригинала на пълномощното, с което ответника бил упълномощен от брат
си С., са били винаги в Д., не са били в нея. Разбрали се на другия ден след
изповядването на сделката в гр.Разград да се тръгне и да се изповяда сделката в
гр.Несебър. Д. следвало да подпише договора за себе и като пълномощник на брат
си. През цялото време той твърдял, че няма никакви проблеми, че брат му е
съгласен и няма претенции, затова и в пълномощното имало клауза за договаряне
сам със себе си. Свидетелката им казала че няма да може да отиде на сделката в
гр. Разград, т.к. имала дело пред РС Разград и предупредила А., брат й, и
съпруга й преди да минат сделката пред Нотариус И., предварителния договор с
дата 06.06.17г. да бъде подписан. Този договор бил с корекции, че клаузата за
неустойка оставила точки, като казала на А. да си я напишат и да се подпишат. След
приключването на делото свидетелката се свързала с А., която и казала, че
минали сделката пред Нотариус И., но не А.и Д. не желаят да подпишат договора. Свидетелката
се притеснила много и казала на А. на всяка цена да подпишат предварителния
договор и тогава да заминат за Несебър. След това А. и казала, че са го
подписали и заминали за Несебър. От там А. се обадила, че сделката не е минала,
че на едната декларация е изтекъл срока. При нотариуса отишли А., А., С. и Д. с
пълномощното. Свидетелката им казала, че декларацията може да се изпрати, ако
няма да идва скоро брата на Д.. По този договор срока бил едномесечен, но нямало
проблем да бъде удължен и сделката да бъде изповядана друг ден. До сделка в
гр.Несебър не се стигнало. Д. спрял да си вдига телефона, а А.да я поздравява
по улицата. Тогава свидетелката се усъмнила, че всичко това е предварително
планирано. От ищцата знае, че А.и Д. са спрели да контактуват и с нея. Ищците подали
жалба до РП Разград, че са измамени. Установило се, че на предварителния
договор Д. се подписал за себе си и майка си, без да има пълномощно от нея, но не
си спомня дали Д. се подписал и за брат си. На досъдебното производство пред
разследващия полицай А.казала, че въпреки, че Д. се подписал за нея, тя е била
съгласна, както е било договорено така да стане. Д. и А.твърдели, че уж били
съгласни, но понеже С. не бил съгласен, не минавала сделката. Свидетелката им обяснила,
че дори С. не е съгласен, това не пречи те да прехвърлят техните идеални части.
А.и Д., първоначално твърдели, че С. е съгласен, а едва след като се разбрало
за декларацията, започнали да твърдят, че С. не е съгласен. Затова А. и съпруга
й се почувствали измамени. Според свидетелката ответника се е консултирал с
много юристи и е възможно да е знаел, че декларацията е с изтекъл срок. Свидетелката
твърди, че адв.С. е знаела за замените, тъй като Д. без нейно съгласие нищо не
би направил. Затова й пращала по електронната поща книжа. Давала ги и на Д.. Д.
без одобрение на минимум на един адвокат не би подписал. Според свидетелката
адв.С. е знаела за какво се договарят. Реално обаче двете адвокат С. не са
водили преговори. Предварителните договори
са писани от нея, като е давала на Д. екземпляри. По електронен път е
изпращала на адвоката С., на адвокат К. не е. Свидетелката не знае дали
наследодателят С. е оставил в наследство пари. Знае, че са имали усложнени
отношения. Всички твърдели, че са се оправили и затова са съгласни така да
приключат делата без плащане на никакви пари за двата имота. Те – А., брат й А.,
Д., С., брата на Д., че са уредили отношенията извън съдебно с финансови
компенсации и затова са съгласни по този начин да бъдат сделките. Не знае кой
на кого е давал. Дали са равностойни имотите в с.Я.и гр.О.няма представа, важно
е страните да считат така.
Св.Х. П. е зет на ищците от 15години.А. ***
и с.Я., наследствени. От 4-5 години се водят дела между наследниците. Те отворили
дело за подялба на имотите срещу А., Д. и С.. Две дела водят за двата имота,
единия в с.Я.и другия в О.. В с.Я.се доказало, че имота е наследствен.
Наследниците искали да се споразумеят, ищците да оставят имота в с.Я.на тримата,
а те да се откажат от имота в О.. Споразумение не го постигнали в съда, а извън
него. А. дошла да прехвърли имота в с.Я.на Д.. Договорката била между А., Д. и С.,
да не дават пари по делата. Разбрали се имота в с.Я.да остане за тях, този
който е в гр. О., да остане за тези които са в О.. А. и А. дойдоха в гр.Разград
и прехвърлиха имота на Д.. В същото време А., Д. и С. трябваше да прехвърлят
техния дял в О.. Те държали първо тук да стане прехвърлянето и после там. И
след като отишли в Несебър се установило, че на някой от техните документи е
изтекъл срока и не могат да прехвърлят. След това ги търсили много пъти, но те
се отказали. Даваха обещания два, три пъти. Спрели да вдигат телефоните и сега
продължават да си търсят имота в Обзор, при положение, че си взели този в
Разград. Тъстовете му останали излъгани. Уговорка за пари не е имало.
Единствено било замяна на двата имота. Знае, че С. скоро е бил в България. Така
излиза във фейсбук. Телефони не вдигат. Преди това като звънели все се
оправдавали казвайки, че единия болен, другия крака му счупен и т.н., това
продължила 2-3 месеца, после спрели да вдигат телефоните и се отказали. Свидетелят
е присъствал на телефонни разговори. Говорили са и лично. Няколко пъти А.
говорела по телефона или с Д., или с А.. От думите останал с впечатление, че
искат да се споразумеят помежду си. Да се разберат помежду си, да се приключат
делата, да не дават пари. Не са се интересували от цените на имотите, тъй като
не е ставало въпрос за пари. В с.Я.и гр.О.цените няма как да са еднакви. Покрай
Черноморието е по-скъпо, няма как да е като в гр.Разград. Имота в с.Я.те имат
три пая, в гр.О.имат един пай, т.е. заменят три части за една. При положение,
че са трима братя знам, че имат пайове. А., починалия й брат, който оставя
трима наследници и С., имат три пая. Единия пай в с.Я.го взема А.и двамата й
сина, другите са на останалите в гр. О.на А. и С.. По време на делата баба Х. още
била жив. Свидетелят не знае дали тъстовете му са говорили със С., брата на Д..
Дядо С. не го познавам и не знае дали е
имал пари и дали наследниците му са си разделяли някакви пари.
Св.М. Е. е от с.Я., познат на
ответника. Имотът, в който живеят А.и Д. е на бай С., бащата на С. и Д.. Според
свидетеля тази къща отдавна е тяхна, от дядото им С.. Къщата била по-малка, но
бай С. я бутнал и я направил по-голяма. Другите наследниците на дядото са идвали
в селото. Това са С. и лелята на Д. и С.. Според свидетеля лелята не присъства
в залата /същата е в залата/, казва се Н.. Другите наследници живеят в О., в
голям имот. Имотът е на С., чичото на Д. и С., това е неговия имот. Знае, че Д.,
С. и А.имат претенции за къщата в О.. От С. и Д. знае за това. Претенциите им
са от преди. Дядо им имал пари, искал да им купи по една кола, преди да е
починал. Според свидетеля се били разбрали лелята и чичото да вземат парите от
наследството и да не търсят къщата в с.Я.. Да се дели само къщата в О.. Д. и С.
му казвали, че дядото имал 100000лв. Д. и С. не са се отказвали от дяловете си
в Обор. Д. е тук, а С. е в Германия от 3-4 години. Връща се един път в годината.
С. си търси правата там в О.. Двете къщи не могат да се продадат на една цена.
В гр.О.къщите са много скъпи. В гр.О.къщата е триетажна. Отстрани на къщата има
по-малка къща. Там живели бай С. и Х. Чичото
на С. и на Д. има друга къща, пак там. Лелята живеела на друго място. Чичото на
С. и Д. имал хотел. Дядото давал едно време квартири. Последно свидетелят бил
2006г. там. Дядото докато бил жив идвал
лятото за по седмица в с.Я.и се хвалел, чие ма много пари. И Д., и С. се хвалели,
че дядо им има тези пари, че ще им купи по една кола и ще им подари. От Д. и С.
знае,че онези от О.са казали „недейте да търсят парите от дядото, а ние няма да
ви търсим къщата от с. Я.“, а къщата в О.да се дели.
По
делото е приложено копие на прекратеното ДП по жалба на ищците, водено за
престъпление по чл.309 НК. В постановлението за прекратяване са изложени
доводи, че ответникът се е разписал в предварителен договор от 06.06.17г.
вместо майка си и брат си, но тъй като не е използвал договора, деянието е несъставомерно.
Въз основа на изложеното от фактическа страна,
от правна страна съдът намира следното: Предявен е иск за установяване на
нищожността на привиден договор за покупко-продажба по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД до
размера на правата им/1/2ид.ч./ от имота, като ищците твърдят абсолютна
симулация, тъй като и налице несъответствие между манифестираните и
действително целените от страните правни последици.
Съгласно
разпоредбата на чл.6 ал.2 ГПК
предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от
страните, като съдът
е длъжен да даде защита и съдействие на страните само в рамките, посочени от
ищеца с основанието и петитума на иска, и да се произнесе по релевираните от
страните възражения, доводи, реплики и дуплики. Съдът не може да се произнася
служебно по факти и обстоятелства, които не са въведени от ищеца и ответника в
предмета на спора. Съдът не може да се самосезира, нито да се произнесе извън
предмета на делото. Предметът на делото е спорното материално субективно право
и се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в
исковата молба.
Ищците ясно заявяват, че считат
атакуваната покупко-продабжа за абсолютно симулативна сделка, като твърдят, че
е налице несъответствие между манифестираните и действително целените от
страните правни последици. По тази
сделка ищците не са получавали пари. Ищците твърдят още, че с тази и още една
последваща, но неосъществила се продажба са целели да уредят доброволно
отношенията си по повод делбата на наследството на С. Ч., т.е. същите искат от
съда да установи абсолютна симулация, като сочат факти и ангажират
доказателства, с които се установява относителна такава.
Ответникът от своя страна твърди,
действителност на сделката, като ангажира доказателства, че ищците са „продали“
на ответника правата си от имота в с.Я., тъй като преди това са получили пари
за него от наследството.
Не се спори между страните, че
наследодателят е имал по един имот в с.Я.и в О., които са били предмет на две
делбени производства. По гр.д.№213/16г. на РРС съдът е установил
съсобствеността и допуснал имота до делба. По гр.д.№434/16г. на РС-Несебър за
делба на имота в О.. Не се спори отстраните, че двете производства паралелно са
били спрени по съгласие на страните, за извънсъдебно уреждане на отношенията
/протокол от с.з. на л.33 от делото/. Не е спорно, че производството по
гр.д.№213/16г. на РРС е прекратено във втората си фаза, тъй като ищците по
делото са продали на ответника собствените си ид.ч. от имота. Не е спорно между
страните, че предварителен договор от 06.06.17г. е подписан от ищците и от
ответника, като последният е положил подписи и вместо своите майка и брат.
Ответникът е притежавал пълномощно от своя брат С. С.Ч. от 07.12.16г. да се
разпорежда /продава/ със собствените му ид.ч. от имот с идентификатор
53045.501.100 и неходящите се в него три самостоятелни обекта с
идентификатори 53045.501.100.1,
53045.501.100.2 и 53045.501.100.3.
Същият е овластил ответника да извършва правни действия и по двете делбени дела
като оттегляне, отказ от иск и сключването на съд.спогодба, като правомощията
следва да се тълкуват разширително в полза на упълномощения.
Не е спорно между страните, че ответникът
и неговата майка са отишли в гр.Несебър за изповядването на втората
покупко-продажба, която не се е осъществила според страните, поради факта, че 6
месечният срок на декларацията /най-вероятно по чл.264 ал.1 ДОПК и по чл.25
ал.8 ЗННД/, попълнена от С. Ст.Ч. е бил изтекъл. Такава декларация по делото
няма.
Всички тези факти, подкрепени с писмени и
гласни доказателства установяват наличието на желание за доброволна делба,
която юридически да се осъществи чрез сключването на два договора за
покупко-продажби, т.е установява се една относителна симулация, а не абсолютна.
Ищците по договора са се явили пред нотариуса с ясното съзнание, че желаят да
прехвърлят собствените си ид.ч. от имота в с.Я.на ответника, като същият стане
единствен негов собственик. Мотивът им за това е бил, че след това ответникът,
неговата майка и брат ще сторят същото по отношение на техните ид.ч. от имот в О..
Именно поради тази причина са сключили и предварителен договор, в който
ответникът, неговата майка и брат са поели задължението да продадат своите
ид.ч. от имота в О..
В този смисъл претенцията на
страните са установяването на нищожността на договора за покупко-продажба като
привиден, сключен при абсолютна симулация се явява неоснователна и искът следва
да бъде отхвърлен.
Неоснователността на иска за установяването на нищожността на договора
за покупко-продажба като абсолютно симулативен, поражда задължението на съда на
разгледа предявеният в условията на евентуалност иск по чл.29 ЗЗД за
унищожаването на договора до размера на 1/2ид.ч., колкото са правата на ищците,
поради измама.
Фактическият състав на измамата, като
основание за унищожаване на гражданскоправните сделки включва няколко
елемента:1.наличие на сделка; 2.едната страна по сделката да е била в
заблуждение; 3.заблуждението да е предизвикато умишлено от другата страна и
4.сделката да е сключена поради /вследствие на/ заблудата.
Наличието на измамните действия у
ответника представляват продължителен процес. Същите се установяват чрез
съвкупното разглеждане на всички събрани доказателства, и в частност предварителен
договор от 06.06.17г., пълномощно на Д. Ст.Ч., протокол от с.з. по
гр.д.№434/16г. на РС Несебър и разпита на свидетелите, водени от ищеца.
Сключването на сделката с ответника за имота в
с.Я.е резултат от убеждението на ищците, че непосредствено след това
ответникът, неговата майка и брат ще сторят същото с другия делбен имот, при
същите условия, т.е. с две сделки ще се извърши доброволна делба /разпределяне/
на наследството. За да стигнат до това си убеждение, ищците са повярвали на
твърденията на ответника и на неговата майка А., че ще сторят това. Ответникът
и неговата майка са потвърдили, както пред свидетелката К., така в подписания
предварителен договор от 06.06.17г., че ще сключат договор за покупко-продажба
с ищците в срок до 1 месец за имота в О., като въпросът за даването на пари не
е обсъждан. Показанията на св.К. за липсата на уговорка за парично уравнение
звучат достоверно на фона на посочените в нотариалният акт за имота в с.Я.и в
проекта за нот.акт за имота в гр.О.минимални цени, близки до данъчните оценки,
но реално в пъти под пазарните им.
Ответникът и неговата майка са поддържали у
ищците заблудата, като са заявили, че след изповядването на сделката тръгват за
гр.Несебър, като ответникът е бил с ясното съзнание, че сделка няма да има. От
разпита на св.Е., воден от ответника се установява, че двамата братя С. и Д. са
твърдели в село Я., че имат претенции към наследството на дядо си С. в О., като
никога не са имали намерение да го заменят за имота в с.Я., който уж бил им
даден срещу парите от някакъв влог на наследодателя.
За умишлените действия на ищеца
свидетелства също така изричното му желание първо да бъде изповядана сделката в
гр.Разград, а след това тази в гр.Несебър. Липсата на намерение на ответника да
изпълни се установява по-нататък от поведението на ответника, който не е
предоставил на свидетелката декларациите на своя брат, нито са водени преговори
между двамата адвокати. Същевременно свидетелката твърди, че видяла за кратко
декларациите, за да запише номерата им в проекта за нотариален акт, като не е
подложила на съмнение факта, че са изрядни. Същата е категорична, че ако бе
имала възможността да се запознае подробно с тях е щяла да установи
невъзможността на сключването на сделката в гр.Несебър и е щяла да възпре
ищците от сключването на сделката в гр.Разград.
Наличието на заблуждаващото /измамно/
намерение установява и факта на пасивност от страна на ответника и неговата
майка. Ако същите са имали намерение да прехвърлят
ид.ч. са можели да сторят това през последните две години.
На последно място, подадената от
ищците жалба до прокуратурата също свидетелства за твърденията им, че са били въведени
в заблуждение от ответника, за да се разпоредят със своите ид.ч. от имота в с.Я..
Предвид
на това искът за унищожаване на договора за покупко-продажба следва да бъде
развален до размера на правата на ищците /½ ид.ч./, поради измама.
Разноски се претендират както от
ищците, така и от ответника. Ищците са направили разноски в размер на 1146.90лв.,
а ответника 300лв. Съобразно уваженият иск, респ. отхвърленият иск, страните
имат право на разноски. Тъй като в адв.пълномощни не е посочено конкретно
възнаграждение по всеки иск, а общо, съдът приема, че за всеки от предявените
искове се дължи еднакво, т.е. поравно.
Другите сторени от ищците разноски са
относими и за двата иска, поради което също се следват на половина.
Ищците имат право на разноски в
размер на 573.45лв., а ответника в размер на 150лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.С.Х. и А.Н.Х. иск по
чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД за обявяване за недействителен договор за покупко-продажба
на 1/2ид.ч. от имот XIV-639 в кв.32 по плана на с.Я., обективиран в нотариален акт №*
том * рег.№* дело №* на нотариус Р. И. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
УНИЩОЖАВА на основание чл.29 ЗЗД договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №* том *
рег.№* дело №*г. на нотариус Р. И., с рег. №378 по регистъра на Нотариалната
камара на РБългария, с район на действие Разградски районен съд, с който А.С.Х.,
ЕГН ********** и А.Н.Х., ЕГН **********,*** са продали на Д.С.Ч., ЕГН **********
*** собствените си 1/2ид.ч. от правото на собственост върху следния недвижим
имот –поземлен имот с площ от 1186кв.м., съставляващ имот 639, за който е
отреден УПИ XIV-639 в кв.32, при
граници:улица,имоти 640,626,634, и 638, ведно с построените в него :двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ на всеки етаж 101.46кв.м.,разгърната
застроена площ 202.92кв.м.,едноетажен навес със ЗП 40.08кв.м. и всички
подобрения и приращения в имота за сумата от 6000лв.
ОСЪЖДА Д.С.Ч. да заплати на А.С.Х. и А.Н.Х.
сумата от 573.45лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА А.С.Х. и А.Н.Х. да заплатят на
Д.С.Ч. сумата от 150лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: