№ 1164
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20221100504815 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 10.03.2022г., постановено по гр.д. № 3640/2021г. на СРС,
ГО, 163 състав, са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД срещу С. В. М. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като
ответникът е осъден да заплати следните суми: сумата от 3 127, 46 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабдяван
имот – апартамент № 29, находящ се в гр. София, жк „*******, за периода от
м.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане; за сумата от 558, 04 лева - обезщетение за забава в размер на
законната мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 30.12.2020г.; за
сумата от 19, 93 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.12.2017г. до 30.04.2019г. и за сумата от 4, 17 лева – обезщетение за забава
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от
31.01.2018г. до 30.12.2020г.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
1
ГПК въззивна жалба от ответника С. В. М., в която са релевирани оплаквания
за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд
изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че
съдът неправилно е приел, че е налице облигационна връзка между страните,
доколкото представения по делото нотариален акт не е подписан от купувача
С. М.. Счита, че ангажираните по делото писмени доказателства не
установяват количеството на доставената в имота топлинна енергия. Освен
това партидата при ищеца е била открита след началото на исковия период,
поради което липсва основание за ангажиране на имуществената отговорност
на ответника. Поддържа становище, че заключението на съдебно-
техническата експертиза не следва да се кредитира, доколкото е изготвено въз
основа на документи, които не са приети като доказателства по делото по
предвидения за това процесуален ред. На следващо място, развити са
съображения, че законодателството урежда като основен принцип
задължението за плащане на реално потребената топлинна енергия, а не
начислената въз основа на служебен отчет по максимална мощност. По тези
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
Ответникът по жалбата "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД изразява
становище за неоснователност на същата и прави искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач – „Т.С.“ ЕООД,
не изразява становище по жалбата.
Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в
частта, в която са отхвърлени предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното
2
и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
По изложените във въззивната жалба оплаквания настоящият съдебен
състав приема следното:
Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни
действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то
е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
3
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време
е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или
презюмиран/.
Релевираното във въззивната жалба оспорване на титулярството в
правото на собственост върху процесния топлоснабден имот не е заявено
своевременно, поради което се налага извод, че същото е преклудирано. В
отговора на исковата молба ответникът не е оспорил твърдението, че
притежава правото на собственост върху имота, до който е доставяна
топлинна енергия. Не е заявено оспорване на легитимиращото действие на
представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 16.09.1991г., нито възражение за
действителността на същия. Ето защо наведените за първи път във въззивното
производство възражения не следва да се разглеждат по аргумент от чл. 133
от ГПК. Но дори и да се разгледат по същество същите са неоснователни.
Противно на твърдението на жалбоподателя представеният по делото договор
за продажба на недвижим имот от военно-жилищен фонд по реда на
Наредбата за държавните имоти от 16.09.1991г. е подписан от купувача С. М..
Положеният подпис, макар и поставен в графа “продавач”, формално изхожда
от С. М., който извод се налага при съобразяване на обстоятелството, че е
посочено фамилното име на лицето, подписало договора – М..
С оглед изложеното се налага извод за неоснователност на
релевираното възражение на въззивника за липса на пасивна материална
легитимация по предявените искове, обосновано с несъществуването на
договорни правоотношения между страните за доставка на топлинна енергия
в процесния имот. Ответникът е имал качеството „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74
от 2006г. /, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153,
ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./. Установено е
принципното съществуване на облигационно правоотношение между ищеца и
С. М. за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна
4
енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи
заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при
публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответникът като
собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се
явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.
Ирелевантно за спора е обстоятелството, че ищцовото дружество е открило
служебно партида за процесния абонатен номер едва през 2018г.
Облигационното правоотношение между страните е възникнало с
придобиване на собствеността върху имота през 1991г., а не с откриването на
партида на същия собственик в по-късен момент. Така придобитото през
1991г. качество на битов клиент на топлинна енергия законът не ограничава
със срок и не го поставя под условие, в зависимост от фактическото ползване
на топлоснабдения имот. Изгубването на това качество настъпва при
посочените по-горе законоустановени факти, прекратяващи облигационните
отношения между страните, каквито в процесната хипотеза не са установени.
Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по
който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в сграда в
режим на етажна собственост, се явява страна по силата на нормата на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ.
Въпросът дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е без
значение – достатъчно е да е собственик на жилище в топлоснабдяваната
сграда, за да се счита за потребител. При това те остават такива дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в
жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153,
ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия,
утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги
приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ – няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
5
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1
от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната
и приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, което не е оспорено от страните и следва да се кредитира изцяло
като обективно и компетентно, че жилищната сграда, в която се намира
процесното жилище, е топлофицирана. Експертът е посочил, че
технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция били
отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие. Количеството
топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала
чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал на
първоначална и последващи метрологични проверки и отговаря на
изискванията за съответствие с одобрения тип. Посочено е още, че в имота
има три отоплителна тела без монтирани уреди за дялово разпределение,
както и че за процесния период потребителят не е осигурил достъп за
проверка и отчет на уредите. Ето защо топлинната енергия за отопление на
имот е начислена на база максимална оценка по мощност по реда на т.6.5. от
приложението по чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 2007г. за
топлоснабдяването. Топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е
изчислена въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект.
Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е определа при норма
за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно
денонощие /при формирана база за 1 брой обитател/. В заключението на
техническата експертиза е направен категоричен извод, че начислените суми
за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове –
Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна
енергия. Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по
делото документи, включително и при съобразяване на изисканите от вещото
6
лице допълнителни данни от акта за разпределение на кубатурата на имота,
ежемесечните показания на общия топломер, съобщения към данъчни
фактури, протоколи за главен отчет на фирмата за дялово разпределение,
изравнителни сметки, свидетелства за метрологични проверки на топломера в
абонатната станция за исковия период. Представени са и изготвените от
фирмата за дялово разпределение индивидуални справки за отопление и
топла вода за исковия период, които не са оспорени от ответника.
Неоспорени са и приложените протоколи за неосигурен достъп за отчет на
разпределителите и водомерите за топла вода за процесния период,
изготвените от фирмата за дялово разпределение. От заключението на
приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в конкретния
случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно
нормативните изисквания, като начислените суми съответстват на
действително дължимите, като този извод е направен не само на база
едностранно съставени от ищеца частни документи, но и въз основа на
документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение, които са
били предмет на изследване от вещото лице. Заключението на вещото лице не
е оспорено от ответника по предвидения за това в чл. 200, ал. 3 от ГПК ред и
срок. Същото следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и
обосновано. По тези съображения съдът приема за неоснователни
релевираните от ответника оспорвания, че количеството на топлинната
енергия не е било измерено коректно, че липсват доказателства за реално
доставеното количество топлинна енергия в имота, че не са приложени
изискванията на ЗЕ във връзка с дяловото разпределение. В заключението на
техническата експертиза е направен категоричен извод, че начислените суми
за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове –
Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна
енергия.
По възраженията относно реда за определяне на количеството доставена
в имота топлинна енергия:
Задължение на купувача, съгласно чл. 12, т. 2 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол No 7
от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация София” ЕАД и
са одобрени с Решение No ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, е да осигури
7
достъп за отчитане на средствата за дялово разпределение в имота си. В
нормата на чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /отм. с ДВ бр. 25/20.03.2020г./ е предвидено аналогично
задължение, като е посочено, че всички клиенти са длъжни да осигурят
достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б
ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или
осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях.
Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с
монтирани уреди за дистанционен отчет. Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм. с ДВ бр. 25/20.03.2020г./ на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота
се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди. Според чл. 69, ал. 2, т. 2 от същата Наредба
изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при
норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно
денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба
или не е осигурен достъп за отчитане.
За процесния период в съответствие с тази законова уредба и
установеното в Общите условия сумите за топлинна енергия относно имота -
предмет на спора, са начислявани помесечно от "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, като след
края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дялово разпределение на база служебно начислено
количество топлинна енергия за процесния апартамент, поради неосигурен
достъп за отчет на уредите, констатиран в изготвен за това протокол. Тъй
като топлопреносното предприятие е предоставяло топлинна енергия към
сградата, за която енергия се дължи плащане, Наредбата за
топлоснабдяването от 2007г. позволява да се определи служебно частта на
неосигурилия достъп собственик въз основа на функция от показанията на
общия топломер. В случай, че клиентът отсъства продължително от имота
и/или не е възможно да изпълни задължението си за осигуряване на достъп до
имота за извършване на отчет, законът предвижда различни възможности.
Съгласно чл. 77 от Наредбата за топлоснабдяването от 2007 г. /отм. ДВ бр.
8
25/20.03.2020г./ клиентът може да подаде заявление до топлопреносното
предприятие за прекратяване на топлоподаването към имота му. Разпоредбата
на чл. 70, ал. 5 от Наредбата предвижда, че клиентите, неосигурили достъп
могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната
сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от
упълномощения за сградата представител. В този срок клиентът може да
възрази срещу изготвената изравнителната сметка и да поиска служителите
на фирмата за дялово разпределение да направят нов отчет, като осигури
достъп за осъществяването му.
В случая ответникът не твърди, нито установява, че е изпълнил
задължението си да осигури достъп за отчет на уредите, съответно за отчет на
водомерите. Не се установява също да се е възползвал от посочените по-горе
възможности, и тъй като не e осигурил достъп до собствения му имот за
отчет, за ищцовото дружество е възникнало правото да определи служебно
количеството на доставената топлинна енергия за имота, съгласно
методиката, установена в цитираната наредба. Ответникът не твърди и не
установява да се е възползвал от предвиденото рекламационно производство
и да e оспорил изготвената от третото лице-помагач изравнителна сметка в
установените срокове съгласно чл. 33, ал. 3 от Общите условия от 2014г.,
нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70,
ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) - в ред. до изм. с ДВ бр.
74/2019г., поради което съдебният състав намира, че разпределението е
извършено по описания и отразен от експерта в съдебно-техническата
експертиза начин в съответствие с приложимата нормативна уредба.
Стойността на потребената топлинна енергия с включени изравнителни
сметки при съобразяване на неоспорения извод на заключението на съдебно-
счетоводната експертиза възлиза на сумата от общо 3 127, 46 лева.
Ответникът нито твърди, нито доказва да е погасил своето задължение към
топлопреносното предприятие, поради което предявеният иск е основателен.
В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между
страните и при съобразяване на действащата през процесния период
нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че
исковете за главници и обезщетение за забава са основателни до размерите и
9
за периодите, посочени в обжалваното решение. Предвид липсата на
конкретни оплаквания във въззивната жалба срещу приетите за установени от
СРС факти относно иска за обезщетение за забава върху вземането за
потребена топлинна енергия /конкретно относно изпадането в забава за
плащане на главното парично задължение, началния и крайния период на
забавата и размера на вземането/, настоящият съдебен състав в
правоприлагащата си дейност следва да изходи от така установеното от
първата инстанция, като приложи закона, уреждащ спорното право. Отнесено
към разглеждания случай това означава, че съдът приема за основателна
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размера и за периода, посочен в
първоинстанционното решение.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу
правилността на решението в частта му по иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение и иска по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху тази главница, поради
което и с оглед липсата на нарушение на императивни норми на материалния
закон - то не може да бъде отменено в тази част и следва да се потвърди /чл.
272 ГПК/. Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда
на ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество е
очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния
предмет императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си
дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното
решение относно приетото за установено от фактическа страна относно
реалното извършване от третото лице-помагач на услугата дялово
разпределение през исковия период и нейната стойност. Задължението за
плащане на цената на услугата е установено в нормата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
“Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение
No ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на 61 и следв.
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007г., отм. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. А
10
според чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-
ро от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело,
определен по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът
допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под
минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска, както
е в разглеждания случай /така определение № 518 от 03.12.2019г. на ВКС по
ч.гр.д. № 4461/2019г., Четвърто ГО/.
В полза на въззиваемото дружество се дължат и разноските за
заплатеното възнаграждение на особения представител на насрещната страна
в размер на 245 лева, т.е. въззивникът следва да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД съдебни разноски в настоящото
производство в общ размер на 295 лева.
Въззивникът е представляван от особен представител по чл. 47 от ГПК,
поради което в негова тежест следва да се възложат разноските за държавна
такса в производството, които възлизат на сумата от 74, 19 лева. Тази сума
следва да бъде присъдена по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на СГС.
С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените
искове и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение
не подлежи на обжалване.
11
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20020360 от 10.03.2022г., постановено
по гр.дело № 3640/2021г. по описа на СРС, ГО, 163 състав.
ОСЪЖДА С. В. М., ЕГН **********, гр. София, жк “*******, ап. 29 да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *******, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „*******, на основание чл. 273, вр. чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата от 295 /двеста деветдесет и пет/ лева – съдебни
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА С. В. М., ЕГН **********, гр. София, жк “*******, ап. 29 на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 74, 19 /седемдесет и
четири лева и 19 ст./ лева, представляваща дължима държавна такса за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12