Номер 41028.08.2020 г.Град В.Т.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – В.Т.XIII състав
На 07.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА
Секретар:СВЕТЛАНА П. ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА Административно наказателно дело
№ 20204110201073 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Производството е образувано по жалба на Г. М. Б. , депозирана чрез адв. С.Л., срещу
Електронен фиш, серия Г № 0007655 на ОД на МВР – В.Т., с който за нарушение на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 461, т. 1 от КЗ, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 250,00 лева. Излагат се
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на процесния електронен фиш,
обективиращи неговата отмяна.
В съдебно заседание въззивникът, не се явява, като в писмено становище
пълномощникът поддържа депозираната жалба по подробно изложени в нея съображения.
Въззиваемата страна - ОД на МВР – В.Т., редовно призована страна, не изпраща
представител и не взема становище по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Процесният електронен фиш е съставен за това, че на 18.09.2019 г., в 14,30 часа, в гр.
В.Т., **** с автоматизирано техническо средство САИРН m *SPEEDET 2 D с № SD2D0028, е
било заснето управление на лек автомобил „****”, рег. № ****, собственост на Г. М. Б. , за
който собственикът не е сключил застрахователен договор за задължителна застраховка
1
„Гражданска отговорност” - квалифицирано от административнонаказващия орган като
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което на жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 4,
вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250,00 лева.
От приложената справка за собственост на МПС се установява, че лек
автомобил „****”, рег. № **** е собственост на Г. М. Б. от гр. В.Т..
По делото като доказателство е приобщено и Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 18.02.5133/20.02.2018 г. на БИМ с приложение на техническо описание и
инструкция за експлоатация.
От справка от Гаранционен фонд е видно, че към дата 18.09.2019 г. за МПС с
рег. № **** няма активна застраховка „Гражданска отговорност”.
При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения
срок, предвид което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по
следните съображения:
На първо място, в обжалвания електронен фиш е посочено, че жалбоподателят е
санкциониран за „извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл.
638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ”, като за „установеното и заснето управление на МПС,
за което собственикът не е сключил застрахователен договор за задължителна застраховка
„ГО” на посочените дата и място, на Г. М. Б. е наложена глоба в размер на 250,00 лева.
Законодателят обаче прави ясно разграничение на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ и това по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т.
1 от КЗ от момента на придобиване и регистриране в РБългария на МПС или от изтичането
валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. За съставомерността на деянието по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е без правно
значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършва с неизпълнение на
задължението за сключване на застраховка "Гражданска отговорност" от лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение. Съвсем различен е съставът на нарушението по чл. 638,
ал. 4 от КЗ, което е довършено при установено управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
На следващо място, ангажирането на административнонаказателната отговорност при
нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ се реализира със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, респективно наказателно постановление /чл.
647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ/. В конкретния случай обаче става въпрос за съвсем друга
диференцирана процедура, регламентирана в нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, която не е
2
упомената в обжалвания електронен фиш, като правилната правна квалификация,
съответстваща на описаното нарушение в текстовата част на електронния фиш би била - чл.
647, ал. 3, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от КЗ. Очевидно, законодателят е въвел особен ред
за установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; за налагане на
съответното административно наказание и за заплащане на определените по размер глоба
или съответно имуществена санкция. Този ред е приложим само по отношение на
собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило, въведено
в чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ.
С оглед констатираните несъответствия между описаното нарушение, посочената за
нарушена разпоредба и санкционната норма, остава неясна волята на
административнонаказващия орган досежно конкретното нарушение, което се твърди, че е
осъществено от наказаното лице. Съдът намира, че така вмененото на жалбоподателя
нарушение, посочено като „нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ” води до невъзможност
същият да разбере за какво е наказан – дали за това, че като собственик на посочения в
електронния фиш лек автомобил няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” или за това, че е установено управлението на собственото му МПС, за което
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Описаните съществени
нарушения на процесуалните правила и приложимия за осъщественото деяние материален
закон са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и незаконосъобразност
на обжалвания електронен фиш. По изложените съображения, без да бъде коментирана
доказателствената стойност на представения от наказващия орган снимков материал /лист 10
и 11 от делото - снимки, от които не може да се установи от кого са изготвени, кога и къде,
като дори и да се обвържат с представената справка по критерии от mOffice, от последната
справка не може да се установи с кое АТСС е извършено заснемането/, процесният
електронен фиш, серия Г № 0007655 на ОД на МВР – В.Т., като незаконосъобразно издаден,
подлежи на отмяна.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 143,
ал. 1 от АПК, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съдът
следва да постанови осъждане на ОД на МВР – В.Т. да заплати на Г. М. Б. направените по
делото разноски – платено адвокатското възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия Г № 0007655 на ОД на МВР – В.Т., с който на Г. М.
Б. , ЕГН **********, с адрес: ***, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр.
чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена „Глоба” в размер на
3
250,00 /двеста и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – В.Т. да заплати на Г. М. Б. , ЕГН **********, с адрес: ****
сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща направени разноски по делото за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В.Т. в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – В.Т.: _______________________
4