РЕШЕНИЕ
№
Град Варна, 03 февруари 2021 година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на единадесети
януари две хиляди и двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.гр.дело
№ 251 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано е по жалба
на „ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ“ АД / в несъстоятелност/ против Решение № 191 от 18.10.2019
година, постановено по гр.дело № 1029/2018 година, по описа на ДРС, с което
съдът е осъдил дружеството – въззивник да заплати в полза на А.Н.З., ЕГН ********** сумата 75 316.38 лева(седемдесет и пет хиляди
лева, 38 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – 30.08.2018 г. до окончателното плащане, представляваща
общ размер на неплатени трудови възнаграждения за периода от 01.06.2013 г. до
28.02.2018 г., на основание чл.128, вр. чл.245, ал.2 КТ, както и сумата от 3217.66 лв
(три хиляди двеста и седемнадесет лева, 66 ст.), от която 200.00 лв
възнаграждение за експертиза, 3012.66 лв държавна такса върху стойността на
уважения иск и 5.00 лв такса за издаване на изпълнителен лист, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, в полза на ДРС.
Във въззивната жалба Синдика на
въззивното дружество намира, че решението е порочно и че следва да се обезсили,
т.к. то не е било призовано по надлежния ред.Излага се, че с решение от март
2018 година дружеството е обявено в несъстоятелност и са били прекратени
представителните правомощия на Н.Б., респективно на упълномощения от него
адвокат в лицето на М.П..Призовавайки именно последния, съдът е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, като е игнорирал страна в
процеса.По същество искането е атакувания съдебен акт да бъде обезсилен, а
делото върнато за ново разглеждане, като се спази процедурата по призоваване и
се даде възможност на Синдика да изложи своите аргументи по съществото на
спора.В условията на евентуалност се настоява, че решението е неправилно, като
се излагат и аргументи в тази насока.
Постъпила е втора въззивна жалба
от страна на адв.М.П., като процесуален представител на „Полимери инвест“ АД /в
несъстоятелност/ с молба атакувания съдебен акт да бъде отменен.
С отговора си против въззивната жалба, въззиваемия А.Н.З.
намира, че няма пороци, което прави акта законосъобразен, моли да бъде потвърден.
Не са направени нови доказателствени искания.
В съдебно заседание „Полимери инвест“ АД /в
несъстоятелност/ е редовно призовано, представлява се от Синдика Д.И.Г., и
същия поддържа жалбата си, като съдът да я уважи.
Въззиваемия А.Н.З., редовно призован, се явява
лично и моли съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с
материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред ДРС е бил предявен иска, с правно основание
чл.128, вр.
чл.245, ал.1 и ал.2 КТ, със следните
твърдения:
Ищецът А.Н.З.
излага, че съгласно ТД №3 от 01.02.2013 година
е заемал длъжността „Главен инженер” при
ответника „Полимери Инвест” АД гр. Девня, ЕИК
*********. Твърди, че от датата на сключване на договора до 07.08.2017 г. –
датата, до която синдикът на отвеното дружество е приел вземанията към ищеца,
ответникът не е изплатил нито едно полагащо се месечно възнаграждение по трудов
договор №3 от 01.02.2013 г. Твърди още, че с решение на ОС Варна са му признати
вземания от „Полимери Инвест” АД (в несъстоятелност). Ищецът твърди, че
неизплатената сума по трудов договор №3 от 01.02.2013 г. за останалия период от
01.06.2013 г. до 28.02.2018 г. е в размер 75316.38 лв, включваща трудово
възнаграждение и клас прослужено време. Претендира заплащане на посочените
вземания, като заявява, че не претендира законова лихва по чл.86 ЗЗД.
Не е спорно по делото, че по силата на ТД № 3 от
01.02.2013 година, ищеца е бил назначен на длъжността „Главен инженер“, с
основно ТВ в размер на 1 400 лева.Това обстоятелство е видно и от
приложената Справка от НАП изх.№20316-2 от 15.05.2019 година, която сочи, че за
периода от 01.02.2013 г. до 14.05.2019 г. и справка-данни за осигуреното лице
за периода от 01.01.2013 г. до 28.02.2018 г., че през процесния период от
01.06.2013 г. до 28.02.2018 г. ищецът е работил при ответното дружество на
длъжност „Главен инженер”.
По делото е приложено и Решение № 166 от 02.03.2018
година, по т.дело № 615/2016 година, с което е обявен в несъстоятелност
„Полимери инвест“ АД, постановено е прекратяване на дейността му и правомощията
на органите му;лишен е длъжника т възможността да се разпорежда с имуществото
си ; наложен е общ запор и възбрана.
От Допълнителен Списък № 1 на Синдика е видно, че
под № 3 фигурира името на А.Н.З. с признати вземания в размер на 6 996.27
трудово възнаграждение за периода от февруари до май / включително/ 2013
година.
Пред въззивния съд също са били събрани писмени
доказателства – Списък № 2, в което под № 8 на неприетите вземания, фигурира
отново ищеца, с неприета сума в размер на 61 442.31 лева възнаграждения за
положен труд от юни 2013 година до април 2017 година.Този Списък е бил одобрен
от ВОС и против него не са постъпили възражения.
По делото приложено Писмо от Инспекцията по труда –
град Варна адресирано до ищеца, с което му се дават указания с оглед желанието
му да прекрати договора си, за което е отправил нарочно заявление.По делото е
видна също така кореспонденция между ВОС и „Инспекцията по труда“ – Варна, от
която става ясно, че преписката по жалбата на ищеца е била унищожена.
Приложено е още извлечение от Търговския регистър и
регистър на ЮЛНЦ, от които е видно, че първите обявени актове на дружеството
„Полимери инвест“ АД фигурират от 2017 година.
По делото е било изслушано вещото лице Я.Л., която
дава заключение по съвест и знание, като уточнява, че реално не е виждала нито
един документ на дружеството въззивник.Обосновала е два варианта, предвид
различния трудов стаж.
Виждането
на съда е следното:
Съгласно чл.637 ал.1 ТЗ с
откриване на производството по несъстоятелност започналите дела по трудови
спорове за парични вземания не се спират, а съгласно чл.637 ал.6 т.2 ТЗ е
допустимо да се образуват дела по трудови спорове и след откриване на производството по несъстоятелност. Работникът
разполага с възможност да предяви иск за паричното си вземане от трудово
правоотношение преди или след откриване на производството по несъстоятелност на
дружеството работодател и този иск е винаги допустим. Влязлото в сила
положително за работника решение по трудовия спор следва да бъде съобразено от
синдика при изготвяне на списъка на приетите вземания и от съда по
несъстоятелността при одобряване на списъка. Същевременно, работникът има право
да предяви вземането си и в производството по несъстоятелност, аргумент от
текста на чл.685 ал.1 от ТЗ, но дори и да не стори това, вземането му,
произтичащо от трудово правоотношение, следва да бъде вписано служебно от
синдика в списъка на приетите вземания – съгласно чл.687 ал.1 ТЗ. Вземането се
смята за прието, когато е включено в одобрения от съда по несъстоятелността
списък на приетите вземания – чл.693 ал.1 ТЗ, а определението на съда за
одобряване на списъка на приетите вземания се обявява в Търговския регистър, по
аргумент от чл.692 ал.5 ТЗ.Когато кредиторът или длъжникът не са направили
възражение срещу приетото вземане в срока по чл.690 ал.1 ТЗ, то съществуването
му не може да бъде оспорено след одобрението на списъка от съда. Вземането не
може да бъде оспорено и когато длъжникът или кредиторът, направили възражение в
срока по чл.690 ал.1 ТЗ, не предявят иск
за установяване несъществуването му в срока по чл.694 ал.3 вр.ал.1 ТЗ - в
14-дневен срок от обявяване в Търговския регистър на определението на съда за
одобряване списъка на приетите вземания.С изтичане на този срок възможността за
оспорване на вземането чрез иск се преклудира, т. е. по отношение на това
вземане списъкът на приетите вземания влиза в сила. Приетото вземане се превръща
в безспорно по отношение на всички участници в производството по
несъстоятелност и подлежи на удовлетворяване при разпределението съобразно
привилегията по чл.722 ал.1 т.4 ТЗ.
От изложеното следва, че
след обявяване в Търговския регистър на списъка на приетите вземания от съда по
несъстоятелността, когато срещу вземането не е направено възражение в срока по
чл.690 ал.1 ТЗ, както и когато е направено възражение, но в срока по чл.694
ал.6 ТЗ не е предявен иск за установяване несъществуването на вземането,
гражданскоправният спор относно вземането на работника или служителя от трудово
правоотношение е разрешен със сила на
пресъдено нещо.С това правото на иск
се погасява - разрешеният със сила на пресъдено нещо спор относно вземането е
пречка за съществуването на правото на иск, поради което продължаването на
производството по исков ред относно същото вземане се явява недопустимо и при
направен отвод за сила на пресъдено нещо относно вземането по трудов спор,
предмет на гражданското дело, съдът е длъжен да прекрати производството на
основание чл.299 ал.1 ГПК. За ищеца - работник или служител - отпада
правният интерес от водене на съдебно производство за установяване на вземането
му, което вече е безспорно. Правата на работника или служителя за вземането му по
трудовото правоотношение са гарантирани с приемане на вземането му в списъка,
одобрен от съда по несъстоятелността; вземането може да бъде реализирано само в
рамките на универсалното принудително изпълнение /индивидуално принудително
изпълнение въз основа на изпълнителен лист по делото по трудовия спор не може
да бъде проведено извън производството по несъстоятелност/ - в този смисъл са
разясненията на решение № 93 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 5661/2015 г. по описа
на ВКС, IV г. о.
В практиката на ВКС е
разглеждан въпросът за последиците от непредявяване на вземанията в
производството по несъстоятелност, но с оглед на значението на изтеклите
срокове по чл.685 ал.1 ТЗ и чл.688 ал.1 от ТЗ за висящността и допустимостта на
спрените по реда на чл.637 ТЗ дела по имуществени спорове срещу длъжника в
производство по несъстоятелност. Дадените разрешения са: че неупражненото право
в сроковете по чл.685 ал.1 ТЗ и чл.688 ТЗ има за последица погасяване на
вземането Решение № 170/30.11.2009
година, по т.дело № 5/2009 година на ВКС, ІІ т. о.); че самото пропускане на
срока за предявяване на едно вземане не води автоматично до погасяването му
съгласно чл.739 ал.1 ТЗ и не е основание за прекратяване на спряното на
основание чл.637 ал.1 ТЗ исково производство с предмет същото вземане, при
положение, че производството по несъстоятелност на длъжника е висящо, а
евентуалното погасяване на вземането по чл.739 ТЗ следва да се вземе предвид,
но само ако произнасянето на съда по имуществения спор е последващо спрямо приключването
на производството по несъстоятелност – Определение № 678/17.07.2012 година, по
ч. т. д. № 247/12 г. ВКС, ІІ т. о.), както и че е недопустимо, с оглед
отпадане на правния интерес и погасяване на правото на иск, производството по
иск срещу длъжник по заварено от решението по чл.630 ТЗ дело по смисъла на
чл.637 ал.1 ТЗ (при липса на заявени от длъжника свои права чрез насрещен иск
или възражение за прихващане), ако кредиторът не е предявил в производството по
несъстоятелност вземанията, предмет на спора, в законноустановените срокове по
чл.685 и чл.688 ТЗ (решение № 53/16.07.15 г. по т. д. № 3170/13 г. ВКС, І т. о.
и решение № 178/22.01.16 г. по т. д. № 1889/13 г. на ВКС, І т. о.).
При тези данни и на база
на конкретните доказателства, ВОС намира, че претенцията на ищеца за получаване
на трудовите възнаграждения за периода от юни 2013 година до април 2017 година,
в размер на 61 442.31 лева се явява недопустима.Горните съображения, изложени
от настоящия съд са именно в тази насока и те обуславят обезсилване на
съдебното решение в тази му част.С факта на неприемането им, включени в Списък
№ 2 и липсата на възражение и / или заведена претенция пред съда по
несъстоятелността, се преклудира възможността те да бъдат търсени по този
ред.Прави впечатление, че изчислявайки сумата Синдика на „Полимери инвест“ АД е
приел за недължими 46.5 месеца трудови възнаграждения, в размер на 61 442.31
лева.Следователно от м.май 2017 година до 28.02.2018 година би следвало
да се дължат 10.5 месеца трудови възнаграждения в общ размер на 13 874.07 лева.
Ако съдът възприема
недопустимостта на претенцията за периода от юни 2013 година до април 2017
година, или 47.5 броя трудови възнаграждения, на стойност 61 442.31 лева,
то той намира, че претенцията за периода от май 2017 година до 28.02.2018
година се явява допустима, с оглед нормата на чл.637 ал.6 т.2 от КТ.Касае се за
период, включващ в себе си 10.5 броя
месечни трудови възнаграждения за сумата от 13 874.07 лева.това е
така, по причина, че разпоредбата на чл.637 ал.1 от ТЗ предвижда, че с
откриване на производство по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражни
производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, с
изключение на трудови спорове по парични вземания. Разпоредбата на чл.637 ал.5 ТЗ регламентира, че след откриване на производство по несъстоятелност е
недопустимо да се образуват нови производствата по съдебни и арбитражни дела,
като трудовите спорове са посочени в изключенията, по които образуването на
производство и съответно неговото провеждане, е допустимо. Безспорно вземането
за трудово възнаграждение и обезщетение, произтичащо от трудово правоотношение
представлява трудов спор. Целта на едно такова производство е да приключи с
влязло в сила решение, въз основа на което ищецът да се снабди с изпълнителен
лист.Съображенията на законодателят за допуснатото с разпоредбата на чл.637
ал.6 т.2 от ТЗ изключение за завеждане на искове за вземания по КТ пред
гражданския съд, след откриване на производство по несъстоятелност по отношение
на ответника длъжник, са ясни и не се нуждаят от тълкуване. При едно позитивно
решение на съда по трудовия спор и признаване на вземане на работника или
служителя, за неизплатено трудово възнаграждение или обезщетение по КТ от
несъстоятелния работодател, това вземане след издаване на изпълнителен лист,
може да бъде предявено в откритото вече производство по несъстоятелност, като
същото на основание чл.687 ТЗ се вписва от Синдика служебно в списъка на
приетите вземания, дори и да е предявено след изтичането на сроковете по чл.685
ал.1 и чл.688 ал.1 от ТЗ. Целта е вземанията на работниците и служителите за
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по КТ, да бъдат изплащани с
предимство пред останалите вземания на кредиторите по несъстоятелността и така
по силата на закона тези вземания да бъдат гарантирани и своевременно осигурени
на лицата, на които се дължат.Според законодателната воля не
съществува колизията между индивидуалното принудително изпълнение на работникът
или служителят, който се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на съдебно
решение, в рамките на производство започнало и развило се по реда на чл.637
ал.6 т.2 от ТЗ, и вече откритото производството по несъстоятелност като способ
за универсално принудително изпълнение.Цялото имущество на длъжника е включено
в масата по несъстоятелността и то служи за удовлетворяване на вземанията на
всички кредитори в производството по несъстоятелност.
В този случай
изплащането на трудовите възнаграждения са периода от м.май 2017 година до
28.02.2018 година, за 10.5 месеца трудови възнаграждения в общ
размер на 13 874.07 лева, са
свързани с конкретните доказателства.Задължение на ищеца е да докаже
престирането на труд и работна сила, в полза на дружеството – ответник, т.к.
това е основанието за получаването на трудовото възнаграждение.С изключение на
приложената на л.7 Справка от НАП, където ищеца фигурира със сключен договор от
01.02.2013 година, други доказателства за трудово правни отношения, респективно
престирането на работна сила, няма.Напротив – на първо място съдът се позовава
на водената между ищеца и Инспекцията по труда – град Варна кореспонденция,
съгласно която той е потърсил помощ при прекратяването на трудовия му договор с
ответника.Макар да не е запазена в цялост, поради изминалото време от
приложеното на л.51 писмо става ясно, че ищеца е бил този, които е настоял
трудовия му договор да бъде прекратен; в тази връзка изрично се сочи от страна
на Инспекцията, че именно той е подал „заявление за прекратяване на трудовия му
договор на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, като Работодателя не изпълнил
задължението си да издаде писмена заповед“.На следващо място, предвид
доказателствената тежест от изразената пред съда позиция на ищеца става ясно,
че той е работил по „Проекти“, посетил е и Народна Република Китай също по
повод на тези проекти, но командировъчна
заповед и/ или други документи, удостоверяващи това по делото липсват.От
огромно значение и факта, че проверявайки историята на самото дружество
„Полимери инвест“ АД в Търговския регистър, съдът възприема позицията, че се
касае за кухо дружество, което до 2017 година не е имало каквато й да било
дейност и/ или финансов отчет, които да удостовери това.Първия от тези отчети
се появява едва през 2018 година и то на база на вече откритото производство по
несъстоятелност; той е бил изготвен от действащия Синдик.Въпросното дружество
не се е характеризирало с персонал, ръководни и/ или друг вид служители, като
няма данни каква стопанска дейност е извършвало то /л.44, л.52/.Следователно
твърденията на ищец за престиран труд и работна сила не почиват на наличните
доказателства, напротив от установените по делото става ясно, че твърденията му
се оборват.
Предвид изложеното, ВОС
приема, че атакувания съдебен акт следва да бъде обезсилен за периода от юни
2013 година до април 2017 година, за 46.5 месеца трудови възнаграждения, в
размер на 61 442.31
лева, Респективно отменено за периода от м.май 2017 година до
28.02.2018 година би следвало да се дължат 10.5 месеца трудови възнаграждения в общ
размер на 13 874.07 лева.Върху
ищеца следва да бъдат възложени и претендираните от Синдика разноски в размер
на 1 506.33 лева – държавна такса.
С оглед изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА против Решение № 191 от 18.10.2019 година, постановено по гр.дело № 1029/2018
година, по описа на ДРС, в частта, с което съдът е осъдил
дружеството – въззивник „ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК ********* /в несъстоятелност/
да заплати в полза на А.Н.З., ЕГН **********
сумата 61 442.31
лева (шестдесет и един четиристотин четиридесет и два и тридесет и една),
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
30.08.2018 г. до окончателното плащане, представляваща общ размер на неплатени
трудови възнаграждения за периода от юни
2013 година до април 2017 година,
на основание чл.128, вр. чл.245, ал.2 КТ, като недопустим.
ОТМЕНЯ Решение № 191 от 18.10.2019
година, постановено по гр.дело № 1029/2018 година, по описа на ДРС, в частта,
с което съдът е осъдил дружеството – въззивник „ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК
*********/в несъстоятелност/ да заплати
в полза на А.Н.З., ЕГН ********** сумата 13 874.07 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 30.08.2018 г. до
окончателното плащане, представляваща общ размер на неплатени трудови възнаграждения
за периода от май 2017 година до 28.02.2018 година, на
основание чл.128, вр. чл.245, ал.2 КТ, както и в частта за разноските, като неоснователни,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Н.З., ЕГН **********
против „ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК *********/в несъстоятелност/ да бъде осъдено
дружеството – ответник да му заплати сумата 13 874.07
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска – 30.08.2018 г. до окончателното плащане, представляваща общ размер на
неплатени трудови възнаграждения за периода от май 2017 година до 28.02.2018 година, на
основание чл.128, вр. чл.245, ал.2 КТ.
ОСЪЖДА А.Н.З., ЕГН ********** да заплати
в полза на „ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК ********* /в несъстоятелност/ сумата от 1 506.33 лева –
държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред състав на Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок
от връчване на съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: