Р Е Ш Е Н И Е №…..
гр.Козлодуй, 2.01.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 16.12.2019г. /Шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година/, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Капка Качева
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева административно наказателно дело № 307 по описа за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Ц.Б.Ц.,
ЕГН ********** с адрес *** против Наказателно постановление №
26-0000261 от 27.09.2019г. на Началник Областен отдел „Автомобилна
администрация” /ОО „АА”/ – гр.Враца, с което на основание чл.93, ал.1 т.1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за
административно нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвП. Моли се съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на
административно-производствените правила.
В съдебно заседание жалбоподателя участва лично и поддържа
жалбата.
За Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” – гр.Враца не се явява представител. Представено с преписката съпровождаща жалбата е становище, с което
се оспорва жалбата като неоснователна и се иска обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено.
Съдът намира, че
жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен
интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално
допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
На На 18.09.2019 г. около 08.30 ч. в
гр. Козлодуй, Б.Б.Л., инспектор „Пътен контрол“, при РУ - Козлодуй в
междублоковото пространство при блок „Радецки“, спира за проверка лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег.№ ВР8584АХ, с водач жалбоподателя Ц.Б.Ц. *** и при проверката
сочи, че е установил, че Ц.
извършва нерегламентиран превоз на 2 бр. пътници срещу заплащане, без да притежава удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници. Жалбоподателя Ц.Ц. ***, където свидетелите К.С.Г. и Ю.М.Ф.,*** са извършили допълнителна проверка, при която сочат,
че са установили, че водача Ц.
извършва нерегламентиран превоз на 2бр. пътници, А.Т.Д., ЕГН:**********,*** и И.В.Н.,
ЕГН:**********,*** срещу заплащане от по 3.00 лв. на човек, с което е нарушил
чл.6, ал.1 от ЗАвПр
За така установеното нарушение,
на водача Ц.Ц. бил съставен акт за установяване на административно нарушение,
въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление. В заключение, наказващият орган е приел, че за
констатираното нарушение не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателят Ц.Ц., който е сезирал съда с
жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство. В жалбата си същият
излага многобройни възражения. Твърди, че липсвали доказателства при
извършената проверка точно жалбоподателят да е извършвал превоз на пътници
срещу заплащане, за да се приеме, че извършва обществен превоз и е бил длъжен
да притежава документа, за липсата на който е санкциониран. Заявява, че в
действителност е пътувал до град Козлодуй по работа и е взел да града лицата А.Д.
и И.Н..
Двете лица А.Д. и И.Н. са
изслушани от съда и потвърждават факта, че на посочената дата и място са
пътували в авомобила управляван от Ц. *** и обратно, но Ц.Ц. не е возил тях, а
е пътувал по работа до града и те са се възползвали предвид липсата на градски
транспорт. Не отричат, че са му оставили по 3.00 лева за да си поделят с него
горивото.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол,
след като провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Не се
установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на
акта, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление.
Изложените в акта за установяване на административното нарушение фактически
констатации съответстват на тези в издаденото въз основа на него наказателно
постановление и се подкрепят от показанията на актосъставителя К.Г. и свидетеля
подписал АУАН Ю.Ф.. Двамата свидетели сочат, че не са присъствали лично при
спиране за проверка на нарушителя, но той е бил доведен от полицейски служители
и те са констатирали, че водачът Ц.Ц.. извършва нерегламентиран обществен
превоз, което установили чрез сведенията дадени в полицейския участък от двете
лице, возени от Ц.А.Д. и И.Н.. При изискване на лиценз за извършване на
обществен превоз на пътници или удостоверение за извършване на таксиметров
превоз, такива не били представени от страна на водача.
Съдът намира за неоснователни
изложените в жалбата възражения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Не се констатира и твърдяното в
жалбата нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Санкционната норма на чл.93,
ал.1, т.1 ЗАвП предвижда задължение за съответния водач, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари, да
управлява автомобил, за който е налице редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. В чл.6, ал.1 ЗАвП също е предвидено, че обществен превоз на
пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване
на превоз на пътници или товари на територията на Република България или
удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на
пътници, и документи, които се изискват от този закон. На наказание по реда
чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП подлежи лице, което е водач на автомобил, за който не е
издаден който и да е от посочените документи (лиценз и удостоверение). От друга
страна всеки от документите сам по себе си дава право на водача да превозва
пътници. Т.е. наличието само на лиценз или само на удостоверение за регистрация
на таксиметров превоз е достатъчно, за да се извършва превоз по смисъла на
чл.6, ал.1 ЗАвП. Следователно, ако водачът представи който и да е от тези
документи, той на практика ще е изпълнил задължението, вменено с чл.6, ал.1 и
чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП. Нарушението на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП е едно и се
изразява в управление на МПС, с което се извършва обществен превоз на пътници,
без съответните документи, посочени по-горе, издадени за конкретния автомобил.
Както се посочи с разпоредбата на
чл.6, ал.1 ЗАвП, на превозвачите се вменява задължение да извършват превоз на
пътници само, ако притежават лиценз или удостоверение за регистрация (при
таксиметров превоз). Разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП на практика преповтаря
това изискване, като задължава водачите, фактически осъществяващи обществения
превоз, да притежават за съответния автомобил лиценз или документ за
регистрация.
Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗАвП
„обществен превоз” е превоз, който се извършва с моторно превозно средство
срещу заплащане. В тази връзка разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП предвижда
наказание за водач, който извършва такъв превоз. Т.е. годен субект, който да
понесе отговорност по този текст, е водачът, фактически управляващ автомобила
при извършването на обществен превоз.
Независимо от горното обаче, съдът счита, че са налице
основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Съображенията за
това са следните:
Един от елементите на състава
на нарушението по чл.6, ал.1 от ЗАП е именно заплащането за услугата – превоз. В настоящия случай съдът намира, че от страна на
наказващия орган, чиято е тежестта на доказване, не се доказа по несъмнен
начин, че превоза е бил извършван срещу заплащане. Напротив, изслушани пред
съда и двете лица, които жалбоподателя е возил на датата и мястото описани в
АУАН и НП А.Д. и И.Н. сочат, че са пътували с жалбоподателя, тъй като той е
имал лична работа в град Козлодуй не срещу заплащане, а като услуга и са му
оставили пари предвид факта, че е пенсионер и за да си поделят разходите за
горивото. По делото обаче не бяха представени доказателства, от които да се
следва твърдения в наказателното постановление факт на възмездност. Липсват
приложени документи за извършено плащане или други писмени доказателства, от
които да се следва този извод.
Предвид гореизложеното, съдът
намира за недоказани изложените в акта и НП фактически обстоятелства, свързани
с осъществявания от водача обществен превоз срещу заплащане, което налага
извода, че жалбоподателят е бил санкциониран незаконосъобразно за установеното
от контролните органи административно нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвП.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Несебърският районен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0000261 от 27.09.2019г. на
Началник Областен отдел „Автомобилна администрация” – Враца, с което на Ц.Б.Ц.,
ЕГН ********** с адрес *** на основание
чл.93, ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за
административно нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд - Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: