№ 14054
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110160737 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Oбразувано e по искова молба на „Балкам груп“ ООД срещу „Инспайър ол“ ООД и Н.
А. А., с която са предявени субективно и обективно съединени главни искове с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
сумите от 13 500 лв., като частичен иск от претенция за сумата от 20 250 лв. представляваща
неустойка, дължима на основание чл. 9 от сключения между тях договор от 02.06.2023г.,
сумата от 10 000 лв., представляваща неустойка при прекратяване договора, дължима на
основание чл. 13 от същия, и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл.
87, ал. 2 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението
върху движимите вещи, предмет на договора, а именно: кафемашина Ла Специале- 2гр. сер.
№ 920900, кафемашина Ла Специале – 2 гр., сер. № 971289, кафемелачка Обел сер. №
2097829, кафемелачка Ла Специале сер. № 1806L0791, кафемашина ПОД Гранде сер. №
21015619, кафемашина Гранде сер. № 20074234 и кафемашина Гранде сер. № 21087156.
Ищецът „Балкам Груп“ ООД твърди, че на 02.06.2023г. с ответника „Инспайър ол“
ООД сключили договор, по силата на който предоставил ползването следните движими
вещи, свързани с продажбата на кафе: кафемашина Ла Специале- 2гр. сер. № 920900,
кафемашина Ла Специале – 2 гр., сер. № 971289, кафемелачка Обел сер. № 2097829,
кафемелачка Ла Специале сер. № 1806L0791, кафемашина ПОД Гранде сер. № 21015619,
кафемашина Гранде сер. № 20074234 и кафемашина Гранде сер. № 21087156. Ответникът
поел насрещно задължение на ежемесечно еднократно или на части да закупува предлаган
от ищеца продукт „Spetema Professional Grand Espresso зърна 1 кг“ в общо количество за
срока на договора 720 кг, но не по-малко от 30 кг месечно, както и да рекламира стоките,
1
дистрибутирани от ищеца, съгласно ценова листа срещу еднократно парично
възнаграждение. Излага, че ответникът Н. А. А. се задължил да отговоря солидарно с
ответника „Инапайър ол“ ООД за задълженията по договора. На 07.06.2023г. заплатил на
ответника „Инапсайър ол“ ООД договореното възнаграждение за реклама в размер на 10 000
лв., но последният не изпълнил задълженията си по договора, поради което с исковата молба
отправя волеизявление за прекратяване на действието му. При така изложените фактически
твърдения отправя исканията си към съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно
сумите от 13 500 лв., като частичен иск от претенция за сумата от 20 250 лв. представляваща
неустойка, дължима на основание чл. 9 от договор от 02.06.2023г. в хипотезата на
неизпълнение на задължението за връщане на вещите, предмет на същия договор в
тридневен срок след прекратяване действието му на основание чл. 4, т. 2 от същия и за
сумата от 10 000 лв., представляваща неустойка, съизмерима с платеното взънаграждение за
реклама, дължима при прекратяване договора, ведно със законната лихва върху всяка от
двете суми от датата на исковата молба – 06.11.2023г. до окончателното плащане, и
евентуален иск за солидарното осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението
върху движимите вещи, предмет на договора. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба.
Преди първото по делото заседание от ответника Н. А. А. е постъпила молба, с която
предявените срещу него искове се оспорват като неснователни. Оспорва пасивната си
материална легитимация с твърдението, че е налице рпомяна в собствеността върху
дружествените дялове в „Инспайър ол“ ООД, прави възражение за прекомерност на
претендираната неустойка и възражение за погасяване по давност на претенцията спрямо
него като поръчител, като се позовава на разпоредбата на чл. 147 ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
От приетите писмени доказателства по делото се установява, че на 02.06.2023г. между
ищеца – „Балкам Груп“ ООД, от една страна, и първия ответник - „Инспайър ол“ ООД,
наречен в договора „ползвател“, е сключен договор, по силата на който ищецът е
предоставил на ответното дружество за временно и безвъзмездно ползване движими вещи,
описани в чл.1 от договора. Ответното дружество се е задължило да ползва вещите в
търговски обект – Bar and Dinner Seven и заведение за продажба на закуски, сандвичи и
безалкохолни напитки, находящо се в гр. София, на адрес ж.к. „Борово“, ул. „Ястребец“ №25
(чл.4, т.1). Съгласно чл.4, т.9 от договора ответното дружество – „ползвател“ по договора, се
е задължило да закупува от ищеца следните минимални количества кафе: ежемесечно 30 кг.
кафе „Spetema Professional Grand Espresso зърна 1 кг“, а за целия срок на договора общо 720
кг. кафе. Договорът бил сключен за срок от 3 години, като в случай, че до изтичането му
ползвателят не е изкупил минималното количество стоки по чл.4, т.9, определено за целия
срок на договора, действието му продължава до изкупуването му (чл.3). Предвидено е право
на ищеца да развали договора едностранно и без предизвестие при неизпълнение (изцяло
2
или частично) на някое от договорните задължения от страна на ползвателя или изпадането
му в забава с повече от 7 календарни дни след уговорения падеж (чл.8, т.3). Ползвателят има
задължение да върне предоставените по договора вещи в срок до 3 работни дни от
прекратяването му, като за връщане на вещите се подписва изричен протокол (чл.4, т.2).
Съгласно чл.12 и чл. 13 от договора ищецът възлага срещу еднократно парично
възнаграждение на ползвателя, а последният се задължава за целия срок на договора да
рекламира в обектите по чл.4, т.1 стоките по ценова листа -Приложение № 1 към договора
чрез продажба на кафе и напитки от закупените по договора стоки, поставяне, монтиране
или ползване на предоставените му от ищеца рекламни материали, както и чрез брандиране
на обекта по схема. Съгласно чл.14 от договора възнаграждението по чл.13 е в размер на 10
000 лева с ДДС, платимо по банков път, като за получената сума ползвателят следвало да
снабди ищеца с фактура. Уговорено е още, че в случай на предсрочно прекратяване на
договора по причина, за която отговаря ползвателят, той дължи връщане на полученото
възнаграждение като неустойка за неизпълнение на задължението за реклама. Неустойката е
дължима в 7 – дневен срок от прекратяване на договора. Договорът е подписан от втория
ответник –Н. А. А., като съгласно клаузата на чл.14 от договора същият встъпва като
солидарен длъжник на ползвателя за всички поети от последния задължения към ищцовото
дружество, вкл. за връщане на получените вещи и за заплащане на дължимите неустойки и
обезщетения.
От приетия по делото приемо – предавателен протокол от 02.06.2023г. се установява,
че ищецът е предал на ответното дружество уговорените в чл.1 от договора движими вещи –
кафемашини и кафемелачки.
Видно от платежното нареждане от 07.06.2023г. /на л.14/ и фактура №
**********/08.06.2023г. –л.15) в изпълнение на задължението по чл.13 и чл.14 от договора
ищецът е превел по банков път на ответното дружество уговореното възнаграждение за
реклама в размер на 10 000 лева с ДДС.
Съобразно чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, в срока за отговор на исковата
молба ответникът е длъжен да изчерпи твърденията си за обстоятелствата, от които извежда
своите възражения срещу иска, като по отношение на незаявените такива настъпва
преклузия. Последната не касае само фактите, за които приложение могат да намерят
разпоредбите на чл. 147, т. 1 (за новооткритите) и т. 2 (за нововъзникналите обстоятелства)
от ГПК /Решение № 50014 от 30.08.2023 г. по гр. д. № 2282 / 2022 г. на Върховен касационен
съд, 2-ро гр. отделение/. Съдебната практика на ВКС по приложението на разпоредбата на
чл. 133 ГПК приема, че в хипотеза на липса на подаден в срока за това отговор на исковата
молба се запазва възможността на ответника да се брани чрез посочване на чисто правни
съображения срещу наведените от ищеца в исковата молба обстоятелства, на които се
основава спорното право, без да сочи нови факти и доказателства, които не фигурират в
исковата молба, респ. в доклада по чл. 146 ГПК и които са извън хипотезите в чл. 147 ГПК.
/ Решение № 12 от 10.04.2020 г. по гр. д. № 1873 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во
гр. отделение/.
3
По делото в срока по чл. 131 ГПК не се твърди и не се доказва ответното
дружество-„ползвател“ по договора да е изпълнило същественото си задължение по чл. 4, т.
9 да изкупува ежемесечно уговорените количества кафе, поради което съдът приема този
факт за неосъществил се. При това положение в полза на ищеца е възникнало правото да
развали договора без предизвестие съгласно уговореното в клаузата на чл.7, т.3 от същия.
Това право е надлежно упражнено с подаване на исковата молба, която съдържа изрично
волеизявление в посочения смисъл. Последица от предсрочно прекратяване на договора по
причина, за която отговаря ответното дружество, е задължението на насрещната страна в
срок от три работни дни да върне ползваните вещи (чл. 9) и в срок от седем работни дни да
върне платеното възнаграждение за реклама като неустойка за неизпълнение (чл.13 от
договора). Съгласно уговореното между страните в чл. 9 от договора в случай, че
ползвателят не върне вещите в срока за това, същият дължи неустойка за неизпълнение,
равняваща се на стойността на съответната вещ, посочена в чл. 1 от договора, увеличена с
още 50 % от същата стойност, дължима в 7-дневен срок от изтичане срока за връщане на
вещите.
Ответниците не твърдят и не доказват връщането на вещите, нито плащането на
уговорените неустойки. При това съдът приема за установено по делото възникването и
съществуването на съдебно предявените вземания за сумите от 20 250 лв. – неустойка по чл.
9 от договора, и 10 000 лв. – неустойка по чл. 13 от същия.
Следва да бъде обсъдено възражението на ответника Н. А. А. за неспазване срока по
чл. 147 ЗЗД, тъй като съгласно приетото в т. 4б от Тълкувателно решение №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ВКС, ОСГКТ този срок е преклузивен и за спазването му се следи и служебно
от съда. Преклузията на чл. 133 ГПК не се прилага, когато страна по делото направи довод,
свързан с императивна правна норма, защото и без изричното позоваване на нея, както
първоинстанционният, така и въззивният съд трябва да я съобразят, когато е от значение за
разрешаването на спора /Решение № 221 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 1453 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/. В случая това възражение е неоснователно,
защото правото да се развали договора, от което са възникнали съдебно предявените
вземания за неустойки, е упражнено с исковата молба, която е насочена и към поръчителя.
При това положение падежът на задълженията е настъпил в хода на процеса и 6-месечният
срок по чл. 147 ЗЗД е спазен.
По останалите наведени от ответника Н. А. А. възражения съдът не дължи обсъждане
поради релевирането им в процеса след преклузивния срок по чл. 133 ГПК без да се твърди
и да се установява наличието на някоя от хипотезите на чл. 147 ГПК. Само за пълнота следва
да се посочи, че дори и да беше наведено своевременно в процеса възражението за
прекомерност на неустоечната клауза би био неоснователно поради забраната на чл.309 ТЗ,
която намира приложение към процесния договор. Без правно значение за отговорността на
поръчителя е обстоятелството, че същият се е разпоредил с дяловете си в търговското
дружество, което е главен длъжник по договора, от който произтичат съдебно предявените
задължения за неустойки. Противното би било лишено от правна и житейска логика и по
4
същество би обезсмислило поетото поръчителство, обуславяйки правните му последици от
проявлението на юридически факти, настъпването на който е изцяло в контрола на
солидарния длъжник.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът намира, че предявените искове са
основателни и следва да се уважат изцяло спрямо двамата ответници в условията на
солидарна отговорност.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Поради несбъдване на процесуалното условие, под което е предявен, съдът не
разглежда евентуалния иск.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само ищецът. Същият е направил
разноски на стойност 940 лв. за платена държавна такса и 1200 лв. за адвокатско
възнаграждение, които му се следват от ответниците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИНСПАЙЪР ОЛ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, кв. Павлово, ул. „Ветрушка“ №1А и Н. А. А. с ЕГН ********** с
адрес с. Горни Дъбник, общ. Долни Дълбник, обл. Плевен да заплатят солидарно на
„БАЛКАМ ГРУП ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Сливница“ № 9, сумите от 13 500 лв. като частичен иск от претенция за сумата от 20
250 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по чл. 9 от договор от 02.06.2023 г. и
сумата от 10 000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по чл.13 от същия
договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.11.2023 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ИНСПАЙЪР ОЛ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, кв. Павлово, ул. „Ветрушка“ №1А и Н. А. А. с ЕГН ********** с
адрес с. Горни Дъбник, общ. Долни Дълбник, обл. Плевен да заплатят на „БАЛКАМ ГРУП
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Сливница“ № 9
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2140 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5