№ 39
гр. Бургас , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Любомир Георгиев Петров (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Наказателно дело за
възобновяване № 20212000600117 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.420, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 1265/2020г. по описа на Окръжен
съд – Бургас, отмяна на постановеното по него решение от 19.01.2021г. и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В искането се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от
НПК /нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила/, които са основание за възобновяване на
наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Изложени са съображения, че въззивният съд по същество на делото,
неправилно е потвърдил оправдателната присъда, като е приел, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин. Оспорва извода на съда, че
деянието по повдигнатото обвинение е несъставомерно от субективна страна,
тъй като оправдания Д.Н. е бил убеден, че ползваното от него СУМПС е
истински документ, издаден надлежно от гръцките власти. Счита, че по този
начин неправилно е приложен материални закон – чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр.
1
ал.1 от НК. Главният прокурор излага доводи, че окръжният съд е нарушил
съществено процесуалните правила при оценката на доказателствения
материал относно фактите и обстоятелствата от значение за делото. Твърди
се, че съдът е интерпретирал едностранчиво и необективно доказателствата
по делото, установяващи виновното поведение на оправданото лице Н.. Сочи,
че няма спор, че от обективна страна инкриминираният документ –
свидетелство за управление на МПС, е неистински, тъй като не е издадено от
компетентно длъжностно лице в Република Гърция, по действащ образец,
съобразно установения за това ред. Според прокурора, Н. е действал с пряк
умисъл, защото е съзнавал, че представеното от него СУМПС е неистинско,
тъй като никога не се е явявал пред компетентните органи на Република
Гърция за проверка и удостоверяване на знанията му като водач на МПС.
Изтъква, че процесният документ за самоличност има множество реквизити,
които могат да бъдат предоставени само от заявителя – например снимка и
спесимен от подпис, което изключва възможността документите за
издаването на СУМПС да бъдат подадени чрез пълномощно от трето лице.
Счита, че Н. е знаел това, тъй като е имал издадено СУМПС в Република
България, което е било валидно до 12.02.2007г. Намира за неоснователни
доводите в съдебното решение, че Н. не е съзнавал, че документът е
неистински, тъй като е бил проверяван от полицията и невалидност не е била
констатирана. Според прокурора, липсата на стриктност при предходните
проверки не може да обоснове липса на вина у дееца. Направено е
предложение за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №
1265/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас, отмяна на постановеното по
него решение от 19.01.2021г. и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на въззивния съд.
Пред настоящата инстанция прокурорът от АП-Бургас изразява
мотивирано становище за допустимост и основателност на искането на
главния прокурор, поради което предлага същото да бъде уважено и делото
да бъде върнато на окръжния съд. Допълва, че наличието на субективния
елемент на престъплението се потвърждава от начина, по който Н. твърди, че
е получил документа – от частно лице, при това македонски, а не гръцки
гражданин, и без да е издържал съответния изпит. Счита, че няма как Н. да не
осъзнава, че СУМПС е официален документ, издаван от компетентен
2
държавен орган и съответно редът за неговото издаване включва курс и
съответно изпити по теория и практика. Подчертава, че Н. сам е предоставил
на частното лице свои снимка и спесимен за подпис, за изготвянето на
неистинския документ, като е съзнавал, че то не е представител на оторизиран
държавен орган.
Осъденото лице Д. Н. Н., редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, без да сочи уважителни причини.
За него се явява адв. П.Д., който счита, че не са допуснати твърдените
касационни основания за възобновяване на наказателното производство.
Излага доводи, че постановеният въззивен акт на БОС е правилен и
законосъобразен, постановен след подробно обсъждане на всички
доказателства по делото. Изтъква, че субективният елемент на
престъплението следва да бъде доказан по безспорен и категоричен начин, а в
конкретния случай държавното обвинение е изложило само предположения.
Счита, че не може да се вмени във вина на Н., обстоятелството, че не е знаел
реда за издаване на СУМПС в държава, различна от Република България.
Посочва, че щом при предходните проверки полицейските служители не са се
усъмнили в истинността на това свидетелство, то Н. също не е имал
основание да се съмнява. Моли Апелативен съд – Бургас да остави без
уважение искането на главния прокурор.
Апелативният съд провери данните по делото, съобрази становищата и
доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално
допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по
чл.420, ал.1 от НПК и е срещу влязъл в сила съдебен акт (присъда №
260004/05.11.2020г., постановена по НОХД № 249/2020г. по описа на Районен
съд – Айтос, потвърдена изцяло с атакуваното решение, влязла в сила на
19.01.2021г.). Подадено е в срока по чл.421, ал.1 от НПК. Посочени са
основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация,
искането е ОСНОВАТЕЛНО. Съображенията за това са следните:
С присъда № 260004 от 05.11.2020г. Районен съд – Айтос е признал
3
подсъдимия Д. Н. Н. за невиновен за това, че е извършил три деяния при
условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК, както следва:
1. На 26.11.2018 год. около 08.45 часа, в гр.Бургас, на ул. „Демокрация“,
в хода на проверка извършена от служители на сектор „Пътна полиция“ при
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас
/установен в качеството на водач на моторно превозно средство – т. а. „Фиат
Пунто“ с рег. №******/, съзнателно се ползвал от неистински официален
документ – свидетелство за управление на моторно превозно средство
/представяйки го пред служители на сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи Бургас, а именно пред
младши автоконтрольор Т. И. А. и младши автоконтрольор М. П. М./, на
което са посочени следните данни: № *********, издадено на 12.03.2016 год.
на името на D. N. N. /Д. Н. Н./, роден на **.**.**** год. в BULGARIA
/България/, със срок на валидност до 01.03.2036 год., издадено от Република
Гърция, като посоченият документ не е издаден от компетентни за това
органи в Република Гърция, като от Д. Н. Н., за самото съставяне на
посочения документ, не може да се търси наказателна отговорност.
2. На 04.07.2019 год. около 01.20 часа, в гр.Бургас, в ж. к. “Меден
Рудник“, на ул. „А.Г. Коджакафалията“, в района срещу бензиностанция
„Шел“, в условията на продължавано престъпление с предходното деяние
/деянието по т.1/ при сходна обстановка в хода на проверка извършена от
служители на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Бургас /установен в качеството на водач
на моторно превозно средство – т. а. „Фиат Пунто“ с рег. № ******/,
съзнателно се ползвал от описания в т.1 неистински официален документ –
свидетелство за управление на моторно превозно средство /представяйки го
пред служители на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи Бургас а именно пред младши
автоконтрольор Д. М. Г.. и младши автоконтрольор Г. Н. Д./.
3. На 30.07.2019 год. около 21.00 часа, в гр.Айтос, обл. Бургас, на ул.
„Георги Тихолов“, в близост до СУ „Никола Й. Вапцаров“ – гр. Айтос, в
условията на продължавано престъпление с предходните две деяния /по т.1 и
т.2/ при сходна обстановка в хода на проверка извършена от служители на
4
Районно управление Айтос /установен в качеството на водач на моторно
превозно средство т.а. „Фиат Пунто“ с рег. № ******/ съзнателно се ползвал
от описания в т.1 неистински официален документ – свидетелство за
управление на моторно превозно средство /представяйки го пред служителите
на Районно управление гр. Айтос при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Бургас И. В. И. на длъжност младши автоконтрольор, И.
Р. Т. на длъжност младши инспектор и Т. П. Т. на длъжност младши
инспектор/.
Поради което съдът го оправдал по повдигнатото обвинение за
престъплението по чл. 316, вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал. 1 от НК.
По протест на прокурор при Районна прокуратура – гр. Айтос пред
Окръжен съд – Бургас било образувано ВНОХД № 1265/2020 г., приключило
с решение № 1 от 19.01.2021 г., с което първоинстанционната присъда е
потвърдена изцяло.
Апелативен съд – Бургас намира, че са налице релевираните нарушения
по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Настоящият съдебен състав констатира, че Бургаският окръжен съд, като
въззивна инстанция по същество, не е изпълнил задълженията си по чл.14 и
чл.107, ал.5 от НПК за всестранно, обективно и пълно изследване на всички
събрани по делото доказателства относно правнорелевантните обстоятелства
по делото. Въззивният съд само формално е споменал доказателствените
източници, които съдържат информация относно субективното отношение на
дееца към извършеното, като ги е интерпретирал в полза на оправдания Н. без
да им направи задълбочен анализ. Действително за вината, като субективен
елемент на престъплението, не се съдържат конкретни данни по делото,
затова нейното наличие или липса се извежда от обективните доказателства
за поведението на подсъдимия. В разглеждания случай БОС е мотивирал
решението си, като се е позовал на обясненията на подсъдимия, без да обсъди
тяхната вътрешна противоречивост и нелогичност, както и на показанията на
свидетелите Д. В. и М. Й. – без да вземе предвид, че те са дългогодишни
близки приятели на Н., поради което са заинтересовани от изхода на делото.
По делото не се спори относно обективната страна на престъплението,
5
доколкото е безспорно установено, че използваното от оправданото лице Н.
свидетелство за управление на МПС е неистински официален документ по
смисъла на чл.93, т.5 и т.6 от НК. Няма възражения и относно
обстоятелството, че подсъдимият три пъти е представял въпросното СУМПС
пред служители на сектор „Пътна полиция“ в Република България и при две
от тези проверки не е възникнало съмнение в истинността на този документ.
Защитата на подсъдимия, както пред решаващите инстанции, така и в
настоящото извънредно производство, поддържа становището, че Н. не е
знаел, че ползваното от него свидетелство за управление на МПС е
неистинско, тъй като е изкарал шофьорски курс в Република Гърция при
гръцки гражданин от македонски произход, който съответно се е ангажирал с
подаването на документите за издаване на СУМПС и от който впоследствие
го е получил. Нито районният, нито окръжният съд са отбелязали, че липсват
каквито и да било доказателства в подкрепа на така изложените от Н. в
качеството му на подсъдим обяснения. В тежест на подсъдимия е да
представи данни за инструктора, въз основа на които прокуратурата би могла
да изиска пътни листи за проведени курсове по кормуване, касови бележки
или други платежни документи, удостоверяващи плащането на таксите за
издаване на СУМПС. Липсата на доказателства за това кога и при какви
обстоятелства Н. е преминал шофьорски курс, пораждат съмнение в неговите
твърдения, което ги характеризира като защитна теза и налага критична
проверка за тяхната достоверност, каквато решаващите съдилища не са
извършили.
Видно от справката за нарушител/водач, издадена от ОД на МВР –
Бургас /л.31-34 от ДП/, Н. е издържал изпит за правоспособност за
управление на МПС през 1997г. и два пъти е преминавал през процедурата по
издаване на СУМПС в Република България през 1997 и през 2002г. Предвид
изложеното, той е запознат с процедурата по провеждане на изпита за
правоспособност, който се състои от две части – теоретична и практическа,
както и с реда за подаване на документи за издаване на СУМПС, който
изисква лично присъствие предвид необходимостта от предоставяне на
снимка и спесимен на подписа, издаването на свидетелството за
провоспособност от държавен орган. В обясненията на Н. липсват данни той
да се е явявал на изпит за правоспособност в Република Гърция. Изразеното
6
от него предположение, че е преминал изпит докато инструкторът му от
македонски произход го е препитвал по време на кормуването противоречи на
всякаква житейска логика. Още по-абсурдно е обяснението, че Н. е
предоставил на инструктора си необходимите документи за издаване на
СУМПС и после го е получил от него. В тази връзка неоснователно е
възражението на защитата, че Н. като български гражданин, пребиваващ в
чужда държава, не е бил запознат с гръцкото законодателство и с процедурата
по издаване на свидетелство за управление на МПС. Независимо в коя
държава се намира, лицето следва да предприеме нужните мерки, за да се
запознае с местните закони. Незнанието на закона не оправдава неговото
нарушаване. Още повече, че процедурата по придобиване на правоспособност
за управление на МПС и издаване на удостоверителен документ е
регламентирана в Директива 2006/126/ЕО, която е част от законодателството
на Европейския съюз, чиято страна-членка е и Република България. Същата
Директива е транспонирана в законодателството на Република Гърция с
Президентски указ 51/2012 (А`101) и с Министерско решение
50984/7947/2013 (В`3056). При започване на курс за водач на МПС, Н. чисто
житейски е следвало да прояви интерес относно процедурата, през която му
предстои да премине до постигането на желания резултат – придобиване на
СУМПС. Дори да не се е запознал с реда за придобиване на правоспосоност
за водач на МПС в Република Гърция, след като е преминал през такъв курс в
Република България, той няма как да не е съзнавал порочността на описания
от него начин на придобиване на процесното неистинско свидетелство за
управление на МПС.
След като Н. е знаел, че процедурата по издаване на инкриминираното
СУМПС не е спазена надлежно, то той е знаел и за това, че придобитият по
описания начин удостоверяващ документ за правоспособност за управление
на МПС е неистински, доколкото няма как истинско СУМПС да се придобие
в нарушение на правилата.
Изводът за поведението на Н. кореспондира със заключението на
техническата експертиза, което безспорно установява неистинност на
използваното от оправданото лице свидетелство за управление на МПС, на
което е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на
компетентен орган на Република Гърция, което действително не го е
7
съставило, както и със справката от Интерпол – Атина, която потвърждава, че
на името на Д. Н. Н. няма издадено СУМПС по надлежния ред в Република
Гърция.
Основателно е повдигнатото в искането възражение, че предходните
проверки от полицейски органи, които не са констатирали неистинност на
процесното СУМПС, не обосновават невиновност на Н., поради незнание, че
документът е недействителен. Целта на ползвания неистински документ е
била точно да заблуди служителите на МВР, че Н. има право да управлява
МПС. Независимо дали некачествената проверка се дължи на
некомпетентност или на занижена стриктност, тя не може да валидира
неистинския документ, нито да обоснове липса на вина на ползвателя му.
Допуснатите от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните
правила представляват касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 вр. чл.348,
ал.3, т.2 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело
по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Това налага отмяна на въззивното решение и
връщане на делото за ново разглеждане от Бургаски окръжен съд като
инстанция по фактите. В хода на новото разглеждане следва да се отстранят
констатираните нарушения, да се проведе пълно и всестранно изследване на
обстоятелствата по делото, след което да се извърши собствен прецизен
анализ на всички доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, с цел
разкриване на обективната истина.
Липсата в мотивите на въззивния съд на критично отношение към
доказателствената съвкупност, е довело до неправилно приложение на
материалния закон. Като не е направил обективен, всестранен и пълен анализ
на събраните по делото доказателства, въззивният съд неправилно е приел, че
престъплението по чл. чл. 316, вр. чл.308, ал.2 от НК е недоказано от
субективна страна и е оправдал подсъдимия Д.Н. по така повдигнатото
обвинение. Последното е касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и
също налага възобновяване на наказателното производство.
Н. е знаел, че не е положил изпит за правоспособност и не е спазена
процедурата по издаване на свидетелство за управление на МПС пред
компетентните органи на Република Гърция, поради което ползваният от него
документ е неистински. Представяйки този документ за проверка на
8
компетентните органи, със съзнанието, че е неистински, обективира желание
за настъпването на общественоопасния резултат – да управлява МПС без
необходимата правоспособност.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
искането на главния прокурор следва да бъде уважено, като основателно,
наказателното дело – възобновено и върнато на въззивната инстанция за ново
разглеждане от стадия на съдебното заседание.
При новото разглеждане на делото е необходим задълбочен, прецизен и
съвкупен анализ на доказателствената съвкупност. Задължително е да
получат аргументиран отговор всички поставени по делото въпроси, свързани
със субективната страна на престъпното деяние.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Бургаският
апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 1265/2020г. по описа на
Окръжен съд – Бургас.
ОТМЕНЯ решение № 1 от 19.01.2021г. по ВНОХД № 1265/2020г. по
описа на Окръжен съд – Бургас и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9