№ 3332
гр. В., 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110101556 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от К. С. И., ЕГН ********** с адрес гр. В.,
ул. „О.” ***** срещу „Д. - О. З.”ЕАД, ЕИК***** със седалище и адрес гр. С., р-он Т.,
бул.“В.“*** иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 10лева, частичен иск от целият в размер на 370,52лева, представляваща
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка «Каско+», полица №
440120031041450/ 22.07.2020г. за претърпените имуществени вреди на л.а. „Мерцедес Бенц
Ц 320“ с рег. ****, настъпили на 12.07.2021г., при маневра на паркинг на ул. „Д.“ 6 и
изразяващи се в увреждане на предна броня, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а. „Мерцедес Бенц Ц 320“ с рег. ****. На 22.07.2020г. сключил с
ответника договор за имуществена застраховка «Каско+», полица № 440120031041450, със
срок на действие на застрахователното покритие 22.07.2020г.- 21.07.2021г. и размер на
застрахователната премия 767,45лева, разсрочена на четири вноски, заплатени към датата на
подаване на исковата молба. На 10.07.2021г. ищецът предоставил л.а на З. Я. Н., който на
12.07.2021г., при маневра с л.а. на паркинг на ул. „Д.“ 6 ударил предната му броня в бордюр.
На 14.07.2012г. последният уведомил застрахователя за събитието, който образувал щета №
440120031041450 и изготвил опис-претенция. Във връзка с настъпилото увреждане на
предна броня ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на 135,68лева. Твърди,
че за възстановяване на увреждането реално нужната стойност е 506,20лева, като след
приспадане на заплатената до момента сумата която следва да му бъде изплатена възлизала
в размер на исковата претенция. Ето защо, понастоящем претендира застрахователно
1
обезщетение в частичен размер на сумата от 370,52лева действително необходима по
възстановяване автомобила в състоянието от преди, която заявява в частичен размер, ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Твърди, че с изплащането на застр. сума дружеството е
изпълнило задължението си като застраховател и не дължи суми над изплатената. От опис-
заключението по щетата било видно, че е налице одраскване на предна броня, която имала
нужда само от боядисване ,без деформации дори в лека степен. Оспорва размерът на
претендираното застр.обезщетение. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа, а отговора – чрез нарочна молба до съда.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
405 КЗ, вменяващ задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното
застрахователно правоотношение с ответното дружество, по което е изправна страна; че в
този период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи
застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно
събитие, застрахованата вещ е претърпяла твърдяните вреди и съответно техния размер. В
тежест на ответника е доказване точно изпълнение на задължението си по договора.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:
-че между страните е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка на л.а. „Мерцедес Бенц Ц 320“ с рег. ****, имуществена застраховка «Каско+»,
полица № 440120031041450/22.07.2020г. със срок на действие на застрахователното
покритие 22.07.2020г.- 21.07.2021г.;
- че по повод настъпилото застрахователно събитие на 12.07.2021г., ответникът е
образувал щета № 440120031041450 и изготвил опис- претенция; че по образуваната щета
застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 135,68лева.
Между страните не е спорно, че ищцата е собственик на л.а. „Мерцедес Бенц Ц 320“ с
рег. ****, т.е. активната й легитимация е установена. Ответникът като застраховател по полица
имуществено застраховане е пасивно легитимиран по претенцията.
Между страните не съществува спор, а и се установява от ангажираните писмени
2
доказателства - опис заключение по щета № 44010312105335/ 14.07.2021г., че
застрахователят е извършил опис на увреждания на автомобила за настъпило събитие на
12.07.2021г. Описан като увреден е бил следния детайл по автомобила, а именно: предна
броня. Страните не спорят, че застрахователят е приключил щетата като е определил и
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 135,68лева, с което твърди да е изпълнил
задължението си по договора. Определянето и изплащането на застрахователно обезщетение
имплицитно съдържа и признание на застрахователя за реализирано застрахователно
събитие, за което той носи застрахователен риск.
В заключение искът е доказан в своето основание.
Спорен между страните е размерът на дължимото обезщетение.
За установяване релевантните за спора факти, по делото бе изслушано и прието
заключение на допусната САТЕ. Заключението на експерта, като неоспорено от страните и
изготвено от в.л. с нужната компетентност и след запознаване с приложените по делото
документи, бива кредитирано от съда в цялост. Съобразно заключението на в.лице, нужната
стойност по отстраняване на увреждането по предна броня на база средни пазарни цени на
труд и материали е в размер на 362,42лева.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата
на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза
не е налице. От заключението на в.лице се установява, че нужната стойност на разходите за
възстановяване на вещта на база средни пазарни цени на труд и материали е 362,42лева.
Застрахователят е изплатил такова по щетата в размер на 135,68лева. Във връзка с начина на
определянето му застрахователят се позовава на избора на застрахования при завеждане на
щетата. Без да сочи конкретна клауза от ОУ, явно е, че се позовава на разпоредбите на чл. 14
ОУ, раздел Каско. Съгласно чл. 14 ОУ, раздел II Каско при частична щета на застрахованото
МПС, застрахователното обезщетение се определя по един от начините избрани от
застрахования- по експертна оценка съгласно действащата Методика на застрахователя за
определяне размера на застрахователното обезщетение или по представени оригинални
разходни документи- при сключена специална договореност „доверен сервиз“. В случая,
застраховката е сключена при допълнителна договореност „доверен сервиз“. При завеждане
на щетата, страните не спорят, а и така е отбелязано в опис заключението по щетата, че
ищцата е избрала обезщетяване по експертна оценка, която съгласно чл.14.1.1 се извършва
по действаща Методика на застрахователя. Какво е обаче съдържанието на тази Методика и
запознат ли е бил застрахованият с нея, с оглед направата на информиран избор, е неясно.
Безспорно касае се за договорни отношения и в отношенията между страните действа
принципът на свободата в договарянето- чл. 9 ЗЗД. Той обаче сам по себе си не може да
дерогира приложението на императивните норми на закона, какъвто характер безспорно има
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка страните да уговорят начин на обезщетение,
но той следва да е такъв, че да покрие изискването на закона обезщетението да е равно на
3
действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието. Принципът на
пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се
определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. А за такава се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл.
402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се
дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу
която може да се възстанови имуществото с ново от същия вид и качество. В този смисъл е
и константната практика на ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е
приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е
възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на
ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение
№ 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. Затова и предвиждането
на друг ред на обезщетяване в ОУ към полицата, влиза в противоречие с посочените норми
на закона. В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС, обективирана и в
решение № 155/05.12.2016г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО., в което е прието, че не е
възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена
дължима застрахователна премия, да не осигурява пълно застрахователно покритие за
поетия застрахователен риск, съобразно вредите на застрахованото имущество. В
заключение, размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по средни
пазарни цени към датата на увреждането, съобразявайки всички доставчици на пазара
предлагащи такива услуги, която съобразно експертното заключение е в размер на
362,42лева. От тази сума обаче следва да бъде приспадната платената от застрахователя
сума от 135,68лева, като факт признат за безспорен между страните. Това обуславя доказан
размер на исковата претенция от 226,74лева. Искът е заявен в частичен размер от 10лева,
поради което следва да бъде уважен в цялост. Сумата следва да се присъди ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба, така както е поискано и
като законова последица от упражнено право на иск, прието от съда за съществуващо.
По разноските:
Разноски се дължат на ищеца. Представил е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се
претендират такива от 50лева - платена ДТ, 350лева- депозит на вещо лице и 480лева
платено адв. възнаграждение с ДДС, съобразно представен договор за правна помощ от
19.09.2022г. Или предвид изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер на общо 880лева.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА «Д. - О. З.» ЕАД ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. «В.» *** ДА ЗАПЛАТИ на К. С. И., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „О.” *****
сумата от 10лева, частичен иск от целият в размер на 370,52лева, представляваща
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка «Каско+», полица №
440120031041450/22.07.2020г. за претърпените имуществени вреди на л.а. „Мерцедес Бенц
Ц 320“ с рег. ****, настъпили на 12.07.2021г., при маневра на паркинг на ул. „Д.“ 6 и
изразяващи се в увреждане на предна броня, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1
КЗ.
ОСЪЖДА «Д. - О. З.» ЕАД ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ на К. С. И., ЕГН **********
сумата от 880лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5