№ 24276
гр. София, 03.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110108842 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от И. В. В.
за прогласяване на нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит
№50197708/16.05.2023г., и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД за заплащане на
сумата 19,80 лева, представляваща платена при липса на основание възнаградителна
лихва по Договор за предоставяне на потребителски кредит №50197708/16.05.2023г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й
изплащане, срещу „К К М“ ЕАД.
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от И. В. В.
за прогласяване на нищожност на Договор за възлагане на поръчителство от 16.05.2023
г. и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД за заплащане на сумата 160,20 лева,
представляващо платено при липса на основание възнаграждение по Договор за
възлагане на поръчителство от 16.05.2023 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на искова молба до окончателното й изплащане, срещу „К Г“ ЕООД.
Ответниците признават исковете. Поддържат, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от
ГПК.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца по
иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, е да установи пълно
и главно, че договора за заем и договора за предоставяне на гаранция са сключени в
противоречие със ЗПК, съобразно изложеното в искова молба. За да възникне правото
на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД необходимо е да се установи, че
1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в
имуществения комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото
на ищеца в патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен
юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две
предпоставки. В случай, че бъдат доказани, ответникът следва да установи, че за него
съществува правно основание да задържи полученото; евентуално, че го е върнал, за
което се указва, че не сочи доказателства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се
от доказване, че всички правнорелевантни факти за възникване на спорното
материално право по всеки иск и срещу всеки ответник.
Представените от ищеца документи са допустими и относими, а с оглед становището
на ответната страна останалите искания са ненеобходими.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени
искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147
от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени
доказателства, като останалите доказателствени искания – ОСТАВЯ без уважение.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им
УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з.
съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и
подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски
районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и
е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис
ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а
ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.07.2025
година от 09,10 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и преписи
от отговори на искова молба, с приложения.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3