Решение по дело №4051/2016 на Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………./04.07.2017г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ В.

 

при секретаря  Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4051 по описа за 2016г, за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от ЗЗД.

С исковата молба ищецът С.В.А. твърди, че на 10.08.2014 г. в района на село Дръмша, област Софийска на път SF03407 с посока от село Дръмша към второкласен път N81 настъпва ПТП между лек автомобил Субару с рег. № *******и лек автомобил „Пежо 106“ с рег. №*******управлявано от В.П.А.. Виновен за настъпване на произшествието е водача на лек автомобил „Пежо 106“ с рег. №*******който поради неспазване на дистанцията и управление със несъобразена скорост се блъска в движещия се пред него лек автомобил. В резултат на удара почива Л.З.А., майка на ищеца, която е пътник в лек автомобил „Пежо 106“ с рег. №*******за който има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Б.И.“ АД съгласно застрахователна полица № 02114001006477/13.04.2014, валидна до 13.04.2015г. По изложените съображения се претендира присъждането на ответник да заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди – изразяващи се в болки и страдания от смъртта на майката на ищеца, в размер на 150 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.08.2014г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски0.

Ответникът ЗК „Б.И.“ АД оспорва причинно следствената връзка на вредите от ПТП и смъртта на Л.А.. Релевира се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като последната при настъпване на произшествието е без поставен обезопасителен колан, който може да предотврати настъпване на част от телесните увреждания или поне техният интензитет, вследствие на което не би настъпила смъртта на пострадалата. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като твърди, че последният е прекомерно завишен с оглед на трайната съдебна практика към датата на настъпване на процесния ПТП и с оглед на социално-икономическата конюнктура в страната. Претендира разноски и представя доказателства.

Третото лице помагач В.П.А. не взема отношение по иска.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Ответникът ЗК „Б.И.“ АД не е оспорва, че е застраховател по задължителна застраховка „Гражданка отговорност“, сключена за лек автомобил „Пежо 106“ с рег. №*******съгласно застрахователна полица № 02114001006477/13.04.2014, валидна до 13.04.2015г.

С присъда № 23/01.12.2015г. постановена по НОХД № 576/2015г. по описана на Софийския окръжен съд, подсъдимият В.П.А. е признат за виновен в това, че на 10.08.2014 г. в района на село Дръмша, област Софийска на път SF03407 с посока от село Дръмша към второкласен път N81 поради управлението на лек автомобил „Пежо 106“ с рег. №*******със несъобразена скорост причинява ПТП с движещия се пред него лек автомобил Субару с рег. № *******, в резултат на което причинява смъртта на Л.З.А. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК. Присъдата е влязла в сила на 17.12.2015г.

От заключението на КСМАТЕ се установява, че пострадалата е пътувала в  лек автомобил „Пежо 106“ с рег. №*******с поставен предпазен колан. Смъртта на лице е резултат от настъпилата мастна емболия, по причина на  счупванията на костите на ребрата и кръвонасяданията в предната коремна стена.

От представеното по делото удостоверение за наследници № ГР-14-2781/20.08.2014 г. на Столична община се установява, че ищецът С.В.А. е сина на Л.З.А..

От показанията на свидетеля М.А., съпруга на ищеца,  се установява, че последния страда много от загубат на своята майка, с която са били много близки. Ищецът изпада в шок и депресия. Взима антидепресанти. Все още не преодолял смъртта й.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

По иска по чл. 226 от КЗ (отм.):

Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът намира исковете за частично основателни.

Установи се по делото, че в срока на действие на задължителната застраховка „ГО” настъпва застрахователно събитие, което е покрит риск по нея. Зачитайки обвързващата сила на присъдата съгласно чл. 300 от ГПК настоящия състав приема, че поведението на застрахования при ответника водач е виновно и противоправно. В причинна връзка с това противоправно поведение настъпват смъртта на Л.А.. Ищците като син на починалата попада сред кръга лица, имащи право на обезщетение за неимуществените вреди вследствие на смъртта й съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС. Така съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.) застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Или искът е доказан по основание.

При определяне на размера на обезщетението взе предвид обстоятелствата, че починалата и синът и са били в прекрасни отношения, и макар че не са живеели заедно, я посещават всяка година, почиват заедно; възрастта на загиналата към момента на настъпване на смъртта- 79-годишна; а възрастта на ищеца - 54, житейски изводимите естествени отношения на обич и привързаност между родители и деца, установените в конкретния случай отношения на емоционална близост, обич, топлота и взаимопомощ.

С оглед на тези обстоятелства настоящият състав намира, че сумата от по 100 000.00 лева справедливо ще обезщети ищецът за претърпените от неговследствие на смъртта на майка му Л.А. неимуществени вреди.

Относно възражението за съпричиняване: 

Категорична и безпротиворечива е съдебната практика (напр. решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.), че релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на причинителя/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 226, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.

В конкретния случай, съдът намира за безспорно установено, че починалата е пътувала с поставен обезопасителен колан, който извод се основава на заключенията на вещите лица, които са категорични, че травматичните увреждания са резултат именно от поставени предпазен колан.

Следователно искът е доказан по основание и следва да бъде уважен до размера на сумата от 100 000,00 лева, ведно със законната лихва от 10.08.2014г до окончателното й изплащане. За разликата над сумата от 100 000,00 лева до пълния предявен размер от 150 000,00 лева частичните искове следва да се отхвърлят като неоснователни. 

По разноските:

 

 

 

 

При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.

Ищците са освободени от заплащане на ДТ и разноски, поради което съдът не им присъжда такива.

За осъщественото процесуално представителство адв. Я.С. има право на възнаграждение съгласно чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 5030,00 лева, от което съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да заплати 3353,33 лева

((100 000,00/150 000,00)х5030=3353,33)).

Ответникът има право на разноски за депозитите за КСМАТЕ и на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство или общо 15 125,00 лева. За основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото намира, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение от 14625,00 лева с ДДС е прекомерно и следва да бъде намалено до минималните размери съгласно Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на сумата от 6036,00 лева с ДДС. Следователно общия размер на разноските направени от ответника възлизат на 6530 лева, от които съразмерно на отхвърлената част от иска ищеца следва да се присъди 2176,67 лева. ((50 000,00/150000,00)х6530=2176,67))

 

 

 

 

Ответникът следва да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК(отм.) държавна такса в размер на 4000,00 лева.

При тези мотиви  

 

 

 

, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.В.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, офис 19, на основание чл. 226 от КЗ (отм.) сумата от по 100 000,00 лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му Л.З.А., по причина на настъпилото на 10.08.2014 г. в района на село Дръмша, област Софийска на път SF03407 с посока от село Дръмша към второкласен път N81 транспортно-произшествие, поради управлението на лек автомобил „Пежо 106“ с рег. №*******със несъобразена скорост от водача В. А., застрахован при ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата от 10.08.2014г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за разликата над сумата от по 100 000.00 лева до сумата от 150 000,00 лева.

ОСЪЖДА ЗК „Б.И." АД, ЕИК ******* да заплати на адв. Я.С., на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на сумата от по 3353,33 лева съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА ЗК „Б.И." АД, ЕИК ******* да заплати да заплати по сметката на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата от 4000,00 лв. - държавната такса за производството, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА С.В.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, офис 19 да заплати на ЗК „Б.И." АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.З от ГПК сумата от 2176,67 лв. - разноски направени от ответника пред настоящата инстанция, включително за адвокатско възнаграждение.

 

 

 

 

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на В.П.А., ЕГН**********, като трето лице помагач на страната на ответника ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК *******.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

СЪДИЯ: