Присъда по дело №29/2022 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 10
Дата: 7 март 2022 г. (в сила от 23 март 2022 г.)
Съдия: Мирослав Стефанов Христов
Дело: 20223420200029
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 10
гр. С., 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Гл. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Наказателно дело от
общ характер № 20223420200029 по описа за 2022 година
и в присъствието на прокурора П.ПЕТРОВ като взе предвид данните по делото
на основание чл.301 и 303 от НПК,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият АЛ. АНТ. СП., роден на 20.02.1973г. в гр.Д., обл.К.,
живущ в гр.С., кв.ТЕЦ С., бл.4, вх.В, ет.3, ап.42, български гражданин с висше образование,
управител на „**“ ЕООД, неженен, осъждан с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в
качеството си на управител и представител на търговското дружество „ГР." ЕООД, вписано
в Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
Промишлена зона ЗАПАД, не е поискал от ОС-С. да открие производство по
несъстоятелност на дружеството, в 30-дневен срок от спиране на плащанията - 12.04.2018г.
на публични задължения, формирани от Декларации образец 6, данък върху доходите на
физическите лица, 36 бр. наказателни постановления (имуществена санкция по чл.415 б от
КТ, съставени от Дирекция Инспекция по труда - С., за което му е изпратено Съобщение за
доброволно изпълнение изх. № С180019- 048-0160993/16.07.2018г., с което е започнало
производство по принудително изпълнение, съгласно чл. 221 от ДОПК по изп. дело №
*********/2018г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210019-
022-0004314/27.01.2021г. на НАП, ТД- В., офис- С., с което е наложен запор върху движими
вещи, собственост на дружеството, поради което и на основание чл.227б, ал.2 във вр.с ал.1
във вр.с чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер на 1 000 / хиляда / лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимият АЛ. АНТ. СП. със снета
по-горе самоличност и ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-С. сумата от 1014,00
лв. (хиляди и четиринадесет лева и 00 стотинки), представляваща направени в хода на
1
наказателното производство разноски по досъдебното производство.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимият АЛ. АНТ. СП. със
снета по-горе самоличност и ЕГН ********** да заплати в полза на Районен съд-С. сумата
от 30,00 лв. (тридесет лева и 00 стотинки), представляваща направени в хода на
наказателното производство разноски от съда до настоящия етап.
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд- С. в петнадесет
дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ
към Присъда № 10/ 07.03.22г.
по НОХД № 29/2022год.
по описа на РС-С.


Подсъдимият АЛ. АНТ. СП. е предаден на съд за това, че в качеството си на
управител и представител на търговското дружество „ГР." ЕООД, вписано в Търговския
регистър с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С., Промишлена зона ЗАПАД,
не е поискал от ОС-С. да открие производство по несъстоятелност на дружеството, в 30-
дневен срок от спиране на плащанията - 12.04.2018г. на публични задължения, формирани
от Декларации образец 6, данък върху доходите на физическите лица, 36 бр. наказателни
постановления (имуществена санкция по чл.415 б от КТ, съставени от Дирекция Инспекция
по труда - С., за което му е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение изх. №
С180019- 048-0160993/16.07.2018г., с което е започнало производство по принудително
изпълнение, съгласно чл. 221 от ДОПК по изп. дело № *********/2018г. и Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С210019-022-0004314/27.01.2021г. на НАП, ТД- В.,
офис- С., с което е наложен запор върху движими вещи, собственост на дружеството
– престъпление по чл. 227б, ал.2 във вр.с ал.1 от НК.
По време на провеждането на откритото разпоредително заседание страните взеха
отношение по всички точки включени в нормата на чл.248, ал.1 от НПК. Не се направиха
искания за продължаване на съдебното производство по особените правила на НПК, поради
което и на основание чл.248, ал.1, т.8 във вр.с чл.252, ал.2 от НПК съда обяви откритото
разпоредително заседание за приключило и продължи съдопроизводствените действия по
общ ред на НПК.
По време на провеждането съдебното заседание по същество на делото беше
направено искане от страна на представителя на РП-С. за продължаване на
съдопроизводствените действия по реда на гл.28 от НПК, тъй като са налице предпоставките
за прилагане на чл.78а от НК спрямо извършеното от подс.С. деяние. От своя страна
защитата на подс.С.- адв. Т. М. при АК-С. заяви, че се присъединява към предложението на
представителя на РП-С. и моли съда да продължи съдопроизводствените действия по реда
на гл.28 от НПК.
Съдебното производство не беше насрочено по този ред, тъй като съобразно нормата
на чл.252, ал.1 от НПК за да пристъпи към този ред след провеждането на откритото
разпоредително заседание, следва да е отправено искане от страните към съда, а такова към
него момент не беше направено от нито едно от страните, поради което и съда насрочи
делото за разглеждане по общ ред на НПК.
Съда след като изслуша становищата на страните и се запозна служебно с материалите
по наказателното производство счете, че са налице условията за продължаване на
съдопроизводствените действия по реда на гл.28 от НПК, тъй като предпоставките за
прилагането на чл.78а от НК са изцяло налични спрямо извършеното от подс.С. деяние,
поради което и с мотивирано протоколно определение допусна промяна в хода на съдебното
производство, като указа на страните, че същото следва да продължи по реда на гл.28 от
НПК, в хипотезата на чл.375 и сл. от НПК.
Съобразно нормата на чл.378, ал.3 от НПК съда следва да разгледа делото в рамките на
фактическите положения, посочени в постановлението, в случая в ОА и разпита на вещото
лице при липса на уточняващи въпроси към него се явява незадължителен, поради което
1
съда запита страните дали имат въпроси към вещото лице, и след като същите заявиха, че
нямат такива прие заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза и я освободи от задълженията ѝ по настоящето наказателно производство.
В съдебните прении представителя на обвинението пледира за осъдителна присъда,
като указва освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК спрямо подс.С., като съда наложи минималното по
размер наказание- глоба в размер на 1000 лева.
Подсъдимият С., редовно призован, явява се лично и с адв.Т. М. при АК- С.. Подс.С.
заяви, че признава вината си по така повдигнатото обвинение и не желае да дава обяснения
по него. От страна на защитата по време на съдебните прении се направи искане за
признаването на подс.С. за виновен по обвинението му за извършено престъпление по
чл.227б, ал.2 във вр.с ал.1 от НК, като съда я освободи от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание в минимален размер, в каквото насока е и искането на
представителя на РП-С..
След преценка на събраните в хода на наказателното производство доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
В РП-С. е било получено Уведомление от ТД на НАП-В., офис С. за образувано
изп.дело №*********/2018г. срещу „ГР. ОЙЛ" ЕООД представлявано от подс.АЛ. АНТ. СП.
за неплатени публични задължения, които към 11.02.2021г. са били в общ размер на 124
258,74 лв., в т.ч. главница - 104 761,37 лв. и лихва - 19 497,37 лв.
Уведомлението към РП-С. било за това, че дружеството имало непогасени публични
задължения, дългът трайно не се обслужвал, а представляващият дружеството не е уведомил
в законно установения срок ОС-С. за настъпилата неплатежоспособност. Сочи се, че
забавата за откриване на производство по несъстоятелност е бездействие, осъществено от
подс.С. в качеството му на управител на дружеството.
Търговското дружество „ГР. ОЙЛ" ЕООД е било вписано в Търговския регистър на
02.09.2004г. с ЕИК **, със седалище и адрес на управление- гр. С., Промишлена зона
ЗАПАД, с управител АЛ. АНТ. СП. и собственик на капитала „В. К." ЕООД, ЕИК **, с
основен предмет дейност: покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в
първоначален вид, преработен или обработен вид, производство на горива от растителни
масла и всякакъв вид мазнини, продажба на стоки от собствено производство,
външнотърговска дейност....
С писмо вх. № УРИ651800-4038/23.07.2021г. е била представена справка от НАП за
общите задължения на „ГР. Ойл" ЕООД към 20.07.2021г., които възлизали на:
-Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения - 1 769,97 лв.
за периоди от 01.02.2019 год. до 31.05.2021г. и за които са начислени лихви общо в размер
на 201,26 лв.; ДОО - 21 976.14 лв. за периоди от 01.03.2018г. до 31.05.2021г. и за които са
начислени лихви общо в размер на 2 795,82 лв.;
-Здравно осигуряване - 7 932,69 лв. за периоди от 01.02.2018 год. до 31.05.2021 год. за
които са начислени лихви общо в размер на 1 020,81 лв.;
-Универсален пенсионен фонд - 3 101,26 лв. за периоди от 01.02.2019 год. до
31.05.2021 год. и за които са начислени лихви общо в размер на 420,88 лв.;
По подадените декларации образец № 6 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. не са били
платени гореизброените задължения. Освен това, за периода от 27.11.2018г. до 17.01.2019г.
на „ГР. Ойл" ЕООД са наложени 36 бр. наказателни постановления -имуществена санкция
по чл. 415б от КТ, съставени от Д „Инспекция по труда" –С., общо в размер на 78 000,00 лв.,
за които са начислени лихви общо в размер на 20 696,36 лв.
Към 20.07.2021г. неизплатените публични задължения към ТД на НАП са били общо в
2
размер на 137 915,19 лв., от които главници - 112 780,06 лв. и лихви 25 135,13 лв.
Другите задължения са били както следва:
-към 31.12.2014 г. общият размер на група „Други задължения" е бил 304 хил. лв. От
тях задълженията към персонала са били 7 хил. лв., осигурителни плащания са били 1000 лв.
и данъчни задължения - 4 хил. лв.
-към 31.12.2015 г. общият размер на група „Други задължения" е бил 380 хил. лв. От
тях задълженията към персонала са били 3 хил. лв., осигурителни плащания са 1000 лв. и
данъчни задължения - 4 хил. лв.
-към 31.12.2016 г. общият размер на група „Други задължения" е бил 461 хил. лв. От
тях задълженията към персонала са били 4 хил. лв., осигурителни плащания са 1000 лв. и
данъчни задължения - 4 хил. лв.
-към 31.12.2017 г. общият размер на група „Други задължения" е бил 543 хил. лв. От
тях задълженията към персонала са били 5 хил. лв., осигурителни плащания са 1000 лв. и
данъчни задължения - 4 хил. лв.
-към 31.12.2018 г. общият размер на група „Други задължения" е бил 649 хил. лв. От
тях задълженията към персонала са били 12 хил. лв., осигурителни плащания са 2 хил. лв. и
данъчни задължения - 22 хил. лв.
-към 31.12.2019 г. общият размер на група „Други задължения" е бил 851 хил. лв. От
тях задълженията към персонала са били 5 хил. лв., осигурителни плащания са били 13 хил.
лв. и данъчни задължения - 83 хил. лв.
-към 31.12.2020 г. общият размер на група „Други задължения" е бил 986 хил. лв. От
тях задълженията към персонала са били 5 хил. лв., осигурителни плащания са били 27 хил.
лв. и данъчни задължения - 84 хил. лв.
За периода 2014г.- 2020г. задълженията на „ГР. Ойл" са били увеличени с 682 хил. лв.
Дружеството за целия период не отчитало приходи, но реализирало разходи, с които
натрупвало задължения, а коефициентът на финансова задлъжнялост е бил над
препоръчителната стойност.
Съгласно справка от НАП за актуални трудови договори към 10.12.2020 год., в
дружеството имало действащи 7 трудови договори.
Съгласно представена от НАП справка за плащания за данъци и задължителни
осигурителни вноски за периода от 01.01.2014 г. до 21.04.2021 г., последното плащане към
Републикански бюджет е било направено от дружеството на 12.04.2018 год. в размер на
93,80 лв.
От предоставената информация от подс. С. по време на досъдебното производство,
последните плащания по сметки на НАП са както следва:
на 16.07.2021 год. е постъпила сума от 5000,00 лв.
на 19.07.2021 год. е постъпила сума от 5000,00 лв.
За изясняване на горепосочените данни, по делото е била назначена ССчЕ. Видно от
същата е, че в противовес на твърденията на подсъдимия, датата на последното плащане
19.07.2021г. не може да се приеме като начален период за влошено финансово-
икономическо състояние, като аргументите за това били следните:
-Дружеството не е реализирало приходи от 2014 год. до 2020 год.
-Приходи от финансиране няма отразени във финансовите отчети за целия период.
-Дружеството нямало сгради и земи. Дълготрайните активи са били представени от
машини, производствено оборудване и апаратура за 3 хил. лв. през 2020 год.
3
-Дружеството нямало материални запаси.
-Подс. С. е подал декларация в Търговския регистър, с която декларирал, че на
основание чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч, дружеството не е извършвало дейност през 2017 г.
-Задълженията на дружеството са възникнали в периода 01.02.2018г. - 31.05.2021 г.
-Не е ясно с какви средства са били плащани задълженията от 01.01.2014г. до
31.01.2018г., както и последните две плащания на 16.07 и 19.07.2021г. общо за 10 000,00 лв.
Търговското дружество „ГР. ОЙЛ" ЕООД с ЕИК ** не осъществявало дейност, нямало
дълготрайни и материални активи. Финансовите затруднения имали траен и необратим
характер. Длъжникът не е бил в състояние да покрива публичните си задължения.
В случая било налице неизпълнение на публично правно задължение към държавата,
произтичащо от търговската дейност на субекта. Налице е неплатежоспособност на „ГР.
ОЙЛ" ЕООД-С., когато търговецът е спрял плащанията си от 12.04.2018г.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства: обясненията на подс.С., заключението на
съдебносчетоводната експертиза, както и от приетите като надлежно доказателство по
делото материали по ДП № 6518 ЗМ-16/2021 год. по описа на ОДМВР- С..
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност налагат следните
правни изводи:
За да се приеме за осъществен престъпният състав на чл.227б, ал.2 във вр.с ал.1 от НК,
следва да са налице няколко условия:
На първо място разпоредбата на чл.227б, ал.2 във вр.с ал.1 от НК представлява
специфичен състав на престъпление и се отнася за лицата, които едновременно упражняват
правомощията да управляват и представляват търговско дружество или кооперация, когато в
30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по
несъстоятелност. В тази връзка за да бъде осъществен състава на цитираната норма от НК
следва да е налице специалния субект на престъплението, който в случая може да бъде само
търговец; изпадане в неплатежоспособност на този субект; спиране на плащанията му;
незаявяване на неплатежоспособността в 30-дневе срок от настъпването пред окръжния
съд.
В настоящия случай всички посочени по-горе изисквания са налице, тъй като е
изпълнено изискването за специалния субект- търговец. „ГР. ОЙЛ“ ЕООД е вписано в
Търговския регистър на 02.09.2004г. с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С.,
Промишлена зона ЗАПАД, управлявано от подс.АЛ. АНТ. СП. и собственик на капитала-
„В. К.“ ЕООД, ЕИК **, с основна икономическа дейност- покупка на стоки или други вещи
с цел препродажба в първоначален вид, преработен или обработен вид, производство на
горива от растителни масла и всякакъв вид мазнини, продажба на стоки от собствено
производство, външнотърговска дейност. Дружеството е било регистрирано и по ЗДДС.
Налице е и неизпълнение на публично правно задължение към държавата,
произтичащо от търговската дейност на субекта. Налице е също неплатежоспособност на
„ГР. ОЙЛ“ ЕООД, тъй като същата се предполага, съобразно нормата на чл.608, ал.2 от ТЗ
когато търговеца е спрял плащанията си.
Изпълнени са и останалите елементи от състава на престъплението по чл.227б от НК-
подс. Александър С. в качеството си на управител на дружеството, не е заявил
неплатежоспособността му в 30-дневен срок от настъпването , т.е. когато са спрели
плащанията му. Престъплението е било извършено от подс.С. чрез бездействие, въпреки, че
същия е бил задължен да извърши активни законови определени действия.
Извършването на престъплението не е обвързано с настъпването на конкретни
4
съставомерни последици, т.е. същото по своята юридическа конструкция е формално, на
просто извършване и за наличието на съставомерност не е необходимо да са причинени
имуществени вреди на кредиторите.
Престъплението е довършено в момента до който търговеца е бил длъжен да
предприеме извършването на предписаното от закона действие, т.е. след изтичането на
предвидения 30-дневен срок.
От субективна страна деянието е извършено чрез форма на вина пряк умисъл, тъй като
подс.С. е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но въпреки това е
продължил да бездейства. Целта му е била да не изплати задълженията си / публични и към
кредитори- доставчици / в размер към 20.07.2021г. на общо 137 915,19 лева към ТД на НАП,
представляващи публични задължения. Пряка последица от обявяването на
несъстоятелността, съгласно нормата на чл.617, ал.1 от ТЗ е, че всички парични и непарични
задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението нза обявяването в
несъстоятелност.
Поради изложените съображения настоящия съд споделя крайния правен извод, че
съвкупната оценка на всички доказателства налага извода по безусловно категоричен начин,
че подсъдимият С. е извършил инкриминираното му деяние.
Като обсъди въпросите по чл.301, ал.1 и чл.303 от НПК и като съобрази, че за
престъплението по чл.227б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, което подсъдимият С. е извършил се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години / наказанието е лишаване от
свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева /; че подсъдимият не е бил осъждан
или освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК към момента на
извършването на деянието, въпреки, че видно от приложената по делото актуална справка за
съдимост на подсъдимия С. е, че същият има наложени общо 3 наказания. Първото му
наказание е по НОХД №109/1993г. по описа на ОС-Кюстендил, влязло в сила на
09.06.1994г. като съответно по същото е бил реабилитиран съобразно отметката след него.
Второто му осъждане е с Решение от 20.05.2002г. по НАХД №1659/2002г. по описа на
Софийски районен съд, влязло в сила от 05.06.2002г., като подс.С. е бил освободен от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. След това осъждане също е налице
отметка за се унищожи на осн. чл. 31, ал. 1 от Наредба №8/2008г. на МП, тъй като е изтекъл
5-годишният срок. Следователно следва да се счита, че съобразно нормата на чл. 88а от НК
подс. С. е реабилитиран по давност, тъй като е настъпила абсолютната давност за
извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Последното му осъждане е това
по НОХД № 899/2018г. по описа на РС-Дупница, в сила от 21.06.2018г.
Съдебният акт, с който по отношение на подс.С. е била приложена разпоредбата на
чл.78а НК за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК е влязъл в сила на 05.06.2002 г. Макар и
следващото престъпление от подсъдимият да е извършено чак през 2018 г. като му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца с изпитателен срок от 3 г. /
присъдата за същото е влязла в сила на 21.06.2018г. / след датата на обвинението по
настоящето дело /, следва да се посочи установеното от справката във връзка с отметката, че
делото по НАХД № 1659/2002г. по описа на Софийски районен съд е унищожено съобразно
чл.31, ал.1 от Наредба № 8/ 2008г. на МП поради изтекъл 5-годишен срок. Наложената като
административно наказание глоба е изцяло погасена по давност, като е изминал срока от 2
г., след който наложено административно наказание не се изпълнява принудително, както и
срок от 1 година / след 2-годишния срок /, след който следва да се приеме за заличено
наказването на подс.С. по административен ред, поради което и следва извод, че няма
пречка за повторно приложение в случая на разпоредбата на чл.78а от НК. Извършеното
престъпление след изтичане на тези срокове /умишлено от общ характер, за което е
наложено наказание лишаване от свобода по н. о. х. д. № 899/2018 г. на РС-Дупница / в
случая не следва да е пречка да се приеме, че е заличено наказването на подс.С. по
5
административен ред за престъпление от общ характер / поради изтичане на срок общо от 3
години дори и по време на образувано производство за принудително изпълнение /, тъй като
присъдата е влязла в сила в един значителен период от време след изтичане на този срок за
заличаване на наказването / в този смисъл са постановките в ТР № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС
по т. д. № 2/2017 г., ОСНК, т. 7 от същото /. От влизането в сила на наказанието му по
НАХД № 1659/2002г. на 05.06.2002г. до извършването на деянието по настоящето
наказателно производство- 12.05.2018г. са изминали около 16 години.
Видно от диспозитива на обвинението по настоящото НОХД № 29/2022г. е, че подс. С.,
в качеството си на управител и представител на търговското дружество „ГР. ОЙЛ" ЕООД не
е поискал от ОС-С. да открие производство по несъстоятелност на дружеството, в 30-дневен
срок от спиране на плащанията - 12.04.2018г., тоест същият е следвало в 30-дневен срок
след тази дата да стори това. Подсъдимият не е депозирал молба за откриване на
производство по несъстоятелност, поради което съдът приема, че деянието е извършено от
него на 12.05.2018г., която дата се явява преди влизане в сила на последното му осъждане по
НОХД № 899/2018г. по описа на РС-Дупница, влязло в сила от 21.06.2018г.
Съобразявайки това и с оглед настъпилите реабилитации по предходните му
осъждания, подс. С. се счита към него момент за неосъждан и спрямо него няма пречка, а и
съдът е длъжен да приложи нормата на чл. 78а от НК като го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание по този ред.
От извършеното от подс.С. престъпление няма причинени имуществени вреди и
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК биха могли да бъдат постигнати и с
освобождаването на деецът от наказателна отговорност, поради което и предвид наличието
на предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК, съдът освободи подсъдимия от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание- глоба в размер на 1 000 лева.
При определяне на размера на глобата на подсъдимия С. съдът прецени както
обществената опасност на подсъдимия и извършеното от него, подбудите за извършване на
престъплението и другите обстоятелства от значение за индивидуализиране на
наказателната им отговорност, така и липсата на такива, които да препятстват реализирането
на тази отговорност. В случая е спазен изцяло и принципа на чл.78а, ал.5 от НК, съобразно
който когато за извършеното престъпление е предвидено глоба или друго по-леко наказание,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. Съобразно
нормата на чл.227б, ал.2 от НК наказанието, което следва да наложи съда е лишаване от
свобода до 3 години или глоба до 5000 лева, а съда наложи административно наказание в
неговия минимален размер- 1000 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия С. следва да понесе и разноските по
делото представляващи възнаграждения на вещи лица в общ размер на 1014,00 лева,
платими по сметка на ОДМВР- С. и в размер на 30,00 лева, платими по сметка на РС-С. за
направените разноски по време на съдебната фаза от производството.
На основание чл.309, ал.4 от НПК съдът в предвид наложеното наказание на подс.С. и
с оглед събраните по делото доказателства относно обществената опасност на деянието и
дееца отмени взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата в този си вид ще изиграе своята
възпираща, превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята присъда.
6