Р Е Ш
Е Н И Е N 334
гр. С., 26.11.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева , като
разгледа докладваното от М. Сандулов гр.
д. N 655 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 109 от 31.01.2020г.,
постановено по гр.д. № 6382 по описа на Районен съд С. за 2019г, с което е
прекратен с развод сключения на 08.02.2002г. в село К., община С. граждански
брак между М.В.Д., ЕГН ********** и Д.Д.Д., ЕГН ********** поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Съдът е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на непълнолетното дете Д. Д. Д., родена на ***г.,
ЕГН ********** на майката М.В.Д.. На бащата Д.Д.Д. е определен режим на лични
отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа
на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден. Семейното жилище в село К.,
община С., ул. „Х.Д.“ № ** е предоставено за ползване на бащата. Съдът е
постановил след прекратяване на брака ищцата М.В.Д. да възстанови предбрачното
си фамилно име М.. Бащата Д.Д.Д. е осъден да заплаща на непълнолетното дете
месечна издръжка в размер на 165,00 лева, считано от 15.11.2019г. до навършване
на пълнолетие на детето или до настъпване на законови основания за изменение
или прекратяване на същата. С решението Д.Д. е осъден да заплати на
непълнолетното дете издръжка за минало време за периода 15.11.2018г. до
15.11.2019г. в общ размер на сумата от
1800,00 лева ведно със законната лихва, считано от 15.11.2019г. до окончателното
изплащане на сумата. С решение № 703/17.07.2020г. е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка като е добавен отхвърлителен диспозитив по иска за
присъждане на издръжка по чл. 143 СК за разликата над присъдения размер от
165,00 лева месечно до пълния претендиран от 250,00 лева месечно, така и за
иска по чл. 149 СК за присъждане на издръжка за минало време за разликата над
присъдения размер от 1800,00 лева до пълния предявен размер от 3000,00 лева.
Против двете решения са подадени въззивни жалби от ищцата,
чрез процесуалния й представител. Твърди се, че размерът на издръжката неправилно е определен
като не е уважен до пълния претендиран.
Твърди се,че детето е редовна ученичка в
11 клас, поради което има увеличени потребности с оглед почти настъпилото й пълнолетие. Детето често
боледува, което е установено от медицинската документация, с която се е
снабдила след постановяване на съдебното решение. Сочи се, че разходите за едно
лице са много повече от размерът на присъдената издръжка, а бащата е в
състояние, има възможност и задължение да осигури необходимите средства. Бащата
е в трудоспособна възраст, в добро здравословно състояние, няма задължения към
други деца, занимава се със селскостопанска дейност и получава рента. Освен това бащата не е декларирал в НАП
доходите, поради което на детето не са били изплащани детски надбавки през
периода. Поради това се иска решението да бъде отменено в неговата
отхвърлителна част и да се постанови ново, с което претенциите бъдат уважени
изцяло. Идентични са и съображенията изложени във въззиваната жалба против
решение № 703/17.07.2020 г., което засяга отхвърлителната част по отношение на
предявените искове. С втората въззивна жалба са направени доказателствени
искания да бъдат приети от тази инстанция служебна бележка от 14.02.2020 г.,
епикриза за детето Д. Д. Д. от 12.08.2019 г., епикриза от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД С., служебна бележка
от Агенция по заетостта, регистрационна карта на М. Д. от Агенцията по заетостта.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба.
Постъпила е частна жалба против определение№
2014/16.07.2020 г. по гр. д. № 6382/2019 г. на РС – С., с което е изменено
решение № 109/31.01.2020г. в частта за разноските, като е осъден ответникът Д.Д.Д.
да заплати на ищцата разноски в размер на 625лв.
В частната жалба се твърди, че определението е неправилно
и незаконосъобразно. Твърди се, че в случая е налице хипотезата на чл. 329 от ГПК и разноски не се дължат, а следва да останат в тежест на страните така
както са ги направили, поради което се иска определението да бъде отменено и се
претендират разноски за въззивната инстанция.
В законовия срок е постъпил
писмен отговор на частната жалба, като се твърди, че определението е правилно и
законосъобразно. Своевременно са били претендирани разноските пред първата инстанция.
С поведението си ответникът е станал причина да не бъде постигнато
споразумение, а съдът да се произнесе с решение по всеки от исковете, тъй като
същият не се е съгласил да сключи спогодба по част от тях. Безспорно е, че ответникът е оспорил исковете
за издръжка, поради което на ищеца се дължи издръжка за всеки от уважените
искове. Хипотезата на чл. 329 от
ГПК касае само брачните искове, които са
определени в чл. 318 от ГПК. Поради това се иска жалбата да бъде оставена без
уважение.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че
задължението за издръжка на ненавършили пълнолетие деца е безусловно и като е
отчел възрастта на детето и увеличените му нужди, а от друга страна и доходите
на двамата родители, законосъобразно
съдът е преценил, че от тази издръжка
бащата следва да заплаща 165 лв., а останалата сума да бъде заплащана от
майката, тъй като тя полага и преките грижи по отглеждане на детето.
Оплакването
във въззивната жалба е свързано с отхвърлянето на претенцията до пълния
претендиран размер от 250 лева. Поддържа се, че искът е следвало да бъде уважен
изцяло. Това искане обаче е неоснователно. Определената за детето към този
момент издръжка отговаря на неговите нужди и е в негов интерес, поради което
подадената въззивна жалба се явява неоснователна. Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на
детето, с оглед на неговата възраст, и най-малко нормалните
възможностите за образование и възпитание, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка
родител. В случая е безспорно, че доходите на бащата не са
по-високи от тези на майката и районният съд се е съобразил с това
обстоятелство. Доходите на въззивника се реализират от сезонна селскостопанска
дейност и не са с траен характер нито са във размер повече от 400 лева месечно.
Правилно и в
съответствие с материалноправните разпоредби, съдът се е съобразил с
възможностите на всеки от родителите, като е взел предвид и факта, че
родителят, при когото детето живее, освен в пари, участва в издръжката и в
натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за
отглеждането и възпитанието на детето, а другият родител работи при минимално
месечно възнаграждение. Към настоящия момент обаче не е обосновано присъждането
на издръжка в по-голям размер. Нуждите на детето не са с по-висока степен на
взискателност от обичайните и не са налице тежки здравословни проблеми.
Допълнителните занимания, свързани с възпитанието му, не е изискват повече
разходи от обичайните.
По отношение на частната жалба съдът намира същата за
неоснователна, поради следното: Твърдението, че в случая е налице хипотезата на
чл. 329 от ГПК и разноски не се дължат, а следва да останат в тежест на
страните така както са ги направили е необосновано. Законодателят е имал
предвид исковете
за развод, за унищожаване на брака и за установяване на съществуването или
несъществуването на брак между страните, но не и исковете
свързани с упражняване на родителски права или издръжка, които могат да бъдат
предявени и в отделен процес. Поради
това защитата по тези искове, свързана със заплащането на адвокатско
възнаграждение следва да бъде възложена на страните по реда на чл. 78 от ГПК. Т.
е и разрешението при въззивното обжалване на решението по брачния иск.
С оглед изхода на процеса на страните не се дължат
разноски, поради неоснователността на подадените от всяка от тях жалби.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 109/31.01.2020г., постановено по гр.д. № 6382/2018
по описа на Районен съд С. и Решение № 703/17.07.2020г. постановено по същото
дело.
ОСТАВЯ без уважение частната жалба против определение№ 2014/16.07.2020 г. по гр. д. № 6382/2019
г. на РС – С., с което е изменено решение № 109/31.01.2020г. в частта за
разноските
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: