Р Е Ш Е Н И Е
№…260066/19.10.2020г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска
колегия,ІІ въззивен състав в открито заседание на седемнадесети септември през
две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове:Албена
Палова
Мариана Димитрова
при участието на секретаря Катя Кентова като
разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №549 по описа на
Съда за 2020 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се решение №86
постановено на 14.05.2020г. по гр.дело №335 по описа на Велинградския районен
съд за 2019г., с което е допусната съдебна делба между А.И.С. ЕГН:**********,***, и Д.В.У. ЕГН:**********,
с постоянен адрес: ***, на следната движима вещ: лек автомобил, марка Опел „А”,
с рег.№РА…..ВТ, с рама: W0L0AHL…., номер на двигател: Z19DTH……, със
Свидетелство за регистрация - Част I, №…… от 26.05.2016г., издадено от
МВР-Пазарджик, квоти : ½ идеална част за А.И.С. и , ½ идеална част за Д.В.У..Искът за делба на товарен
автомобил марка „И… …Е10”, с рег.№РА….ВН, с paмa: ZCFC……., номер на двигател -
БЕЗ НОМЕР, със Свидетелство за регистрация - Част I, № …….. от 05.11.2012г.,
издадено от МВР- Пазарджик е отхвърлен като неоснователен.
Присъдени са сторени съдебно-деловодни разноски.
В жалбата си подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК А.С. твърди,че решението в частта, с която искът
за делба е отхвърлен като неоснователен, е неправилно. Твърди,че товарния автомобил не
отговаря на критериите на чл. 22, ал. 2
от СК, за да послужи на съпруга за упражняване на професия или занаят и не е негова лична
собственост.Автомобила е бил придобит по време на брака, в резултат на
съвместен принос, намира се във владение на ответника, който го ползва
еднолично след фактическата раздяла между страните, настъпила през 2015 г. поради
което следва да се приеме, че представлява съпружеска имуществена общност,
прекратена с развод, а към момента обикновена съсобственост при квоти по
½ ид.част за всеки от съсобствениците. Искането е решението в тази част
да бъде отменено, а искът за делба –уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е депозиран отговор на
въззивната жалба с изложени съображения за нейната неоснователност.
Във въззивното
производство не са събирани нови доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд
като съобрази наведените от въззивника доводи за незаконосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото доказателства – поотделно
и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
В мотивите на обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел,че ответникът има регистрирано еднолично търговско
дружество с предмет на дейност организиране и провеждане на траурни церемонии и
погребения, панахиди, кремации, транспорт на тленни останки, покупка на стоки
или други вещи от всякакъв вид с цел да се продадат в първоначален, преработен
или обработен вид, продажба на стоки собствено производство, включително
изделия от естествени и синтетични камъни и т.н.От ангажираните гласни
доказателства първоинстанционният съд е установил,че от години ответникът по занятие се занимава с изработката на мраморни
плочи във връзка с осъществяваната от него основна търговска дейност- траурна
агенция, като за това е използвал процесния товарен автомобил, с който превозвал
заготовки за направата им, както и за превоз на готовите продукти.Така упражняваната
търговска дейност е основния източник на доход за ответника. Предвид така
установеното, първоинстанционнният съд е приел,че товарния автомобил отговаря
на критерия на чл. 22,
ал. 2 СК да
служи на съпруга за упражняване на професия или занаят, поради което е приел,че
е лична негова собственост. Твърдението на ищцата, че е вложила лични нейни
средства, придобити, чрез продажбата на недвижимо имущество индивидуална нейна
собственост за закупуването на товарния автомобил са останали недоказани в хода
на производството, а и са се опровергали от приетите по делото и неоспорени
писмените доказателства- фактура за закупуване на товарния автомобил, видно от
която автомобилът е закупен преди продажбата на недвижимия имот на ищцата и
гласни доказателства- от разпита на свидетеля В. Д.
У., чиито показания съдът е обсъдил, съобразявайки евентуалната им
заинтересуваност.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя направените от първоинстанционния
съд изводи за неоснователност на претенцията за делба на товарен автомобил марка „И……..10”, с рег.№РА……Н. Товарния автомобил е вещ ,необходима за
упражняване на професията. Съгласно чл. 22, ал.2 СК,
лична собственост по силата на закона, а не СИО са движимите вещи за
упражняване на професия или занаят, предвид провъзгласената в чл. 16 СК свободата на
избор и упражняване на професия от всеки от съпрузите. Стойността им е без
значение. За личният характер на собствеността на тези вещи, няма значение и
обстоятелството, че другият съпруг може да е допринесъл за тяхното придобиване
по аргумент от чл. 30 СК.
/Решение № 143/2002 г. от 13.03.2002 г. по гр. д. № 788/2001 г. на ВКС, I г.
о., Решение № 37 от 18.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 463/2012 г., I г. о.,
Решение № 90 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 571/2012 г., I г. о./ Тъй като
по силата на закона движимите вещи за упражняване на професия не са съпружеска
имуществена общност и съдът е длъжен да приложи закона независимо от това, дали
има възражение и позоваване на този текст. Нормата е императивна и приложението
й не зависи от волята на съпрузите. В случая не се касае за трансформация на
лично имущество в друго, придобито по време на брака, а за вещи, които не се
придобиват в режим на СИО. Законодателят е уредил правото на другия съпруг да получи само част от
стойността на тези вещи, ако е допринесъл за придобиването им и те са на
значителна стойност, т.е. предоставил му е само облигационно право, а не вещни
права.
С определение №757
постановено на 11.09.2019г. Велинградския районен съд правилно е разпределил
доказателствената тежест между страните по спора, като изрично е указал на
ищцата,че в нейна тежест е да докаже,че собствеността върху автомобила е
възникнала по време на брака,в резултат на съвместен принос. По делото не са събрани доказателства в изложения
смисъл. Възприемайки изложеното, първоинстанционният съд правилно
е приел,че искът за делба досежно товарен автомобил марка „И……Е10”, с рег.№РА……Н като неоснователен
следва да се отхвърли.
Други
доводи, относими във въззивното производство, не се излагат във въззивната
жалба, поради което по изложените съображения решението като правилно следва да
бъде потвърдено.
Разноските са претендирани,
но при действието на чл. 355 от ГПК присъждането им ще се извърши с
окончателното решение във втора фаза на делбата.Ето защо правилно се явява и
определение №397 /01.06.202020 на ВРС.
Воден от
горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №86 постановено на
14.05.2020г. и определение №397
постановено на 01.06.202020 по гр.дело №335 по описа на Велинградския
районен съд за 2019г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
членове:
1.
2.